До връх Плевнята

Петък се очертаваше да бъде първият по-стабилен ден, относно климатични условия, поне според прогнозите. Съответно ден за планина, ден за Рила.
Не успяхме да тръгнем рано от София, но все пак малко преди 09:30 ч потеглихме от паркинга над хижа Гургулица в източния дял на планината. Относно пътя до нея, ние бяхме с една идея по-висок автомобил, но и с по-нисък става, при внимателно шофиране. Асфалтът е изровен на места, но не е нещо невъзможно за преминаване.
Още в началото тръгнахме по стръмна пътечка през гората, по жълта маркировка и много скоро се включихме по коларския път, идващ като разклонение на асфалтовия, няколкостотин метра преди паркинга. На няколко места има преки пътеки, по които е и самата маркировка, като ние ги използвахме, когато това бе възможно. Пиша това, защото на няколко места, тези преки пътечки минаваха през участъци с паднали дървета и нямаше смисъл да се ходи по тях, про положение, че пътя не е чак толкова заобиколен. И това говоря за целия маршрут от паркинга да заслон Помочена поляна. Тук трябва да спомена, че са се появили много нови пътища, които не са обозначени на картата и жълтата марка трябва да се следва внимателно, ако не използвате машинка. В началото всичко беше, като на песен и разходка в парка...

...Но ми беше ясно, че няма да е все така. Без да бързаме много, но и без да се бавим, за малко повече от два часа, стигнахме до заслона...

Знаех, че интересното ни предстои и почти веднага тръгнахме по малка и стръмна пътечка, продължавайки да следваме жълтата маркировка. Цялостно пътеката е поддържана и си личи, че е прочиствана от клека. Имаше няколко места, където обаче трябваше да правим генерална репетиция...

Така за 50 минути стигнахме широката поляна в югозападните подножия на връх Плевнята. Идеята ни беше да направим опит да го изкачим, като това беше и най-подходящото място да направим опита. От поляната върхът изглеждаше така...

Скоро навлезнахме в клека...

Няма да изпадам в дълги подробности, но в общи линии, на места може да се върви отгоре, на други да се пълзи отдолу, а на трети просто да се минава по средата. Бяхме оставили раниците на поляната и това донякъде ни улесни, но паданията, залитанията, пропаданията, бяха често явление. Сухата статистика показа, че 360 метра, ги изминахме за 83 минути, което прави малко над 4 метра за минута. Цялостно е по-добре да се гони билната линия, някак е една идея по-леко. В 13:58 ч бяхме на връх Плевнята, или точно 4:33 часа откакто бяхме тръгнали от паркинга пред хижата...

Не стояхме дълго горе, че времето напредваше, а и се появиха облаци, които можеха да доведат до някоя гръмотевична активност...

Знаех, че и да ни затрещи горе, нищо не можем да направим, просто ще сме в капан и ще трябва да чакаме да отмине. Тръгнахме по обратния път, като не веднъж се залъгвахме по малките просеки, които ни се появяваха и по които тръгвахме. Изгубихме билната линия, което беше грешка и което веднага се отрази. Слизането ни отне 102 минути, или с 19 минути по-бавно от качването. Поне дъждът се размина и останахме сухи. Пътят навръщане беше същия и малко преди 19 бяхме при автомобила.
Всъщност небето се разтвори и се изля много силен дъжд, но вече бяхме на магистралата. А аз знаех, че в неделя пак ще сме в Рила...

Последните две години направих няколко опита, веднъж и с Васко, да подновим доколкото може жълтата маркировка от Гургулица до края на сечището, от което уж е маркирано, че започва т.нар. "Парк". Констатациите ми са, че дървосеченето там е в такива обеми и темпове, че на някои места скоро няма да останат никакви дървета, по които да се прави маркировка...
А Плевнята, ами чак се чудя на хабростта ви. Тя се качва най-лесно през март или даже април - когато снегът така сбъхта клека, че със ски или снегоходки се ходи лесно и тогава стигаш и подхождаш от всякъде. Все пак трябва да се знае, че жълтата пътека, в участъка, обхождащ Плевнята от Запад е потенциално лавиноопасна/особено там където прави едни заходчета през морените/ и когато се ходи там със ски или снегоходки, се минава далеч по-нагоре и не трябва да се следва следа от БГ Маунтийнс...

Здравей, vladofff,

Моите впечатления от тази година са, че със сигурност за първи път попадам на толкова много повалена от бурите гора. Не само в Рила, а и в почти всички ниски планини, които посещавах през пролетта. Предишни години съм ходил десетки пъти по тях, но такова нещо не съм виждал. Цели участъци от склонове, ридове, върхове, повалени, следствие на буря, за първи път виждам. Да, факт е, че става въпрос за иглолистна гора, но все е тая.
И какво следва от това? Дървата се събират, правят се нови и нови пътища, за да се сваля материала. А вероятно се режат и други и както казваш ти, след време няма да има никаква гора. Не съм запознат със законите в това отношение, но не би ли трябвало ако падналите дървета не са върху път, или пътека, да си останат паднали, а не нарязани? Излиза така, че силните бури идват дюшеш, за това, което се случва след тях. А пътищата? Много нови, ясно изразени, липсващи на картата.

Иначе за Плевнята зиме съм напълно съгласен с теб, но за еднодневните преходи, които правим, късия ден, както и придвижването до изходните пунктове, правят организацията доста по-сложна. Което предразполага за неуспех в начинанието. А с втори ден, нещата са още по-сложни, затова и подобни преходи ги правя през лятото, при по-дълъг ден и съответно по-добри условия за ходене.

Бъди Здрав!
Жоро

Колкото повече такива описания чета, толкова се затвърждава решението ми повече да не минавам от Гургулица към Помочена поляна. Така поне ще запазя спомените от преди едно-две деситилетия за прекрасната пътека.
Иначе съм сигурен, че пишещите тук добре знаят, че най-лесният малшрут до заслона е от завоя на асфалта под стената на язовира и по пътя към кантон Крайна. Или вече и това не е така? Rolling Eyes

	Antoon написа:
	Иначе съм сигурен, че пишещите тук добре знаят, че най-лесният малшрут до заслона е от завоя на асфалта под стената на язовира и по пътя към кантон Крайна. Или вече и това не е така?

2020 ходихме до Шпаньовица по този път, но тогава нямаше някакви подобни аномалии.
Не знам, или бурите напоследък са много по-силни, или аз минали години съм бил залепен и нищо не съм забелязвал...

	goro_levskara написа:
	…за еднодневните преходи, които правим, късия ден, както и придвижването до изходните пунктове, правят организацията доста по-сложна. Което предразполага за неуспех в начинанието.

Не си мисли, че и аз не съм на твоя хал. Вече едва намирам и половин ден да ида някъде…Последната година почти никъде. Но за Плевнята специално – ходил съм точно еднодневно през Април, със снегоходки горе, от паркинга на Гургулица до вр.Белмекен и обратно, вярно – долу в гората вече по мръкнало, но там пък нито има какво да гледаш, нито можеш се изгуби…

	Antoon написа:
	.. ще запазя спомените от преди … най-лесният малшрут до заслона…

Така е, свинщината расте всяка година. Но през зимата снегът донякъде покрива щетите и си струва. А по второто – кой ходи там заради заслоните? Трябва доста извратена психика, за да бъхтиш тоя път, само за да се навреш в тия миризливи бърлоги.