Из върховете на Голо Бърдо

Когато седмицата ми е натоварена, нямам време да правя планове, за каквото и да е. А знаех, че след традиционната януарска Мусала, трябва да направим поне още една разходка до края на месеца, но все не ми оставаше време да седна и да помисля в коя планина, кой връх, за организации и т.н. А събота вечер бързо дойде и времето ме притисна да измисля нещо, макар и без много планове и чертежи...
Така в 9 часа едно прилично време за тръгване, се събрахме на познатото място пред баничарницата в Овча Купел. Дестинацията беше Голо Бърдо и четири върха, които бях качвал за последно през далечната 2011 та година. Правех си тайни планове и за още един връх, но не бях сигурен дали съществува все още. Но за това по-късно...
Така малко преди 10:30 часа тръгнахме от площада пред църквата на Старо село. Въпреки, че не видяхме никакъв човек, едно коледно дърво създаваше настроение...

Южните склонове са си южни склонове. Още в София ни валеше сняг, по магистралата също прехвърчаше, но тук сякаш бяхме друг сезон...

С умерено изкачване за половин час се приближихме и до първия връх, който искахме да изкачим - едноименния Голо Бърдо...

А точно в 11, бяхме и на връхната му точка, където вече на билото, времето рязко се промени...

Излезе студен вятър, видимостта рязко спадна, нахлузихме шапки, маски и ръкавици. Направих една снимка към петия връх, но още нямах идея...

Оставих това за после и се насочихме по билото на северозапад. От югозапад склоновете са обрасли в иглолистна гора и храсти, докато от североизток те са голи. Зимата ни пееше своята песен...

Бързо слезнахме до седловината, където вятъра поутихна и макар и за малко, успяхме да се сгреем. Започнахме да се катерим по склоновете на безименен връх, който бързо изкачихме. Приближихме се много скоро след това и към следващия именуван такъв, до който искахме да отидем - Острия връх...

Направихме снимка на най-високата му точка...

...и се насочихме към Шарлъка, третият за днес. До него стигнахме много бързо, като между двата с Острия има плитка седловина...

Не се задържахме и на него повече от няколко минути и започнахме бързо да вървим към последния (по първоначален план) връх - Рале...

Обърнах се да снимам Шарлъка...

... и минути по-късно бяхме и на Рале...

Около връхната му точка има горист участък и тук се подсилихме, скрити от вятъра. Но си беше студено, дори и без да ни вее и не след дълго тръгнахме по обратния път. Зимата ни предлагаше красиви гледки...

Минахме бързо през Шарлъка и Острия връх и се качихме отново на Голо Бърдо. Масорица, петият връх, който ми се въртеше в главата, обаче не излизаше от там и все пак взехме решение да се пробваме, въпреки че не бях сигурен, дали ще успеем. Причината беше постоянното му изяждане от машините и това, че по последните сателитни снимки, въобще не можех да предположа, дали връхната му точка, вече е само история. Все пак тръгнахме, като пускам актуална снимка и такава от 2011 та година от последното ми ходене по тези места...

Много скоро установихме, че ситуацията е рязко променена. Машините си работеха, въпреки студа, явно нямат почивка. Пейзажът бе, като на някой рилски, или пирински връх и преминавахме с повишено внимание...

Все пак успяхме да стигнем връхната точка на Масорица и по всяка вероятност ще сме последните изкачили го. През 2011 та година много съжалявах, че не успях да изкача Крайната могила, друг връх над 1000 метра, който още тогава беше заличен от машините. Сега знаейки, че Масорица ще последва съдбата му, изпитах тъга, но и един вид удовлетворение, че съм успял да го изкача още веднъж, а и че съм завел приятели на него. Сега порових и за снимка от връхната му точка, като прилагам и настоящата...

Не стояхме дълго тук и отново с повишено внимание тръгнахме обратно. Изкачихме за трети път днес връх Голо Бърдо и както тръгнахме да слизаме към селото, сезонът отново се смени. Махнахме шапки и ръкавици и малко след 15 часа, бяхме при колата в селото.

Получи се една добра разходка в ниска, но любима планина. Идеален вариант за излизане на Горната Земя, през този сезон от годината. И както се казва...скоро пак!

Браво, бе! С вашите 1100 метра сте направили на едното нищо Мусала! Така е, метрите и дори дециметрите нямат значение. Една съседка се опита да изкачи тротоара отсреща и си счупи таза. Аз съм свикнал да търся лалета по Голо Бърдо, когато Стефан ме инструктира подробно за Примочляк. А ето че имало още приключения. Моите адмирации! Very Happy

Сотиров написа:

Браво, бе! С вашите 1100 метра сте направили на едното нищо Мусала! Така е, метрите и дори дециметрите нямат значение. Една съседка се опита да изкачи тротоара отсреща и си счупи таза. Аз съм свикнал да търся лалета по Голо Бърдо, когато Стефан ме инструктира подробно за Примочляк. А ето че имало още приключения. Моите адмирации! Very Happy

Метрите винаги са имали значение, но подхода към тях, винаги трябва да е един и същ. С внимание! Защото бели стават, не само във високото.
А за Голо Бърдо... приключения да искаш Very Happy

... само дай знак Wink

Последните години стана традиция всяка първа седмица на април и на ноември да правим разходка до първенеца на Голо Бърдо - връх Ветрушка. Така стана и сега, като в неделния ден, тръгнахме две коли от баничарницата в Овча Купел и една от Боровец. За разлика от друг път, когато тръгваме от Перник, сега изходна точка исках да бъде хижа Орлите. Не бях ходил на любимия ми връх в тази планина - Голата могила от доста години и исках да го съчетаем с Ветрушка.
Бях чел някъде, че пътят до хижата е ремонтиран, което ме зарадва, защото спомените ми не бяха никак добри от състоянието на асфалта при предни идвания. Но почти на излизане от Радомир, шофирайки по шосето, се натъкнахме на пътен знак за забранено влизане в съботните и неделни дни, както и при празници. Това определено ме изненада, но все пак, достъпът до хижа Славей над Перник, доста отдавна е ограничен и явно целта тук е била същата. Но оставихме колите вдясно от пътя, където имаше и други спряли автомобили и тръгнахме нагоре по шосето. Една планина през целия ден ни прозираше...

Не бях ходил никога пеша по този асфалт, но ми направи добро впечатление, че имаше туристи, които също като нас вървяха. Тоест не пренебрегваха знака, което е много хубаво и важно. Така за 50 минути стигнахме до полянките пред хижата и започнахме да се катерим стръмно нагоре, покрай някогашната писта. Като взехме големия наклон, имахме много малко време за отдих, защото хванахме нов стръмен склон, по който трябваше да отидем до Ветрушка.

Откри се страхотна гледка към любимия ми връх, но едва ли някой ще го забележи Very Happy

Аз си го забелязвах, обаче, докато другите се наслаждаваха на гледките към Рила (не че и аз не се наслаждавах де)
След стръмното изкачване, стигнахме до безименно възвишение, от което се откриха нови страхотни неща...

Наслаждавайки им се, неусетно стигнахме и до първенеца на планината, връх Ветрушка. Времето беше хубаво и постояхме горе повече време. Обаче трябваше да отидем и до Голата могила, като от върха тръгнахме на изток по пътя, който ни отведе на пътя, свързващ хижите Славей и Орлите. Като стигнахме до него, сменихме посоката рязко на запад. Гледки продължаваше да има...

Скоро се отделихме от пътя и хванахме тревистата пътека към Голата могила, който беше точно срещу нас...

Стигнахме бързо до най-високата му точка. Един страхотен връх, до който не бях идвал с години...

...връх със страхотни гледки...

Последният път си спомням, че тичах до него, защото бързах и сега исках да постоим повече време, но времето започна да се влошава и тръгнахме обратно. Стигнахме за около час на хижата и продължихме бързо по асфалта. На разклона при пряката пътека, обаче реших, че ще отидем и до Борието, друг върх, до който не бях ходил с години. Хванахме малката пътечка и за десетина минути стигнахме до мястото, където хората си правят барбекю. Ама връхната точка е малко по навъртре, където вече няма пътека, та трябваше да си проправяме път през храсталаците, за да стигнем до нея. Не носех ножица, защото не очаквах да изкачваме върхове с храсти и тръни, но все пак успяхме, без да се надерем много да я достигнем...

А на нея... Светът е оцелял, защото се е смял Very Happy

...

Бързо слезнахме до долу и сега, вече по пътя, се върнахме до автомобилите. Получи се поредната добра разходка в ниска, но красива планина. Скоро пак Very Happy

А май месец не ходите ли на гости на лалетата? Чудесна планина е Голо Бърдо! Дребна, но богата на растения и гледки. Вие добре сте оставили колите, но като гледам изораното от АТВ-тата...

Не бях сигурен да ти отговоря още днес следобед, затова и изчаках, да се прибера и да поровя из статистиките. Реално само два пъти съм се качвал на Голо Бърдо през месеци, в чието наименование няма буква "р". На 08.05.2014 и на 05.06.2020. Нямам спомени да сме снимали лалета, а на мен такива неща ми правят впечатление. Но пък при разглеждането на снимките, попаднах на хубав спомен. При единственото ми ходене през май месец, малкия, тогава бебок, е бил на по-малко от четири месеца и по спомен това му беше втория пърненец, на който е бил Very Happy

Много хубави пътеписи, невероятна планина е Голо Бърдо, има свое очарование, прекрасни пътеки и обзорни върхове. Това е планината, която познавам най-добре и съм възлязъл на всички нейни маркирани върхове и много от историческите места, фактически на склоновете й е имало изградена цялостна отбранителна система с няколко взаимосвързани калета, тъй като оттам е минавал един от пътищата водещи в софийското поле. Тази система е използване при отбраната на Перник от Кракра Пернишки в края на Първото българско царство, срещу крепостта се въздига и връх Кървавото, като легендата е, че войници на Кракра са опитали да заобиколят обграждащите ги византийци, но там попадат на засада и при разразилото се сражение водите на Струма стават кърваво червени. Много красива и обзорна е частта откъм Боснек с върховете Черкатица, Обуеница и Гола Глава. Масорица вече почти не съществува западната му част е изцяло издълбана, доста издълбан е в срещуположния край на кариерата връх Голема Стобленица, бях там за последно април тази година.

[/img]

Традиционо в началото на април и ноември, ходим до първенеца на Голо Бърдо - връх Ветрушка. В зависимост от времето, с което разполагаме, чертая и маршрута. Често се случва, просто да изтичам до горе и да се върна за дневните ангажименти, но този път имахме достатъчно време и направихме добра разходка.
Целта ни беше рядко посещавания връх Градище, до който бях ходил преди повече от десет години и съответно, за който в сайта имаше само две изречения и приложен трак. Беше време отново да отида, като този път се събрахме два автомобила на познатото място пред баничарницата в Овча Купел.

Спазихме забраната за влизане на автомобили и изминахме близо двата километра по асфалта пеша. Бързо се качихме по малката пътечка до бетонната постройка, която е възлов кръстопът от маршрута. От тук хванахме коларския път вдясно и следвайки го, започнахме да губим височина. Времето почти през целия ден беше мрачно, но все пак есенните багри нямаше как да останат скрити...

Не след дълго, отново започнахме да се катерим, а скоро след това се появи и върха...

Така достигнахме до още един важен ориентир по маршрута, а именно стълбовете от електропреносната мрежа. Важен, защото минути след това трябваше да се отделим от пътя и да тръгнем по пътечката дадена на картата. Въпреки че бяха минали години предполагах, че такава няма и бях подготвил всички от групата за това.
Въоръжението беше типично, като за Краището - ножици и мини триончета. Тръгнахме директно през гората...

За моя изненада, обаче ситуацията не беше толкова зле, което се вижда в приложеното видео, където снимах почти цялото изкачване до върха. Въпреки че се движехме без пътеки, или на места с наченки на такива, успяхме да стигнем връхната точка, без да вадим инвентара. А тя е на малка полянка, обрасла почти изцяло с трънки, без изглед към съседните масиви. Аз извадих ножицата, за да направя една обиколка и евентуално да открия котата, но след десетина минути се върнах, без да съм постигнал никакъв успех, освен това, че се издрасках. Като се върнах при спътниците видях, че и Андро я търси и след малко чух радостен вик... "ето я"...

Беше в непосредствена близост на няколко метра от нас, скрита в голям гъсталак от тръни. Запретнахме ръкави...

... и след малко повече от час, одраскани и оцапани в кръв, се насладихме на крайния резултат...

Връщането беше, отново без пътека, само че малко след стълба от електропреносната мрежа, хванахме коларски път, който ни отведе на основната пътека за първенеца Ветрушка. По него се наслаждавахме на есенните гледки...

Така за малко повече от час, стигнахме и до най-високата точка на Голо Бърдо...

Въпреки че щипеше, тук направихме почивката за обяд. Гледките не бяха много добри, но ги имаше. Нямаше как да не снимам любимия ми връх Голата могила...

Докато стояхме горе, ни дойде идеята да отидем и до четвъртия по височина връх в Голо Бърдо - Кобила, който също беше описан в сайта само с две изречения. Тръгнахме към него, като масивът му беше точно срещу нас...

По пътя отново есенни гледки...

Връх Кобила ставаше все по-ясно видим...

Така след близо 50 минути, откакто тръгнахме от Ветрушка стигнахме и до най-високото му място...

От Кобила винаги е имало хубави гледки. Въпреки мрачното време, сега не беше изключение. Поглед към двете Кулоници...

...както и към Ветрушка, на който бяхме преди час...

От върха хванахме една от стръмните и преки пътеки и след по-малко от 20 минути стигнахме до хижа Славей, където се почерпихме за третия рожден ден на varhove.info.
После по пътя се върнахме до колите и така завърши една хубава и лека разходка, с която официално се завърнахме в ниските планини.
Пускам линк към описанието за изкачването на два от върховете, които посетихме, както и към видеото от разходката...

връх Кобила

връх Градище

Видео от разходката

Бъдете Здрави!