Олимп отдалече, Метеора отблизо

Много хубави снимки (момата, дето си рови в телефона, добре е издебната Very Happy

) и разказът също е приятен и информативен, поздравления! Smile

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

Благодарим за хвалбите! Метеора е знаменито място, близо до София. Ако изброя 10-те най-най в света, 9 от тях са на майната си: Мачу Пикчу, маите, Големият каньон, Великденски острови, Ниагара... А това е под носа ни и е жалко, ако не го видим. Трябва обаче да се знаят няколко подробности. Затова и съм толкова подробен в описанията. Ето, аз чак на третия път открих няколкото "скрити" манастира и пак останаха за четвъртия път. Утре-другиден ще напиша едно допълнение, защото има още.

Допускам, че още няколко думи към пътеписа ще са полезни за бъдещите посетители на Метеора. Нека побързат, защото ще искат да отидат там и втори, и трети път! Може с автомобил, но може и с влак, който стига точно до Калабака. Това е официалният център, но съседното село Кастраки е само на километър и двете селища почти са се слели. По-добре е да се отседне в Кастраки, защото четири от шестте „отворени“ манастира са разположени именно на шосето от него. А също и „скритите“. Всъщност шосето описва окръжност отгоре над скалите, но по това шосе е върволицата от автобуси с милионите туристи. Затова трябва да се избягва. Вървете пеша, все пак сте планинари! А ако сте и алпинисти, това вече е друга история. Затова нека отбележа, че за височината на манастирите ще прочетете три числа, доста различни. Например най-високият манастир, Мегало Метеоро, е на 620 метра, но това е над морето. За други манастири ще прочетете височината им над долината, а за трети е тази, която най-много ни интересува: височината на самата скала, върху която са построени. Тя е не повече от 300 метра, но и стената на Казана в Пирин е толкова. При това скалите на Метеора са абсолютно гладки, съвсем отвесни и дори с обратен наклон. До някои има и пешеходни маршрути, но там не съм се разхождал.

За спане имате няколко опции. Можете в хубав хотел, можете в къща за гости, има къмпинги, а някои спят и на открито. Ако сте отседнали в Кастраки, на първата разходка можете да поемете нагоре по шосето. Още докато сте в селото, отдясно ще видите знаменитата пещера (бивш манастир) с окачени дрехи по непалски образец. Като гледам снимките, до нея се качват с алпинистки въжета. По-нататък вляво от шосето ще подминете огромната скала Дупиани с развалините на манастир високо горе. Веднага след скалата има път наляво, който води до най-скрития манастир, Ипапантис. Оставете го да друг път. Малко по-нагоре е първият манастир, Св. Николаос Анапафсас. Качване-слизане, тука е така! Продължавате по шосето и се оглеждате за отбивка вляво през гората. Чудесна сенчеста пътека със стари дървета, има и узрели смокини. Стигате до манастира Св. Варлаам. В подножието на скалата има голяма пещера („Драконовата“), но не съм знаел за нея. Според снимките си заслужава човек да се отбие в нея. Некс тайм!

След Варлаам вече излизате на горното шосе и тръгвате наляво към манастира Мегало Метеоро (Св. Преображение). Отново напомням, че предварително трябва да видите кои дни кой манастир е отворен и в кои часове. За да не ви хлопнат портите под носа, както ни се случи на нас. Големият манастир е последният по шосето. Точно срещу него над шосето се вижда пътечка, която наляво води до най-тайнствения и отдалечен скален манастир Ипапантис. Вероятно е на 4-5 километра. Чета, че е отворен при някакви условия, но нищо повече не знам освен снимката, която показах. Ако след Големия Метеор се върнете по шосето, след Варлаам ще видите отбивка за женския манастир Русану. От него по стълби през гората слизате в подножието на скалата на долното шосе. За да не се движите отново по него, срещу пътеката за Варлаам ще видите коларски път през градините, който ще ви отведе в горната част на селото. Сега вече, понеже няма да бързате за работното време на манастирите, можете да продължите по асфалтовия път извън селото и скоро ще се окажете между две огромни скали. Тук са двете ваши цели и ако се вглеждате, ще ги видите отдалече. Лявата скала се нарича Пиксари и по нея все още стоят греди и стълби, които свързват напуснатите пещерни килии. На същата скала обаче е добре реставрираният манастир Св. Антоний с единствен монах. Ако пренебрегнете забранителните надписи и не ви изяде дребното псе, ще се доближите до манастира, за да го видите поне отвън. Там, където почва дворът, има голяма каменна арка със солидни двери. И точно там се отклонява пътечка със стълби през гората, която води до следващия скрит манастир, Св. Николаос Бадовас. Ако отново се направите на слепи, ще стигнете до системата от пещери, които са свързани с прокопани в скалата проходи и водят до самата постройка високо горе. Не знам доколко е възможно да се мине напряко през гората, но нека се има пред вид, че на връщане пред нас притичаха два глигана.

Отделна разходка е от Калабака. Кварталът от центъра нагоре към скалите все повече се стеснява, докато свърши в тясна пътечка през гората. По нея ще стигнете до двата манастира в другия край на комплекса, Света Троица и Св. Стефанос. Вместо да се връщате по същата пътека, можете да тръгнете по шосето в посока към Русану и тогава да го разгледате. Разбира се, по целия път има отклонения към панорамни площадки, от които се виждат скалите с манастирите в различни ракурси.

Една забележителност, за която не съм знаел, е голяма пещера само на три километра южно от Калабака. Носи името на близкото селце Теопатра. Пещерата е била обитавана от първобитни хора и сега е благоустроена за посещение. Ето я на снимка от Уикипедията:

Некст тайм!

А това е твърде полезен сайт с много информация и невероятни снимки от въздуха (с дрон):

Фотографски пътеводител за Метеора

Сега видях, че костенурката е избягала от страницата ми. Нали я преместихме от пътя? Ето я отново:

В предишното си пътешествие доста подробно описах манастирите на Метеора:

Метеора, 2018

Затова този път гледах да не повтарям познатото, а да покажа нещо ново, което дори и в интернета рядко се среща. Едно сравнение с 600-годишна давност обаче не ми излиза от главата. А то е между сегашното състояние на всичките манастири и автентичното допреди стотина години. Тогава не ги е имало шосетата до портите на манастирите и стълбите с мостове до самите сгради. Имало е спускаеми сгъваеми дървени стълби и плетени кошове, които монасите са изкачвали с макари. Ето например как изглежда днес най-старият и най-голям манастир, Мегало Метеоро (Св. Преображение):

Вижда се новата стълба, която косо изкачва пропастта под каменната кула и продължава нагоре. Изградена е през 20-те години на 20. в. Ето как е изглеждал манастирът през 1747 г., когато знаменитият "пешеходец" Василий Григорович-Барский го рисува:

Този неуморим поклонник 25 години странства из най-големите православни манастири в Египет, Сирия, Цариград и Атон. Описва миналото и тогавашното състояне на манастирите. Подробно говори за Хилендар и Зограф. На връщане към Киев минава през България, но за съжаление нямам томовете му, за да прочета нещо.

А през 1921 г., след като е чула за чудесата на Метеора, натам се запътва румънската кралица Мария. А е чула, защото буквално дни преди това нейният син се е оженил за гъркиня. До Метеора стига на магаре. Тя е първата жена в история на Големия Метеор, която е допусната да го посети. Изкачват я с плетената кошница. Невероятна жена е била! Не само красива, но и оправна. Ние я знаем като строителка на двореца в Балчик - нейното "Тихо гнездо", както го кръщава. До такава степен влюбена в него, че завещава сърцето ѝ да остане в него. Много мога да пиша и за нея самата, и за двореца. Но ще спра дотук, защото иначе трябва да опиша как този парк, задминаващ по скромната ми преценка прочутия Алхамбра, е засран с хотели и лайняни кебапчийници на самия бряг. И някой ще се радва на връщането на Южна Добруджа? Не съм аз! Разбира се, в Европа Мария Румънска е повече известна с титаническата си борба за правата на своята втора родина след Първата световна война. И успява - жена да се пребори с всичките динозаври на империите! Има твърде добър филм за нея, гледайте го. Аз искам да свърша с добро.

	Сотиров написа:
	Василий Григорович-Барский ... На връщане към Киев минава през България, но за съжаление нямам томовете му, за да прочета нещо.

Разполагам с четирите тома, издадени през 80-те години на XIX век в С. Петербург под редакцията на Николай Барсуков:

Между другото, всред използваните от Барски псевдоними има някои интересни, напр. "Василий Киевский" и "Василий Киево-Российский".

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Е, стига, де! И това ли имаш? Избих се да ги търся. Щом са сканирани в Ленинката, защо това богатство го няма в интернет? Потънах в четене и ровене, та се забавих с благодарностите. Страхотен архивар е наш Ведрин, да се знае и помни! И аз съм книжен плъх, затова го оценявам толкова високо. Само че аз не мога да намеря това, което ми трябва, макар да знам, че го имам. Тази е разликата. За щастие самите томове ги има в Централната библиотека на БАН. Представяш ли си, Ведрине, че три от тези скъпоценни томове десетки години бяха у мен? След смъртта на Михаил Ковачев, за когото споменах в моя музикален бекграун, успях да спася два товара книги, ръкописи и снимки. Той е бил библиотекар на Патриаршията. Затова стотици библиотечни томове бяха в дома му в Драгалевци. За съжаление повечето от тях вече изядени от влагата. Сума хартия - именно хартия! - беше отмъкната от съседите му за печките. Ровил съм и в техните мазета. Но накратко. За съжаление липсваше най-интересният за нас том, третият, за Атон. Мишо беше написал огромна история на Зографския манастир (т. 1, значи е предвиждал и втори!) и може би затова Барский-3 е бил отделен, а оттам и изчезнал. Понеже съм тъпа и добродушна глава, дадох четвъртия том, с Метеора, на един приятел, който живо се интересуваше от манастирите. Културно момче, луд в рамките на нормалното. Той обаче замина за Америка и там съмсем полудя. Като се върна (защото го изхвърлиха), тома вече го нямаше. Останах само с първите два. И тогава реших, че е време заедно с няколко други старинни и редки книги с описания на Атон да ги върна в библиотеката. Да се надявам, че това е бил последният им път. Така или иначе, нямах точно интересуващите ме два тома. Сега вече ги имам, за което благодаря! Между другото, не всичко, което Барский е посетил, е включено в публикуваните му пътешествия. Затова например манастирите на Метеора ги няма в издадените книги, които се намират в интернет. Има ги тук като допълнение към записките му. А томовете са някакво бижу на полиграфията! Илюстрациите са върху разгъваеми вложки, покрити с хартия, тънка като паяжина. Върху тази полупрозрачна хартия са отпечатани ръкописните текстове на съответното им място, на което те са в рисунката на Барский. Чутовно!