Лопушки връх

Ще споделя няколко снимки от последния си преход, отдавна не съм го правил.

След като разпитах тук във форума за Църномогилски чал, в последния момент целта за тези предварително планирани почивни дни се промени така: най-високия връх в България, който все още не бях изкачвал - Лопушки връх 2698м.

В първия ден, 06-ти юли, просто се придвижих до Кирилова поляна. Използвайки обществен транспорт, изненадващо разбрах, че директен бус до Рилския манастир от София, понастоящем няма. Затова пътувах до Дупница и оттам има автобус в 14ч. до Рилски манастир. Походих няколко килиметра до Кирилова поляна и нощувах в бунгалата там.
Прогнозата за буря в следобедните часове не се сбъдна никак. Надявах се, че на следващия ден прогнозата за доминиращо слънце над Рила ще се окаже вярна.

На сутринта тръгнах около 7. За час, час и малко, бях на Сухото езеро.

Направих няколко кадъра и продължих посока заслон Кобилино бранище. 300-400м. преди заслона, реших, че ще тръгна право нагоре, на север, и ще хвана червената маркировка в посока Поповокапските езера и седловината между Попова капа/Прекорец и Лопушки връх. Тези поляни, очаквано, представляваха Ботаническа градина.

Един поглед към котите на връх Водния чал - една от следващите ми цели за това лято.

Попова капа/Прекорец на следващия кадър. Вижда се, че облаците бяха обхванали най-високите върхове на това Рилско било.

Така изглежда връх Малка Попова капа 2180м., погледнат от червената маркировка (Е4) на ниво около 2300м.

Скоро стигнах и Поповокапските езера:

Около 10ч. и малко беше, когато излязох на седловината между Попова капа/Прекорец и Лопушки връх. Бленуваната гледка към Лопушки я нямаше. Върхът все още беше обхванат от облак. Нямаше смисъл от снимка, просто тръгнах нагоре. В 11 часа бях на върха. Въпреки, че беше много студедно в облака (3-4 градуса над нулата), спрях да хапна едно барче с надеждата, че след няколко минути върхът може да бъде освободен и да се открият гледки. Напразна надежда се оказа. Продължих на изток към следващите впечатляващи за мене "Лопушки върхове", които, обаче, нямат статут на върхове.

Това е единствения кадър, на който се вижда самият Лопушки връх от този ден:

На кота 2545м., запад-югозападно от връх Мечит, окончателно реших, че продължавам по план А за деня - а именно изкачване на връх Мечит, и после спускане към Малък Мечит, хижа Мечит и село Говедарци. План Б беше връщане към Кирилова поляна и Рилския манастир и нямаше смисъл от него.
Ето го Мечит, гледан от югозапад. Някак причудливо, но и естествено вписващ се в средата, се виеше около мене и Фердинандовият път в тази част от моя ден.

Изкачих върха, не директно по ръба, а по обичайния начин от изток на запад.

Тук отворих крачка максимално, исках да си оставя шанс да се прибера в същия ден до София. Отбих се до Малък Мечит.

Около 14.30 бях на хижа Мечит (нова) - исках да хапна нещо готвено и вкусно, но беше заключена.

Старата хижа не я проверих. Реших, че няма какво да се мотая и продължих към Говедарци. В отделни моменти от спускането към хижата, се откриваше гледка към склоновете на Лопушки връх, но самият той оставаше неизменно в облаци. Но все пак се придобиваше отлична представа колко е грамаден и внушителен. Ловница, Камилата, Орловец и Злия зъб могат да се поберат в неговия обем.

Около 15.45 бях в центъра на селото, а в 16 на източната спирка. Очаквах маршрутка до Самоков в 16.30 по информация от сайта на автогара Самоков. Оказа че тръгва в 16 от Говедарци. Добре, че бях подранил.

Над 28км. преход се получи, над 1550м. изкачване и над 1900м. спускане. Именно спускането ме понатовари, но всичко мина идеално, по план.

Браво, Добри!

Качи го най-накрая Лопушкия връх. Жалко, че не си хванал гледки, но следващия път, ще дойде и този момент - заслужава си.
Иначе само за статистиката, безименната кота 2537 м е позната в литературата, като Малък Лопушки връх.
Би трябвало да си минал покрай него, като ориентир е Жълтия гьол, който е в северните му подножия.
Следва опит за Водни чал нали? Wink

	goro_levskara написа:
	Браво, Добри! Качи го най-накрая Лопушкия връх. Иначе само за статистиката, безименната кота 2537 м е позната в литературата, като Малък Лопушки връх. Би трябвало да си минал покрай него... Следва опит за Водни чал нали?

Е как покрай него, само по най-изпъкналата част на билото се движа, през всички върхове и коти.
Да, не случайно го споменавам Водния чал. Smile

Иначе, признавам ти Малка Попова капа не ме изкушава много, но може да се направи отбивка дотам, предполагам.

	Dimov написа:
	... Иначе, признавам ти Малка Попова капа не ме изкушава много, но може да се направи отбивка дотам, предполагам.

Малка Попова капа (Попова капа/шапка) се качва лесно - само последните няколко десетки метра са покрити с клек, който обаче не е много гъст и се преодолява лесно.

Усещам, че накрая ще ходиш специално само за да качиш този връх, защото ще ти е останал само той неизкачен в района. Smile

Дано не ти се наложи да го качваш през нощта, както стана при мен. Smile

	Dimov написа:
	... Продължих на изток към следващите впечатляващи за мене "Лопушки върхове", които, обаче, нямат статут на върхове.

Защо да нямат статут на върхове? Според мен (и според определението, че връх е "висока точка от земната повърхност в планина, откъдето теренът се понижава във всички посоки", от която точка във всички посоки се спускат склонове и която точка има издаденост (относителна височина, promenеnce) поне 30 метра
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%80%D1%8A%D1%85) котите 2537 м и 2545 м (между Лопушки връх 2698 м и връх Мечит 2567 м) са отделни върхове. Друг е въпросът дали имат имена. И още един въпрос за размисъл - дали върхът представлява само най-високата точка или е целият купол около тази точка (тоест обемно понятие). Smile

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

	stefan_iliev38 написа:
	Усещам, че накрая ще ходиш специално само за да качиш този връх, защото ще ти е останал само той неизкачен в района.

Мина ми през ума същата мисъл. Very Happy

stefan_iliev38 написа:

Защо да нямат статут на върхове? Според мен (и според определението, че връх е "висока точка от земната повърхност в планина, откъдето теренът се понижава във всички посоки", от която точка във всички посоки се спускат склонове и която точка има издаденост (относителна височина, promenеnce) поне 30 метра

Да, и друг път се е отваряла тази тема във форума. Знам правилото за 30м. минимална издаденост. От Vedrin запомних понятието "топографска значимост", или относителна височина. Аз приемам картата каквато е, пак се насладих на тези връхчета, както и да се водят.