Лозенска планина

Здравейте!

Някой скиторил ли е скоро по Лозенската планина?
Интересува ме в какво състояние е пътеката, която тръгва от стената на Панчаревското езеро и се качва горе по билото, до вр. Половрак - маркирана ли е, проходима ли е?...

https://kade.si/?fbclid=IwAR2py1JF8aF855nbiBmokIk2nwzYQGdPa7bRfFq1DQ6Hczth5sAClVirj7Q#map=15/2609488.49/5250131.03/0

Както и колко сняг има в момента горе? Мисля да се разходя в петък, времето го дават достатъчно топло долу в ниското, но на 1 100 м. ще си е още зима... Smile

Ами аз последно 2019та ако не се лъжа бягах на Панчаревския маратон. То да ти кажа там са земни пътища, затова че няма никакъъв проблем. Не съм сигурен обаче за маркировката колко е добра. но не трябва да имаш проблеми, стига да не хванеш по някой страничен път.

А за сняг ще спекулирам , обаче много ме съмнява да има какъвто и да е било в момента.

Билото и северния склон се белеят на планината, очаквай кал, лед и сняг. То кал винаги се намира из Лозенска. Пиши ЛС на Niksi, той тича там редовно, но не знам дали влиза тук. Маркировка има, но не бих разчитал. Те и вариантите за ходенето са няколко.
В началото е изровена алея, от стената нагоре, после след поделението, пътя ще е кален. Като се слезе от Ланина могила, кал има много, че и блато с каракуда. Дано е замръзнала все още калта в дълбочина.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Последната промяна е направена от vaskoo на Вто Мар 22, 2022 11:21 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Здравей, от есента не съм ходил натам. Но си е проходимо всичко..поне до тогава. Редовно я минавам с колелото. Само между Лалина могила и Половрак не знам как е. За маркировка не съм обръщал внимание. Но както е казал колега, очаквай си плеяда от кал, сняг и лед Smile

Ето и малко пресни впечатления от вчера - 25.03.2022 г.
Качих се от с. Долни Лозен, колата я паркирах пред базата на БЧК. Оттам - нагоре, през манастира св. Спас, поляната "Китката" и до вр. Половрак. По северните склонове на планината още си има снежец. Топи се в момента, по пътя е на места снежно, на места снегът е утъпкан от джиповете и прилича на лед. А където е малко по-слънчево се топи и е доста кално. Така е почти до билото. Горе на върха откъм южната страна е сухо и много приятно!
Слизайки в западна посока, долу в седловината към Лалина могила - по пътя също е много мокро и изключително кално, особено където са минавали джипове и мотори и са разровили пътя. В гората е снежно, но се върви трудно. Там, където пътеката се надвесва откъм южния склон - снегът е изчезнал и се върви доста лесно. Мокрото е в ниското, в седловините. По върховете е сухичко. След Лалина могила, продължих на запад, към Бачун. И там - същата история: много мокро и кално в седловината, и сухичко и приятно горе на върха!
След това, покрай бетонните постройки на Бачул чешма, свърнах на север и се спуснах до Горни Лозен. Вървенето по черния път е абсолютно невъзможно - много кално и много мокро, снегът се топи и буквално текат кални реки по коловозите, а калта е тлъста и дълбока. Но пък няма никакъв проблем да се върви през гората - успоредно на пътя. Гората е рядка и лесно проходима. Така е почти до стрелбището над селото.

Допускам, че при тези температури - само в рамките на следващите няколко дни обстановката коренно ще се промени и ще поизсъхне.

Да обновя инфото - сухо е вече из планината, цветя много.
На Попов дел са цъфнали момините сълзи, момковите също.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Сакън! По-голям кошмар от екскурзията преди две седмици не съм имал. Не си представям за два дни да се е променило описаното от Альоша. Лозенската планина е превърната в екологично бедствие. Това е положението. Пътищата са вкопани на повече от метър, коловозите са по половин метър, пълни с рядка кал, в която човек затъва до глезените. Маршрутът до дивия чесън, по който съм минавал сто пъти, беше проклятие. Стотици метри вървяхме от едната страна на пътя, докато намерим брод, по който да се прехвърлим от другата му страна. Разбира се, там ни чакаше следващият, паралелен път. В резултат не открихме пътеката към Бачул чешма и се върнахме на стрелбището. Вероятно изкачването от язовирната стена или от ВЕЦа нагоре ще е по-приятно, но горе отново се стъпва на път с коловози. Колкото и да ми е жал, Лозенска планина съм я отписал заради свинете, които я превърнаха в свинщина!

Така е по популярните пътища, и ние сме я отписали тази планина от Половрак на запад и по масовите пътища и пътеки, освен по някои обрасли и непопулярни пътечки, дето ги ползвахме и като се вардеше от милиционерите в Ковид забраната. Иначе и от язовирната стена се качват с мотори, ама рядко. Но в гората е сухо на повечето места и разходката е приятна, особено в частта и откъм Вакарел и Ихтиман, из дъбовите гори няма нужда и от пътека, стига да не се забива човек из храстите.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

19.05.2023 nick: urban

Съставих карта на маршрути и разклонения, за три прехода в Лозенска Планина, маркирани с точки (в червено).

Карта използвана за подложка "KADE.SI"

13км -Кокаляне (Юзината) покрай вр.Здравчов Камък и вр.Бачун до с.Пасарел:
Старт от т.2, минава се през т.3, т.4, т.7, финал т.8

21км -Пасарелски Манастир покрай вр.Попов Дял до с.Пасарел:
Старт от т.6, минава се под вр.Попов Дял, т.5, т.7, финал т.8

27.3км -Пълен преход през Лозенска Планина:
Старт от т.6, минава се под вр.Попов Дял, т.5, т.4, т.3, финал т.1

GPX-траковете са готови за зареждане в смартфони или за използване в сайта https://KADE.SI

Принципно, за в бъдеще подобни ресурси ще бъдат събирани и публикувани в приятелския сайт: httрs://retrowatches.bg/Планинари

_________________
Важен е Пътят, Целта просто е крайната точка от него!

В последният от почивните дни за Коледа, се разходихме малко в Лозенската планина, която е най-западната част от Ихтиманска Средна гора. Целта ни бяха върхове, до които рядко ходят туристи. Тръгването беше от паркинга при БЧК, като хванахме традиционния маршрут за връх Половрак. Пропуснахме, обаче отбивката за него и не след дълго се отбихме вляво от пътя за да изкачим връх Роден...

След което продължихме в източна посока до важния разклон, където може да се отбием за Попов дял. В тази част на планината коларските пътища са безброй и човек лесно може да се обърка, но при нас навигацията действаше безотказно и знаехме накъде да вървим. Следващата цел, бяха двете Асарици, като първо искахме да отидем до Малката. Следвайки пътищата обозначени на картата, започнахме да слизаме дълго и продължително, преди да се отбием вляво за върха. Трябва да внеса уточнението, че исках да отидем първо на по-отдалечения и после по основния път да се върнем и на по-близкия. Но като видях колко излишно слизане има, знаех че ще пробвам директно от единия, към другия, осъзнавайки, че ще има тръни и храсталаци, които да преминаваме. А за Голяма Асарица предвиждах, че ще я опиша по пътя даден на картата и после импровизация до връхната точка. Но... останах приятно изненадан Very Happy

Малка Асарица е изцяло в гора...

До него се качихме, по пътя даден на картата, който свършва по южните му склонове. Отбихме се до връхната точка, но видяхме, че пътят продължава и след кратка почивка продължихме по него. Няколко минути ми бяха нужни, за да разбера, че посоката не е Голяма Асарица, но знаех, че ще излезнем на пътя, който да ни отведе в близост до него. Така и стана и не след дълго излезнахме на него.
Дотук добре, си казах, но да видим до колко близко ще ни отведе спрямо връхната точка. Тръгнахме по него и скоро стигнахме до мястото, където пътят на картата свърши. Обаче ние продължавахме да вървим по ясно изразено трасе и приближавахме Голяма Асарица. Точно преди върха, следвайки пътя, започвахме да го заобикаляхме от изток. И след няколко минути... халюцинации, или не, но пътят свърши на една страхотна и обзорна поляна, където видяхме това...

Нямам идея кога и защо е правено, но изглеждаше изоставено. Но гледката от поляната пред тази постройка беше страхотна...

Полюбувахме се малко и без пътечка, тръгнахме към най-високата точка на Голяма Асарица. Стигнахме я за няколко минути, но по средата, отново халюцинации Laughing

Някой тук си е блъскал, блъска, а може да продължава да блъска...

Всякакви неща съм виждал из планините, но лежанка за първи път Very Happy

Голяма Асарица е също изцяло в гора...

От тук по обратния път се върнахме към БЧК, като минахме и през Половрак...

Наппавихме една перфектна разходка, която стигна 18 км. Тези дни, когато обработя инфото, ще пратя на билетче и продълженията на пътищата в района на Асариците.