Ретро книги

На рафта с моите редки книги стои една, която е особено ценна на сърцето ми. Това е „Горски пътник“ на Г. С. Раковски:

Нейният замисъл е наистина трогателен! Това е огромна поема („повествователен спев“) в 155 страници доста неумели стихове, но изпълнени с плам и горест. Започва с „Предговор Българскому народу!“, в който четем:

„Храбре в’ старость ты народе
Тяшко носишь днесъ иго!
Свобода т’ изчезн” отиде
Турско тя налегна зло!“

Последният куплет на Предговора е призив:

„Благое не губи время
Правдъ твойъ си ищи!
Друго да не дойде бремя
И надежд’ усуети!“

След красноречиви описания на турските злочестия следват 130 страници „Замечания“, които в творби от онова време са по-интересни за съвременния читател. Твърде любопитен е например националният портрет на „римогърците (ромеите)“, който Раковски рисува:

(За съжаление не можах да преведа смислено гръцката поговорка.) Да, каквито времената, такова и отношението...

Тази я имам в съвременно издание.
Наистна стиховете са трогателно неумели.
За съжаление не винаги дарбата се пада на този, който я заслужава и полезно ще употреби.

Е, не всеки може да е Ботев! Вярно е, че стиховете наподобяват ония на Дерибеев в "Хъшове": "Та продаде твойта рода зарад топла мамалига!", но пък Раковски с друго е доказал своята стойност, а и ние не сме Вазов, та да го съдим. Лингвистичните му забежки също са умилителни, но за времето си тежат.