До връх Голеш в Странджа

Успях да съчетая почивката си по черноморието с разходка до Голеш - един от най-високите върхове в Странджа, които са близост до Черноморския бряг. Обаче бях предупреден, че накъдето и да се насоча, ще се натъкна на безброй малки мушички, които ще ме тормозят през цялото време. Тъй като многократно съм бил тормозен от мухи, по високите ни планини, не обърнах внимание, на това предупреждение...
Но знаех, че срещу жегата спасение няма и затова тръгнахме рано. Изходен пункт за изкачването на върха, беше село Изгрев, което отстои на 5 км, западно от град Царево.
Оставихме автомобила по средата на селото, на уширение, веднага след острия ляв завой...

Още с излизането ни от колата, веднага бяхме нападнати. Веднага се сетих за предупреждението, което ми бяха казали за мухите. Наистина бяха безброй, като за разлика от високопланинските, тези бяха малки и влизаха в очи, уста, нос и навсякъде, където може да влезнат. Всичко това, наред с влажния и топъл въздух, беше препятствие, с което трябваше да се борим през цялото време.

Продължихме първоначално по главния път, но на първата пряка завихме вдясно. Скоро излезнахме от селото и хванахме коларски път в западна посока...

През цялото време се движехме през широколистна гора...

Все по коларски пътища, за по-малко от час и половина, достигнахме и подножието на върха. Заобиколихме го от север, като стигнахме до разклонение с табела, указваща трасето на велосъстезанието "Предизвикай Странджа"

Завихме вляво по табелата и почти веднага се отделихме от пътя, като тръгнахме нагоре без пътека, между дърветата и за няколко минути стигнахме и самия връх. Той е изцяло в гора, като в района на връхната му точка има група скали. Край една от скалите ни позира една пепелянка, която беше рядко широка и дълга. Поне аз не бях виждал, толкова голям екземпляр, а съм срещал често...

Животинчето беше много спокойно, като въобще не ни обръщаше внимание. Сви се под една скала и там чакаше да се наснимаме...

Постояхме малко горе и бързо слезнахме, отново до разклона с табелката, като този път продължихме направо по пътя. Почти веднага стигнахме до открито и широко място, където имаше изградена голяма беседка...

Това място е много обзорно и се насладихме максимарно на гледките, които ни се откриха...

Тук се застояхме повечко време, първо, не само заради гледките, а и защото на открито, мухите просто ги нямаше. За съжаление, обаче трябваше да слизаме и отново влезнахме в гората. Съответно нападенията на насекомите се подновиха и не спряха, чак докато влезнахме в колата. Върнахме се по обратния път, като вече и жегата беше по-силна.

Все пак направихме една лека разходка до обзорен връх, чиято връхна точка, едва ли е посещавана често. Но пък се докоснахме до дивотията на Странджа, която не бях посещавал целенасочено до този момент. Въпреки всичките несгоди, си заслужава, определено.

Ето и линк към сайта с по-подробно описание и трак за връх Голеш.

Бъдете здрави!
Жоро

Тензух помага.

Към Бродилово, в подножието на вр. Папия. 1 август 2007 г.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Браво за чудесната разходка, Жоро!

За първи път се сблъсках с тези мушички при разходка с лодка по река Велека. Организаторите дори раздаваха шапки с мрежи. Без тях беше направо непоносимо. А при една разходка от Синеморец до Силистар си спомням, че имаше друг по-едър вид мухи, който преследаше и хапеше жестоко.

Сега ще разгледам на картата къде е този връх Голеш.

Описваните мушици наистина са страшна напаст... В момента, в който се отдалечиш от морския бряг или от открити терени, и навлезеш сред храсти и дървета - следват моментални и постоянни атаки.
Една от добрите препоръки е тези места да се посещават извън летния сезон. Преди почти две години завъртяхме малка обиколка из Странджа в края на май - свежо, зелено, сравнително поносими температури /лятото е тежичко там поради малката надморска височина/ и най-важното - нямаше помен от мухи и комари. А походихме стабилно по горски пътеки и храсталаци. Като добавим, че тогава цъфти и странджанската зеленика - събират се достатъчно причини да се избере споменатият период за бродене там. Smile

На място се вижда и защо някъде може да се чуе за "странджанска джунгла"... Very Happy

Ако пък няма как и се налага пътеките в района да се съчетават с лятната почвика край морето - освен тензух, едно възможно решение на ентомологичния проблем е и пчеларско було - но то малко ограничава видимостта. Very Happy

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ

Здравей, Миткосващия! Радвам се да се запознаем в Странджа. В интерес на истината, последния път бях там преди двайсетина години, но спомените ми са пресни. Първия път с кола, нищо особено. Българево, Граматиково, Бръшлян, Стоилово, Малко Търново, Бродилово, Кости... Е, то това е Странджа! Втори, трети път,... Наводнението, което потопи селата около Велека и Младежко помня. Вероятно вече всичко се е оправило. Ама много далече, бе! Без кола не става. Мушици обаче не помня. Помня само прелести! Например като слязохме от лодката при Царското кладенче, тръгнахме пеша към Бродилово. Наносите от наводнението бяха на три метра над нас! В Кости - всички кръчми наводнени. Спахме у един Сашо, дето сме спали и преди. Надявам се още да приема заблудени туристи. От Бродилово почна туристическата трагедия. Мисля си, ще има път. Да, ама пътища десетки! Просеки в гората през 15 градуса. Всичко изсечено! Помогна ми едиствено индианското чувство, та се добрахме до брега на Велека и оттам до колата. Абее, велик край е, въпреки поразиите!Блатгодари ти за спомените

	Цитат:
	Здравей, Миткосващия!

Привет!

Съгласен - много е интересно в Странджа, макар и да е далеч (и пряко, и преносно) от високите ни планини... Друг облик, друг цвят, друг въздух даже. Спомените и мен ме топлят за момента - от единственото засега обикаляне там. Smile

Темата тук на goro–levskara (хубав преход и снимки!) ме подсети, а си припомних също и разходката до вр. Градище, който макар и да няма дори 800м височина, се оказа доволно обзорен - видя се даже и морето от него - нещо, което много-много не ми се вярваше преди това.
Мушиците са факт и тамошна особеност - още от морския бряг, общо взето е добре, ако човек може да не си ги спомня. Very Happy

Поздрав от мен с една снимка на местна растителна забележителност:

_________________
С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ