Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Олимп отдалече, Метеора отблизо
Най-големият внук, Антон, вече има кола! Чудесна възможност да попътуваме без разписания на автобуси и досадни прехвърляния. Взехме с нас Мила и се запътихме към Олимп. С Антон и Боян вече сме били, когато големият беше на 11, малкият на 9, старият на... 70. Сега дойде ред на внучката, тя в 8. клас, няма какво да ѝ броя годините. Само че, както винаги се случва, дните ни бяха заклещени между неотменимите морски пътешествия на семейството и за планината остана строго фиксиран срок между 1 и 7 септември. А времето? Ами ето го:
Можехме да избираме дали първо Олимп или първо Метеора. Както се вижда обаче, няма слънчев прозорец от няколко дни, които са ни необходими за бавното изкачване (заради мен) и спане на открито. Когато наближихме Олимп, той изглеждаше така:
Викам си, и двата пъти, когато съм се качвал при Зевс, все е валяло, пък горе е било слънце, макар и за един ден. Само че човек никога не знае настроението на боговете! Решихме да поемем нагоре в очакване на благосклонност. Познаваме се, така да се каже! За да спестим време, паркирахме пред ресторанта Приония. Аз много държа на изкачването покрай реката, но този път щяхме да слизаме по нея, а Антон с такси да се върне и да прибере колата. От ресторанта поехме нагоре в 16:30, съвсем прилично време. Раниците с минимален багаж, но все пак със спални чували, котлони и съдове, храна и доста дрехи.
С моята скорост изкачихме хилядата метра до хижата за пет часа, което за мен е съвсем прилично. Пътеката както преди беше чудесно поддържана и дори имаше ново удобство. Там, където по-рано имаше малка площадка за почивка и необяснимото означение на картата за чешма, сега наистина имаше чешма и голяма беседка с маса и пейки:
Вода в тоя сезон, разбира се, нямаше, но през останалото време очевидно има:
Пътеката дълго време върви по един страхотен пресъхнал дол, но си представям какъв потоп е напролет, когато реката влачи камъни и дървье! Чудя се как се усмирява тая стихия, която води право в селото. А сега стоят каменните пластики:
Минаваме покрай пътеката надясно, на която спахме предишния път. Единственото що-годе хоризонтално място от хижата до паркинга, на което можеха да се проснат чувалите! Дълго време се чудех накъде сочи табелата, на която обърнах внимание чак в София, когато преглеждах снимките. Ето я, води към Гомаросталос-Петроструга, т.е. заобикаля върха отдясно:
Един спомен отпреди осем години:
Лека-полека, високо над главите си вече видяхме светлинката на хижата. Само че моите проблеми тепърва предстояха. Вече съвсем се стъмни, наближи девет и половина, а лампите в хижата се гасят с немска точност в 10. Затова пратих децата напред да уредят спането и да видят нещо за вечеря. А аз отзаде се тътрех – ей го къде е, вижда се! Само че по едно време, както си вървях по пътеката, изведнъж тя заби в някакъв пущинак. Надолу пропаст, нагоре сипей. В това време заваля дъжд. Аз по риза, защото Антон беше взел по-тежката раница, моята. Тръгнах по сипея нагоре, па се върнах. Стръмно и хлъзгаво. Естествено два пъти се изтъркулих, но все пак се спрях преди дупката. Върнах се назад, никакво друго продължение на пътеката не се вижда, а съм с челник. Пак обратно, пак щурмувах сипея, пак се върнах... Разбрах, че съм в клопка. Стана вече 10. Звъня по телефона, никой не вдига. Чувам, че телефонът на Антон ми звъни в раницата – къде другаде да е!, а на Мила не отговаря. Тя пък го оставила да се зарежда и си легнала. Еле накрая Антон го чу, а и се е усетил, че прекалено съм се забавил. Той ми вижда челника, аз виждам неговия. Буквално на триста метра сме, ама в гората? Дори чувам, че пред хижата се е събрало нещо като съвещание. Антон обаче ми казва, че знае къде съм и ще дойде да ме вземе. И действително след десет минути се появи в горния край на сипея, откъдето минавала истинската пътека. Ама аз отде да знам колко е оставало? После и фрау Золота ми обясни, че съм поел по пряка пътека (през сипея), а официалната била с остър завой, където аз съм се отклонил. Имало било и жълта точка на камъка, ама кой да я види в дъжда? Е, качих се в десет и нещо, жената ми даде чай и благополучно си легнахме. Намериха се места въпреки навалицата. Чисти нарове, чисти тоалетни с вода... германска работа!
Последната промяна е направена от Сотиров на Пет Яну 20, 2023 7:03 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Яну 20, 2023 11:49 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Нагоре към върха, но донякъде...
На сутринта станахме, закусихме и а-а да тръгнем нагоре, като рукна един порой, няма спиране! Такова чудо отдавна не бях виждал. Седим и чакаме да спре. Не валя дълго, може би половин час, но яко. Поехме нагоре, над нас само облаци. Черни и въртят над Митикас, не знаем какво носят и къде ще го изсипят. Ето как изглеждаше под нас...
... ето и над нас:
Все пак тръгнахме заедно с още много други туристи. Отсреща с голям зум чудесно се виждаше заслонът Какалос:
След няколко стотин метра ни заваля дъжд. Обърнахме надолу. Ама дъждът спря. Айде пак нагоре! След още няколкостотин метра отново заваля. Е, майната му, казах аз! Окончателно поехме надолу. Реших да не поемаме риска баш на Митикас да ни облее порой и да ни затряскат мълнии. Ясно е, че повечето туристи продължиха нагоре и успешно се върнаха, но аз не бях в кондиция като тях. По тия хлъзгави пропасти с моята бавна реакция, да ме запраскат мълнии? Би било безумие! Как ще избягаме? Ето една снимка от предишното пътешествие, която нагледно показва опасностите в лошото време. Идваме от червените точки, продължаваме по степенките, а отдолу е пропастта. А когато е мокро?
Накратко, казахме си на новия евроатлантически български “Next time!” и се запътихме към по-безопасната Гърция. А такава е цялата останала!
Пътеката надолу е майсторски оформена с естествени камъни и греди:
Само че тръскането по стълби доста уморява глезените и е болезнено. Поне за мен. Наоколо са красиви свидетелства за природните стихии тъдява:
Ето я каменната река:
На заслончето стигнахме чак към пет часа. Тук обядвахме:
Сварихме спагети, но Антон ми обърна внимание, че туристите, които се качват, не ни гледат с добро око. Тогава видях забраната за газови котлони и ме хвана срам. Не допусках, че на специално изградено място, далече от дърветата, може да е забранено. Е, за друг път ще знам.
Последната промяна е направена от Сотиров на Пет Яну 20, 2023 7:06 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Яну 20, 2023 11:52 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Нощ под звездите
По пътеката се оглеждах за интересни цветя. Нямаше много ботаника, но снимах едно непознато у нас цвете:
Появиха и есенните цикламки:
Тези малки "патладжанчета" правят от всяка donna "bella-donna", защото разширяват зениците, а това очевидно се е ценяло навремето така, както сега се ценят джуките. Ама много отровно, бе! Карл Линей го е нарекъл на името на едната мойра Атропос, която реже нишката на живота:
Когато стигнахме паркинга, вече почти затваряха, но ни нахраниха чудесно. Там не пестят от грамажа. Плюс задължителното узо. Заслизахме вече по реката с чудесните водопади:
Вече взе да се смрачава. Включихме челниците. Двамата с Антон съвсем бяхме забравили пътя. Пътеката беше ясна, разбира се, но околностите сякаш бяха съвсем други. Като че ли това беше друга пътека! Предишния път спахме в една малка пещера, за която много добре помня, че беше близо до пътеката, а от нея беше близо до манастира. Ето я тогава:
До нея имаше развалини на стара черква. Добре помня, че заради пороя, в който пристигнахме, и заради очакваните дъждове аз си представях да спим в пещерата на св. Дионисий. Там обаче малката площ беше заета от параклиса, а останалото беше вода и кал. Затова продължихме нагоре. Рисковано беше да спим съвсем на открито около паркинга. Затова, като видях едва забележима пътечка надясно, към манастира, допуснах, че там някъде под стрехите му ще се скрием, ако завали. И точно по тая малка пътечка открихме пещерата. На снимката се вижда що за пещера е, но беше достатъчно укритие за спалните чували и вечерята. Сега обаче подминахме манастира, а от пещерата нямаше следа. Сетих се за първото ми изкачване, когато се чудех каква е тая река, която два пъти подред прекосявам от десния бряг на левия! Чак на слизане, когато броях мостовете, разбрах, че това е бил голям приток, който изобщо не беше нанесен на картата. Та изказах недоумението си пред едни гърци, седнали да почиват, а те ми отговориха: „О, тука управлява Зевс! Утре може изобщо да я няма реката!“ Тогава беше майтап, но сега се наложи да спим върху мократа пътека. Добре че бях взел найлонови постилки, та не намокрихме чувалите:
Слава Богу, не валя! Над нас бяха ярки звезди...
Последната промяна е направена от Сотиров на Пет Яну 20, 2023 7:07 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Пет Яну 20, 2023 12:02 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
По реката
Преди да отворим чувалите, вече по тъмно, чухме някъде близо до пътеката грохота на водопад. На сутринта се върнахме малко нагоре, за да го видим. Оказа се наистина внушителен:
И пак нямах спомен да съм го виждал предишните пъти. Явно тука е така – едно изчезва, друго се появява... Не след дълго стигнахме пещерата на св. Дионисий с поточето, което извира направо от скалата:
Надолу вир след вир с неповторимата зелена вода:
Като казвам надолу, то е всъщност нагоре-надолу: сто метра изкачване, двеста слизане; двеста изкачване, триста слизане. Например към тази чудесна скала:
Ужасно уморително и досадно! Децата търпеливо ме изчакваха на всяко възвишение, но възникна друг проблем, който бих нарекъл традиционен за тази планина: обувките. Предишния път подметката ми се отпра, преди да стигнем паркинга, но там я вързахме яко с тел и така изкачих Митикас. Издържа по целия път до София. Сега обаче подметките са разсипаха непоправимо. Вързах ги кое-що с канап, колкото до селото. Там ги хвърлих в кошчето. И пак добре, че това не се случи някъде по върха, че щях да слизам по чорапи!
По обяд се показа и селцето с морето:
Живнах! Макар твърде далече, поне имаше само слизане. Намерихме същото хотелче, в което спахме миналия път. Планината беше дотук. Очакваха ни отшелнишките килии на Метеора.
Последната промяна е направена от Сотиров на Пет Яну 20, 2023 7:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Яну 20, 2023 12:06 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3374 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Браво за пътеписа!
Едвам успях да го дочета дотук, без да направя следната забележка:
Снимките са прекалено малки!
Мъка е да се чете такъв пътепис с толкова малки снимки!
640х480 пиксела – няма вече такива монитори! Дори на телефона ми снимките не изпълват екрана му!
Моята молба е да редактираш пътеписа и да направиш снимките по-големи – 1024х768 пиксела например ще са супер!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Яну 20, 2023 3:18 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2559
На мен много ми хареса написаното също и обичам този район. За мен снимките са добри ) Щях да кажа да ги качиш на гугъл в папка оригиналните, и всеки да ги глеа отделно ) Ама знам че трудно сде справяш. По-добре ги увеличи и ги сложи малко по-големи
Пет Яну 20, 2023 4:09 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Благодаря за интереса и пожеланието! Увеличих large на huge. Наистина не знам вече. Страхувах се да не разтягам чуждите монитори, пък то май само моят екран тесен за снимките е (като един известен манастир от поезията). Ако така е добре за вас, ще продължа с манастирите на Метеора. Пък по-нататък ще му мисля за предишните снимки. На Стефан специално ще отговоря с данните за екраните, но като ги изровя от разните му "сетинги".
Пет Яну 20, 2023 7:16 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2559
Сотиров написа:
Благодаря за интереса и пожеланието! Увеличих large на huge. Наистина не знам вече. Страхувах се да не разтягам чуждите монитори, пък то май само моят екран тесен за снимките е (като един известен манастир от поезията). Ако така е добре за вас, ще продължа с манастирите на Метеора. Пък по-нататък ще му мисля за предишните снимки. На Стефан специално ще отговоря с данните за екраните, но като ги изровя от разните му "сетинги".
Сега на мен не ми харесва, защото снимките са ми големи и текста се губи измежду тях. И ми е по-трудно да следя текста, който е по-важен за мен. Това което казах е снимките да си останат така както го беше направил, а на отделно място да качиш всичките в оригинален размер, който иска да гледа снимки, да ги има много и в оригинален размер
Пет Яну 20, 2023 8:27 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Калояне, наистина не разбирам. В рубриката "Проблеми и препоръки" поместих снимките, които ми изглеждаха прекалено големи, но ти и Стефан писахте, че са добре. А те са със същия размер 1024х768 (huge), каквито са и тези сега. Какво да правя? Аз бих ги оразмерил на 800х600, но такава опция в моя "склад" няма. По-малката е 640х480 (large), която действително е малка.
Пет Яну 20, 2023 9:24 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3374 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Сотиров, супер е така пътеписът!
Монитори с резолюция 800х600 пиксела не вярвам вече да има.
Предлагам да копираш само текста и да го публикуваш в отделен коментар – само текста, за да може Калоян да го чете без снимки.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Яну 20, 2023 11:58 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Приятелю Стефане, това предложение безкрайно ме радва! Но пък не искам и Калоян да страда от разни инконвиниънсийз! Затова предлагам следното: сбор под знамената на "Планина.ком" в апробирано място за срещи с мен - механа на сто метра от метро "Св. Патр. Евтимий". Удобно за всички, а най-вече за мен. Кухня и питиета - гарантирани и пробвани! Аз идвам с лаптопа, вие се оправяте нататък! Става ли? Както се казва, и моите постинги да са цели, и форумът да е сит! Разберете се, добре дошли са и всички съпричастни, познаваме ги. Йеденйето и пийнйето от мен, от вас софтоуерот. Поканата важи за много.
Съб Яну 21, 2023 12:23 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3374 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Нямаш проблеми, само да видя кога ще ходя пак в София, може би следващата седмица, а може би напролет.
П.П. Надявам се в тази механа да има безплатен WiFi за клиенти на заведението.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Съб Яну 21, 2023 1:06 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Айде сега, уйто-фито го осигурява МВР-то наблизо! Аз съм на няколко етажа слизане, Калоян го знае! Имам работеща Wi-Fi връзка с резервацията на механата. Впрочем, тя винаги е осигурена за мен и приятелите! Че аз викам от прозореца, зер!
Съб Яну 21, 2023 1:23 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6454
Сотиров написа:
Приятелю Стефане, това предложение безкрайно ме радва! Но пък не искам и Калоян да страда от разни инконвиниънсийз! Затова предлагам следното: сбор под знамената на "Планина.ком" в апробирано място за срещи с мен - механа на сто метра от метро "Св. Патр. Евтимий". Удобно за всички, а най-вече за мен. Кухня и питиета - гарантирани и пробвани! Аз идвам с лаптопа, вие се оправяте нататък! Става ли? Както се казва, и моите постинги да са цели, и форумът да е сит! Разберете се, добре дошли са и всички съпричастни, познаваме ги. Йеденйето и пийнйето от мен, от вас софтоуерот. Поканата важи за много.
Кога?
_________________ Бутам след осмата бира
Съб Яну 21, 2023 2:33 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети