Понякога човек разбира, че е прекрачил лимита, чак след като се прецака или му предстои да се прецака и не достигне до пенсия... Днес беше хубав ден, за да го разбера. Големият Устински водопад е от онези уникални места, сред дивото, в Родопите.
Място, до което води непристъпен терен, и само тънка, едва личима просека, която траверсира отвесните стени на дълбокия каньон, "извежда" до водопада, малко под него и малко над него... Идвах няколко пъти в годините и този водопад оставаше Табу. Веднъж безводен, веднъж излизайки много над него, колкото да разбера че няма да е... Сега, отново с лека забежка от тънката пътека излязох близо под него, за да видя другите няколко водопада на каньона, и зарязах пътечката - лоша, ама много лоша идея. И точно тук е момента, в който трябваше да избера - или се връщам, или рискувам с импровизация по отвесен склон, завършващ със скална стена, която както се оказа, не се вижда и трябваше да го разбера чак когато се забих под нея и връщане назад нямаше (или по-скоро имаше, с риск там да си остана). Опитвах отвсякъде, но без успех и се сетих за всички въжета, седалки, каски и бокулуци в гардероба, които ми помогнаха в отминалата седмица, за да вляза и да изляза от едно такова, подобно и намръщено място, само че в Стара планина...
Изтощението и обезводняването си взеха своето и заслизах по полегати плочи и тънки фиданки люляк, които се късаха, а сечивото тук направо се оказа безполезно, за разлика от северен Джендем през лятото, когато туфите наедряват и човек прекали... Все пак то ме и спаси. Стигнах аз до първия водопад и ахнах от почуда. Зрелищната красота се изливаше пенливо в бездната, здравец миришеше и красеше навсякъде, а силиврякът цъфти и мирише, радва сетивата... Невзимайки рапелните въжета, се бях прецакал, но трябваше някак да се оправям сам...
Иначе бързо, на два пъти, щях да се измъкна от навирането между шамарите. Всъщност, на излизане след няколко часа, от другата страна на стената, видях как отвесните скали, където бях, се заключват сто метра по-нагоре и съм щял да се пребия, ако съм бил продължил да се катеря без осигуровка по тях (високи категории, здравец, кал и полегати плочи)... Дяволът ме пусна днес, за да се прибера жив и да се напия... 🙂 Пресичам от другата страна и поемам през още по-несигурни места, за да изляза на тънката просека и влизам между двата водопада, където почти оставам без дъх и стоя над час... Наблюдавам къде съм бил насреща. Щял съм да приключа, ако бях продължил, толкова... Предстои слизане и задръствания по пътя...
Приказка от едно вълшебно място...
На отиване изглежда се вижда какво съм сътворил малко по-късно. Много нечитава идея и пунктирът нагоре, и излизане с цел да подходя по виждащата се тераса, която евентуално да слезе под горния водопад... И след доста мъки слизам, за да се изкача през другия скат, където знам, че тънка просека и няколко пропадания, ме делят от голям Устински водопад! Много нечитава идея и пунктирът нагоре, заедно с червената линия... В последствие пробивам по зелената, с голям риск да ме помете хлъзгавото дъно на клисурата, а пък в синьо ще слизам, за да видя под различен ъгъл водопадите, както се и получи... Линиите в червено, зелено и синьо може да са неточни и са само за ориентир...
Над първия голям водопад.
Вече разбирам колко зле съм се прекарал и слизане назад няма... Значи само нагоре и докъдето може, ако може... Пък едно красиво е, такова...
Отново долу, но малко преди подхода. Ц, водата е доста и ще е трудно да се пресече по скалното дъно, за да се изкатери човек по гладките плочи със здравец, откъдето лесно се пада...
И нагоре към белята... После пресичам под малкия пад и по треволяци и водорасли - право нагоре... И там връщане не може да се случи, но за сметка на това късметът ми вече е заработил, пробивам и скоро излизам...
После щях да разбера, че и оттук не става, но опитвам вдясно и излизам нагоре, за да вляза в следващия водопад, след дълго киснене по сипеите, разбити крака и течащи рани от ръцете...
А сега нагоре, ама от тази страна. Зеленото петънце над водопада е площадката с улеите на последния водопад - голям Устински водопад. До там пък се излиза над скалите отсреща и, абе, какви са тия места бе...
Малко под стената съм и виждам каква беля ще стане. Нито надолу, нито нагоре без сериозна подготовка, каквато днес нямам...
Ех, каква светлина само... При първия водопад...
И мястото, откъдето връщане назад няма. Продължавам нагоре и с траверс на целия склон, излизам във фунията на последния водопад, през водораслите вдясно и някакви мними улеи...
А там направо лудница се вихри...
За самоирония никога не е късно. Изглеждам зле и се чувствам зле, блъснал ме е самосвал. Но си почивам и умувам каква друга глупост да свърша днес...
Голям Устински водопад е невероятно и диво място... Слизам в основата бързо, за да разбера, че за снимане там не е окей...
И след малко съм под него! 🙂 Истинско щастие и лудост е човек да се озове тук.
И от другата страна. Светлината пада някак странно. Водопадът горе е недобре осветен, а долния по-добре... Дяволска работа...
Изгледът от тук ми даде добра оценка за глупостите от преди малко - отличен 6!
И още малко снимки, трудно си беше, а и техника не нося...
Ти се беше укротил, даже позачезнал, и сега изведнъж изригна
Като чета, тези водопади отдалече ще ги гледам, ако се виждат.
Всъщност качвам снимки по-малко тук, затова. За укротяване е рано! Дано сме здрави и живи... Поздрави!
До водопадите води пътека, на няколко места е трудно проследима, нелогична и сякаш свършваща в отвесите, но трябва да се проследи и извежда, макар и с трудни участъци до подножията. Ако е валяло или е мокро, тогава не е разумно човек да се мотае там. В подножието на последния водопад трябва наистина много да се внимава, зашото дъното е скално и с хлъзгав мъх - подхлъзне ли се човек, заминава надолу през другите водопади... А и аз си усложних подхода, като зацепих умишлено просеката и се набих в каньона, пък трябваше някак да се излезе нагоре...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Много нечитава идея и пунктирът нагоре, заедно с червената линия... В последствие пробивам по зелената, с голям риск да ме помете хлъзгавото дъно на клисурата, а пък в синьо ще слизам, за да видя под различен ъгъл водопадите, както се и получи... Линиите в червено, зелено и синьо може да са неточни и са само за ориентир...
