Фердинанд из Рила през погледа на Захари Стоянов

В (може би?) последното съчинение на Захари Стоянов преди твърде ранната му смърт са описани изкачванията на Фердинанд от Рилския манастир до Еленин връх и от Самоков до Мусала:

Пътуванието на Негово Ц. Височество Фердинанд I до Рилския манастир и по планините Рила и Родопите, 10 август 1889 г., Придворна печатница, София

Тогава Фердинанд е бил 28-годишен, Захари Стоянов -- на 39 г., а Мусала -- в Родопите.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Много интересно, и като описание на природата и географията, и на Фердинанд, и на живота по онова време.
Мерси, Ведрине!

"Негово Ц. Височество"....
Фердинанд не е ли княз по това време?

Точно защото е княз, е височество. Когато става цар, получава титлата величество.

Признавам, че не съм наясно с величията и височествата, но все пак на няколко места изрично е написано "Негово Царско Височество".
Излиза, че той е княз, обаче "височеството" му е от царски вид...
Или пък разказвачът се нятяга?

Между другото, самият Захари Стоянов на друго място разказва как един войскови свещеник от руската армия взел да поучава тукашните си прости събратя
как следва по устав да се обръщат към императрицата, ако благоволи да ги посети в Гъбене или Търничене.
То бяха няколко реда прилагателни и епитети, свят да ти се завие.

Митак, наистина има опасност принц Уилям да те посети на село и ти да объкаш обръщението към него! Трябва да внимаваме. Принцове, князе, херцози и прочие дворяни имя всякакви. Само някои от тях обаче са с монархическа кръв и тогава те са кралски височества. Чарлз Втори например 75 години живя като Кралско височество, доде накрая стана Кралско величество. Сега височество е синът му Уилям. Само че титлите не са автоматични и могат да се суспендират, както забелязахме с принц Андрю и принц Хари. Нашият Фердинанд Български е бил Царско височмество до 1908, когато става Царско величество. Колко и какви величества и височества имаме в момента е въпрос с повишена конституционна трудност.

Dimitrov_35, ще помоля да се спазва добрия тон на форума и да не се използва груб, циничен и обиден език.

Относно „височества“ и „величества“: Спомних си стихотворението на Ани Младенова (ще го цитирам по памет):

По-лесно е живот да имитираш,
да не дълбаеш много във пръстта,
по-лесно е да не разбираш,
отколкото да знаеш във смъртта.

Туй философски издържано слово
редеше червей пред трупа на лъв,
но никой го не слушаше, защото
лъвът и мъртъв си е лъв.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

За да не оспамим темата на Ведрин, дописката по-долу се смята за последният публикуван приживе текст на Захари Стоянов.
(във в-к "Свобода", N291, 9 авг. 1889, с.3)
Аз го вземам от "Ние, долуподписаните! Най-хубавото от непознатата публицистика на Захарий Стоянов" ИК "Парнас 96" София, 1998, стр. 205-206.

>>>>>>>>>>>>>

ДО ЗЛАТИ МОСТОВЕ И ЧЕРНИ ВРЪХ

На 6-й того г-да министрите Стамболов, полковник Муткуров, Салабашев, З. Стоянов, Д. Петков, Хр. Дюкмеджиев, свещеник Кънев, Хр. Басмаджиев и др. се качиха на върха на Витоша,
гдето и останаха една нощ. Качванието стана от Княжево, а слизанието от Драгалевци. От Княжево до най-горний връх пътът трая пет часа на коние,
а слизането до Драгалевци - само два часа и четвърт, повечето на крака. Няма съмнение, че най-добрият път е през Княжево, било като се удари през Злати мостове, било по гребена.
Чак до върха може да се езди, защото тая страна на планината е равна, пасбища като поле, по което лятно време ходят стада от говеда и овци.
Витоша, която е висока и стръмна само откъм север и североизток, т.е. откъм София, съвсем не е трудна за качвание, нищо общо няма с Рила и с Мусалата.
Дървесна растителност има тя само откъм стръмните си страни. Останалата част е гола, с твърде малки изключения, защото практичните притежатели на пасбищата й,
като знаят, че никаква полза нямат от дърветата, правят пожар всяка година. Запазила се [e] борика и ела само на някои стръмни долини и камънаци.
Чудно е, че и Рила и Витоша се владеят от някои панагюрски джелепи. Витоша например принадлежи по-голямата част на Ланджева, който я купил в турско време за 13 000 гроша,
2000 сегашни лева, с които в София не може да се купи днес едно място за яхър. Водораздела на Егейско море и на Дунава е твърде деликатен за Витоша.
Владайска река например, която се дави в Дунава, някои от ближните зад Владая села отделили си едно ръкавче за селото от нея. Работа нищо наглед, но уви!
Това ръкавче води оставя навсегда нашите полета и Дунава и отива в Егейско море заедно със Струма. Витоша е щедра откъм вода, макар и да е гола.
Студени изворци се намират и около бялата точка сняг, към която заран поглежда всеки столичен жител и жителка. Те имат студенина, изворците, 4 градуса под нулата, гдето извират, разбира се.
Гадови по Витоша има: мечки, сърни и рогачи, но не в голямо число, както в другите планини. Изолирането на тая планина от всяка страна и нейната слаба растителност са причината за това.
Например околните жители на Бистрица, Драгалевци и пр. знаят и дупките на някои мечки, така щото рано или късно ще ги турят на ръка. Вълци по-малко има, а лисици и зайци никак.
Витоша би съставлявала интерес за всекиго смъртен, всеки би останал задоволен, който се качи един път на нейното чело.
Чудното е, че доста малко любители е имало от столицата, които да пожелаят да я видят. А за дамите не искаме да говорим, при всичко че и те би се качили без ни най-малко мъчнотии.
Ако се не лъжем, от столицата само мадам Матеева се е качила на Витоша.