Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3460 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Тази вечер след като се прибрах, отворих Фейсбук и вместо да попадна на обичайните снимки кой къде е бил, какъв връх е изкачил и колко хубаво, невероятно, страхотно си е изкарал в планината, попаднах на по-долната публикация. Случайност? Или пък не...
Днес няма има много снимки, само една. Една, на която всички бяхме в този момент щастливи и не предполагахме какво ни предстои.
На 19.02. тръгнахме от с. Тъжа четири човека от Габрово и едно момче от Стара Загора - Ники за хижа Русалка. Момчето, което не познавахме и това беше нашето запознанство. Момчето, което подари по едно лале на двете момичета с нас, нещо дребно, но правещо впечатление. Момчето, което е било много радостно, че ще го вземем с нас.
Пристигнахме на хижата, починахме , хапнахме, някои пиха по чаша вино, оставихме багажа, който не ни трябваше и тръгнахме към Кадемлийското пръскало. Движехме се на две групи, като се събрахме пред водопада. Ники ни почерпи по една труднобелеща се мандарина, пушачите изпушиха по една цигара и тръгнахме на обратно. Този път вървяхме в група, понеже започваше да се стъмнява, по някое време извадихме челниците и си вървяхме напред.
Малко след разклона за хижа Триглав, вървейки най-отзад, видях как Ники падна по очи, буквално като дъска, като преди това издаде някакъв звук, като вик. Той просто падна, като изобщо не се подпря на щеките или с ръце. Затичахме се, обърнахме го внимателно и тъй като постепенно спря да диша, започнахме да му правим изкуствено дишане и масаж на сърцето. Бяхме в зона без обхват, но някак успяхме да се свържем с хижата. Със 112 никаква връзка нямаше, а километър напред успях да се свържа с ПСС. След малко дойдоха с джипа от хижата, но Ники е бил починал.
На с. Тъжа лекарите са казали, че е масивен инфаркт, това ще се установи тези дни.
Не знам дали сме могли да направим нещо, дали сме направили всичко правилно, дали е имало и 1% шанс да го спасим. Впоследствие разбрахме, че той е имал сериозни здравословни проблеми, високо кръвно, че може би не е трябвало да пие тази пуста чаша вино. Може би, ако знаехме повече за него, нямаше да го вземем или поне щяхме да спрем на хижата. Ще има още доста време да си задаваме най-различни въпроси...
Факт е, че се качихме 5 човека в планината, а слязохме 4. Никога не съм и предполагал, че ще ми се случи такъв момент. Един изключително красив преход, на който вероятно няма да стъпим, освен на датата, за да отдадем почит към Ники.
Макар и да се познавахме от сутринта, горе в планината всички сме приятели. Ние загубихме един от нас! Колкото и да ти е било хубаво с нас Ники, ако знаех какво ще случи с най-голямо удоволствие бих те върнал. Никога няма да те забравим! Момчето с готината усмивка и двете лалета.
Почивай в мир, Приятелю за един ден!
p.s. Не пиша много подробно, но почти не знам какво пиша. Искам само да кажа едно голямо браво на най-смелото момиче от нас Марианка, която не спря да му прави изкуствено дишане, докато не дойде джипа.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пон Фев 21, 2022 12:05 am
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1724 Местожителство: Плевен
Голяма трагедия..........познавам всички, не веднъж съм бил с тях в планината макар и в различни компании.
Светъл му път
Пон Фев 21, 2022 10:48 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3460 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Скиори останаха блокирани с часове на лифт в планината Рила, съобщи Българската национална телевизия (БНТ).
Инцидентът се е случил днес в ски курорта "Картала" в Рила.
В кабинката на лифта е имало около десетина човека. Те са сигнализираха, че повече от час мръзнат на ниските температури и нямат никаква представа каква е причината за това.
За радост проблемът със съоръжението беше разрешен и скиорите се придвижиха успешно.
От фирмата концесионер съобщиха, че причината за инцидента е технически проблем, който вече е отстранен.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Нед Мар 06, 2022 12:22 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2865
То едно време Станишев заседна с часове, докато се возеше на незаконния лифт, сега някви льольовци тръгнали да се оплакват горките.
Нед Мар 06, 2022 2:03 pm
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1465 Местожителство: София
Това с безработния дотогава премиер (по Дидо), беше култово. А лифта на Картала вися час и половина, имаше сериозна повреда и леворъки. За компенсация удължиха работното време. Добре, че гледахме отдолу.
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Нед Мар 06, 2022 7:11 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3460 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Покрай войната в Украйна наистина ми се струваше неуместно да публикувам каквото и да било за планини и сноуборд, но този пост мисля, че съм задължен да го споделя.
Вчера, на трети март (една уж любима моя дата заради зимното ми изкачване и спускане на вр. Дамаванд, а защо не и заради българския празник) претърпях доста сериозен инцидент с дъската от връх Тодорка. Качих се първи за деня и сам на върха в около 10ч сутринта и избрах да карам директно тодорините улеи между скалите на запад. Маршрутът минава през „двуцевката“, както я наричам - два супер тясни процепа между скали, които се изливат в голям улей, завършващ с ледопад малко под хижа Вихрен.
Снегът още от върха бе перфектната прахообразна субстанция, каквато и очаквах след обилните валежи отпреди три дни. Когато стигнах до стесненията, избрах лявата „цев“ и реших, че ще я изправя на шус. И точно тук се объркаха нещата. Развих наистина сериозна скорост, но излизайки от стеснението в големия улей всъщност попаднах на чист лед, покрит с 2-3 сантиметра пръхкав сняг, който нямаше значение в случая. Очевидно тук бе паднала лавина с всичкия нов сняг още по време на снеговалежа и отдолу просто седеше „бетонът“. Там не бе възможно да спра безопасно и засилих още дъската право надолу по бетонирания терен с идеята да се насоча към по безопасен участък за намаляване. Ускорението стана твърде голямо и още с опита ми за първи завой, сноубордът закачи нещо – буца лед, скала, клек..., не знам, защото стана за няколко стотни от секундата. Последваха най-малко пет салта през глава, гръб и дъска с ужасна скорост и върху чист лед. Просто се свих на топка и понасях ударите в главата, гърба, ребрата. Някъде в средата на неконтролируемите превъртания кацнах на задния си крак и просто усетих как всичко в глезена ми се строши. Болката е страшна, но аз продължавам със салтата, свит на кълбо и пазейки главата. Най-накрая спрях, целият треперещ на 2500 метра височина и на абсолютно недостъпен терен. Кракът ми е почти като откачен в глезена, а по-лошото е, че усещам в чорапа лепкавата топлина на кръвта, в устата имам кисел металически вкус. Ребрата отляво също болят силно. Слава Богу, главата ми е добре и смея да твърдя, че без каската в това падане щях да умра поне 2 пъти. Раницата също пое много удари, но гърбът ми остана непокътнат. Тук няма как да дойдат спасителни екипи или поне не в близките 6 часа, а за хеликоптер всички знаем как седи въпроса. Реших, че някак трябва да сляза от тук, за да имам обективни шансове за живот – все пак не знаех какво става в обувката ми, но при обилен кръвоизлив изходът е ясен. Връзка с оператор няма, което проверих няколко пъти след падането. В такива случаи знам от опит, че трябва да се действа веднага, докато травмата е прясна и топла. Спуснах по задник 50-тина метра, след което, все още незнайно за мен и лекарите как, се изправих на дъската и започнах дълъг траверс на юг в посока хижа Вихрен. Когато се озовах на открито, намерих обхват и веднага звъннах на Зоя, за да организира шейна, защото не знаех колко обхват ще имам занапред. От ПСС ми се обадиха веднага и след моите инструкции за местоположението, казаха, че тръгват на секундата. Кракът вече болеше нечовешки, но продължих с траверса, при все че на него вече имаше дълбок сняг и трябваше да седя максимално на задния счупен крак. Успях да взема цялата дистанция и да вляза в улея над хижата и над по-равните участъци. Завои не можех да правя, задният крак не функционираше. Седнах в средата на улея и започнах отново да се свличам по задник надолу, а там пак имаше лед. Най-сетне излязох от улея в ниската полегата част на 2150м височина, където предполагах, че ще може да дойде шейна. Започнах да чакам и да се треса целия от адреналин, загуба на кръв и енергия, а и от самия студ (около -10С). Шейната обаче не се чува от никъде. Иска ми се да се разкарам от подножието на улеите, за да не ме затрупа нещо, но вече нямам сила, а болката стана страшна. Не мога повече да се движа. Шейната се бави вече 30 минути и след разговор с ПСС се оказва, че достъпът е много труден поради многото сняг и паднали от вр. Вихрен лавини. Кръвта си тече обаче в обувката и не пита никой. Звъня на Ивайло Йорданов, който видях, че се изкачваше зад мен към вр Тодорка със свои приятели. Те не се бяха още спуснали и ги помолих да дойдат към мен. Намериха ме след 10тина минути. Едно момче, чието име не знам, бе добре подготвено с аптечка и турникет, така че стегнахме крака над коляното и засякохме време. Свалихме дъската ми и успях да пусна още малко по дупе. После ползвахме сноуборда ми за шейна за мен, за да траверсираме 50ина метра към безопасно място далеч от изхода на улеите, за което доста се поизпоти групата. В това време шейните пристигнаха на х. Вихрен, но им бе трудно да намерят достъп до нас, поне ни видяха. В крайна сметка 2 шейни се справиха и даже успях да седна на едната, за да ме транспортира през наистина ужасен терен до Бъндеришка поляна. Поне вече знаех, че няма да се мре. Свалиха ме с лекар и кабина до медицинския център в Банско, където ми събуха обувката с крещене от моя страна, което ще отеква в ушите ми дълго време, прегракнах. И да, костта – тибията стърчеше навън. Наместиха ме, шинираха ме и извикахме линейка с придружаващ лекар Благо, който с ума и разказите си почти ме накара да забравя за къде бях тръгнал.
В „Пирогов“ ме очакваше екип и всичко бе подготвено предварително. Още от снимките се видя, че няма здрав елемент в глезенната ми става. Фибулата – на две, тибията - счупена в долния край, основно сухожилие - тотално скъсано и още едно отлепено от костта, хрущялите – силно повредени. Последва 4-часова операция с двама хирурзи, десетина винта, метални планки и тн
Една моя грешна преценка и предоверяване в терена доведоха до истинска катастрофа и заплаха за живота ми, а и до много много болка, с която пиша този текст, обездвижен в Пирогов.
Радвам се все пак, че имах късмета да не се нараня фатално и че успях да се събера и да сляза от критичния участък на планината на собствен ход по някаквъв свръхестествен начин под влиянието на адреналина. Жаждата за живот и любовта са голяма сила, но и без помощта на другите хора не знам какъв би бил сценарият.
Затова бих искал да благодаря на всички замесени:
Зоя Христова, ПСС Банско, Пирогов и екипът на д-р Гюней и д-р Христов, родителите ми, Медицински център Банско, Анди Балевски, Ивайло Йорданов, Сани Гайдарска, нейният приятел с турникета, Георги Гавазов, д-р Благой Терзиев, Тони Черешаров, Денислав Бодичев, Петър Бакалов, шофьора на линейката..., както и на всички, които непрестанно ме заливат с позитивна енергия и пожелания, на които не мога да смогна да отговоря. Ако съм пропуснал някой, нека ме извини.
Надявам се, че ще се засечем по билото на Тодорка следващия сезон.
Пон Мар 07, 2022 9:19 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2865
Този път и на мен ми е трудно да повярвам за тази детска наивност. Това не се прави така и не може толкова опитен човек да прави такива неща. Някак си няма никаква логика. Трева ли пушат що. Да идеш сам и то на този улей , просто абсурд. Другия е да го пускаш шус, без да имаш реална идея как ще спреш. Това ми прилича на разказ от човек , който кара от 2-3 сезона макс.
Дано да му се оправи крака, че с тази травма догодина може и да не стигне до тодорка.
Вто Мар 08, 2022 8:50 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3460 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Преди може би 8 години бяхме зимата на хижа "Вихрен" (средата на месец март, качихме зимно връх Вихрен). Хижарят на хижа "Вихрен" седеше на столче пред хижата и гледаше скиорите, които се спускаха от връх Тодорка. Той ги наричаше "донорите". Разказа ни на майтап, че ги чака да паднат и от един взима бъбреците, от друг сърцето... Само мозъците им не взимал, защото били дефектни...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Вто Мар 08, 2022 8:29 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3460 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Вчерашният ден ни предложи различни изпитания.
В 19:15ч., през системата 112 получихме сигнал за група от 8 човека, които изпитват затруднение с придвижването от вр. Руен, до х. Осогово, тъй като между тях има жена, която има силни болки в крака и не може да ходи нормално.
Спасителите и доброволци, които се включиха в акцията пристигат с моторни шейни на заслона при "Бег Бунар" в 21:15ч., където намират 6 човека от групата в добро физическо състояние. Достигат и до пострадалата жена и започват извозване на всички от групата към базата на планинските спасители в Осогово. В 21:51ч. всички са в базата и можем да кажем, че случката е с положителен край 😊
Групата е добре подготвена от към екипировка (липсват им спални чували, защото са смятали, че ще се справят за един ден), но със сигурност са подценили условията и спецификата при този маршрут през зимата, а именно 15км в посока, с 800м положителна денивелация и толкова отрицателна. Същото е и на връщане 😉
Реално те са били на върха в 17:00ч. вечерта!
Благодарим на доброволците, които се отзоваха и помогнаха, за да има случката хубав край!
А освен това, през вчерашния ден имаше слалом за ветерани на голямата писта в Осогово, който ние охранявахме.
За нас състезанието приключи с обработване на травма в рамото и обработване на подбедрица.
Скъпи приятели, пазете се и обичайте планината!
Поздрави от планинските спасители в Осогово!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Възрастен мъж почина по време на преход в Рила планина над Благоевград, предаде БГНЕС. Тялото на туриста е транспортирано снощи до отделението по съдебна медицина на болницата в града за извършване на аутопсия.
80-годишният мъж е софиянец. Бил е на преход към хижа Македония с група, в която са били и негови близки.
„Вчера в 19:00 ч. получихме сигнал за лежащ в безсъзнание турист, открит на Малък Мечи връх. Веднага към мястото се отправи екип планински спасители и доктор, намиращи се в хижа Македония“, съобщи ПСС-Благоевград.
Въпреки бързото достигане до пострадалия с помощта на моторната шейна на хижата, управлявана от планинския спасител Димитър Груйчев, докторът само констатира, че туристът е починал, вероятно от инфаркт.
Екип от петима спасители, намиращи се в пост "Бодрост" (Карталска поляна), след обсъждане на ситуацията с РПУ 2- Благоевград, се отправя към мястото с две моторни шейни, за да помогнат на колегите си при транспорта на починалия и съпътстващите го двама роднини към Карталска поляна. За помощ при транспорт на роднините се включват с две моторни шейни и доброволците от града - Антон Кокалков и Златан Аврионов.
В 21:30 ч. снощи акцията приключи и починалият е предаден на екип от ЦСМП Благоевград.
Температурата в района е била минус 15 градуса.
„Напомняме на всички преминаващи през горна лифтова станция и билото към хижа Македония, че преходът е дълъг, няма добра зимна маркировка и при намалена видимост има опасност от изгубване и попадане в трудна ситуация. Преходът през билото е за добре подготвени физически и алпийско оборудвани туристи“, предупредиха от Спасителната служба в Благоевград.
За втори път отрядът на ПСС-Кюстендил помогна
за транспортиране на болен от планинското село
Сажденик
март 23, 2022
Кюстендилският отряд на Планинската спасителна служба се отзова на апел за помощ от планинското село Сажденик. Това е втори случай за последните два месеца.
Наложи се да помогнем на ЦСМП и РСПБЗН да достигнат човек в с. Сажденик, който имаше нужда от неотложна медицинска помощ и поради спецификите на терена до къщата му се стига изключително трудно в зимни условия. Човекът е транспортиран до болницата в Кюстендил, където е приет за лечение“, съобщиха планинските спасители.
Припомняме, че в началото на месец февруари отрядът реагира на първия сигнал за тежко болен възрастен мъж в Сажденик. Селото се намира на 1 185 m надморска височина в Осоговската планина. Съпругата на болния мъж, също възрастна жена, се обадила на тел.112. От ПСС и Противопожарна служба веднага започнаха подготовка за операцията. С моторни шейни те стигнаха до къщата над м. Чекански мост на брега на река Елешница и придвижиха болния до главния път, където ги очакваше линейка и лекарски екип. След това мъжът бе закаран до болницата в Кюстендил и приет за лечение.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Мар 24, 2022 2:24 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3460 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Развитие по делото за загиналия лекар на път за Джамджиев ръб в Пирин на 6 януари 2018 г.:
Владо, отношението към Орлин Чачановски се "случи" в темата, където обсъждахме фаталния инцидента над х. Вихрен с клиент на планинския водач Бранимир Бранков. Въпросният водач без право на водене в алпийски условия беше взел пари от клиент, беше го завлякъл без котки и осигуровка по леда, където след подхлъзване младежът си отиде.
Къде отиде справедливостта, така и не разбрах. Бранимир Бранков е жив все още, Чачановски също, за разлика от Филип, който е на два метра под земята и няма как да му се чуе приказката. Чачановски вместо да разкаже кое как е станало, написа това - http://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?p=123088#123088 .
(... преместено от друга тема)
На 06 януари 2018 г. имаше нещастен случай малко преди Джамджиев ръб в Пирин.
Сега, 4 години по-късно, случаят отново се обсъжда в социалните мрежи.
Красимир Елинов е инициатор на това обсъждане, неговата цел е разгласяване на случая и обстоятелствата около него.
(виж по-назад в темата: http://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?p=155449#155449)
Красимир Елинов продължава с публикациите си във връзка с делото, като предоставя нова информация за развитието на делото:
Според Красимир Елинов по делото е дало показания вещо лице, което е заявило, че в конкретния случай котките пречели и били опасни за живота!
Вещото лице било... Орлин Чачановски!
Необходими уточнения:
Първо: Не познавам лично Бранислав Бранков и не взимам специално отношение относно него и относно делото срещу него.
Второ: Не познавам лично Красимир Елинов, не взимам отношение и по истинността на написаното от него в публикациите му.
(Многократно съм заявявал своите резерви относно истинността на други неща, публикувани от Красимир Елинов, така че и сега имам едно наум.)
Трето: Не познавам лично Орлин Чачановски и не взимам отношение относно истинността на неговите показания и експертното му мнение.
Четвърто: Целта ми е информацията по случая да се запази в Планинарския форум, а не да „потъне“ в потока на Фейсбук.
Внимание!!! Моля, всеки да чете, осмисля и преценява цитираната по-долу информация на своя отговорност!
Публикация на Красимир Елинов във фейсбук групата „планински преходи“ (групата е поверителна, само членове на групата могат да видят публикацията):
Чат на Красимир Елинов с Орлин Чачановски, публикуван от Красимир Елинов:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пон Мар 28, 2022 9:21 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2865
Понеже тази събота бях на х. Беговица да напиша и аз какво ми направи впечатление, понеже видях и чух някакви неща. Първо пътеката от Попина лъка до хижата е изцяло прокарана от шейни и там идваха шейнари група от около 15 шейни постоянно, те си карат и се събират там постоянно, всички се знаят и познават и с хижари и тн ..Карат си от там през района на тевно и навсякъде. Затова че всякакви напъвания по темата ми се струват излишни вече. Освен това имаше много групи и водачи.
Първо там беше и Бранислав, който водеше група по Северния ръб на Яловарника и то група на Радецки. Доколкото знам той не е алпийски водач, но и си води, но чух че май са го приели и за алпийски водач. Затова че всякакви напъни на тази тема ми се струват излишни.
Трето имаше и група на АПХ за водачи, които си бяха изоставили единия курсист да се прибира сам в тъмното, а там един от водачите май Дамянов пред хижата на всеослушание разправяше как този никога няма да стане водач, което на мен ми направи впечатление за липса на професионализъм.
Та това е общо взето накратно, кучетата си лаят , кервана си върви Да върви там кирийката, другото е второстепенно
Пон Мар 28, 2022 10:17 pm
kibik
Регистриран на: 16 Апр 2008 Мнения: 407
Търгаши …. жалка история …
Пон Мар 28, 2022 10:57 pm
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1465 Местожителство: София
kaloyanv написа:
Понеже тази събота бях на х. Беговица да напиша и аз какво ми направи впечатление, понеже видях и чух някакви неща. Първо пътеката от Попина лъка до хижата е изцяло прокарана от шейни и там идваха шейнари група от около 15 шейни постоянно, те си карат и се събират там постоянно, всички се знаят и познават и с хижари и тн ..Карат си от там през района на тевно и навсякъде. Затова че всякакви напъвания по темата ми се струват излишни вече. Освен това имаше много групи и водачи.
Първо там беше и Бранислав, който водеше група по Северния ръб на Яловарника и то група на Радецки. Доколкото знам той не е алпийски водач, но и си води, но чух че май са го приели и за алпийски водач. Затова че всякакви напъни на тази тема ми се струват излишни.
Трето имаше и група на АПХ за водачи, които си бяха изоставили единия курсист да се прибира сам в тъмното, а там един от водачите май Дамянов пред хижата на всеослушание разправяше как този никога няма да стане водач, което на мен ми направи впечатление за липса на професионализъм.
Та това е общо взето накратно, кучетата си лаят , кервана си върви Да върви там кирийката, другото е второстепенно
Резюмето звучи като виц, ама не би ...
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
горките.
