Миналата година, остана недовършена една идея - Ропалица http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=152134#152134 И ето ни тук една сутрин, година по-късно. Мога да поема това предизвикателство - а с други не става така. Преди 2 години застанах отново под източната стена на Бански суходол. По пътят до тази стена, който е през трудни участъци - най-вече улеят на Котешки чал, усетих, че нещо вече не е наред. Няма го вече този моментален рефлекс, като ходенето по въже, който трябва да го имаш поне 10 пъти при токова изкачване без въже - моментално да вкараш като с удар тялото си в противотежест, за да запазиш равновесие при някое приплъзване. С голяма раница е още по-трудно. На тази стена, всяка грешка те води надолу в нищото...помислих, помислих, пък си казах - няма да стане. Каквото е било, няма да го бъде повече. Обърнах гръб и се прибрах по обиколният път. Може би е по-важно да можеш да спреш, когато трябва, отколкото да ...
И отново по меките пътеки на Рила. Отбиваме се в кантона да подаря едно огромно стъкло домашна ракия на стопаните му, които миналата година ми помогнаха със закъсалият автомобил.
Дарчето е вече на години, опитвам се да се съобразявам се с нея. Но види ли ли, че се подготвя раницата за път, разбира, че ще се ходи някъде и радостта му е голяма.
Денят е много горещ, плискам час по час с вода:
Хубавото в тази долина е, че гранитът не е почернял от лишеи като на Мусала, а е бял, като пиринският:
Водопадът е само бледа сянка на същият при пълноводие, но пак е много красив, по друг начин, водата меко се процежда по скалата:
Предишното лято ме измъчи раницата 55+10 Салева, която е с черен гръб / като я купувах други нямаше / , който се нагрява като фурна, а и няма проветрение. Досега не бях пробвал дали другата раница Лове 45+10 ще може да събере багажа - палатка, шалте. Дара също има багажче - допълнителни 2 кг - заради нея взимам двоен спален чувал с тегло 2.1 кг /не търпи да спи отделно в планината хайванчето/ , храна.
Ловето глътна всичко, като куцо пиле - домат. Даже остана място. Хем раницата е 0.5 кг по-лека от Салевата, хем има и проветрение на гърба. В тези жеги е несравнимо по-комфорно:
Долината е много проветрива, няма комари и мухи, които тормозят на облаци в дълбоките северни гористи долини на Манастирските езера или Ретиже. В тази южна долина няма прагове, ледникът навремето се е стопил наведнъж и изкачването е много равномерно
Култово място:
Целта ни беше един лабиринт високо в долината, хаос от моренни хълмчета под билото на Юрушки чал - Песоклива вапа. Те остават от оттеглянето на последните малки ледници, точно под върховете. Предчувствах, че мястото ще е чудесно, както се и оказа :
Извори на много места
4 разхвърляни езерца
Обаче, появиха се малко комари и мухи. Те особено тормозят Дарчето, като налитат да го хапят по носа. Изкачихме се още по-високо, където видяхме мястото за нощувка - една проветрива долина точно под билото, където комари нямаше
В краят на деня, ни изненадаха любители на свободата, които се рееха цял час точно над нас
Последната промяна е направена от аngel на Съб Юли 30, 2022 6:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Юли 30, 2022 8:40 am
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2544
Много хубаво а какви са температурите нагоре ? Топличко ли е ? Кучето уморява ли се, на колко е години вече ?
Съб Юли 30, 2022 11:58 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
До 11 часа е хладно, после трябва над 2300 м.н.в. да се излиза. Там пак на слънце изпича, и повечето време се крием под сянка на клекове или под някоя скала, като станат по-дълги сенките. Чак на залез захладнява.
Дарчето навърши 9 години и влезе в десета. Още си тича, не показва умора, но го пазя, гледам да не ходи повече от 10 км на ден. Затова е постоянно с повод - иначе моите 10 км са нейни 30 - 40, щъка навсякъде наоколо. В най-горещите часове се крием на сянка.
Отново чудна порция от снимки от непопулярни места!
Браво за споделянето!
А Дара явно си е свикнала да не спи сама, много кучета са така.
Съб Юли 30, 2022 7:19 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Не, Дарчето си спи сама, има си кошарка и си ляга сама вечер в нея, в отделно помещение от спалнята. Така е свикнато от малко, казва се само "Отиваме да спим " - става моментално и отива в кошарката си. За това слуша, за други работи вкъщи също, общо взето е по-възпитано от повечето хора. За други неща обаче въобще не възприема, особено когато е навън, то си е ловно куче даже и в града ако е отвързано, ще избяга по следи с километри, а от теб очаква да тичаш и да го следваш и ще се чуди, защо не си след него. Не ми пречи, оставил съм го да си живее живот на воля, не възприемам циркаджийски кучета, които носят топки и изпълняват някакви глупави номера и команди.
Не е добре кучето да спи в едно помещение със стопаните си, а още по-лошо е в леглото им, както дават, че става по филмите.
Само на планината спим заедно. Пробвах с лек тесен чувал - не става, Дарчето е малко, но много силно и ме изритва постепенно в просъница извън чувала, за да се намести. Та се принудих да взема двоен за нея специално
Доста бързо достигнахме до каскадният път, което мислехме да стане за цял един ден, и съм 13 часа поехме към долината на Якорудските езера. Там е доста неприятно, чалгаджиите със запалени скари са цели сюрии. Измъкваме се веднага нагоре. Досега съм минавал само по билото на Рила, тази долина е много просторна, равна като плато:
Неусетно се достигат езерата:
Но нагоре ядохме голямо дърво. Такъв каминяк и на Пирин няма. То едно че стръмно, огромни нестабилни камъни, а по-лошото е, че пирамидки за насочване има във всички посоки, от които само една е що-годе вярна. Дара се измъчи, аз с раницата също. Едвам издеянихме тия сипеи, не можем да почиваме постоянно ни нападат мухи и комари. Чак на билото ни оставиха.Привлече ни едно място с огромна пряспа, дебела 5-6 метра
Курдисахме се до това езерце, обаче пак се появиха отнякъде комари и мухи. Та се изтъпанихме на самото било, там по се търпяха, но пак има. Затова извадих чувала, да е удобно за лягане, и се закрихме презглава с покривалото, защото Дара много лошо я хапят мухите, и то по носа.
По едно време съм заспал, доста умора се натрупа, но нещо леко зачука по покривалото. Отвивам - капки дъжд, на небето лека пелена, но се вижда и слънцето. 20.00 часа. Отзад обаче, на 20-30 км зад тази пелена, застанали неподвижно една маса дебели километри нагоре облаци. Мамка му и късмет, а го даваха по всички прогнози, че няма да има и капка дъжд тези дни по Рила. Другият ден щяхме да ходим към Канарата - Синьото езеро, и оттам да се приберем на 4-тият ден. Обаче .... навързвам детайлите. Мухи и комари хапят, като на дъжд. Хич няма да мога и да мигна, с тези надвиснали облаци, като знам каква гръмотевична буря преживяхме миналото лято в подобна ситуация. По тия камъни над Якорудските езера, в тъмното, няма да можем да слезем към Трещеник и сме насред пустошта, ако се стъмни. И по едно време, баста викам си, за 10 минути натъпках раницата и отпрашихме обратно надолу. По светло се свлекохме бързо по камъняка, а беше ми излязла една болка в глезена, ама мина. Като е зор...към 22 часа, по тъмно вече, бяхме до колата. Е точно се качихме и засветка и загърмя точно по билото на Рила, където бяхме преди няколко часа. Шибаното е, че пътя към Якоруда не съм го минавал никога, а табели там както навсякъде в БГ, където да ти трябват, няма, там са разклонения бол. Навигацията не работи. И решението е обратно по целият Каскаден път до яз Белмекен . През 10 минути светкания над нас, гръмове не се чуваха вече, там билото е далече. По този път обаче не може да се кара с повече от 15-20 км в час, като бързаш, ще останеш без гуми и джанти. Глобата беше една срязана гума. Има едно много шибано място преди Казанската река, цялото е с отвесни скали и от двете страни, а е поне километър много опасно. Гледам как се навъртат километрите бавно, дано бурята и дъждът не ме стигнат точно там. Издеянихме го, пътят в тъмницата ми се стори безкраен, час и половина. Някой заек току прибяга пред колата. Язовиро Белмекен, оттам надолу към Сестримо. Тъмница пустота. Над Рила светкаше постоянно, чак до прибиранетото ни по магистралата. 4 часа постоянно гръмотевици. Спасихме се поне от бурята.
Ангеле, благодаря за фоторазказите! Прекрасни преживявания,пожелавам ти още повече такива!
Само едно ме гложди, явно не можах да разбера - къде ти е била колата, че се отказваш от слизане към Якоруда, а поемаш по каскадния към Белмекен?
Пон Авг 15, 2022 10:04 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Малко късно отговарям : Колата не беше проблем, за да избера да се върна през Каскадният път. Проблемът беше, че като се добрах до мястото на паркиране - Трещеник в 22.30 - по тъмно. Там няма грам светлина, тъмно е като в рог в цялата местност. Никога не съм слизал по този автомобилен път към Якоруда. Около мен 5-6 типично по български, без никаква табела, абсолютно приличащи си скапани разбити асфалтови разклончета - по кой да тръгна ? Навигация на телефона няма. И реших обратно , това са повече от 40 км до Сестримо.
Точно влязох в колата, и на билото, забухаха чести гръмотевици. Интересна ситуация - при мен пълно безветрие, току светне целият път от поредният гръм горе. Броях не километрите, а метрите до Джендем дере, където е една люта пропаст отвсякъде около пътя. Ако ме хванеше порой там.... Бавно , с 20-30км най -много, че гумите в тоя трошляк...една замина, пак леко се отървах. Сума ти време пътувах до магистралата. През цялото време, чак до София, на билото на Рила светкаше.
Нашите рилски цветя ....
Трещеник .. Около мен 5-6 абсолютно приличащи си асфалтови разклончета - по кой да тръгна ?
Странно, освен разклонението към хижите нова и стара, и малко по-нагоре - това към изоставената станция на БТК, която обаче е много близо до пътя, за толкова години ходене там, не съм забелязал друго асфалтово разклонение. Ти наистина ли си бил на Трещеник, да не бъркаш нещо?
Чет Ное 03, 2022 5:08 pm
dilaro2
Регистриран на: 17 Апр 2010 Мнения: 152
[quote="vladofff"]
аngel написа:
Трещеник .. Около мен 5-6 абсолютно приличащи си асфалтови разклончета - по кой да тръгна ?
чак пък 5-6 във обратна посока на паркинга има два, единия от които води до някаква местност Мочура(посока Семково), която не я знаех.
Иначе за проблема със навигацията, сега си свалих някакви проложения който поддържат 3d satelite offline режим. понякога дори orux-a не е достатъчен за ориентация.
Чет Ное 03, 2022 6:53 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Моя грешка, бил съм на Нехтеница, не на Трещеник, сега като погледнах на картата. Там има и 2 -3 разклонения на самият паркинг, на които печат кебапи. По кой да тръгна? никога не съм идвал с кола, даже се заблудих на идване , има разклон , който води към Грънчар . Тръгнах да карам там, но нещо ме усъмни и след 500 метра се върнах. Изчаках на разклона половин час, мина една кола с помаци - казва караш още 15 мин, и като видиш голяма джавала и скари, чалга - това е мястото.
На идване , метнах колата и за минута се изнесох. Мястото ме отврати с тълпи чалгаджии, крясъци и скари, не щях въобще да питам някой чалгаджия, опиянен от евтина бира и омазнен от соеви кебапи, за упътване.
Като ученик и студент , съм минавал по тия места, но не си спомням нищо оттогава.
Имах го това наум, че няма да уцеля на връщане пътя през Якоруда, ако е тъмно. Затова добре запомних поне откъде дойдох , запомних няколко ориентира на идване. Малък паркинг и къща пред него, от който паркинг тръгва пътят за Белмекен, ми се падаха на 50 метра вляво от мястото на престой на колата. На връщане, беше работен ден, пълен мрак нямаше помен от чалгаджиите, жив човек или кола на Нехтеница.
Пътят е по-къс през Белмекен до София , тъй като не се минава през Велинград. Но толкова км без никаква видимост...поне Дара се нагледа на зайци на фаровете.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
а какви са температурите нагоре ? Топличко ли е ? Кучето уморява ли се, на колко е години вече ?
[/url]
във обратна посока на паркинга има два, единия от които води до някаква местност Мочура(посока Семково), която не я знаех.
