А няма ли стрелящо устройство с дистанционно управление? Просто така да хранят прасетата бадева? Странно...
не съм видял да има! дано да няма!
Ами дано да няма.. Аз на твое място не бих продължил да се завирам по тези места. Още повече сър Цецко писа "докато не се открадне камерата" според мен на места са взели мерки против това ... )) Абе най-добре като видиш такъв варел, обикаляй отдалече.
Чет Фев 24, 2022 11:19 pm
raskoll
Регистриран на: 30 Юли 2008 Мнения: 474
kaloyanv написа:
raskoll написа:
Сотиров написа:
А няма ли стрелящо устройство с дистанционно управление? Просто така да хранят прасетата бадева? Странно...
не съм видял да има! дано да няма!
Ами дано да няма.. Аз на твое място не бих продължил да се завирам по тези места. Още повече сър Цецко писа "докато не се открадне камерата" според мен на места са взели мерки против това ... )) Абе най-добре като видиш такъв варел, обикаляй отдалече.
свършиха пътеки и черни пътища и последно време бия направо през горите без пътека така че намирам подобни странни места.
от същата разходка бях много учуден да усетя миризмата на пушек в една махала, която знам, че е отдавна изоставена и дори съм бил вътре в къщите, а като викнах "Ехо!" от къщата получих отговор "ЕХО!" обърнах на 180 градуса и бързичко поех обратно.
Пет Фев 25, 2022 9:20 am
raskoll
Регистриран на: 30 Юли 2008 Мнения: 474
да ви предупредя, че в местност Коритата над Миланово, по туристическия маршрут за Враца, Кобилини Стени, Пършевица и т. н. има повече от 10 едри злобни каракачанки! сега слизах от горе посока Миланово и вижадм стадо в ниското - викнах няколко пъти за да предупредя кучето пазач (видях едно черно), а то се оказа не стадо кози или нещо, а всичките бяха кучета и хукнаха към мен. виках силно и те спряха до гьола в ниското и лаеха, наложи се да заобикалям през съседните дерета... добре, че не минах край овчарниците. преди 2 години бяха изоставени. какви са тия хора... никой не излезе дори дп види какво става. портата си е отворена и кучета бягат навсякъде.
нещо ми дойде вдъхновение да пиша за някои разходки, така че ги описах, че преди това не съм писал почти цяла година и все още имам доста, които не съм споделил.
февраури 2022:
от Завидовци до Войнишката Махала и Бърдо
първата ми разходка за сезона беше в Малкия Понор през село Манастирище и Брезе (махала Бърдо). Тук съм минал пряко през гората от Войнишката махала до Бърдо, без пътека. Но най-интересното беше в средата на маршрута, когато открих второ изоставено гробище на село Манастирище! Много кръстове от камък на по 90-120 години.
после имах няколко разходки из Голема и Мала Планини, които бяха предимно по добре познати маршрути, тях няма да ги описвам, но пък реших да разкажа за разходката ми
после пак имах няколко къси разходки около Батулия, но едната от тях беше най-запомняща се, по дерето на река Кръстешка до старото училище на махала Кръстец и връх Джуренец
после ходих още, проучих пътека край река Градешница от Томпсън, пак обикалях край Бов по река Трескавец, връх Яворец, Мала Планина от Томпсън до Церия - все познати места, които съм описвал.
След това имах 3 хубави дълги разходки. едната съм описал горе - от Желен до Гара Лакатник през Издремец - беше чудесен ден.
Един ден преди това се разходих във Врачанския Балкан от Зверино до връх Поп, връх Ушите, махала Свинове и Елисейна - от където се върнах до Зверино през по-ниските части на планина, направих и друга разходка - от Левище до Очиндол (заобиколно, по северния рид над селото) - Кобилини Стени - Кръчмарска Могила - Старо Село - Миланово - Гара Лакатник, но тези две разходки още не съм описал.
Пон Апр 18, 2022 11:27 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Снимките ти от първия пътепис ме потресоха! Тия хора като че ли са побегнали от земетресение, та едва са отметнали завивките и са оставили чиниите с недоядената вечеря. Ама то май наистина е било земетресение - онуй, дето продължава да ни тресе вече 30 години. Силно впечатление ми направиха и кръстовете. Знаех, че в тоя край има много художествено издялани кръстове, но не бях виждал толкова много снимки. Разбирам, че имаш вкус към тях, както и аз. Дали ти е позната книгата на Ива Любенова "И гробовете умират"? Истински пътеводител из гробищата на цяла България! Особено много снимки има от кръстове в Гинци. От туй знаменито каменоделско село ми докараха кладенчово гърло от монолит, ама кръст не съм поръчвал.
Пон Апр 18, 2022 12:54 pm
raskoll
Регистриран на: 30 Юли 2008 Мнения: 474
не съм чел книгата, ще я потърся. По всички гробища из селата на пролома има много кръстове от камък. бях открил и гробище на село Бракьовци, то е изоставено около 1860-та година, когато селото беше преместено в ниското. гробището е разкопано от иманяри, но кръстовете са цели. бях писал за това място тук: https://pavelpronin.com/breze_vardishte_burdo/
не знам как ги правиха тези кръстове майсторите от Гинци, от къде са взимали камъните за тези кръстове, имаше сериозен труд, а пък малко е известно за тяхната работа.
Сря Апр 20, 2022 12:08 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Ти си невероятна енциклопедия на кръстове! Вярно, силно ограничена като регион. Затова е задължително да намериш монографията. Там кръстовете са описани с безброй илюстрации по райони, технологически и художествени особености, семантика и пр. Съвсем други произведения са надгробните плочи, които са далеч по-редки. Ако си от София, можем да се срещнем и да ти я покажа. В оня район явно има много камък, щом в Кунино е каменоделското училище. Аз и досега се пукам от яд за една мраморна плоча, който беше взидана с руините на старата мелница в градината при паметника на Съветската армия. Години наред я наблюдавах, как се подава под няколко реда добре одялани блокове. Накрая горните редове се срутиха и плочата изведнъж се оказа на земята. Цялата площ беше в орнаменти. Идеше ми да я взема, ама как да стане, като по бегли изчисления камък 100х60х10 см тежеше минимум 150 кила! Така си лежа доста време, докато някой го дигна. А тъпотата на иманярите действително е безгранична и само тя подхранва безкрайната им работоспособност. Ако със същия ентусиазъм вършеха нещо разумно, чудеса щяха да постигнат. Като гледам разровените гробове, какво са очаквали да открият? Златните доспехи на местните селяни, погребани през 1850?! Разбира се, гробовете представляват исторически интерес, но това вече е археология, а не иманярство. Преди много години се отбихме в легентарното село Бусинци, където беше едната от големите грънчарски школи в България. Фактически се поддържаше от един-единствен жив грънчар, Петър Гигов. Най-големите музеи в света притежават негови произведения, основно съдове. Людмила Живкова го беше взела под покровителство и до къщата му беше построила цял комплекс с музей, работилници и хотел за стажантите от академията. Е да, но това не е подходящо за българина! Злобата на съселяните му направо го съсипа! Когато го видях, бяха го пребили и едва виждаше. Къщата му отвън по някакъв древен обичай цялата беше украсена с божествено оцветени чинии. Половината бяха счупени! Исках да купя някоя, но той ми обясни, че всички са описани. Вероятно за да могат по-късно да бъдат откраднати по списъка. На драго сърце ми подари няколко съда, които не бяха описани, защото имаха различни дефекти, но за мен бяха безценни. Най-малкото с подписа на дъното. Сега са окачени на моите стени. Та Гигов, значи, понеже в селото бяха останали неколцина мъже, на погребението на поредния е трябвало да копае гроба. И понеже е любознателен човек, на дългата му маса имаше десетки бурканчета с находки от гробовете, които са били неколкократно използвани: копчета, куршуми, дребни монети без никаква нумизматична стойност, клинци... Е, така си отиде последният бусински грънчар, отидоха си и неговите тайни за глазурите, които той впрочем от никого е криеше, но нямаше кой да ги поеме. Когато отидох на трънския пазар да търся "трънска керамика", открих единствено най-обикновени гюведжета в натурален цвят, чашки за греяна ракия с троянски орнаменти, цървули за пепелници и "обувката на Чарли" за украшение. Като попитах жената това ли има само, тя ми отговори: "А, имам и обувката на Гунди!". Това е положението, макар че отклонението ми май е по-скоро за темата за Завала.
Сря Апр 20, 2022 5:19 pm
raskoll
Регистриран на: 30 Юли 2008 Мнения: 474
понеже обичам планината, това е причината кръстовете които съм открил да са ограничени като география - те са в планинските райони. има по много кръстове в селата на запад от София, както и в покрайнините в Сърбия, но там е за разходки с велосипед, не е толкова интересно за мен. Има оброци на изток - такива съм намирал в селата край Правец, но там са много по-малко.
за иманярите - над Батулия и Буковец има два рида, върху които имаше няколко Оброка, които са били слагани върху стари могили - около 2012-ра година са били разрушени и разкопани от иманяри - а кръстовете бяха счупени и изхвърлени (((
не знам какъв ресурс се отделя за проучване на археологическото наследие при нас, сигурно никакъв - така богатството остава за иманярите. и не буквалоното богатство - а културно историческото, едва ли са открили чак килограми злато в тези могили... а за гробището - наистина са били глупави, какво биха могли да имат бедни животновъди в едно планинско село - нищо!
Нед Апр 24, 2022 9:05 am
raskoll
Регистриран на: 30 Юли 2008 Мнения: 474
един много хубав ден - 8ми април 2022 с една неприятна среща с кучета, иначе чудесна разходка през познати и непознати места.
и снимки на счупени кошери от махала Ръплини на Батулия (това е над Кръстешка Река на север от реката, тоест южно от Кръстец).
не знам до колко може да е истина, не съм и чувал за мечки в този район. все пак точно тази пролет съм обикалял там доста точно когато имаше и сняг и кал, но не съм видял никакви следи. плюс там се пасат доста коне, крави. странна история.
Пет Май 06, 2022 9:05 am
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1424 Местожителство: София
Снимки не мога да видя, понеже му убягвам на фейса, та няма как да знам дали има следи.
Язовеца също търбуши и чупи кошери, а в района на Батулия, кошерите дето съм ги виждал са разположени сгодно за такива угощения.
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Чета ги с удоволствие и съм благодарен, че това стана и причина да се запаля по тези красиви места. Редовно ползвам ценната информация за маршрутите и всичко около тях.
Нед Май 08, 2022 9:14 pm
raskoll
Регистриран на: 30 Юли 2008 Мнения: 474
много благодаря!!!
Нед Май 08, 2022 9:15 pm
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1424 Местожителство: София
Загъжене – от Добравица до Столо през Чепърна
Да вляза и аз в обувките на Добри с хвалбите и не само (той си знае защо, че втори чифт износвам) ... не мога да смогна с четенето на пътеписите на raskoll от района на дефилето и на запад от него.
Вчера се успахме юнашки, та свих внезапно (надъхан от няколкото изчетени през миналите дни, твои разходки) на север на излизане от столицата (иначе планирано на изток), и по северната тангента, през Костинброд и Бучин проход, та у Брезе и Загъжене (Добравица). На т.нар. паркинг за Столо беше страшна навалица, задръстването почваше на площадчето в Брезе. На изкачването към края на асфалта бедстваше автобус с група туристи. Плана на семейната група беше различен и се започна оденьето по никое време, кЪде 45 минути след пладне.
Връщане километър назад по асфалта и покрай Градище се спуснахме към долната част на Загъжене (Долна Добравица според табелката на шосето), тази отбивка е отбелязана с асфалт, а е силно обрасъл в долната си част път, в горната си трябва пълноценна жипка.
След китни вили и подържани къщи, рибарник, захванахме отбивката към Цветковци и водопад Добравишка скакля. Мощна група в третата възраст ни размина в добро настроение. Чучура под водопада работи, вкуса на водата ме върна в детството с чешмяната вода в Пловдив. Водопадът работеше, но оскъдно.
След като пресякохме рекичката на водопада, захапахме пътека към Кукеровата махала, леко озорваща в долната половина, но за сметка на това обрасла в горната част, личащи стари и вкопани трасета, чешмата нанесена на картата, не работи и то не от скоро.
Разчистих от храсти и клони обхода на чешмата и по пътя над махалата се насочихме към котата с името Чепърна, място което ме удиви с обзорността си, всъщност тази чучка и билцето след нея ми харесаха най-много него ден. Чудя се какво се подава над седловината между Рунтавия връх и Каишов връх – дали е Врачанския балкан или нещо от Яворец-Издремец:
Пътя по широкото ребро между Чепърна и Крета ми хареса много:
На седловината на запад от Крета се появиха 4 лаещи и спускащи се каракачанки, видяха ни че събираме камъни и се ометоха. Покрай стълб с камери и соларни панели и през електро-пастир се понесохме на запад по криво билце към СтолО (да го отметнем все пак).
Сърбеница и Врачански балкан:
Ком и Препасница:
към Витоша:
Тодорини кукли:
На СтолО бяха останали само двама души:
Обратно към колата, дърпат се краката:
Благодаря ти raskoll, благодаря ти Павеле, за идеите и вдъхновението да обикаляш и описваш!
P.S.: за недоброто качество на снимките са отговорни неподходящата светлина, снимането с телефон и най-вече снимащото двуръко.
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети