До Водни чал

И изминалата неделя беше ден за Витоша, но този път направихме по-кратка и лека разходка. Защото на следващия ден ни чакаше доста по-дълъг преход и в доста по-висока планина - Рила.
Не тръгнахме никак рано, в интерес на истината, даже напротив, доста късно за дългия преход, който бяхме замислили. В 10:39 захапахме гората от Кирилова поляна в посока Сухото езеро. Малко повече от час и половина ни бяха нужни за да го достигнем. Естествено снимахме го, заедно с издигащия се стръмно над него връх Попова капа...

Продължихме, без много да се бавим и в 13:30 бяхме на заслон Кобилино бранище. Времето още от поляната, беше неустойчиво и студено. Редуваха се облаци, със слънце, а духаше и вятър. Гледките не бяха изчистени, но все пак снимахме...

От заслона тръгнахме по маркираната пътека за Рибни езера и почти веднага, започнахме да се изкачваме стръмно. Скоро видяхме и целта ни за деня - Водни чал (вляво) и безименен връх от същия масив, през който трябваше да минем...

Стигнахме подножията му и започнахме да катерим северните му склонове, които са стръмни и каменисти...

Успяхме да го изкачим и от там снимахме и Водни чал - целта на разходката...

Това беше една от малкото сравнително ясни снимки, които направихме на върха. В Рила вече си е есен и както написах по-горе, времето беше променливо, а откъм температури се доближава повече до зимата. Затова се наложи да слегаме шапки и ръкавици, които да ни предпазят от студа.

Продължихме по маркираната пътека към върха, като тук трябва да отбележа какво установих:

На картата тук е дадено, че маркировката се разделя на две, но аз не можах да видя друга пътека, освен основната, тоест тази, по която продължихме ние. Беше мъгливо и може до съм я пропуснал, но по-скоро, наистина нямаше.
Подсякохме скалистия ръб от юг, като продължавахме да се наслаждаваме на гледки, макар и не чак толкова ясни...

Мъглата се засили и видимостта падна рязко. Стигнахме и до най-високото място на Водни чал...

От върха продължихме на изток по билото. За миг се появи една дупка в облаците, откъдето видяхме един от пунктовете, през които трябваше да минем - кантона Тиха Рила...

Тръгнахме и към следващия безименен връх...

Решихме, че трябва да хапнем по нещо, но духаше вятър, а и беше студено и решихме, че ще се подсилим, като слезнем някъде на завет. Това се случи на седловината преди връх Маринковица, който на картата е даден само, като кота 2591.
Тук също е хубаво да споменем, че по картата от мястото, където хапнахме, на югозапад тръгва малка пътечка, която се слива с основната пътека за Рибни езера. Тръгнахме по нея, но реално се ориентирахме само по посока. Пътека не успяхме да видим, като най-вероятно е заличена. Въпреки това, съвсем скоро се включихме на маркировката и продължихме по нея. Знаехме, че имаме опция да хванем една пътека, по която да спестим доста, като излезем директно на Тиха Рила. Времето напредваше и бяхме решили, че ще я използваме, въпреки че не знаехме в какво състояние е.Тя тръгва малко преди да се достигне река Маринковица и първоначално държи посока югозапад, след което продължава на запад, преди да се спусне на Тиха Рила. С радост установихме, че пътеката е проходима, като доста скоро, по нея бяха минавали и животни.
След като се спуснахме на кантона, времето беше доста напреднало. Тръгнахме по добре познатия ни път, като се обърнах назад и снимах един от личните върхове на Рила - Йосифица...

На големия мост на реката, запалихме челниците и малко преди 21 часа, бяхме при колата на Кирилова поляна.

Направихме една доста дълга и полезна разходка, като изкачихме един от най-личните върхове в планината. Да, нямахме видимост и се прибрахме по тъмно, но най-важното е, че бяхме в планината. Дано успеем скоро пак Smile

Здравей Жорка,

Поздравления за разходката.

Искам само да те попитам вие кой връх изкачихте, Водния чал или Сухия чал? Не за друго, ама да не стават обърквания... Smile

Поздрави,
Павел

	Павел Б написа:
	Здравей Жорка, Поздравления за разходката. Искам само да те попитам вие кой връх изкачихте, Водния чал или Сухия чал? Не за друго, ама да не стават обърквания... Поздрави, Павел

То там има толкова много вода и комари, че даже и на баш връоо жулат като за последно и няма нужда въобще да се говори за името... !!! Smile

Здравей, Павка,

Живеем в свободна (все още) държава и всеки има право, свободно да изказва становище по една, или друга тема. В този ред на мисли няма да взимам отношение по появилия се в картата Сухия чал, просто защото нямам желание да влизам в подобни спорове. Нямам претенциите да съм познавач на Рила, а просто любител турист, който се интересува от всичко свързано с планината. Преди три, четири месеца, когато получих един въпрос за Попова капа, отделих доста време и енергия, за да мога да отговоря обосновано и пуснах тук статията, която подготвях повече от месец. Замислих се сериозно, още тогава да подготвя подобна и за Водни чал, но се отказах. Изхабих се, както физически, така и емоционално. А изгубиш ли страстта, когато правиш нещо, губиш почти всичко. В момента насочвам всичкото свободно време и енергията, която имам, да пълня сайта с информация. Обмислям и нови неща, които да вкарам в него, но нищо не става с магическа пръчка. Казвам ти всичко това, за да ме разбереш правилно, защо не съм взел отношение по темата до този момент. Не си единственият, който ме питаш за това, но отговарям на всеки по същия начин.
Послдната година, вкарах не малко ресурс, за да търся и събирам всякаква информация от преди всичко хартиени източници, свързани с Рила. Попрочетох това, онова и си извадих някои изводи. На база на събраната информация, не мисля, че е възможно някога да нарека Водни чал - Сухия чал, или пък Лопушки връх - Попова капа. Това би противоречало на всичко, което съм чел до този момент. Но пак повтарям, нямам никакво намерение да споря, или убеждавам някой, който е на противното мнение. Първо е излишно и второ е загуба на време. Всеки има право да си интерпретира нещата, както поиска. За мен върховете са Водни чал и Лопушки и така и ще останат.
Та Павка, в понеделник се изкачихме на Водни чал. Не че не си знаел какво ще ти отговоря де Smile

	Павел Б написа:
	... Водния чал или Сухия чал?

Има ли някакво значение?
Този камънак стои там доста отпреди по него да запъплят човечета и вероятно ще продължи да си седи и след като същите изчезнат.
Това, че в някакъв момент някои от човечетата са заспорили помежду си ни най-малко не променя положението му. Все ще си е там.

vladofff написа:

	Павел Б написа:
	... Водния чал или Сухия чал?

Има ли някакво значение?
Този камънак стои там доста отпреди по него да запъплят човечета и вероятно ще продължи да си седи и след като същите изчезнат.
Това, че в някакъв момент някои от човечетата са заспорили помежду си ни най-малко не променя положението му. Все ще си е там.

Нема никакво значение всъщност, значение имат комплексите на човек, който ги проявява при всяка една добра възможност.

goro_levskara написа:

Здравей, Павка,

Живеем в свободна (все още) държава и всеки има право, свободно да изказва становище по една, или друга тема. В този ред на мисли няма да взимам отношение по появилия се в картата Сухия чал, просто защото нямам желание да влизам в подобни спорове. Нямам претенциите да съм познавач на Рила, а просто любител турист, който се интересува от всичко свързано с планината. Преди три, четири месеца, когато получих един въпрос за Попова капа, отделих доста време и енергия, за да мога да отговоря обосновано и пуснах тук статията, която подготвях повече от месец. Замислих се сериозно, още тогава да подготвя подобна и за Водни чал, но се отказах. Изхабих се, както физически, така и емоционално. А изгубиш ли страстта, когато правиш нещо, губиш почти всичко. В момента насочвам всичкото свободно време и енергията, която имам, да пълня сайта с информация. Обмислям и нови неща, които да вкарам в него, но нищо не става с магическа пръчка. Казвам ти всичко това, за да ме разбереш правилно, защо не съм взел отношение по темата до този момент. Не си единственият, който ме питаш за това, но отговарям на всеки по същия начин.
Послдната година, вкарах не малко ресурс, за да търся и събирам всякаква информация от преди всичко хартиени източници, свързани с Рила. Попрочетох това, онова и си извадих някои изводи. На база на събраната информация, не мисля, че е възможно някога да нарека Водни чал - Сухия чал, или пък Лопушки връх - Попова капа. Това би противоречало на всичко, което съм чел до този момент. Но пак повтарям, нямам никакво намерение да споря, или убеждавам някой, който е на противното мнение. Първо е излишно и второ е загуба на време. Всеки има право да си интерпретира нещата, както поиска. За мен върховете са Водни чал и Лопушки и така и ще останат.
Та Павка, в понеделник се изкачихме на Водни чал. Не че не си знаел какво ще ти отговоря де Smile

Жорка,

Аз просто се пошегувах. Smile

Все пак ти благодаря за отговора!

Имам мнение по въпроса, но нямам нито време, нито желание да го обсъждам по форумите... Предпочитам директна комуникация и то само с хора, с които имам какво да дискутирам.

Бъди здрав.

Поздрави,
Павел

Още през юни с Жоро умувахме кога може да се разберем да стигнем до този връх. Той не го беше изкачвал от около 15 години, а аз никога. А това лято искам да изкача върховете с височина 2680м.-2700м., така че логично Водния чал беше на дневен ред.

В края на юли направихме един интересен преход до Сухото езеро, Поповокапските езера и връх (Малка) Попова капа. За Водния чал, обаче, не остана време.
http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=14378

Няколко дни по-късно, на мене ми се отдаде възможност да изкача върха. Имах ден определен за връх Погледец (Йозола), който достигнах значително по-рано от предвиденото и реших, че ще тръгна и към Водния чал. Но в същото време реших, че при каквито и обстоятелства да се разберем с Жоро, ще удържа на обещанието си да изкачим върха заедно.

Така и стана в този понеделник. Честно казано, нямах много ентусиазъм да снимам. Исках просто да се насладя на разходката и на отворените разнообразни теми за раздумка.
Ето ги, на практика почти всички снимки от деня.

Това е един интересен водопад малко над Сухото езеро.

А ето го и Сухото езеро. Така се случи това лято, че това ми е петото преминаване край него. А допреди това не го бях посещавал.

След заслон Кобилино бранище следва сравнително плавно изкачване по пътека, лавираща между клековете. После, обаче, следва по-стръмен участък по камениста пътека.

Веднъж преодолян този по-стръмен баир, вече се усеща, че кота 2628м. е близо. Ето, че скоро я достигнахме, а погледите и обективите ни са отправени на изток - към самия връх.

Разбира се, няма смисъл да дублирам разказа на Жоро. Само бих казал, че това, че позакъсняхме и се наложи да включим челници в последния час от прехода, дори обогати деня.
Е, все пак всички бяхме на работа на следващия ден и следваше тепърва път до София.

Малко преди залеза, се насладихме и на този приятен феномен: