Стобски пирамиди: приятна разходка в слънчевия 5-ти февруари

Понеже ме обвиняват, че в пътеписите ми има много снимки – първо пускам съкратена версия на пътеписа:

В слънчевия 5-ти февруари 2022 г. решихме да посетим Стобските пирамиди.

Отидохме, видяхме, снимахме! Smile

Връзка към снимките от пътеписа (в Гугъл Снимки):

https://photos.app.goo.gl/mv5c3W2hfdXDXxdT9

Връзка към джипиес трак от пешеходния преход (в Гугъл Диск):

https://drive.google.com/file/d/1IIe8AZRZ9kpx8dRE6VlTxuqIEtSivtSM/view?usp=sharing

Следва: Пълната версия на пътеписа.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

За съботния ден (05.02.2022 г.) трябваше да се измисли кратка лека разходка с цел раздвижване извън вкъщи.

Стобските пирамиди ни се сториха добра идея.

И понеже в планинарския форум няма пътепис за Стобските пирамиди, реших да напиша.

Шофирането до село Стоб беше бързо и мина неусетно.

Следвайки указателните табели за пирамидите, стигнахме до голям паркинг в края на селото (до църквата и гробищата):

А ето ги и самите пирамиди – малка част от тях се показваха и се виждаха от паркинга:

Пътеката за пирамидите тръгваше от дървената постройка с формата на куб (на третата снимка).
Вероятно това беше информацията и касата. Преди време бях чел, че искали входна такса за пирамидите.
Сега обаче постройката беше затворена и нямаше никой. До нея имаше информационни табели, едната беше паднала:

Още в началото на пътеката се откриват гледки към село Стоб, църквата на селото и връх Малък Полич над град Рила:

А пътеката представляваше земен път, който беше покрит с малко сняг. Преди нас бяха минавали хора и туристи, но не много.
Очевидно бяха направили екопътека до пирамидите, защото имаше много пейки, маси, люлки, кошчета за боклук, които изглеждаха нови.
Имаше и червена маркировка. Маркировката вършеше чудесно своето предназначение да показва пътя.
Внимание! На някои маркировката може да се стори неестетична и грозна, защото не е по стандарт! Very Happy

(От известно време във фейсбук се изказват хора и същества, че туристическата маркировка трябвало да бъде „естетична“ Cool

.)

Пътят не беше стръмен и неусетно стигнахме до нови указателни табели (550 метра от началото на пътеката):

Останките от храма „Свети Прокопий“ бяха съвсем близо и решихме да се отбием (макар че беше малко кално и хлъзгаво):

Поставянето на пейки не беше лошо хрумване:

Там трябваше да стигнем:

Докато почивахме и снимахме, покрай нас минаха младежи – бяха весели и засмени и бързаха към пирамидите:

Направи ми впечатление обувките им. Колко ли критики биха отнесли в някоя фейсбук планинарска група... Very Happy

Но пък мен младежите ме радваха – дано има повече като тях, независимо с какви дрехи и обувки се обличаха. Smile

След още 300 метра стигнахме до заслон-навес с маси и пейки (при необходимост заслонът ставаше и за нощувка със спален чувал):

Тук земният път приключваше и нагоре продължаваше пътека, която беше стръмна и на места обезопасена с дървени парапети:

Имаше предупредителни надписи:
„ВНИМАНИЕ! Извършва се ремонт на укрепителни елементи в природна забележителност „Стобски пирамиди“.
Начесто бяха поставени пейки, на които можеше да се почине. Едно куче ни посрещна, започна да ни се умилква и тръгна заедно с нас:

След кратко стръмно изкачване пътеката отново стана равна и се откри гледка към пирамидите, които вече бяха близо:

Показа се цялата Влахина планина - от първенеца връх Голяма Кадийца (Огреяк) (висок 1924-1932 метра) – най-вляво на снимката:

До връх Бобошевски Руен (висок 1134 м) – най-вдясно на снимката (на заден план слабо се белее Осоговска планина с връх Руен 2251 м):

Вляво от нас склонът се спускаше стръмно до долината на потока Гръчковец, от другата страна на който се издигаше Момински рид.
По Момински рид също имаше пирамиди, макар и не толкова впечатляващи. В бъдеще може би там щяха да се оформят още пирамиди:

Нашата цел бе близо:

Поглед назад, където по пътеката идваше влюбена двойка:

Ново кратко изкачване, нови пейки, нов дървен заслон и стигнахме до първата група пирамиди (1,4 км от началото на пътеката):

Младежите, които ни бяха изпреварили, вече се връщаха, затова приседнахме на пейката и ги изчакахме да минат:

До следващата група пирамиди оставаше малко – стотина метра:

Влюбената двойка ни застигна, изпревари и си правеше селфи с пирамидите:

Това бе втората група пирамиди. Дотук бяхме стигнали с бавно темпо за около 1 час (1,55 км).
Тук би било добре да има пейки, за да почине човек след стръмното изкачване, но пейки нямаше.
Може би още не ги бяха монтирали, нали пишеше, че се извършва ремонт на „укрепителни елементи“.

Стобските пирамиди бяха подобни на Мелнишките пирамиди, макар че не бяха така големи и внушителни като тях:

Пътеката продължаваше още 40-тина метра нагоре, но в последната си част ставаше стръмна и трябваше да се внимава:

Новият парапет приключваше и 10-тина метра се вървеше без парапет по стръмната ронлива чакълиста пътека:

И се стигаше до стар клатещ се парапет, който обаче беше от лявата страна, а не откъм страната на пирамидите:

След това пътеката се задънваше в праг, висок около метър и половина:

На слизане опасността от подхлъзване и падане се увеличаваше, но с повишено внимание (и предвидливо взети щеки) нямаше проблем:

Аз реших да изкача прага, който препречваше пътеката. Лесно го преодолях и продължих по-нататък.

В началото имаше следи в снега, но скоро следите свършиха и напред не видях някой да е ходил скоро.

100-тина метра след прага и след съвсем леко изкачване стигнах най-високата точка (690,5 м н. в. според картата ЕТК 1:5000):

Видя се нова група пирамиди – пред мен пътечката започна леко да се спуска и стигна до пирамидите (1,75 км от началото при паркинга):

Пътеката се спускаше стръмно и свършваше – напред продължаваше острият ръб на пирамидите, който не ставаше за вървене:

На картата БГМаунтийнс даваха обиколна пътека, която слизаше надясно (на юг) и заобикаляше ръба, но не я видях.

Въпреки малката надморска височина, гледката към околните върхове и планини беше впечатляваща:

Рила: Малък Полич (2342-2356 м) и Голям Полич (2615 м) (Малък и Голям Калин също се виждаха, но остават извън снимката, вдясно):

Пирин: върховете Кутело, Бански Суходол, Байови дупки, Каменитица/Разложки Суходол, Даутов, Безименен, Плешки, Пирин:

Малешевска планина: от връх Машин преслап (1138 м) до първенеца Ильов връх (Джама) (1802 м):
(Големият връх най-вдясно на снимката е първенецът на Влахина планина – връх Голяма Кадийца (1924-1932 м).

Влахина планина: Голяма Кадийца (Огреяк) (1924-1932 м) – вляво от центъра на снимката:

Влахина планина: обзорният връх Кликач (1383 м):

Осоговска планина: първенецът Руен (2251 м), Човеко (2047 м), Кюнек (1923 м):

Влахина планина: връх Бобошевски Руен (1134 м):

Конявска планина: първенецът Виден (1487 м) и връх Колош (1314 м) (снежната пирамида вдясно):

Село Стоб:

На слизане снимах с максималното увеличение на обектива някои от каменните „гъби“:

Срещнахме още хора, които се изкачваха. Явно тази зима модата беше да се ходи с голи глезени:

При слизането добра работа свършиха щеките, които бях взел. Появиха се още 2 кучета – бързи и игриви:

Срещнахме и човек, който пасеше козите си:

Стигнахме до паркинга – 2 часа и 10 минути откакто бяхме тръгнали, около 3,5 километра, около 200 метра положителна денивелация.
Не остана време да влезем в църквата, нито да разгледаме селото, но... нали има и други сезони – пролет, лято, есен... Ще дойдем пак...
А в село Стоб спряхме на чешмата, за да си налеем вода. Чешмата беше и паметник на загиналите през войните в началото на 20-ти век:

Докато наливах водата, дойде възрастен човек от селото, поздравихме се, заприказвахме се.
Той ми посочи имената на загиналите върху паметните плочи от двете страни на чешмата и каза:

– Виждаш ли ги тези, които са изписани? Те не са били нито от БСП, нито от ГЕРБ... Умрели са за България. А сега?
Кое е важно сега? Бизнеса! Сега обществото поставя на първо място бизнеса и парите, а не човешките ценности!

Съгласих се с човека. Замислих се. Ала тубата с вода се напълни и мислите ми отлетяха в друга посока...

Залез:

Малък Полич, Голям Полич и Голям Калин:

Малък Полич и Голям Полич:

Голям Полич и Голям Калин:

В село Мурсалево – заслужена скромна бърза вечеря за изгладнелите пътешественици:

Връзка към снимките от пътеписа (в Гугъл Снимки):

https://photos.app.goo.gl/mv5c3W2hfdXDXxdT9

Връзка към джипиес трак от пешеходния преход (в Гугъл Диск):

https://drive.google.com/file/d/1IIe8AZRZ9kpx8dRE6VlTxuqIEtSivtSM/view?usp=sharing

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Брей, голямо чудо са тия пирамиди! Глинени сталагмити сущи. И добре са направили парапети, че иначе ще има сакатлъци... Благодаря за хубавите снимки!

Интересни са Стобските пирамиди, а и гледките към околните планини оттам. Особено красиви са на свечеряване между облаците, валежите и сезоните.

Спомних си за един късен ноемврийски следобед на 2007-ма година.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

	Сотиров написа:
	Брей, голямо чудо са тия пирамиди! Глинени сталагмити сущи. И добре са направили парапети, че иначе ще има сакатлъци... Благодаря за хубавите снимки!

Да, прав си. Аз затова и написах този пътепис, защото нямаше информация във форума.
Много хора изобщо не знаят къде се намират Стобските пирамиди и че са толкова леснодостъпни.
Не изискват специална туристическа екипировка, може и с обикновени градски дрехи и обувки.
Стават за разходка и в по-лошо време, когато не е подходящо де се катериш по високото.
Стават и за запълване на времето, когато се връщаш от високата планина и имаш време до вечерта.
Стават и след като си посетил Рилския манастир и Пещерата на Свети Иван Рилски – за финал на деня.

	vedrin написа:
	... Особено красиви са на свечеряване между облаците,...

Хубави снимки си приложил, Ведрине, получило се е чудесно допълнение към темата. Остава да се сложат снимки от пролетта и лятото. Smile

И аз се надявах да има забележителен залез, ала не се получи в степента, в която очаквах. Все пак съм доволен и на това, което видяхме...

Спомням си, когато за пръв път посетих Стобските пирамиди – преди 11 години, на 22.01.2011 г.
Беше хладен януарски ден, времето го даваха малко нестабилно, с леки приръмявания на дъжд в ниското и сняг по високото.
Първо отидохме до Пещерата на Свети Иван Рилски, Рилския манастир и метох „Орлица“. След това се отбихме до Стобските пирамиди.

Паркингът тогава не беше асфалтов, посрещна ни кал и едно гладно куче, на което дадохме няколко останали ни залъка...
Пътеката беше кална, пейките бяха стари, заслоните бяха надраскани, парапетите бяха стари, клатеха се и не бяха сигурни...
Като си прегледах снимките отпреди 11 години – изглеждат ми сиви и „измити“, без достатъчно цвят, леко размазани и безлични...

Но тогава бяхме млади и весели...

П.П. Църквата в селото има интересна история. Първоначално тя се намирала високо над селото (където сега са останките на храм „Свети Прокопий“). Според преданието, на турците не се харесвало да бъдат наблюдавани отвисоко, затова разрушили църквата. Тогава трима селяни от Стоб отишли в Цариград и измолили разрешение от султана да се направи нова църква. Решили за изграждането на новата църква да използват камъните от разрушения стар храм. Жителите на селото били задружни и за 6 години успели да пренесат камък по камък старата църква, и да я съградят наново. Върху северната стена на новата църква вградили на видно място камък от старата църква, върху който още си личи годината на съграждането на първоначалния храм – 1373 г. (виж снимките в края на този пост).

П.П.П. Още си спомням как зяпахме през оградата на църквата и снимахме камъка с годината 1373. Тогава от селото дойде човек, поздравихме се, разпита ни какви сме, що сме... Разказа ни и той историята на църквата, но ще запомня това, че извади от джобовете си бонбони (лукчета?) и ни почерпи. Колко вкусен беше бонбонът...

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Зарибихте ме да отида на Стобските пирамиди Smile

Само не знам как ще се справя с последния необезопасен участък, като се има предвид, че смятам да ходя малко преди залез и да сляза по тъмно надолу.
Ще разказвам после и аз Smile

Още веднъж благодаря за снимките и пътеписите - много са интересни!

_________________
И най-лошият ден в планината е по-хубав от най-хубавия ден на работа.

Стефане, нещо не ми се чини тоя кръст да е от 1373 година! Тогава са броели "от сътворението на света", а не "лето Господне" и не са използали днешните арабски цифри, а букви от азбуката. Та някаква по-късна изработка ще да е, което, разбира се, не омаломажава интереса към него.

Entusiast написа:

Зарибихте ме да отида на Стобските пирамиди Smile

Само не знам как ще се справя с последния необезопасен участък, като се има предвид, че смятам да ходя малко преди залез и да сляза по тъмно надолу.
Ще разказвам после и аз Smile

Още веднъж благодаря за снимките и пътеписите - много са интересни!

А-а-а-а-а-а, последният участък е добре да се преминава с осигуровка – с въжета, седалка, каска и правилно оплетен възел осмица! Smile

И разбира се – най-добре с платен професионален планински водач, защото иначе рисковете са големи! Smile

И последно – без „силна лична амбиция, която не е най-добрия съветник в планината“! Very Happy

Шегувам се, разбира се! Smile

Няма да имаш проблеми с последния участък, освен че може да се окаляш малко (ако е кално) или да се омацаш с глина. Smile

Чакаме разказа ти – Стобските пирамиди на лунна светлина, под мрака на нощта... и още някои неща...

Владо, кръстът или надписът е по-късна изработка? Wink

Аз предполагам, че кръстът е бил част от старата църква, която турците са разрушили.
По-късно (през 1860 година) българите го пренасят и го вграждат в новата църква, като изписват надписа върху кръста.
В надписа има две години – на изграждането на новата църква (1860 година), а на построяването на стария храм (лето 1373).

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Разбирам, че в представите на наш Стефан Стобските пирамиди са одухотворявани нощем от египетски жрици. Нататък по филма "Фараон"... Абе, виждам, че и аз ще се запътя натам, àко че е кално!

Допускам, че кръстът има историята, както ти я описваш: камъкът хайде да не е 1373, може да е от 1843, но е с допълнително издялан надпис. Те и буквите бая нови изглеждат. Нашенските кръстове са от някакъв порест варовик, който просто не издържа на атмосферните условия. Не знам някъде да са се запазили надгробни плочи отпреди 18 век, ако ги има. В знаменитото гробище край село Гърло нито един кръст не се разчита.

	Сотиров написа:
	Разбирам, че в представите на наш Стефан Стобските пирамиди са одухотворявани нощем от египетски жрици. Нататък по филма "Фараон"... Абе, виждам, че и аз ще се запътя натам, àко че е кално! ...

Защо египетски жрици? Нямаме ли си тракийски? Very Happy

Я виж какво има в музея в Цари Мали град над село Белчин – изобразената сцена е вечер малко след залез, по тъмно Smile

:

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Жрици си имаме, но пирамидите са малко. Ето, Стобските и къде още? Затова имах пред вид нещо такова:

[url][/url]

Сотиров! Ще ни санкционират строгите, но справедливи админи и модератори! Very Happy

Ще взема да сложа предупредителен надпис в началото на темата,
ала ще изчакам и снимките на Entusiast, за да преценя какъв да бъде: 14+, 16+ или 18+. Smile

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

То и черна лентичка може да се сложи, но кадърът е от големия филм, за който споменах: "Фараон". Даваха го по екраните и дори по онова време нямаше изрязани сцени. А на снимката е изключителната Барбара Брилска.

P.S. Накара ме да се замисля. Защо блюстителите на морала и здравето се грижат за подрастващите, но не и за застаряващите? Че едни вълнуващи сцени могат да докарат до инфаркт възрастен мъж, а не съм видял предупреждение от типа -65!