До върховете Меча глава и Христакиев простор

Исках да отидем отново в Конявска планина и да се пробваме за няколко върха там, но жегите в петък, а и в събота започнаха да ме разколебават. Трябваше да е на по-високо и на по-хладно място. От януари не бях стъпвал в Рила и това беше идеален момент да поправя този пропуск...
Оставихме колата на Царска Бистрица и тръгнахме по пътя за хижа Чакър Войвода. Малко преди двореца Ситняково, се отделихме от него по път в югоизточна посока. Започнахме да слизаме, като пресякохме две рекички, начални притоци на река Голяма Сливница - ляв приток на Марица. Пропуснахме и няколко други разклонения и бързо стигнахме до югозападните подножия на връх Меча глава. Това беше и първата цел за деня, като започнахме плавно да го изкачваме. Скоро видяхме и една вишка, наподобяваща ловно чакало, но далеч по-луксозно...

...Предполагам, че от нея се извършват някакви наблюдения на животните в района, тъй като в близост имаше хранилка. Разбира се това са само предположения...
Бързо стигнахме до най-високото място на върха и направихме почивка. Знаех, че това, което ни предстои, може да се окаже трудно и затова още от Царска Бистрица хванахме спретнато темпо, затова и стигнахме до Меча глава за 1:15 часа. Следващата ни цел, обаче беше връх, който по сателитни снимки, никак не изглеждаше лесен и реално нямах представа дали ще може да го изкачим. Христакиев простор е висик 1911 метра и се намира северно от хижа Чакър войвода. На картата се виждаше ясно, че има път, който свършва в нищото, при източните му подножия. Но имах тайни надежди, че може да продължава и просто да го няма на картата.
Върнахме се на пътя, който бяхме изоставили за да изкачим Меча глава и продължихме по него в южна посока. Скоро пресякохме Хамамдере и сменихме рязко посоката на север. През цялото време казвах на спътниците ми, че този път е поддържан и са минавали някога хора по него. За доказателство им показвах рязаните дървета от двете му страни. Всъщност пътя си изглеждаше много добре...

...и в мен се зараждаше оптимистична нотка, че може да стигне далеч. По някое време - шаш! Посред нищото изникна лек автомобил. Не джип, не камион, а лек автомобил. И то не като онзи преди две седмици на Риш изоставен, а такъв, който си личеше, че е работил много скоро. Започнах да съм краен оптимист, тук има и други хора, явно пътя продължава. Не ги срещнахме в нашата посока, няма как да са източно от нас, тъй като долинния склон на Марица е много стръмен. Няма как да са на запад от нас, тъй като склоновете на Христакиев простор, който вече заобикаляхме са също много стръни. Остава да са напред по пътя и да си правят разходка.
Повярвах си демек. Там където тези хора бяха оставили колата, имаше малка полянка и пътят завиваше вдясно. И изведнъж от ясноизразен, се превърна в обрасла пътека, или по-скоро остатъци от някогашен път. Започнах бързо да губя надежда и много скоро я изгубих изцяло. Пътят наистина свършваше, на мястото, което беше посочено и на картата. Връщане назад, или нагоре? Това беше дилемата, която трябваше да реша. При първия случай трябваше да се върнем чак до пътя за Чакъра, а при втория да тръгнем през гората стръмно към върха. Няколко минути по-късно, вече катерехме нагоре. Имаше стръмни участъци, но можеха да се преодоляват сравнително лесно, а скалните участъци да се заобикалят...

Все пак ни отне доста време да се изкачим на най-високата точка на върха. За разлика от ниските планини, където ножицата можеше да ни е в помощ за тръните, то тук тя би била безполезна и реално падналите дървета се оказаха най-голямата преграда. Все пак малко повече от два часа, след като бяхме тръгнали от връх Меча глава, се качихме и на връх Христакиев простор...

Още като правех плановете в София, знаех, че независимо откъде ще качим върха, ще търся вариант за слизане в хижата. Освен това за връщане по стръмното и дума не можеше да става, така че след кратка почивка тръгнахме в посока, която би могла да ни отведе до Чакъра. В интерес на истината скоро попаднахме на пътечка, или подобие на пътечка, по която тръгнахме. Бързо стигнахме до една седловина и все по тази "пътечка" започнахме да изкачваме и другата кота на Христакиев простор, която е с два метра по-висока. Както и Простора, така и тя, беше изцяло в гора. Изгубихме това, по което се движехме, но пък теренът стана полегат и хванахме посока хижата. Почти веднага се натъкнахме на отсатъци от някогашен път. Не, това не беше привиждане, беше си път. Освен това на картата беше обозначен път, който е точно в южните подножия на кота 1913, така че вече бяхме сигурни, че сме близо. Стигнахме бързо и до пътя на картата, който си беше добре изразен, макар и обрасъл...

По него стигнахме до основния път, малко преди хижата. Отидохме до нея и направихме почивка, огрявани от хубавото следобедно слънце. Навръщане си хванахме маркирания път за Боровец, като времето започна да се променя в посока на лошо. Подминахме двореца Ситняково и стигнахме до мястото, където на идване се бяхме отделили. Още тогава един безименен връх ми направи впечатление и затова решихме да го изкачим...

След него по пътя, обаче имаше и друг безименен. А защо да не отидем до него и да се върнем? Така решихме да направим, като тук ни заваля дъжд, от този ситния, но достатъчен, за да те намокри. Сложихме дъждобраните и скоро бяхме и на безименния връх с височина 1647 метра. Видях картата и установих, че вместо да се връщаме, ако продължим по този път, ще стигнем до Черната скала. Не се чудихме много и продължихме натам. По някое време установих, че обувките са ми станали жълти. Огледах се и видях, че и на спътниците ми бяха такива. Всичко около нас беше жълто, като най-вероятно това е от дъжда и пясъците от Сахара. Най-интересното е, че долу в Самоков, като слезнахме, според местните също валял дъжд, но не бил жълт. Странна работа е това, но едва ли това жълто беше от нещо друго.
След Черната скала тръгнахме по синята маркировка към Боровец, като за да не губим височина минавахме през пътеки, по които не бях минавал никога, за да стигнем до колата, която беше придобила също жълт цвят...

Така завърши и неделната разходка. Две неща останаха загадка за мен. Автомобила посред нищото и спътниците му, както и жълтия дъжд, който само над планината е валял.

Бъдете Здрави!
Жоро

	goro_levskara написа:
	жълтия дъжд, който само над планината е валял.

Боровете "цъфтят", от там е тоя прашец.

Благодаря, vladofff,

Първоначално си помислих за това, но се сетих, че съм ходил много пъти в борова гора през това време на годината, но за първи път виждам такова нещо. Затова и
изключих този вариант. Явно обаче ще трябва да си преговоря някои уроци от учебниците от детските години...

Сега влизам в офиса и жената на рецепция ме спира и пита:

-Ти като ходиш сега по планините събираш ли боров прашец?

Capitulate

Това е положението Sad

И хайде сина ми няма как да знае за тези неща, ама и другия ми спътник и той се чудеше и маеше Confused

Чудесно сте се раздвижили, разучавайки нови върхове, поздравления 👋👋👋
Изхождайки от името Христакиев простор си мисля, дали когато е именуван, върхът не е бил обрасъл и от него е имало просторна гледка Think

	dobrifin написа:
	Чудесно сте се раздвижили, разучавайки нови върхове, поздравления 👋👋👋 Изхождайки от името Христакиев простор си мисля, дали когато е именуван, върхът не е бил обрасъл и от него е имало просторна гледка

Здравей, Добри!

Благодаря ти Smile

Що се отнася до името Христакиев простор, то информацията за него е оскъдна. Освен това в трите изречения в речника си за Рила, Живко Радучев споменава името на върха без буквата И - Христакев простор. А навсякъде другаде е отбелязан с тази буква. Освен това той е посочил за височина на върха - 1920, което може би е грешка. На мен машинката ми измери 1916 метра на северната кота, а на южната 1923. Хипотетично е възможно да са взели измерването от южния връх, но по-скоро иде реч за грешка, още повече, че показанията на моята машинка, в никакъв случай не трябва да са фактор. Но е факт, че именувания връх е по-нисък от безименния, като това е посочено и на картите.
Интересното тук е, че Радучев споменава в речника си и за река Христакево корабище, за която пише, че е десен приток на Марица и отводнява западните склонове на Чемберлията. Това категорично доказва, че подобно име има и оттатък Марица, от което би следвало да направим извода, че иде реч за доста обширна местност. Освен това в географския речник е споменато, че на север от върха има и местност Христакева поляна, което също потвърждава тезата, че това име е използвано за не един географски обект и най-вероятно става въпрос за някой си Христо, който е притежавал земите в района. Естествено това са само мои предположения, които може да нямат нищо общо с реалността. Днес вечерта на лекцията за Рила в читалището, ще питам Румен, дали знае нещо повече и ще пиша, ако е така...

goro_levskara написа:

Що се отнася до името Христакиев простор, то информацията за него е оскъдна. Освен това в трите изречения в речника си за Рила, Живко Радучев споменава името на върха без буквата И - Христакев простор. А навсякъде другаде е отбелязан с тази буква. Освен това той е посочил за височина на върха - 1920, което може би е грешка. На мен машинката ми измери 1916 метра на северната кота, а на южната 1923. Хипотетично е възможно да са взели измерването от южния връх, но по-скоро иде реч за грешка, още повече, че показанията на моята машинка, в никакъв случай не трябва да са фактор. Но е факт, че именувания връх е по-нисък от безименния, като това е посочено и на картите.

В топографските планшети от 30-те името е Христакев простор:

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Благодаря, Ведрине,

Хоризонталите в тази карта са страхотни Smile

Ясно е, че винаги ще има някакви разминавания, но е хубаво да се споменават.
Аз го добавих в сайта това: https://varhove.info/hristakiev-prostor/

Примерно Живко Радучев казва на Хамам дере - Топли дол, но никъде не съм срещал това име.
Всъщност трябва да видя картата на Картография, там се използваха "побългарени" имена навремето.
Но в това, което си ми пратил, реката си е Хамам дере, а и на другите карти също така е посочена.
Освен ако не ивадиш отнякъде някоя карта да ме опровергаеш Wink

	goro_levskara написа:
	Живко Радучев казва на Хамам дере - Топли дол, но никъде не съм срещал това име.

Това ще да е един от не особено сполучливите опити за превод: хамам. Колко да е "топъл" един дол със север-североизточно изложение в Рила на близо 2000 m н.в.? Виж, че водата може да е била използвана нейде наоколо за къпане -- това звучи някак по-достоверно. Наличието на стопански живот в района е очевидно и до днес (Чакър войвода, доколкото ми е известно горско стопанство в миналото, или пък двореца Саръ гьол, чието местонахождение едва ли е било избрано съвсем случайно из пущинака...). Интересно е, впрочем, че още на руската верстовка поляната, на която днес се намира х. Чакър войвода, е означена като доста правилна геометрична фигура:

https://kade.si/#bgt1878=14/2631016.21/5193993.33/0

Какво ли е имало през 1877-78 г. там?

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

	vedrin написа:
	Какво ли е имало през 1877-78 г. там?

Да ти кажа единственото нещо, което си спомням, от това, което съм чел е, че хижата е построена, или по-скоро доизградена на мястото на изоставена сграда на горското, както си написал и ти. Съответно тази сграда е построена на място, което е използвано за нещо през 19 ти век, но едва ли вече има някой, който да знае това.

Сега, като пусна линка към руската верстовка, се загледах и в другите карти. Ами аз ли бъркам, или местоположението на хижата е дадено на различни места в различните листове:

BG Topo 100

BG Topo 50

ETK

Иначе в труда на Александра Киселкова няма нищо за Топли дол и Хамам дере, което може би е обяснимо, спрямо това, че тази река не е от известните. Но си прав определено, че не е на място превода...

Сещам се за чешмата под хижата, дето не замръзва и в много люта зима, за разлика от околните вади по деретата, които остават без вода поради замръзване. На известно разстояние под чешмата, водата тече достатъчно, за да се наджапа неприятно в голям студ и сняг. Ама чак да е топъл долА, знам ли, понякога неуловима за мен разлика от няколко градуса на водата оказва влияние?

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Арх. Георги Фингов е проектирал Ситняково и, доколкото ми е известно, Саръгьол. Ако съществува нейде неговия архив вероятно би могло да бъдат почерпени някакви сведения от него за тези места в едни по-отдавнашни времена. Обстоятелството, че е загинал при съюзническите бомбандировки на София на 10 януари 1944 г., обаче, не е никак обещаващо относно изгледите нещо да е било запазено...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Здравей, Жоро. От края на пътя под Христакиев простор (този, от който сте тръгнали да качвате върха), след като направи рязък десен завой започват поне две пътеки. Едната би трябвало да слиза плавно в посока юг-югоизток към пътя за х.Марица доста нагоре по него. Може да се види на топокартата 50К и на картата на Домино. Пробвал съм да слизам по нея, но скоро ясно личащото старо трасе става непроходимо от свлачища и паднали дървета. След този неуспешен опит се върнах до края на пътя и тръгнах да слизам право на север, а после и на североизток. Имаше някаква много бледа пътечка, която впоследствие се поразшири и през много красива гора накрая слязох до пътя от Черната скала за х.Марица, но доста преди да се стигне първият мост на река Марица. Това беше преди десетина години. След това още веднъж съм слизал от края на пътя “Меча глава - Христакиев простор” на север, но вторият път доста време не можах да намеря пътечката. Все пак накрая се появи.
А относно горния път, по който сте стигнали до Чакъра - минавал съм и по него, но той наистина свършва в нищото, не разбрах защо е правен.

Здравей, Антоне,

Благодаря за разясненията. Румен Грънчаров ми каза за тези опции за слизане към Марица и ги описа, като интересни. Според мен това са аварийни варианти за спускане в долината, но както казваш ти, не са никак лесни за откриване и съответно за преодоляване. Иначе за мен по-скоро е интересно историята на изведнъж свършващия път в нищото от Меча глава към източните подножия на Христакиев простор. Каква е била целта му и докога се е използвал за нея? Голяма е вероятността да е за дърводобив, но не мога да съм сигурен. А и този лек автомобил в нищото, също много ме учуди.
А пътят от Чакъра до върха също е загадка, но с оглед близостта на хижата, по-скоро са правени разходки до горе в последните десетилетия на 20 век, а и както казва Добри, то от върха в онези години, може да е имало гледки.