Здрасти, аз. Скоро не - някога, нещо като 2012-а.
Питай, имам прилично добър спомен за минаването.
_________________ Бутам след осмата бира
Пет Май 27, 2022 5:23 pm
millenary.falcon
Регистриран на: 10 Юни 2013 Мнения: 40 Местожителство: София
Привет, относно оставянето на колата , има ли удобно място на края на пътя и дали ще я намеря на другия ден Относно маршрута , как е по реката, много ли беше обрасло и кой от двата маршрута към Албутин , през
Неврузум или с излизане на билото към Каменишки връх е по-проходим.И това Албутинско конче трудно ли е за минаване?Колко часа ще ни отнеме до Загаза горе-долу?
Вто Юни 21, 2022 11:47 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6447
Ето тук в м. Оборо е удобно да си оставиш колата - https://kade.si/#map=18/2591490.07/5132670/0 .
Хората в Пирин планина са добри планинци, не съм чувал да се занимават с долнопробни неща като кражби...
Моето минаване беше от Загаза до Албутин и после надолу.
Слязох без пътека преди зъберите тук: https://kade.si/#map=19/2598739.51/5131823.96/0 , едно не много трудно слизане по улей в началото и след това по сипей.
Пътеката се появява долу в циркуса и е прорязана от говедари. Изгубих я надолу след м. Неврузумския говедарник тук: https://kade.si/#ghyb=19/2596938.48/5132682.04/0 . Оттам до м. Пенков чарк (приблизително тук https://kade.si/#map=17/2595306.44/5133147.95/0 ) следвах дерето, което не е твърде много обрасло и се минава бързо. След м. Пенков чарк надолу до м. Оборо се появява пътека и стар коларски път, покрити със шума.
Това беше състоянието преди повече от 10 години. Ако говедарника горе в Неврузум не се ползва, състоянието на пътеката ще се е влошило. Наопаки, ако изкарват крави нагоре, би трябвало да се минава по-лесно. Едно ново прохождане на маршрута и споделяне на състоянието ѝ и GPS трак ще е от голяма полза. Очаквам, примерно, нейде тук https://kade.si/#map=18/2595944.75/5132990.64/0 да има алтернативна (може би истинската) говедарска пътека, която избягва дерето, вероятно сечейки склона на СЗ.
_________________ Бутам след осмата бира
Пет Юни 24, 2022 2:21 pm
millenary.falcon
Регистриран на: 10 Юни 2013 Мнения: 40 Местожителство: София
Благодаря много за инфото!Ще пусна трак , като го мина.
Пон Юни 27, 2022 9:17 am
millenary.falcon
Регистриран на: 10 Юни 2013 Мнения: 40 Местожителство: София
След въпрос тука продължавам темата.
Така края на септември 2022г. 4 човека ентусиасти от група „Лунатични разходки“, най-после решихме да се счепкаме с това прочуто Неврузумско дере, което беше с това че нямаше фейсбук преминаване, което означава че никой никога не е минал през него
За целта се бяхме подготвили дори с джип , който спокойно стигаше до хижата , но ние трябваше да спрем на удобно място след МВЕЦ Ощава в местността Оборо https://www.kade.si/#map=17/2591300.53/5132608.52/0
, където живи и здрави да си вземем колата на следващия ден.
В ход беше и състезанието „Пирин Ултра“ и имаше допълнителни табели и висящи светоторазителни знаци.
Тъй като района беше супер непознат се спрях на чутовния връх Страшната скала(1782)м. и по път каквото нещопотърсим-намерим.
Разбира се пътя към него криеше безброй неизвестни, откоси от пътя изоставени сечищни такива….
Стартирахме бодро по коларския път….
Минахме местността Финеви ливади и вървяхме към първия отбелязан откос на картата с удивителна, стар път който обрастваше с всеки метър, имаше много паднали дървета и по една новоизградена канавка на новия път успяхме да се изкачим на него.
Излезнахме на следващия откос и първия успя да се качи като изрови склона , за останалите беше невъзможно вече да се качат и по надолу около 80 метра успяхме без пътека да се съединим с него , падналите дървета си бяха по подразбиране, но нагоре се пооправи и катерехме към върха.
Стигнахме седловината с отбеляза на картата нещо като заслон.
Оттам вече, имаше гледки към главното било и митичния връх Пирин.
Починахме и хапнахме след сериозния кеч по тези неизходени пътеки, времето се оправяше , пътя към върха беше открит.
Попаднахме на тежки манатаркови блокажи, буквално през метър имаше огромни гъби, склона е много слънчев и явно благодатен, а и никой разбира се не беше и помислил да мине оттам
Всички беряха като невиждали , а бяхме на 10 км от хижа Загаза , а от колите на ден.
Неусетно пътя към върха пак се изгуби, даваше ми да се слиза някъде надолу.. , в крайна сметка минахме през едно дере и успяхме да определим къде е горе-долу котата и се отправихме натам.
Много приятно местенце се оказа вр.Страшната скала, с добра гледка от много различна гледна точка!
И гледка на юг.
Дори Вихрен с цялото конче се виждаха!
Слезнахме от върха и се отправихме към х.Загаза
В местността Слънгово езеро имаше изоставен овчарник и беше уловена вода отнякъде за животните.
Имаше и гиганстски сърнелки
При някаква отбивка за м.Арамията??, се откри пак впечатляваща гледка.
Синаница от тази гледна точка виждал ли я е някой?
Стигахме вече преди Нивча кашкавала, където се очакваше жълтата марка
Имаше отбивка директно за заслон Зиданицата.
Вековни дървета
И някакви номерирани вишки по пътя , явно за наблюдение
Гледката от първа вишка
На Нивча кашкавала
Имаше и супер нестандартен поглед към Кончето.
И гледка към Гредаро, Муратов, Муратова чука и Гергийца, може би.
Нямаше ни табела ни, марка, пътища бол и марка за Пирин Ултра
Едвам с ГПС намерихме пътеката , но в гората беше супер изоставена.
След 2-3 загубвания всеки с по един голям плик гъби финиширахме на Загаза
Легнахме си , а хора с челници светеха постояно през нощта, състезателите минаваха като призраци.
Сутринта на „хижата“ беше като доброволец на Пирин Ултра самият нов председател на БТС-Венци Венев.
От разговора с хижаря и него, разбрах че х.Загаза вече е частна и няма статут на хижа, т.е., ако благоволи да отвори ще може да се отседне, а е единственото място за нощувка в този дял на Пирин.
Рано тръгнахме към вр.Албутин по кафявата маркировка.
Стигнахме заслон Зиданицата
Има добра гледка.
Тръгнахме нагоре
Албутин вече се виждаше
Гледките от върха бяха впечатляващи
Циркусът на Окаденска река
И към върховете Пирин, Плешки и Каменишки
Започна и приключението, слизане в циркусът на Неврузумско дере
Заплеснахме се и продължихме към това безименно възвишение , като смятахме че там някъде е слизането в циркуса, уви не-върнахме се и започнахме да търсим слизането.
Навсякъде изглеждаше всичко отвесно, с ГПС се чудихме доста, но единствения възможен беше един много стръмен сипей в началото с няколко предизвикателни прага.
Слизането е вдясно преди стърчащият жандарм в средата на снимката
За 700 линейни метра, бяхме спуснали към 300 метра денивелация и отморихме в циркуса
Поглед назад към Албутинското конче, и на него ще му дойде времето
Започна много приятна разходка по поляни и големи просеки
Направи впечатление за неточността на трака, няколко пъти даваше че пресичаме реката, а ние бяхме на поне 20-30 метра в дясно от нея.
В местността Неврузумски говедарник нещата загрубяха, паднали дървета, мочурище и адски стръмен склон , беше като фуния дерето на реката.
В гората нямаше и помен от пътека, беше много обрасло и обикаляхме целия склон за да пробием пътя.
На кота 1820, където пътеката явно дава че се пресича реката, минахме, но пътека не открихме, склонът беше много стръмен и трудно проходим.Решихме че е неточност в трака или просто липсва пътеката и се върнахме на десния значително по-полегат склон на реката.
До Пенков чарк беше непроходимо и трудно за придвижване, намерихме стар овчарник с паднал покрив и това беше следата от човешко присъствие
Достигнахме притока река Каменишко дере
[img]https://lh3.googleusercontent.com/pw/AMWts8BS0dozBaVVTYYQE6ohsI8PlcNGM6qGfiqcvmL32dMREbQzXnEoBzpRme0gE4aD4J6D2zIBPP-Fdd3ODyQMAVppb6KzBMd0cA4P2L_wkeRrTxxCr_IR3-vDabgX0heqe6gCvMTzyvpQU9IDfKOOkPzy%3Ds1000-tmp.jpg/[/img]
Оттам започнаха да излизат участъци от пътеката
Реката започна да става доста пълноводна и трудна за преминаване, имаше безброй падчета и вирчета, много красиво място!
Първия мост отбелязан на картата изключително много ни озадачи.
Държеше се на честната си дума и едно-две изгнили дървета, а оставаха още два
От другата страна имаше начало на стръмна пътека към месатността Трепериката и Горна злата за която споменаваше хижаря на Загаза.
Те бяха така направени че ако минеш по единия , няма нужда да минаваш по другия.
Първия беше в много лошо състояние , под наклон и над 5 метра височина.
Продължихме към следващия, той въобще не съществуваше , но беше на брод
Събухме се и преминахме доволни последното препятствие
Имаше и едно последно преминаване на реката накрая, но вече нямаше какво да ни бутне, след
11 часа ходене 17.5 км, 1300+, 1500-
Трак от ден 2: https://drive.google.com/drive/folders/1fn2ltwK6i-XmeMzjhp6Wu2pD1wFdFp1m?usp=sharing
Като цяло не знам какво да обобщя, състоянието на пътеката е същото от инфото преди 10 години.
Правенето на маршрута наобратно , да се катери през Неврузумско дере би отнело значително повече време и трябва да се предприема при хубаво време и в добра физическа форма и задължително с навигация.Излизането от циркуса е трудно за ориентация по тъмно.
Освен това че района е много красив и може да се облагороди нагоре по реката като някаква екопътека.Не знам какви са регулациите там, вододайна зона ли е и т.н.
Нед Мар 05, 2023 9:10 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Браво! Що са гледни точки, що е чудо! Напомни ми за трънската планинарска аксиома: "От доло се види връо, от връо се не види доло". Що върхове и кончета сте видели. А от тях види ли се Неврузумското дере, а? Почвам да се замислям върху планинарската стратегия. Ето, аз три дена гледах от прозореца си цялата Витоша. А какво щях да видя от Витоша? Мъгливото Софийско поле! Прочее, ако разрешиш, един гъбарски съвет: не изтръгвай гъбите с мицела. Нали и догодина ще искаш гъби? Еле па сърнелите, дето стълбчето изобщо не се яде. Само за манатарката може да има двоумение, щото там загубата на материала е значителна.
Нед Мар 05, 2023 10:56 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Прочетох и разгледах с интерес. Поздравления за изявата! Снимките са чудесни. Не съм била в тази част на Пирин, а си струва, защото е дива и настрани от туристопотока.
Пон Мар 06, 2023 1:36 am
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2528
Хубав е станал разказа и снимките са много хубави. Толкова различно е в тази местност. Живот и здраве отдавна се каня да посетя тази част.
Пон Мар 06, 2023 12:44 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6447
Поздрави за прехода и интересното ъгълче на Пирин, което сте посетили.
То определено държи едно от челните места на скритите пирински хубавини
Изглежда наистина няма промяна в състоянието на трасето, както си уточнил.
Вероятно е грешка, че съм дал слизането с пътека. То си е без пътека по дерето с постоянна смяна на брега както дойде. Между другото, не очаквай точност на GPS-а там - дере е и ще греши с порядък десетки метри по дължината на дола.
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Мар 06, 2023 4:22 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Ходете, докато можете по такива диви места. Пътеката за Мусала може 20 пъти да я минеш и няма да помниш, но долините около Албутин не се забравят.
Гъбите вярно що с една ножка не ги режете, по пригледно става. Щом планината дава, уважавайте я.
Диви места, с дива красота .....някъде под Даутово езеро, без пътека
Майката си трака, никога нямаше да повярвам, че на 23 юли, целият пролом под Окаден, в продължение на 2 км е задръстен без прекъсване с 10 метра дебел сняг от лавини. Оттуук тръгва:
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Ангеле, ама и тебе много те бива в откриването на затънтени маршрути! Прочетох пътеписа ти, напълни ми душата с красоти и неизестности. Тичай отново там, да видим водопада!
Вто Мар 07, 2023 10:16 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Професоре няма да мога да премина точно оттам вече. Това беше преди 17 години. Слизането по самият водопад беше на ръба на възможностите. Но на Тодорина река ще отидем май месец, като тръгне минзухара. Пробвайте по дерето на Тодорка направо над хижата, там е малка пътека. Съвсем различно е от всяко друго място на Пирин.
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Брей, като го няма ВАК, хабилитирането е лесно! Много ми се ще още малко да походя из планините, но вече съм извънредно бавен, внуците пораснаха, родителите ме конкурират с морета и океани... Както се казва, редица субективни и обективни фактори. А пък най-действен е мързелът. Той уж е субективен фактор, ама се изразява съвсем обективно.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети