До върховете Червените скали и Чучулятица

Този път тръгването беше от село Радуил, много китно и спретнато селце. Оставихме автомобила в края му при сградата на ловния дом Ибър. Още от самото начало започнахме да се изкачваме, като за няколко минути стигнахме първото важно разклонение. Искахме да изкачим върховете Червените скали и Чучулятица, издигащи се на вододелното било между реките Марица и Ибър, съответно на север и североизток от първия двухилядник на това било - Чемберлия. За тази цел се отделихме от основния път вдясно, метри преди параклиса Свети Георги. След няколко минути по равно отново започнахме стръмно изкачване по коларски път, като в самото начало, където взимахме най-голямата денивелация, газехме в кал, което правеше придвижването ни по-бавно. С напредването на височината пътят стана приятен за подене, въпреки, че не спирахме да се катерим...

След 1:40 часа бяхме на връх Червените скали, който се издига стръмно над река Ибър. Въпреки, че затова време бяхме взели почти 600 метра денивелация, не съжалявахме. Гледките от връхната точка си заслужаваха...

Тук направихме и първата почивка и се застояхме повече време. Според прогнозите имаше вероятност за гръмотевична активност, но към 18 часа, така че не се налагаше да бързаме и просто се наслаждавахме на открилите ни се гледки.
Продължихме по пътя, като все така взимахме височина. Скоро стигнахме до възлово място, с указателна табела, където се отделихме от нашия път и продължихме по друг, по-слабо изразен. С напредването на времето наклонът започна да намалява, като имаше дори, участъци, на които се движихме по равно. Освен това гората на места ставаше по-рядка и излизахме на открито, под лъчите на силното слънце.

Така неусетно стигнахме малка седловинка в югозападните подножия на връх Чучулятица. На това място изоставихме пътя и тръгнахме към най-високата точка. Последните 500 метра, трябваше да изминем без пътеки, сред иглолистната гора...

От връхната точка, нямаше гледки, но пък имаше сянка. И тук постояхме повечко време, след което хванахме обратния път към седловината. Само че планът ми беше да се върнем по долината на Ибър и затова продължихме по пътя, който бяхме изоставили, за да изкачим Чучулятица. Започнахме стръмно слизане по него, като сменяхме на няколко пъти посоките. Реално имаше само един неприятен участък от около 400 метра, по който реката - ляв приток на Ибър, беше навлязла по самият път, който между другото дори и без водата, вече беше полузаличен. Но се справяхме някак...

Но след като стигнахме до каскадния път, идващ от Кантон 1900, вече нямахме препятствия по пътя надолу. Реката беше бурна и пълноводна, наслаждавахме и се...

Подминахме и кантон 1200, а времето изведнъж се влоши. Слънцето се скри и просто си замириса на дъжд. Спомних си за едно ходене от миналата година по Урдина река, когато за отрицателно време се изля огромно количество дъжд. Сега очаквах това да се повтори, но за наша изненада, както изведнъж се смрачи, така и се проясни. Просто ни пропусна този път, но аз не пропусках гледките, които се откриваха...

Така след продължило 3:30 часа слизане, отново бяхме при автомобила. Поговорихме си за пътеките с местен човечец и тръгнахме да се прибираме към София. Но няколко стечения на обстоятелствата ни заведоха в Долна Баня, къдуто хванахме последните 15 минути на местното и люто дерби, между Костенец и Долна Баня Very Happy

После се забавихме и в Костенец малко и вече наистина тръгнахме към столицата. Точно навлизане дъждът се изля със страшна сила, като колите по магистралата се движехме с не повече от 50 км в час. За радост се прибрахме благополучно, доволни от разходката из по-малко популярните части на Рила, до която се надявам да отидем много скоро пак Smile

Благодаря за идеята, отдавна заглеждам гледката, отбелязана на картата на връх Червените скали. Сега я видях и на снимка, записва се за посещение Smile

	didkopitko написа:
	Благодаря за идеята, отдавна заглеждам гледката, отбелязана на картата на връх Червените скали. Сега я видях и на снимка, записва се за посещение

Здравей, didkopitko,

Днес качих и в сайта инфо за върха: https://varhove.info/chervenite-skali/

Има една идея повече описание, както и трак за изкачването на върха. Принципно не би трябвало да се объркаш, като единственото нещо, което се различава от картата е последните десетина минути до най-високата точка и пряк път, който го няма обозначен. Но дори и да го пропуснеш, то пътят пак ще те заведе на върха, но ще е по-заобиколно.
И все пак, ако разполагаш с повечко време ти препоръчвам да минеш по долината на река Ибър. Ще усетиш със сигурност мощността и величието на природата. Трудно бих могъл да ти го опиша, но отиди там и ще разбереш. Дори и да не качваш Чучулятица, просто слез в долината и се върни до селото по нея. И после драсни някой ред тук Smile

Успех и ако имаш нужда от допълнителна информация ми пиши.

Поздрави,
Жоро

Благодаря ти Smile

Поздрави!

Ето, че и ние се качихме. Датата беше 05.07.2022, но сега стигнах до снимките.
Качихме се директно по стръмния път от селото, след параклиса нагоре. Насладихме се на красивите гледки, постояхме към час. Докато бяхме на върха, взе да гърми откъм Ибър.

Красота:

Още няколко снимки с притъмнелите облаци и бързо се изнизахме обратно, този път по черния път от кота 1202, който смъква долу край реката: https://kade.si/#map=16/2636141.12/5200904.99/0
Върнахме се покрай Ибър до колата в края на селото. Нагоре бяхме за 1:45 ч, надолу... малко над час.
Благодаря на Жоро, че ми представи този връх!

Били сте горе, което е най-важното. Браво!
Само не разбрах по кой път сте се качили?
От долината на Ибър, който се изкачва стръмно до кота 1202 ли?

	goro_levskara написа:
	Само не разбрах по кой път сте се качили? От долината на Ибър, който се изкачва стръмно до кота 1202 ли?

По него слязохме. Качихме се по този стръмен път, който върви по реброто, минава през кота 1094 и се събира с идващия от долината на Ибър път:
https://kade.si/#map=16/2636303.55/5202123.8/0
Един вид врътнахме кръгов маршрут, по-стръмен на изкачване и по-полегат на слизане.