до пацко: Здравей, пацко. Знаеш ли лафа за журналята? Ма не този за щерката и журналята, а за лъчко и журналята? Както и да е, уместен коментар си направил. Кажи му на Кофето, че съм му фен.
Нед Авг 25, 2019 11:37 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1262 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Извинявай, приятелю пацко, за закъснението. Дано все пак сноща си намерил заслужен планинарски отдих. Та лафа е: кви са приликите и разликите между журналята и лъчко? Ами приликата е, че и те, и той пишат глупости, а пък разликата е, че те го правят за пари, а пък той ей тъй на, pro bono.
Пон Авг 26, 2019 12:17 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1262 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
ray написа:
Извинявай, приятелю пацко, за закъснението. Дано все пак сноща си намерил заслужен планинарски отдих. Та лафа е: кви са приликите и разликите между журналята и лъчко? Ами приликата е, че и те, и той пишат глупости, а пък разликата е, че те го правят за пари, а пък той ей тъй на, pro bono.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
И изявлението на Калоян Пейчев
Здравейте
Не, че е имало някъв ред, но дойде и моят ред да напиша няколко думи за Е4 2019.
Щях да напиша, че ми е много трудно да намеря думи, но май въобще не ми е трудно
За разлика от предишните неща, които съм правил, и най-вече Голямото Е, този път бягането беше напълно организирано с пейсъри, пунктове и въобще глезотийки, които да направят моята задача максимално лесна. Чудех се как ще ми се отрази това, при положение, че съм свикнал да бягам сам по време на тренировки. Осъзнах, че най-голямата празнота по време на Голямото Е е била липсата на споделеност или невъзможността ми да споделя всички тези емоции по време на бягането... По време на скоростното преминаване на Е4 имах сто процентова възможност да съпреживея тази емоция с различни хора на различните места - трудни и по-лесни моменти, уникални гледки, коприви, клекове, каменисти пътеки, звездни небеса... И винаги някъде група от хора ни чакат с организиран пункт, нетърпение и страх от това, което ще пристигне при тях - дали съм добре, трудно ли ми е, дали ще се откажа?
Не зная точно как съм изглеждал и съм се държал, но някакси всички хора покрай цялото събитие останаха заредени, мотивирани и усмихнати, което неизменно се отразяваше и на мен също. Всички бяхме обсебени от идеята за достигането до Гоцев връх. Бяхме успяли да завъртим една спирала от позитивна енергия и сякаш времето беше спряло и нямаше никакво значение.
На Гоцев връх имаше една голяма изненада за мен - Роузи, верният ни джип не беше издържал на напрежението и не се беше качил до горе... Ок, за кратко време се пренастроих, че ще слизам пеша надолу, снимахме се и тръгнахме. За още по-голяма изненада обаче, почти целият екип, за разлика от Роузи, бяха решили на всяка цена да се качат до Гоцев връх, за да довършим ЗАЕДНО това приключение. Вече беше почти тъмно, и от всички склонове на планината започнаха да прииждат светлинки, които се материализираха като реални хора и взеха решение за обща снимка на върха... За мен това беше едно истинско изпитание - вече се бях отпуснал, а трябваше да се изкача още веднъж на Гоцев връх. Да, това беше най-трудният ми момент по Е4 - сякаш се катерех над 8500м, крачка по крачка, бавно нагоре, но не можех да оставя разочаровани всички хора, които си бяха направили труда да се качат до тук след три дни съвместна работа.
Слизането надолу се проточи, но вече нямаше никакво значение - нито тъмнината, нито студа и вятъра - бях се срастнал с планината, челника и дрехите си - сякаш можех да вървя вечно така.
БЛАГОДАРЯ - на всички, които взеха участие в това събитие по някакъв начин - с малко или с повече, няма значение - важното е, че всички останахме с положителни емоции и впечатление за свършена работа! Не искам да изброявам поименно, защото сигурно ще пропусна някого.
Специално признание имам към Цвети, моята прекрасна жена, с която заедно през последните 10 месеца извървяхме целият път от идеята до осъществяването! Това наистина не е лека работа - необходими бяха много компромиси и от двете страни!
Специална благодарност изказвам към Наталия Величкова, която за 10 месеца успя да канализира енергията ми, да ме подготви физически и до голяма степен психически за това изпитание. Ключът към успеха беше взаимното доверие, което си гласувахме още в началото на тренировъчният процес!
Вярвате или не - зад 90% от всички успешни скоростни преминавания (рекорди) на дългите маршрути в България стои именно Наталия - различни атлети, но един треньор! И това, ако не е най-показателният резултат за работата й, не зная какво друго е!
Завършвам този пост по баналният за мен вече начин, но баналните неща обикновенно са верни
Невъзможни неща не съществуват - само трябва да повярваме! Всичко е в главата!
Калоян Пейчев, 29.08.2019
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Съб Фев 01, 2020 5:29 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2543
Аз не ги следя много тези събития, ама гледам там ще се гони някакво постижения от Александър Спасов тази година. Гледам не завърши Витоша 100 с коцукане, но явно се готви за това ..
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3
Страница 3 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
нале
