До връх Голяма Сютка

Още преди много, много години първият връх в Родопите, за който бях чул и на който исках да отида, беше Голяма Сютка. Все се случваше, обаче, че така и не оставаше време за него. Качих голяма част от високите върхове на Родопа, но за Сютка така и не намирах време. До тази неделя...
Предварително получих предложение от приятели, живеещи във Велинград за изкачване през уикенда. Те обаче искаха да го качат по червената маркировка от водослива на трите реки Абланица, Бистрица и Лепеница. Прецених, обаче, че това е доста дълъг преход за малкия-голям юнак и потърсих други варианти. Размених няколко телефонни обаждания и вече знаех, че изходен пункт ще е местността Гаралов чарк, която е на края на асфалтовия път, идващ от Ракитово.
Ще кажа няколко думи и за самия път. Проходим е за лек автомобил, като на места има участъци, на които асфалта го няма, но се преминава без проблем, или поне към днешна дата. Дълъг е, около 20 км и на мястото, където свършва, има уширение, на което оставихме автомобилите...

Тръгнахме по вече коларския път в западна посока...

Още от самото начало, започнахме да изкачваме стръмно. Това, което бях научил е, че по този маршрут равно няма, само изкачване. Затова и не се учудих на стръмнините, по които вървяхме. След около 20 минути се отделихме от пътя, по малка пътечка, вдясно от нас. На това място има указателна табелка, която обаче лесно може да бъде пропусната. Тръгнахме по тази пътека и много скоро пресякохме Сюткенска река. При пълноводие, пресичането може би ще е трудна задача, но в нашия случай, се справихме без проблеми. Веднага след това започнахме стръмно изкачване през иглолистната гора...

След 45 стигнахме до разклонение. Тук вдясно от нас се включва зелената маркировка, която тръгва малко преди края на асфалтовия път и следва реката Пашово дере. Тя е по-полегата от пътеката, по която ние тръгнахме и също може да бъде използвана. На този разклон има дървена пейка, както и табелка с умна мисъл...

От тук зелената и жълтата маркировка продължават в една посока. Ние продължихме по нея, като на места излизахме на открито и правехме по някоя и друга снимка...

След още 40 минути стигнахме до полянка, на която има кръстопът. Това е местност Кабата, при която на едно дърво е закачена скица, указваща ни местата, на които можем да отидем. Ние продължихме в западна посока, следвайки маркираната пътека. На едно от откритите места, през които преминавахме се откри гледка и към язовир Батак...

Продължавахме да се изкачваме и сле по-малко от два часа и половина, откакто бяхме тръгнали от Гаралов чарк, достигнахме и третия по височина връх в Родопите - Голяма Сютка...

В района на връхната точка има дървен заслон, както и кът за отдих. Но за съжаление няма добра видимост и съответно не могат да се правят панорамни снимки. Постояхме известно време на върха и тръгнахме по обратния път. Имаше и дребни препятствия...

Решихме връщането да е по зелената маркировка, за да спестим малко от стръмното слизане. Реално височината си я слизаме, но през Пашово дере е една идея по-леко и ние се възползвахме от това. Върнахме се сравнително бързо при автомобилите и поехме по обратния път към София. Почти винаги при връщане, спираме на крайпътните сергии и зареждаме с пресни плодове и зеленчуцил Така беше и сега, като този път, попаднахме и на хубав залез...

А някои герои бяха много гладни...

Навръщане магистралата беше доста натоварена, но пък ние си бяхме изкарали много добре в планината и под звуците на Том Арая и компания се прибрахме в столицата с настъпването на мрака. Това беше един доста ползотворен ден, в който изкачихме още един от личните върхове на високите ни планини. План 2030 върви в пълна сила Smile

А тук съм качил и кратко инфо както и трак за изкачването на върха.

Бъдете Здрави!

Жоро

Хубаво ходене и снимки! Благодаря за споделеното! Wink

Привет,
гледки от върха хич ли няма? Отдавна ми е в плановете, записал съм си този линк:
https://tripsjournal.com/marshrut/m-garalov-chark-vr-golyama-syutkya
където в края казват "Местоположението ни открива добри гледки към Рила, Пирин, Стара планина, Славянка, както и първенците в централната част на Родопите."
Информацията, обаче, е от 2013 г. Толкова ли да са се променили нещата, че вече дърветата да скриват всякаква гледка от върха?

А намерихте ли скелети на извънземни?

	vladofff написа:
	А намерихте ли скелети на извънземни?

Владо, да не си ходил при Бучков? Laughing

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

vaskoo написа:

	vladofff написа:
	А намерихте ли скелети на извънземни?

Владо, да не си ходил при Бучков? Laughing

Скоро не съм, ама на върхове като Голяма П..ка /по транслитерацията на Бучков/, какво друго да дириш...

	Ilko написа:
	Хубаво ходене и снимки! Благодаря за споделеното!

Благодаря, Илко Croc

didkopitko написа:

Привет,
гледки от върха хич ли няма? Отдавна ми е в плановете, записал съм си този линк:
https://tripsjournal.com/marshrut/m-garalov-chark-vr-golyama-syutkya
където в края казват "Местоположението ни открива добри гледки към Рила, Пирин, Стара планина, Славянка, както и първенците в централната част на Родопите."
Информацията, обаче, е от 2013 г. Толкова ли да са се променили нещата, че вече дърветата да скриват всякаква гледка от върха?

Не искам да съм категоричен, но аз не видях подобно нещо. От самия връх, няма никаква видимост, определено. От подножията се виждаха част от Родопите, но по-скоро в източна посока.
Ако ти е влезнал в плановете, рано, или късно ще отидеш (аз го направих повече от 20 години, след като го планувах), но по-скоро няма да намериш тези гледки, за които пишеш.
Цялостно Родопите са друг тип планина, в които магнетичното е нещо съвсем друго, а не това, което си свикнал да виждаш в Рила и Пирин, примерно. Няма как да ти го обясня, в тази планина има нещо, което ме грабва и което ме кара да се върна пак и пак там, въпреки, че заради отдалечеността от София, ходя много рядко.
Все пак, ако решиш да отидеш, направи го в друг сезон, може би ще е по-подходящо.

	vladofff написа:
	А намерихте ли скелети на извънземни?

Не можах да го разбера това Sad

	goro_levskara написа:
	Не можах да го разбера това

Потърси в интернет сказките на Илиян Бучков /хижаря на Трещеник/ и ще ти се изясни.

Goro_levskara, отново хубав преход и хубав пътепис!

didkopitko написа:

Привет,
гледки от върха хич ли няма? Отдавна ми е в плановете, записал съм си този линк:
https://tripsjournal.com/marshrut/m-garalov-chark-vr-golyama-syutkya
където в края казват "Местоположението ни открива добри гледки към Рила, Пирин, Стара планина, Славянка, както и първенците в централната част на Родопите."
Информацията, обаче, е от 2013 г. Толкова ли да са се променили нещата, че вече дърветата да скриват всякаква гледка от върха?

Бях на връх Голяма Сютка преди 2 години (29.08.2020 г.).
Моята първоначална информация за върха бече, че от него няма абсолютно никакви гледки към околните планини.
Затова бях приятно изненадан, че все пак имаше някакви гледки, но не от самата връхна кота, а от склоновете на върха.

П.П. Скелети на извънземни не намерихме, но видяхме обезглавено мече, пронизано в челото, обаче ще дам снимки на мечето най-накрая, защото гледката е „много брутална“. Shocked

От най-високата кота на самия връх – няма далечни гледки:

Преди да се стигне до върха, както е написал в пътеписа си goro_levskara, от поляната на източния склон на върха – https://www.kade.si/index.html#ghyb,user-data=19/2674347.88/5145577.73/0 – се разкрива гледка към язовир Батак, селата Костандово и Дорково, както и към някои върхове и ридове от Родопите – например лесно се разпознават върховете на Персенк (2095 м, 2032 м, 2075 м, 2065 м, 2021 м), Свобода (1943 м) и Преспа (2001 м):

Връх Голяма Сютка има още една кота – 2183 м – намира се на 470 м северно от най-високата кота 2186 м.
Между двете коти има поляна – https://www.kade.si/index.html#map,user-data=19/2674004.05/5145656.03/0.
От поляната се откриват гледки на запад – първо към Южна Рила, а след това и към Северен Пирин:

Острият връх се разпознава лесно – няма кой друг да е освен Аладжаслаб (Пъстри слап)(2683 м):

Вляво (южно) от него следва Ангелов връх, Голям и Малък Мечи връх, върховете на юг към Капатник и седловина Предела:

Следват очертанията на Северен Пирин – от връх Пирин до Баюви дупки:

Тодорин връх, Вихрен, Кутело и Кончето, връх Бански суходол:

Връх Каменица, Полежан...:

Върховете Хлевен, Яловарника, Каменица...:

В източния край на поляната е издигната дървена наблюдателна кула:

Изкачих се на кулата, защото мислех, че отгоре ще има хубава гледка.
Голям страх брах, докато се качвах и снимах – кулата леко се клатеше и заплашваше да се събори.
Гледка имаше, но бях леко разочарован – не се видяха много нови върхове от вече видените върхове преди това от двете поляни:

На запад-югозапад към Пирин:

На северозапад Рила беше скрита от дърветата:

На север, североизток и изток бяха Родопите (вижда се и Стара планина, ако видимостта е добра):

Непознатите за мене Елин връх (1471 м), Калчиш (1476 м), Компанията (1429 м), селата Костандово и Дорково:

Язовир „Батак“:

Петте върхове-братя на Персенк (2095 м, 2032 м, 2075 м, 2065 м, 2021 м), а под десния край на облака са върховете Свобода (1943 м) и Преспа (2001 м):

И накрая нещо ново – зад върховете на дърветата се показваха частично връх Снежанка с кулата (1926 м–2082 м), първенецът на Родопите връх Голям Перелик (2191 м) и Орфей/Карлък/Широколъшки снежник (2188 м):

Имаше видимост и към Стара планина, но следобедната мараня не беше най-подходящото време за снимки:

На заден план – върховете Амбарица, Купена, Жълтец, Млечния чал, Ботев до Голям Кадемлия в десния край на снимката:

ВНИМАНИЕ!!! Следват снимки на брутално обезглавеното мече, прободено в челото:

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Сря Юли 20, 2022 4:56 pm; мнението е било променяно общо 1 път

	stefan_iliev38 написа:
	..............Бях на връх Голяма Сютка преди 2 години (29.08.2022 г.)...........

Току виж, умрели мечета ти се привидели!

Благодаря за поправката, коригирах. Редакторът ми напоследък не ще да ме редактира, но добре, че има съвестни съфорумци! Smile

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Благодаря за описанието, Стефане! Croc

До тази поляна не стигнахме. За кулата ни бяха казали от групата, която тръгна рано сутринта по червената маркировка.
Но с тях така и не се засякохме, ние отидохме късно на върха и не исках да губим време да ходим до тази кула.
Но живот и здраве, следващия път, когато и да е. Искам да отида и до Малка Сютка и най-вероятно пак ще е по същия маршрут.

Чудесен преход сте направили, Жоро! И отлично описание!

Интересно е "Проект 2030" какво включва - едва ли става дума за всички двухилядници, защото може би и по-бързо е осъществим.

Здравей, Добри,

План 2030 е изкачването на десетте най-високи именувани върхове на всички български планини. В сайта ги водя 39 на брой, тоест 390 върха.
Идеята е труднореализируема, но пък не пречи да опитам. Всяка разходка си е приключение, особено в малките планини, където борбата с тръните си е в доста от случаите сериозна. Лошо, че специално за по-ниските планини, се губят месеците от май до октомври, но пък при тях, може да се минават по няколко на ден. Но важното е, че опитвам, а хубавото е, че водя сина си с мен, което ми доставя най-голямото щастие. И понеже си любител на списъци и статистики ти пускам, докъде съм стигнал към днешна дата:

goro_levskara написа:

Здравей, Добри,

План 2030 е изкачването на десетте най-високи именувани върхове на всички български планини. В сайта ги водя 39 на брой, тоест 390 върха.
Идеята е труднореализируема, но пък не пречи да опитам. Всяка разходка си е приключение, особено в малките планини, където борбата с тръните си е в доста от случаите сериозна. Лошо, че специално за по-ниските планини, се губят месеците от май до октомври, но пък при тях, може да се минават по няколко на ден. Но важното е, че опитвам, а хубавото е, че водя сина си с мен, което ми доставя най-голямото щастие. И понеже си любител на списъци и статистики ти пускам, докъде съм стигнал към днешна дата:

Еха, супер е идеята! Имаш вече няколко планинии, които са завършени - по-точно 6. За Пирин остава само един връх - Голяма Стража. В края на 2019-та, този връх беше последния, който ми остана да изкача, за да завърша идеята да достигна всички върхове на 2750м. За там бих препоръчал този вариант, макар и да не е лесен, определено е по-безопасен от катеренето от юг:

http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=136724#136724