Руй

Отдавна се каним на тоз баир Руй, дето все минаваме край него. То сега нали е модерен и един призив „иди нахуй“, та следвайки го отидохме на Руй, то корена на думата е един и същ 😊.
Отправна точка ни бе село Зелениград, оказа се се маркирано чудесно. Заходихме малко след пладне край реката (защото само аджамиите тръгват по слънчев баир рано сутрин, майсторите се качват по припек) и скоро се отделихме по червената маркировка. Много мотивираща пътека – аха си помислиш да се откажеш и като се сетиш, че този наклон трябва да го слизаш и си мислиш „ей го де е върха“. Много хубаво ходене, добре натоварващо. Не очаквахме да срещнем хора, но срещнахме, те не слизаха, а страдаха по пътеката надолу. При срещите се информирахме, че на върха има организирано изкачване на български и сръбски туристи, на брой над сто. За малко под 2 часа и половина стигнахме. Освен нас, от сръбско се качи един човек, на върха имаше малко хора, разотиваха се повечето, то и една гръмотевична буря се придвижваше към върха от Власинското езеро. Гледки имаше наоколо, мараня имаше голяма. За два часа слезнахе в Забел, по пътя се запознахме с Руслан, от Трънското туриситическо дружество. После през полето до Зелениград и при колата заваля и хоп, в местната кръчма/хоремаг хапнахме чудесно.
В Зелениград и до средата на изкачването бяхме на сръбски мобилен оператор, в хоремага ТВ-то сръбско.
Вечерта вадих кърлежи и от трима ни.
В неделята се наложи да се върнем в района за Граовския събор в Брезник, празника на киселото мляко в Студен Извор и до музея в Бусинци. На парамунското ханче спряхме два пъти даже.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Снимчуги някакви да беше предложил?
Щото на нас Руй ни идва далечко.

Снимчугите са все едно от парна баня, такава мараня беше. По баира нагоре не ми беше до снимане, тъкмо свършиха и комарите и се нахакахме в една коприва. Единствената читава е на табелата на върха. Снимките трябва да ги видя на компютъра, че на телефона не изглеждат добре. Тъкмо да снимам дупка на змия, със следите в пръстта и стара кожа, детето прегря и му шурна кръв от носа, спирай кръв, слушай на жената напътствията. Ще ида на есен или в началото на пролетта, ако не съм в Родопа де Smile

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Аз ходих октомври 2018,подходих от с.Ломница но също нямах голям успех със снимчугите.

https://photos.app.goo.gl/gReBhkAUneVb413g9
Very Happy

Значи, ако бях наблизо, щях да монтирам табела: Неблагодорно място за фотографи.
Very Happy

Добре, и ние сме имали подобни дни........... Wink

	tortomanin написа:
	... Неблагодорно място ...

Там съм ходил два пъти, все зимно. Имах усещането, че се снима филма "Пътят към София", конкретно сцената с бедствието на руските войски под вр. Баба...

Аз съм ходил есента от Ломница - е тогава е идеално.