Моята музикална съдба

Накрая "Златната рибка" изпълняваше третото ми желание - четвъртия концерт за пиано на Бетховен. Не петия, който е най-популярен, а именно четвъртия, който е най-философски. Той започва твърде странно - с няколко солови такта на пианото и после цели три минути свири само оркестърът. След като прескочеше тия три минути, Маестро Диков отново поемаше солото на пианото. И така - до финалната каденца, която трае таман четири минути и половина. Отново се опитайте да "редуцирате" оркестъра и ще се убедите, че това е напълно възможно. Ще остане съвсем самостоятелно клавирно произведение, което за жалост може да бъде чуто само при специално поставен експеримент. Тук изпълнението е на Клаудио Арау, вероятно най-добрият изпълнител на Бетховен, под диригентството на Ленард Бърнстейн:

Бетховен, 4-ти концерт за пиано

Е, стана вече сутрин и концертът свърши. Гостите се разотиват. Само да не си забравите шапките в антрето! Very Happy

Сотиров написа:

Няма да забравя и Калчо Гадевски, виолончелист, дано Ведрин го знае. Божествен талант, свирел ни е с часове, докато ни разплаче! Тоя човек умееше да извлича от виолончелото си най-нежните звуци на цигулката (която понякога е цивреща лигла, сори!), та до профундото на контрабаса! Изчезна тоя човек, изчезна и моят свят...

Не сме се срещали с Калчо Гадевски. Видях, че той е завършил музикалното училище с випуск 1961/1962 година. Предполагам, че не са се засекли в оркестъра и с брат ми, който беше 12 години по-възрастен от мен. Виолончеловата група, поне по мое време, беше от най-младите в щрайха, а и доста от музикантите в нея бяха възпитаници на Никола Димчев, който не преподаваше в музикалното училище. Сещам се, че по този повод някои по-възрастни щрайхисти (например Татяна Дончева), не на шега ни наричаха "витрината на оркестъра". Не беше никак ласкаво това подмятане, защото едва прикрития му подтекст беше, че сме там предимно заради възрастта, а не толкова заради музикалните ни способности. Може би имаше известна истина... Но пък и нейната кариера не е на музикант. Та, "който се смее последен, най-добре се смее".

Калчо Гадевски е участвал в третото издание на конкурса "Чайковски", както съобщава в. "Советская култура" в броя си от 26 май 1966 г. Допускам, че може да си бил в публиката тогава.

Както става ясно от кратката му визитка за конкурса, след като е завършил музикалното училище през 1962 г. е продължил образованието си в Пражката музикална академия.

Ако имаме нещо общо помежду си с него, то би могло да е било най-вече много строгото, но и топло отношение на Влади Симеонов "към нещастния челизъм" (по неговите собствени думи, които е можел да си позволи донейде и заради близкото му приятелство с Никола Димчев, който ръководеше человата група на оркестъра). Съдейки по оскъдните сведения за Калчо Гадевски, не бих се учудил да е бил концертмайстор на челите във филхармония "Пионер". По времето когато аз се подвизавах там, тази чест се падаше на Христо Танев. Само на някои репетиции, на които той отсъстваше, ми се е налагало да го замествам в тази роля. При цигуларите концертмайстор ни беше Мая, а след нея -- Веселин Пантелеев (Ешкенази), с когото сме почти връстници.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Понеже Ведрин ме покани да напиша нещо в тая тема, ето няколко изречения.

В моята родна махала Любница, където живях до 10-тата си година, нямаше ток, нямаше и радио. Единствената музика, която съм чувала, беше гайдата на един дядо Станойчо. Дядо Станойчо свиреше, а по-младите селяни играеха хоро на ливадата. Това е.
У нас вкъщи никой не пееше. Но имах една вуйна и двама братовчеди, които пееха по роднинските седенки. Запомнила съм песните "Изкарвай, Гано, говеда" и "Заблеяло ми е агънце". Very Happy

Сотиров, има ли още части? Wink

----------

Пчелата Жужа написа:

Понеже Ведрин ме покани да напиша нещо в тая тема, ето няколко изречения.

В моята родна махала Любница, където живях до 10-тата си година, нямаше ток, нямаше и радио. Единствената музика, която съм чувала, беше гайдата на един дядо Станойчо. Дядо Станойчо свиреше, а по-младите селяни играеха хоро на ливадата. Това е.
У нас вкъщи никой не пееше. Но имах една вуйна и двама братовчеди, които пееха по роднинските седенки. Запомнила съм песните "Изкарвай, Гано, говеда" и "Заблеяло ми е агънце". Very Happy

Това ми се струва като увод, по-скоро, дали няма да има още?
Защото и баща ми цитираше(не пееше) "Заклал Стоян майка си с хабно ножче...", което предвид чирпанския му произход се смяташе за нормално, но аз не сметнах, че това е тематично издържано. Very Happy

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.