Муров връх

Ведрине, нищо не мога да добавя освен възхищението си, че дълбаеш до корена на нещата. Продължавай така!

Не е толкова странно името - отсреща в Рила има Сейменски камък.

Над Попина лъка(под Спано поле) има и Връх на име Арнаутски гробища(1997 метра) Кой ли е го кръщавал?! И защо? Не допускам някой да извършва погребения толкова високо. Като се сблъсквам с такива неизясненеи географски въпроси ми идва наум един цитат от Джек Лондон "Сега се съветваха с лъжливите карти, съставени главно по разни слухове"

Арнаутско гробе е местност, добре позната е на местните.

Наоколо има присъствие на хора - пасе се добитък от столетия.
Защо и кой арнаутин не е ясно. В тоя район пастирите са били най-вече власи, а арнаутин освен очевидното албанец, може да бъде влах или българин - бегълци от арнаутско, сегашна Албания. След края на 18 век са се изнасяли насам цели села нашенци след разтурването на Москополе от Али паша Янински.

П.П. до такава височина са стигали влашките летни селища наоколо, виж примерно Шатрово, Горно Лопово, Папазчаир.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Здравейте и от мен.
Муров връх и Сегмен тепе са две названия на един и същи връх. Местните хора знаят единствено Сегмен тепе.
Името Муров връх е предложено от Комисията по езикова политика към Държавният съвет, натоварена с мащабното административно преименуване на географски обекти, туристически дружества и хижи озвършено през 1988 г. Резерват "Баюви дупки-Джинджирица", където е Сегмен тепе, е създаден с цел опазване на гори от бяла и черна мура. Вероятно затова е предложено името Муров връх.
Та през 1988 г. въпросната комисия изготвя списъци с нови имена, в които са включени и предложения на местните Градски съвети, които скоростно са вкарани в употреба. За целта "Картография" прави нови карти, издадоха се поредица нови пътеводители, енциклопедии и т.н.
А. Киселкова, в книгата си "Промени в наименованията на физикогеографски обекти в България 1878-2014 г.", която излезе през 2015 г., пише, че преименуването е станало с писмо № 33-00-8 / 14.07.1988 г. на Държавния съвет. Хубаво, но това писмо не се открива по никакви архивохранилища. Аз и мой колега географ, който познава материята, проведохме разговори по телефона с г-жа Киселкова. Оказа се, тя също не бе виждала това писмо!
Проблемът е, че след политическите промени от края на 1989 г. процедурата по тия преименувания се прекратява. В Държавен вестник, в указания от закона срок, няма обнародвано нищо по въпроса. Тези списъци са меко казано със спорна валидност. Все пак е прието, че са достатъчно основание за ползването на новите наименования. По тази причина в "Пирин - пътеводител" (1988 г.) на Д. Душков, Г. Петрушев и Т. Ковачки името Муров връх в включено (виж стр. 26). По тази причина е включено и в картите на "Картография" от 1988 г. насетне. Има го и в "Енциклопедия Пирински край" - в т. 1, 1995 г. (виж стр. 594). В тази енциклопедия - на стр. 604-606 - се публикува и списък на преименуваните обекти в Пиринския край. В него имената за разместени, вероятно при предпечата. Коригиран вариант е даден в т. 2, 1999 г. (виж стр. 470-472).
Тъй като не открих гореспоменатите писмо и списъци, в "Пирин - географски и етимологичен речник" (2014 г.), на местата където се налага, само споменавам, че т.нар. "нови имена" са предложени през 1988 г. Неотдавна г-жа Киселкова все пак успя да открие два списъка на споменатата Комисията по езикова политика. В тях има някои преправки на ръка, с които някои предложения не са приети. Т.е. някои "нови" имена отпадат и си остават старите. Но тия преправки не са отразени от "Картография" и т.н. Кашата е голяма! Още повече, че понякога преправките засягат имена на много популярни обекти.
Да се върна на Сегмен тепе.
Не зная откъде в речниците на Д. Душков (1972 и 1982 г.) са намерили място тези неточни височини - 2410 м (1972 г., стр. 151) и 2440 м (1982 г., стр. 166). Дали са недоглеждане или печатни грешки, само можем да гадаем. Едно е ясно. Грешките са преписвани механично във времето. Това съм направил и аз навремето в клубовете на дир.бг. Коректната височина, взета от едромащабна топографска карта, съм дал в "Пирин - географски и етимологичен речник" (2014).
Поздрави,
Н. Д.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Слава Богу, на Пирин не му пука от топонимията. Поздрави, Спиди!