Привечер от Рила, поемам на път, няма да е близко...подкарвам каруцата през Белмекен, Юндола, по Места, та през Банско, стигаме Демяница. Добре, че е светло до 22 часа, пътят се оказа доста. Спим на комфортният дюшек, и сутринта правя табиет :
За Дарчето, наградка. Новото по пътя е, че навсякъде има хубави, нови мостове:
Хижа Демяница...там Дара се среща с едно свое другарче,с което се знаят от 7 години, добродушен голям ретривър, който я вижда от 200 метра, и с радостен лай се спуска да се поздравят и подушат. Забелязъл съм, че кучетата - тия добронамерени душици, с години не забравят нищо, знаят си се и мислят един за друг.
От хижата право нагоре има една малка пътечка, директно по Тодорин поток. Не я ли е минал някой от вас, много е загубил. Никъде не се вижда така ясно буйната пиринска вода - толкова буйна сега, че чак я ушещаш как бие през земята вътре в теб:
Диво място, където исполинските мури падат и бавно умират в буйната вода:
След последният водопад :
изведнъж проломът изчезва и направо стъпваш на зелената поляна на Тихаците
После езерото
Долината на Тодорка е разкошна, широка. Насреща са снежните северни склонове
А около нас са любимите на Дидо лилави, лилави полета:
Дарчето настръхва, аз не съм ги видял, още по-малко тя да ги е видяла, щото е на 30 см от земята. Но чува вибрациите и души по въздуха. И аз ги виждам най-накрая:
Достигаме на едно любимо място
Сещам се за далечната 1977 година, когато в 5 сутринта се изсипахме от теснолинейката в Банско, а непознатият мраморен Пирин пламтеше от изгрева. През Банско, пешачката налучкахме прашният мраморен път, дойдохме дотук. Имаше малко сняг, само шапката на малка Тодорка беше съвсем бяла.
Качихме я и се спуснахме на бегом по големите камъни към Вихрен. Нямахме умора и си мечтаехме на глас как ще отидем в Алпите и Хималаите - покрива на света. 45 години оттогава. Глупости. Това е покрива на света. На покрива на моят свят съм, смятам, че е по-красив от Хималаи, Алпи и други екзотики. Повече от това не ни трябва и оставаме на това прекрасно място, в едно дълго, дълго безвремие , и зареян в гледката, се събудих от мислите си в краят на деня :
Дара също си почива на припек, приятно хладно е, та му давам по "братски" полара си за постелка. Долче вита:
Така изглеждат Дидовите минзухарените полета, в момента те са на високо, над 2400 м.н.в. Няма още зеленина, само минзухар. Преди дни е било под снега.
Само 100 метра надолу е лято. Спускаме се по буйната река
до Демянишка поляна. Изнесохме се там на постоянно лагерче - колата служи за бивак. Така се носи само малка раница...малка, пак има доста багажец - дрехи и храна за мен. На Дара също се носят вещи, поводи, награди, едно кучешко якенце, ако застудее.
На следващият ден се очаква разваляне на времето следобяд, затова сме към близка цел : Валявица. Буйни води :
после тиха вода на Тихаците :
и пак буйни води
Рила в рамка насреща
Един различен поглед към водата - малко под изтичането на Валявишкото езеро:
Тук минзухарите са малко, просто няма много поляни. Има само на едно място
Тръгваме нагоре към езерата под Дженгал / Момин двор. Дара води през снежни полета, нагоре са само скали и сняг
Първото Горно езеро задръстено от лед:
Снежно-ледено - водно насреща :
Намерението беше да се стигне до горното езеро, но пред него има доста стръмен снежен склон, около 200 метра ходене / вертикално е 70 / което без котки, ще е проблем. Хлъзгахме се още преди долното езеро, та избирахме по -равни участъци, на зиг-заг в снега.
Поседяхме, погледахме. В тази стръмна долина няма вятър и интересно, въпреки че наоколо беше 2 метра сняг, тук ни беше най-топло, през всички тези дни. Снежна жега се получи.
Връщане. Намирам симпатичен бръмбар в снега, целият се е вцепенил, горкият.
Взимам го и го нося 500 метра до една топла поляна. Свестява се в шепата ми и плъпва по тревицата по живо, по здраво. Такива моменти са ми много хубави. Смятам, че една от най-отвратителните черти на българина е да руши и убива без нужда. Даже деца, тъпчат яростно гъби. Дали са отровни или не / тъпчат и ядливите / няма значение. И отровна да е, тя си има значение, защо я тъпчеш....Види змия - гони я да я убие. От малки стават скотове. Направили нещо хубаво - пейки, парк - първата му работа е да го разруши. Защо бе, простако, в къщи така ли рушиш и тъпчеш...Разбирам разумно да ловиш нещо да се наядеш...Тръгнал на лов да трепе животни за кеф - Цецо , четеш ли?
Стига , че в България повечето неща са негативни.
Най-красиво място, което запомних, изтокът на Валявишкото.
Надолу ни валя няколко пъти дъждец, а като се прибрахме в колата, точно в 18 заваля проливно, както го прогнозираха по Метеоблу.
Акцентите от тези три дни, които ми остават в съзнанието:
Рила, изтокът на буйният поток след 2 км в снежният овраг
Златният поток :
Пирин, Тодорин поток
Типицки води
Демянишка вода
Полежанска вода
воден свят, буйна вода. Мятаме се привечер в каручката и се дотъркаляхме до нова, последна долина. Утре е последният ден - който може дълго да спори с Тодориният ден, кой беше по-хубав...
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Демянишката вода най-много ми хареса. Рядко се вижда такова зелено. Браво за снимките!
Пон Юни 27, 2022 10:23 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Много вода, много красота, Ангеле!
Благодаря!
Винаги се радвам да видя Дарка - планинарка.
Снимките, както винаги - за фотоизложба.
С какво снимаш сега, след като лани лятос затри хубавото фото в клека на Рила?
Чакам още много летни приключения!
Безстихийно и безаварийно да е това лято за двама ви!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Вто Юни 28, 2022 9:57 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Тук е интересно едно образувание - сцепен голям камък, точно през средата на който е намерила път Бъндерица. Тук при висоководие е също много интересно място , Сотиров
Диана разочарован съм от тези нови малки сапунерки, които са и доста скъпи - над 1000 лв с аксесоарите. Както и Добрифин е установил за Сони, аз за Панасоника, много са нежни и при всеки лек удар се вдлъбва някаква част. Първо отказва тази метална пеперуда, която уж защитава обектива - разскачва се и край, само виси и пречи постоянно, а не може да се извади и махне. За планина явно по-удачни са малко по-масивни, "дървени" фотки - върнах се на стария Панасоник ФЗ 18, купен 2007 година , който си е екстра.
Тук нямаше много минзухар, само една туфа колкото за снимка, но пък с лични върхове:
Оттокът на Бъндеришка езеро, по който минава пътеката за Муратово
Буйната вода е красива, но плащаме постоянно данък за красотата й. Такива бродове минаваме по 5-6 на ден с Дара. То е 30 см високо и няма как да ги мине само, водата го повлича по течението. Един път потъна преди години, изгуби се в една такава вода, едвам го намерих навреме и оттогава внимавам много. Взимам го на ръце, но пушината се извива на всички страни, дърпа се, забива нокти. Не мога да минавам по камъните, ще се хлъзна и пребия, а избирам по-дълбоки, но равни места с видимо дъно, където пресичаме. Вода до коляно, влиза в обувките отгоре . Отделно има и мочурливи участъци. Решението - всеки ден по един чифт обувки за смяна, които чакат в колата. Със съхнене не става, не могат да изсъхнат за 1 нощ.
Излизаме на Муратово. Идеалната минзухарова тераса - само на едно място, но пък какво!
Курдисваме до извора в западният край на езерото на цялоследобеден айляк
През час правим боси расодки по косата на езерото
Потокът кротко шуми, гони лоши мисли, врмето стана безкрайно - имах чувството, че от няколко години сме на това място... пълна пиринизация
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Ангеле, жив да си, че ми припомни за пиринското пътешествие точно преди десет години! Антон, тогава на осем, нарече тоз каменен феномен "Бъндеришкия каньон":
А ти с тия находища от минзухар можеш да станеш милионер. Събирай шафран!
Вто Юни 28, 2022 2:21 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Сотиров вие, обичайните заподозрени / с децата / сте изръшкали всеки камък по Пирина, как иначе
Тези дни Пирин доказа, че си е Пирин. Нещо хубаво за ранният юни - има малко комари, но не хапят, само бръмчат наоколо. След 20 юни да спреш в гората за 20 мин е ад, както установих. Комарите ги носиш със себе си до билата.
Акценти на водата:
Тодорин поток. Даже да си съвсем близо, усеша се как неравномерно бие и пулсира в скалата, като преминаваш през пролома:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
