Уважаеми съфорумци,
Както се казва, човек и добре да живее, трябва от време на време да попрочиства и поне малко да туря ред в компютъра си. Та в тези дни само сух студ по нашия край и реших да поотметна тази времеядна и скучна работа.
Но пък защо да не я поразнообразя, като споделям с вас картини от няколкото ни скитания по Доломитите в предковидните времена.
Та ето какво поизрових за споделяне в обичния ни форум:
Пускам пробно, дано са приложени и снимките. За жалост не са, та трябва да ги качвам от SD карта, на която са архивирани, но първо да я намеря Извинявам се за забавянето при качване на снимките.
Вмъкването на имена и думи на италиански и немски - двата официални езика на областа Трентино Алто Адидже, правя само от желание що-годе да предам атмосферата на място.
И моля уважаемите съфорумци германисти и италисти да ме извинят, ако допускам грешки при изписване на думи на двата езика, най-малките от които от липса на умлаути на клавито ми .
Малко предистория в началото.
Преди няколко години имахме удоволствието със сина ми да минем една от т.н. alte vie" в Доломитите. (alta via - висок път)Това са мисля 6 маршрута с различна сложност и продължителност, които минават през най-красивите долини и масиви. Най-дълги и популярни са " alta via 1" и "alta via 2".
Ако обичате скитането във високата планина и 10-ина дена с раница на гърба не са за Вас крайна форма на мазохизъм, горещо препоръчвам една от двете "вие".
Ако пък търсите повече адреналин и не ви плашат тн "vie ferate", можете да изберете някоя от другите "вие", които са по-кратки и по-технични.
Та тогава споделих със сина ми, че искам да покажа тези красоти на прекрасната му майка и благодаря ти Господи, моя любяща съпруга.
От далечната младост и скитанията ми по наши и в соц чужбина алпийски стени и масиви (щото нали желязна завеса) колчем чуех това име - Tre cime di Lavaredo и си пожелавах поне да ги видя на живо.
Ето ги трите красавици, моите музи при писането на този скромен пътепис, от ляво на дясно - cima Picola, cima Grande, cima Ovest, гледани от един връх с внушителното име Strudelkopf
Ако имате път наблизо, отделете време и отидете до този връх. Панорамата си заслужава всяка крачка по пътя до там, а той определено не е труден.
Базов лагер – градчето Добиако в провинция Болцано-Бозен, северна Италия, врата към нац парк "Tre cime"
Вариантът за пътуване с колата отпада поради няколко причини – возилото е на почтена възраст, пътят нататък към 3дни, толкова и обратно(от Варна сме) и само един водач. Па и не сме от хората, дето „пътем дай да видим и туй, и онуй и другото и третото“.
От шорт листата на местата за настаняване(с този евфемизъм май кичат и затворите резервирам стая в семеен хотел/пансион.
Двата най-големи кахъра са зад гърба ни и предстоят седмици и месеци на изчистване на детайлите, четене в Мрежата и виртуални проигравания на вариантите за скитане на място.
В шеги и закачки дните минуват и ей го на 4.09 летим за Верона през Рим Фиумичино.
Що ли не се учудвам, че входът пристигащи от Сф и изхода за Верона бяха на съвсем не символично пешеходене в двата края на терминала. Ама тук кафенце, там закусчица и времето минава.
А пушачите жал да ги ожалиш, в тази малка душегубка, единствена за целия терминал чинно чакаха на опашка да си вземат дозата. Че имаше и специален служител да следи за реда(на кадрото в дясно), сакън някой да не влезе и да го удари на лаф-моабет с цигарка и кафенце
tutorials-6967-0-96008500-1479669936_thumb.jpg
Aeroporto di Verona Villafranca, леко мърляво, все пак Италия, макар и северна. Лека закачка за добре дошли от автомата за билети за автобуса, пое 10Е и не изплю нищо, макар че внимателно изчетох инструкциите. Местен кибик подхвърли нещо от сорта - случва се. Но по-нататък автоматите не са ме подвеждали, а ги има доста. Например всички по-малки гари нямат гишета за продажби на билети.
На жп гарата двама набори са в услуга на туристопотока(сори за клишето) и съвестно си вършат работата.
За самата Верона сме предвидили 2 дни на връщане.
Пътят ни е на север до Vortezza/Franzensfeste, където правим смяна и с регионално влакче стигаме до Добиако.
От двете страни на линията се редуват големи масиви с палметни ябълки и лозя, много добре обгрижвани.
Масово използваха защитни мрежи над насажденията, защото както каза един от кондукторите, падал град ката яйце.
Най-после сме в Dobbiaco/Toblach късно вечерта и Johan, Cristina и Georg ни посрещат като скъпи гости.
Може би е време да отворя скоба защо пиша по две имена на местата в Южен Тирол.
В северната част на Италия е раположена провинция Болцано - Бозен нем. Autonome Provinz Bozen — Südtirol, итал. Provincia autonoma di Bolzano — Alto Adige, част от областа Трентино Алто Адидже. Провинцията е с високо ниво на автономност, близо 90% от данъците си остават там.
Официални езици – немски и италиански и всички надписи са на двата езика. На местно ниво всички документи би трябвало да могат да се попълват на кой да е от двата езика, всички чиновници на държавна/общинска служба би трябвало да ги владеят. Все пак може би е маалко по-добре да се използва италиански за официална кореспонденция, сподели собственикът на хотелчето, където бяхме отседнали.
Освен това се използва и още един, местен език - ладин, но не е в официално обръщение.
Определено навсякъде се усеща немския ordnung, макар и областта да се води към Италия.
Доста кръв се е проляла по тези места по време на WW1. Все още могат да се видят останки от окопи, защитни съоръжения и тунели, вкопани в скалите. На мен като човек силно изкушен от алпинизъм в младоста си(сега скромно само планинарствам) ми беше адски неприятно да си представя как елитни алпинисти и планинари от Австрия и Италия, довчера може би катерили заедно и поверявайки живота си на другия в свръзката, да се изправят един срещу друг с насочени дула
Ето го и хотелчето, строено от деди и прадеди на сегашните собственици.
tutorials-6967-0-04018300-1479674320_thumb.jpg
Тук няма повод за притеснение, че ще ви поднесат италианска закуска с кафе и кроасан или филийки и сладко. Местните работят много, туристите ходят много и домакините са се погрижили за богата закуска.
Един ден пътуване от Варна до София, следващият ден полети, влакове. Затова през първия ни ден в Добиако ще я караме по-лежерно. На 20-ина минути от градчето е lago(езеро) di Dobbiaco.
В близост до езерото има голям къмпинг за коли, каравани, кемпери. Както и по-нататък видяхме, такива паркиги има на доста места в областа, това за мнозина от вас, които предпочитат собствен транспорт.
Върнахме се в хотелчето за кратка почивка и да си купим от тн mobilcard за пътуване с местния транспорт. Накратко за тях: 1, 3 и 7 дневни са, 1дн 15 Е, 7 дн май 27Е. Дават право на неограничен брой пътувания по автобусната мрежа SUd Tyrol, (щото има и Доломити бус), с регионалните влакчета и някои лифтове. Разписанията са налични в мрежата - http://www.sii.bz.it/sites/default/files/fahrplan2016_web_0.pdf, както и безплатни прегледни брошури в автобусите, хотелите и инфоцентровете.
Че се спазваха с абсолютна точност предполагам не ви учудва, но по-интересно за мен беше, че има опция в кои часове задължително функционира обществения транспорт в случай на стачка. Поддържат и тн нощни линии.
Още при подготовката се колебаех дали да не вземем кола под наем във Верона. Но право да ви кажа, въобще не чувствахме липсата на собствено возило. Локалният транспорт е (почти) перфектен. Винаги може така да се комбинира, че след закуска в рамките на 30 до 40 мин макс да сме в сърцето на Планината, и след прилично скитане до около късен следобяд, примерно 4 или 5ч бързо да се приберем за кратка почивка преди вечерята. Пък и отидохме уж на "dolce far niente" и затова не си поставяхме максималистични цели.
След обяд - до lago di Braies/Pragser wildsee.
За около час, час и нещо може да се направи панорамна обиколка на езерото, но тябваше да се задоволим с полу-обиколка. За другата половина нямаше достъп, нещо снимаха.
От eзерото започва и най-популярния маршрут от север на юг през Доломитите, тн "alta via numero uno", за който споменах по-нагоре.
Тъй като имахме още време, прескочихме до намиращата се недалече "malga Foresta" . Малга е нещо като семейна ферма, в тази част предимно за едър добитък. Почти навсякъде можеш да си поръчаш нещо непретенциозно и вкусно, много често собствено производство. Освен храна, някъде предлагат и нощувка.
tutorials-6967-0-40219300-1479755310_thumb.jpg
Тази снимка на част от малгата е илюстративна. Вижте дървените шиндли/керемидки, с които е покрит покрива. Това е елемент от местните традиции, в Кортина д'Ампецо видяхме нови сгради на завършване с такива покриви. А улука е изработен от цял ствол на дърво, издълбан и облицован отвътре с ламарина.
И последно кадро от спирката в очакване на бусчето за обратно. Старият хотел до езерото.
tutorials-6967-0-53983200-1479756066_thumb.jpg
Последна снимка за този ден.
tutorials-6967-0-47424500-1479756344_thumb.jpg
Това е поглед от Добиако на юг. Масивът в дъното е Monte Cristallo, а пътят в това направление естествено носи гордото име via Dolomiti.
Малка почивка преди вкусните кулинарни изкушения на домакините да се срещнат с чаша пивко местно вино.
На следващото утро бусчето бързо и напористо набира височина и скоро сме на около 2000м в местноста Prato Piazza. Панорамата около нас.
В дъното на снимката се вижда rifugio Valandro/Durrenstein hutte. RIfugio=hutte=хижа. Виждате колко са различни имената на италиански и немски. Това понякога може да внесе леко объркване, имайте го предвид. Много от хижите са частни и обикновено в тях е забранено внасянето и консумиране на храна и напитки отвън. Но в замяна на това всичко, което предлагат е вкусно и качествено. Има и хижи на CAI(club alpino italiano), където режимът е по-свободен.
tutorials-6967-0-15795700-1479799885_thumb.jpg
След освежително чайче на хижата и малка почивка, съзерцавайки прекрасната Monte Cristallo насреща,
поемаме с леко набиране на височина към споменатия в началото връх Strudelkopf.
tutorials-6967-0-65518600-1479804505_thumb.jpg
поглед към tre cime
tutorials-6967-0-90969200-1479804997_thumb.jpg
И пак Monte Cristallo
tutorials-6967-0-17680100-1479804967_thumb.jpg
на върха
tutorials-6967-0-69288100-1479805391_thumb.jpg
Беше доста ветровито, но намерихме заветно местенце да полегнем хапвайки сандвичи и пиейки с очи красотите наоколо.
А тази красавица само за снимката е свела свенливо главица. Иначе съвсем безстрашно кълвеше трошиците, които и подхвърляхме близо до нас. Че даже с крясъци привика още няколко посестрими на трапезата.
tutorials-6967-0-00330900-1479805022_thumb.jpg
Ако има възможност, избягваме да се връщаме по същия път. За късмет наблизо имаше малга, alm на немски. По-нагоре бях описал що е то. Та заседяхме се там на вкусотийка с рикота и шоколад.
Времето отиваше на късен следобед и поехме към спирката на бусчето.
Пътем - така в хотела, край който минахме на връщане (пак в тази местност, на 2000м) си помагат за топла вода за закрит басеин.
tutorials-6967-0-34284300-1479808418_thumb.jpg
Каляската на малкия принц. В нея е запрегнат да върти педали дворцовия слуга, наричан "татко"
tutorials-6967-0-70349500-1479808588_thumb.jpg
На връщане се прави смяна и се прехвърляме на друго бусче, но разписанията са напасвани много добре и има достатъчно време хората спокойно да слязат и се прехвърлят . Тук съм сложил снимка на типичния пейзаж долу. Всичко е много свежозелено, обгрижвано до последната педя земя, нищо мърляво и занемарено.
А ето как дори и в гората са опънали тн електропастир, няма го байчото с "У бре, де...а вашта м....а да сбира говедата или да троши крака по урвите да ги търси. В кутията е акумулатор/преобразувател, който захранва с ток нещото.
Пак сме на хижа col dе Varda. Не случайно съм заснел джипчето на хижаря.
tutorials-6967-0-66746600-1479848244_thumb.jpg
Да виждате други коли наоколо? Почти до всяка хижа има път, макадам, проходим и за кола с нормален клиренс, но като правило там можете да видите само колата, обикновено с висока проходимост, която обслужва хижата. Болно ми става, че и на Мазалат вече се качват Сульо и Пульо с джипове.
Поизчистих неработещите връзки към снимките и заради липсата им леко редактирах текста на продължението.
В началото, част първа, писах кои са музите, вдъхновили ме за този опит за пътепис – Cima Picola, Cima Grande и Cima Ovest. Пък колко са капризни и своенравни...Що не съм писал все още нищо за тях? А върви и обяснявай, че за среща с такива красавици човек трябва да е подготвен, да им се полюбува изпървом отдалече, да изпита върху себе си магнетичното им привличане, да влезе във форма няколко дена, а не направо там с изплезен от умора език.
И този ден дойде Слязохме по-раничко за закуска и след малко сме на спирката за бусчето нагоре. Oт току-що пристигналото влакче(гарата е на 10-ина метра от авт спирка) се изсипва внушителна група бодри пенсионери, всички с подобаваща планинарска униформа - обувки, дрешки, раници, щеки. Е, малко се понатъпкваме като в градски автобус в час пик, но по лицата на всички личи, че този лек дискомфорт е нищо в сравнение с чувството, че отиват ГОРЕ!
Завой след завой набираме височина. Красиви пейзажи вляво и вдясно, но ние с нетърпение чакаме срещата с ТЯХ. Ето че стигаме паркинга пред/под хижа Auronzo.
Може би защото това място е добило световна слава, е направен компромисът да се допускат до тук коли и автобуси, хем повече хора да се насладят на красотите наоколо, хем да се сбират парици за поддръжка на нац парк тре чиме. Малко след паркинга виждаме с очите си как са похарчени част от тези пари. Автобусите и колите идват начесто и изсипват големи тълпи туристи със съответните физиологични нужди . За задоволяването им в склона е вкопана и скрита голяма, чиста и безплатна тоалетна, а не да се пръснат като пилци по камънаците.
И при тeзи замайващи гледки наоколо ка да не си пожелаеш като в песента –
"как бих желал сега да бъда млад орел,
да литна в небеса с криле широко развени..."
Поемаме към превала между х Лаваредо и х Локатели и малката CIma Picola бърза да се фръцне пред нас, дoкато сестрите и са още далече
Съпругата ми също е усетила магнетизма на това прекрасно място, както сподели на хижата. Мине не мине малко време, спираме и и се обръщаме назад към трите красавици.
Вече сме на хижа Локатели
На фасадата са изписани пълните и имена на двата езика. Пред нея, вляво на има широка тераса с маси и пейки и прекрасен изглед към „чимите“ Вече е обяд и може би няколко стотин планинари са заели всички места по пейките и полянките наоколо. Храна за душата, храна за тялото. Просваме якетата на полянка и дълго съзерцаваме наоколо, изключили се от човешката глъч.
След подобаваща почивка поемаме надолу към val(долина) Fiscallina. по стръмна пътечка.
След всеки превал и завой нови и нови чудесии наоколо.
Но като е благо на душата по-лесно се преодолява стръмната пътека – кракотрошачка.
От парковата управа са се постарали и на всички опороени или по-трудни места има импровизирани стъпала.
Слезли сме вече в долината Val Fiscallina и правим малка почивка на хижа Fondovalle/Talschlusshutte. По широк черен път продължаваме
и не след дълго сме на спирката за обратно
Ден следващ. Смятаме да отидем до passo(превал) Santa Crocè/Kroizbergpass, който е на границите на двете провинции – Алто Адидже и Венето и да поскитаме по места със сравнително по-ниска височина, но с прекрасен изглед към Доломитите.
Речено- сторено, бусчето е полупразно, пътят e в отлично състояние и след малко сме на превала.
Поглеждаме към масива Croda rossa и Cima Undici на запад, има прилична писта на преден план, сега свежа ливада, която се тори, полива и коси и така се поддържа в перфектно състояние.
Поемаме край малък параклис и леко набираме височина. Обстановката е почти паркова, добре поддържани пътеки, кътове за почивка, отлична маркировка, чисти и окосени поляни. А водоотвеждания – дървени, метални, бетонни пазят черните горски пътища от опорояване.
Вдясно се появява същи Купенът в Ст. Планина . Нещо носталгия зад кадър?
Прекосяваме място леко вдлъбнато и безотточно, вероятно при валежи става голяма локва, поне декар?, та затова са прехвърлили мостче над него, ама що кубици хубав дървен материал е отишъл...Никъде не видяхме нещо, правено само да се усвоят едни пари и да трае от ден до пладне.
Полека-лека стигаме до една малга(ферма в планината, обикновено с ресторатска част, някъде продават и част от продукцията си) тъкмо е време за обяд , и то с какви гледки насреща!
След подобаваща почивка по тучните полянки наоколо в късния следобед поемаме обратно.
Нов ден, нов късмет. Решихме да поскитаме по северните склонове на Val Pusteria – долината, където като в броеница се нижат едно след друго градчетата San Candido, Dobbiako, Villa bassa и тн
Спестяваме си около час ходене с бусче до ако мога да я нарека махала, Santa Maria. Пътят минава край местната църквица и води към следващата махала, състояща се от няколко типични семейни ферми/
В ляво(примерно) е жилищната част, китна и подредена, някъде дават подслон. В дясно е стопанската част, с рампата за подход на техниката и за прибиране на сеното, а долу е оборът с животните.
Много цветя, нови или реновирани къщи, път в отлично състояние, техника за семейната ферма. И навсякъде имаше да работят млади хора.
Заслужена почивка на по бира и картофки в една от къщите наблизо. Обслужва ни младо девойче. Каза, че това е домът и, с родителите си поддържат фермата и хотелската част. Харесва и, не смята да търси късмета си другаде.
По-нататък трима младежи чевръсто сбираха сено, свършиха бързо и се преместиха на друга ливада.
Минаваме край поредното параклисче насред ливадите и поемаме надолу към Добиако.
Броени дни, докато се обърнеш и свършили
Ден последен, посветен на Cortina d'Ampezzo.
Беше прекрасна разходка. От внушителната в сравнение с тази в Добиако автогара поемаме по сравнително стръмна уличка нагоре до ако мога да ги нарека покрайнини на Кортина.
Насреща извисява снага масивът Tofana di roses, а на немски, кратко и безапелационно – Tofan!
И още покрайнини, с китни, в алпийски стил вили, потънали в цветя , декоративни храсти и дървета.
Спираме за кафе , а насреща пием с очи вр Аверау и пред него и вдясно китката скални кули Cinque torri- петте кули.
Те са популярен и леснодостъпен катерачен обект, полигон за тренировки на местните алпинисти. Ако сте в района с кола и имате свободно време, препоръчвам да я оставите на паркинга на passo Falzarego. От там можете да вземете кабинков лифт до хижа Lagazuoi. Ако имате късмет с времето, от терасата пред хижата се разкрива една от най-хубавите панорами в Доломитите. Пак там можете да видите и едно от най-големите безумия на военните през WW I (ПСВ) От основата на скалния масив от италианска страна прокопават в скалите почти вертикален тунел нагоре(с диаметър над 2м), за да взривят намиращия се на върха австрийски гарнизон. За да оцените мащаба на това безумие, можете да слезете надолу по тунела, но си носете дрехи, фенерчета, здрави обувки. В долната част с внимание!
Разбира се, много по-приятен и лесен е вариантът за кафе/бира/обяд на терасата и обратно с кабинката.
Друга възможност – малко след превала passo Falzarego в посока Кортина пеша за около час или със седалков лифт много по-бързо, да отидете до намиращата се до Cinque torri хижа Scoiattori . Намиращият се до хижата музей на открито за ПСВ може би ще е интересен за някои . А в хижата могат да ви предложат много приличен избор на вина.
Продължаваме разходката из Кортина и вече сме на ларгото.
За пръв и единствен път преваля леко за 10-ина минути. Докато отиваме към автогарата , край нас се изнизват едно след друго10-ина порше 911, излезли да се поразходят хората, да са живи и здрави.
Тук свършва и тн аlta(висока) част от една от забежките ни до Доломитите.
С лека тъга се прибираме, последна вечер с нашите любезни домакини Cristina, Johan и Georg. Благодарим Ви за топлите грижи!
Няколко да ги наречем обобщаващи думи за впечатленията ни от това място и околностите, извън споделеното до тук за планинарската част от скитанията ни.
Работи се МНОГО, както си личи и по всичко наоколо. Домакините ни не подвиваха крак от сутрин до вечер с една малка пауза следобеда. Освен хотела, имат и стадо овце „горе в балкана“, казано по нашенски, както и градина, от която изкарват по тон-два картофи и зеленчук. С това си помагат много в кухнята, а и продават част от продукцията. И така по думите им са повечето малки семейни хотелчета. За нает персонал виждахме само две момичета сутрин да оправят стаите и вечер 1 или 2 жени помагаха в кухнята.
Подобно беше положението и в малгите(семейните ферми) , където често спирахме за обяд, кафе и/или сладкиш. Собствениците и домочадието им сновяха непрекъснато и с усмивка обслужваха гостите.
Перфектният вид на пасищата и ливадите само на пръв поглед създава впечатлени, че така си е едва ли не от Бога. Навсякъде е пипнато от човешка ръчица, управляваща съответното тракторче, косачка, балировачка. С малки високопроходими камиончета разпръскваха торта от семейните ферми по стръмните ливади. Ама не на ръка, а с монтирана отзад на камиончето разпръсквачка, задвижвана от двигателя.
Ще повторя и добрите думи за местния транспорт. Много добрата организация и отлична пътна мрежа ви осигуряват бърз достъп и прибиране от почти всяка точка и можете оптимално да си планирате времето.
В цялата околност всеки може да намери нещо за себе си или семейството – пешеходни и вело маршрути, via ferata , скални турове от най-ниска до най-висока категория на трудност, летене с балони, безмоторно летене, аквапарк, гурме разходки с хубаво вино и специалитети на местната кухня.
Всичко това на фона на спокойно и уважително отношение към н.в. Госта на долината и Планината.
И цветя, много цветя навсякъде. На мен не ми направи впечатление, но съпругата ми като изявена florista установи, че в Добиако цветята са с по-богати и пищни багри от тези в Кортина.
Рано сутринта поемаме обратно към Верона.
Почивката ни в Доломитите и двата дена във Верона на връщане не са тематично свързани, затова смятам тук да завърша с това, което казах на съпругата си преди първото и отиване в Доломитите:
- Представи си, че гледаш от Полежан например Пирина край теб, изкачваш следващ превал или връх и виждаш още един Пирин и така много един след друг, един до друг и хем си приличат, хем всеки е различен от другите
Кратки бележки от друга забежка към Доломитите. Този път Val Gardena и наоколо.
Благодарим Му, че чу горещите ни молитви и wizz пуснаха директен полет до Бергамо не само от провинцията, а и от Варна. Закачка по Хемингуей
Рано сутринта на 02.09 излитаме. И то навреме, че имаше доста закъснели и отложени полети по това време от София. Между другото, предния ден се обаждах на информация на летището дали с нашия полет всичко е наред и девойчето доста учудено ми отговори - ама те проблемите са в София, при нас всичко е наред no comment.
За наша приятна изненада кацаме в Бергамо около20мин. по-рано. Това ни дава възможност бързо да се придвижим с бус нумеро уно до гарата и да хванем влак, за който само теоретично допусках възможноста да ползваме до Болцано. Ако купувате билетите от гише, може да поискате да ви дадат и разпечатка къде и в колко часа са смените ви. Безплатна е и я дават при поискване. Полезна е, защото съм правил и по 3 смени.
Предпочетох да пътуваме с автобус 170 от Болцано до Ортисей, вал Гардена. Макар и малко по-дълъг, пътят е доста живописен и панорамен.
Другият вариант е да се продължи с влака до Понте Гардена и от там да се вземе автобус 350.
Още при първата смяна на влак във Верона заваля доста проливно, така ни посрещна и Ортисей. Сиреч ще ни върви по вода
Сърдечно посрещане от хазайката Берта в семейната B&B и сънчо до утре.
Още няколко подробности по пътуването. Бергамо - Болцано около 40-45Е еднопосочен билет за двама с treni regionali. Има и варианти с по-бързи влакове, но поради смените времето за пътуване не е много по-кратко, а цената е доста по-висока. Може да се дебнат промоции за определени дати и часове, но аз не го практикувам, ако преди това имам полет.
Закъсненията не са нещо необичайно за влаковете, дори и в северна Италия, случиха ни се и на отиване, и на връщане.
Болцано - Ортисей 12и нещо Е за двама с автобус 170.
Събуждаме се сутринта и след вчерашния проливен дъжд изненада - о, солей!
Ще продължа малко по-късно, че дребни битови проблеми...
Съб Фев 11, 2023 11:47 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3374 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
aldo написа:
Поизчистих неработещите връзки към снимките и заради липсата им леко редактирах текста на продължението.
...
Това ме навежда на мисълта, че пътеписа ти вече е написан някъде.
Пуснах началото на пътеписа в търсачата на Гугъл и ми излезе интернет страницата „Магеланци“.
Щом вече си качил снимките в „Магеланци“, няма нужда да ги качваш и в Гугъл Снимки.
С десен бутон на мишката щракваш върху снимката в пътеписа в „Малеганци“, избираш команда „Копиране на адреса на изображението“ (за браузър Гугъл Хром) или команда „Копиране на препратка към изображение“ (за браузър Мозила Файърфокс), пействаш адреса на изображението в пътеписа в Планинарския форум, ограждаш го с таговете [img]адрес на изображението[/img] и си готов!
Забележка: Разбира се, ако стане нещо с пътеписа в „Магеланци“ и там снимките престанат да се виждат, няма да се виждат и в Планинарския форум. Но нищо – в такъв случай можеш да ги качиш някъде другаде, редактираш адресите на изображенията и снимките отново ще станат видими.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети