Берковица - Ком - Сребърна - Здравченица

Привет планинари и най-вече кандидат такива! С краткият ми разказ отново ще се опитам да провокирам интерес към планинския туризъм или да дам финалното побутване, което е нужно понякога, за да напуснем за ден два прашният, комерсиален и лицемерен град и да отключим чакрите за чудните усещания, гледки, мирис, звуци и прочее естествености, които планината все още предлага.
Това е към 45 км, двудневен преход:

Гарата в Берковица е от "другата страна". Чудесен повод да ползвате двата и половина километра за събиране на впечатления - кибици в кафенетата, асистентки по продажбите подпрени на вратите, млади майки съчетаващи полезната разходката на невръсните си дечица с приятната демонстрация на физически забележителности, по някой пенсионер скрит на пейките в сянката, проявяващ завидното умение с едното око да чете вестник, с другото (по-здравото) да наблюдава дефилето. За мерака години няма, има възможности. На площада може да помахате на камерата горе в дясно, ако знаете, че има кой да ви гледа или просто ей така.
След още толкова метри по черен път над града, се стига до пътя водещ към двете хижи горе в планината. На трака, качен в края е отбелязано мястото на лява отбивка, която ще ви спести около 300 метра. Решението да се върви по асфалта не е непременно грешно - най-вече заради трите извора. Първият е най-слабичък, третият най-студеничък. Ако все пак решите да спестявате разстояние, съм отбелязал отбивките по които трябва да свърнете. Този туристически маршрут съм го минавал на слизане и по мои сметки спестява към 4 км. Но след като не бързам за никъде, винаги избирам по-полегатото - застаряващите ми кокали да не хванат някоя инфекция. Къде 16 км е трамбоването по шосето. Стига се за около 5 часа.
Заслужава да се отбележи вторият водоизточник, до който има и построена беседка. Съдейки по архитектурата на чешмата предполагам, че става дума за Късното османско владичество, но не съм сигурен. Постоите тук - има няква магия в това място:

Друго забележително преживяване бе една моторетка, сигур няма и 15 кубика, ама вдигна такава смрад, че километър по натам ми сълзяха очите. Какво гори това чудо!?! Добре че спускат по инерция. Е, човека първи вдигна ръка за поздрав.
А малко под хижата, безстрашна усойница пък бе устроила чек-пойнт на сред шосето и се наложи да водим преговори. Като усети, че ще си счупи зъбите в щеките, подви опашка и предприе позорно бягство:

Новата Ком е добре уредена хижа, с почти хотелски екстри, но мен си ме кефи шкембето със студена бира, което предлагат тук. Майстори са му. Иначе wi-fi в ресторанта, избор на ястия, санитарен възел в някои от стаите. Миналата година случих на стая с телевизор. Но най-вече съгурноста, че винаги има място. 10 лв нощувка в стая без санитарен възел и 13 кинта, със. Сапуна и хавлията от вас. В хижата все още е топло - около 20 градуса през ноща.

Ком сигурно е един от най-леките за изкачване двухилядници. Пътеказа започва от горният край на бариерата пред старата хижа (много уютна, поне от вън - вътре не съм бил), но може да я намерите и на стотина метра западно по пътя. До хижата е последното място на което можете да си налеете вода до Сребърна:

Перфектна маркировка, подходяща за пролога на най-известният наш преход. Мястото, което ще задъха нетренираният планинар, е малко над старата хижа, но то е кратко и сред иглолистна гора, неусетно се излиза при панорамната пейка горе на хребета:

В ниското Берковица се е подредила като духов оркестър и се подготвя за нормалното си ежедневие. От тук до Ком думата е удоволствие. Е, ако се случи на време. Това е третият ми опит да погледна от горе. Първият път подцених времето. Имаше такава мъгла, че минах 50 метра и финиширах. Пътеката изобщо не се виждаше. Вторият път се виждаше, но само толкова. За да не стане рецидив, все пак качих, колкото да видя барелефа, котата и дъждомера. Ако не бе джаджата, още да развявам партенките между комовете.
Пътеката изпълзява между Малкия и Среден Ком, завива на дясно и без възможност да се сгреши отвежда при розовият барелеф на Иван Вазов. По който май планинар-нервак е изстрелял голямокалибрен куршум и край който са взети безброй камъчета пропътували 600 км. през родината и метнати от Емине. Тук романтичните натури могат да кажат на глас съответното стихотворение и да си направят селфи за верификация, докато нормализират пулс и дишане. Красиво е и в четирите посоки. Ако се вярва на една програмка в телефона ми, има пряка видимост към първенеца Ботев и още много високи и далечни върхове:

Дължината на маршрута е към 4,2 км и се взима точно за два часа. Почти 500 метра е денивелацията, максимален наклон 40 %, среден 13%.
Моята посока е СЗ и връх Сребърна глава с останките от заставата в подножието. Спускането от Ком може да мине за стръмничко. Дотолкова, че като погледнах обратно от ниското, реших никога да не качвам от тук. Повечето се върви по черен път, като на едно място се спестява време, с една северна подсечка на връх с неизветно за мен име. Трябва да се внимава за началото на подсичащата пътека, защото е малко ползвана и почти не личи. На трака съм показал мястото и то е точно. Сребърна глава е връх висок 1931 м, с полегат, дълъг 1 км склон и може да бъде наречен Ементал или нещо подобно, заради множеството опити за придобиване на сребро. Най-високото е една стръмна могила с две пирамиди. Обширна панорама към множество върхове. През бинокъла видях, че на Ком вече има присъствие. Осъществих краткотрайно нахлуване в съседна Сърбия, колкото да си докажа, че човек е устроен по природа да не зачита закони.
Ком - Сребърна е 5,5 км с максимално спускане 36 % и изкачване 20%. Придобити 226 м, срещу 300 загубени. И тук прехода трае два часа.

Застава Сребърна е най-високата гранична застава у нас. Беше "дъщерна фирма" на застава Анибал, която бе край село Дълги дел и бе филиал на комендатурата Спартак в Долни Лом, а тя от своя страна рапортуваше в щаба във Видин. Тук пращаха граничари със сложен характер. Бил съм за последно, преди ехеееей колко си години. По времето на РСО, когато у нас бе толкова прекрасно, че правителството не даваше на никой заблуден от боржуазната империалистическа пропаганда, да ходи на запад и да остави всичката тази хубавина. 3 денонощия пребивавах, но нищо не видях. Мъгла, суграшица, дъжд, сняг, спарени шинели, уазки, джогани, калашници, недоволни граничари, сприхави овчарки ... Както и да е, на третия ден на началството му дойде акъла, мероприятието бе отчетено, върнаха ни кой от къде е , нарочените останаха, след година се уволних и сега пак съм тук - като пенсионер на Бузлуджа. Горе на върха минава границата на Европейския съюз, напомняща в какъв несъвършен свят все още живеем и колко предрасъдъци тепърва трябва да изстържем, докато стигнем следващото ниво.
Сега заставата е жалка картина. Дори не погледнах вътре - като нищо можеше да има някой труп. Така е то!

Паля Каримора и продължавам по план. На километър от заставата има извор и той е последен до Берковица. Минава се в подножието на Камара и Момина могила. Черен път. На стратегическо място, което съм отбелязал, се прави дясно отклонение. Тук е леко сложно, дотолкова че загубих 15 минути въпреки джипиеса. Причината е, че изобщо не се вижда пътека. Следват 1,5 км, да го наречем проблемен участък. Първо трудно проследима пътека редуваща трудно проследим горски път. Решението е точно придържане към трака. Рано или късно ще стигнете Хижа Здравченица или това, което е останало от нея. На СИ се намира едноименния връх. Отново сте на добър горски път и така до Берковица. На едно място, също отбелязано и обозначено с табела има отклонение в дясно по което би трябвало да се слезе в долината на река Женска. Въпреки изкушението продължавам по пътя. Жалко, че няма нито едно място за почивка или изворче. Сребърна - Берковица е 18,2 км. Общо за деня - 28.

На трака съм отбелязал точните места с питейна вода и отбивките, при които по желание можете да скъсите пътя. Чертан е, с гарантирана точност.
Актуални телефони на Нова - 0885830271, Стара - 0889681693. Вивата на повечето места има обхват, макар и не най-добър. При Сребърна влизате в роуминг. Колело може да го мине със съответното бутане над старата хижа и под Ком. След Сребърна, ако се държи пътя, може да се избегне описания труден участък.
Та те така. Може да си разнообразите един уикенд по приятен начин.

http://dox.bg/files/dw?a=4bddb07537

	wanderer142 написа:
	Застава Сребърна е най-високата гранична застава у нас. Беше "дъщерна фирма" на застава Анибал, която бе край село Дълги дел

Постоянния граничен пост към 18 ГЗ "Анибал" (Сребърна), 1 ГО Видин е на 1775 м н.в. според ЕТК М1:5000.

Най-високата гранична застава у нас (до затрупването ѝ от лавина преди много години) е била тази под вр. Шапка в Осогово (2090 м н.в. според ЕТК М1:5000, 2108 м н.в. според табелата на развалините от заслона там), впоследствие попаднала в участъка на 9 ГЗ "Казак", 11 ГО Кюстендил, известна още в граничарските среди като "наказателната" заради профила на охранявания от нея участък:

3 ГЗ "Войвода" (Шабаница), 4 ГО Смолян и прилежащите ѝ постройки са разположени амфитеатрално около склоновете на поток -- приток на Крива река. Сградата на самата застава е на 1730 м н.в. според ЕТК М1:5000, а офицерските жилища на 130 метра ЮИ от нея са на 1760 м н.в. Доколкото ми е известно това е била най-високо разположената целогодишно функционирала като самостоятелна единица гранична застава от периода на зрелия социализъм.

Последната промяна е направена от vedrin на Чет Дек 12, 2019 11:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Вероятно сте прав! Взаимствах го на доверие от прочетено в мрежата. Благодаря за уточнението!

Здравейте приятели,
Тъй като сега му е времето да събирам идейки за преходи като се стопят снеговете , попаднах на тази стара тема .
Оформи ми се следната разходка : оставям колата в Берковица, такси до х Ком , връх Ком , връх Сребреница , Берковица.
Тъй като километража за деня е горе долу около максимума ми като възможности, ми се иска да имам точна информация за маршрута Сребърна Берковица. Някъде прочетох , че имало хубава пътечка директно Женска река , която е по-кратка .
Ще съм благодарен за всякаква информация

@wanderer142, моля , ако е възможно да актуализираш линковете към снимките и GPS следата.

Здравей, глупаво е да можеш да отговориш, а да не го правиш само защото си забравил паролата си Smile

Пътечката за Женска река предполагам е същата, която се вижда на картата на kade.si, при Пиротски път, недалеч след Здравченица. Спомням си че мястото беше хоризонтален горски, доста употребяван от четириколесни път и имаше табелка на едно дърво.

Актуален линк към снимките от прехода на:
https://photos.app.goo.gl/g7riP9BFLbaxDEdZ8

Линк към трака:
https://drive.google.com/file/d/1Pw7729tGfdhAROe_WanwpIn3SM4ARYjT/view?usp=sharing

Поздрави, скитник

ПП При едно следващо минаване на Берковица - хижа Ком, се оказа че пряката пътека в доста учасъци е посипана от паднали дървета, така че препоръчвам такси. Тогава 20 лева, сега не знам.

За връх Сребърна препоръчвам да пуснете уведомление до гранична полиция.

Wanderer,

голямо Благодаря!!!

Като върна лентата назад, бих казал, че пътят от Здравченица до Берковица е доста монотонен, така че може би по-добрият вариант е да слезете по пътеката до реката. Може да си оставите колата в западната част на града и така ще си спестите и няколко километра.
В заключение да отбележа, че на мястото където бе 15 минутното ми лутане, на последната снимка от сателитите виждам ясно проследими коловози, водещи в нужната посока. Колега, понеже трака ми е без отправни точки, ако те интересува, мога да отбележа мястото и да кача нов трак.

Wanderer, aко не те затруднява,отбележи го в трака. Колкото повече инфо,толкова по-добре! Smile

https://drive.google.com/file/d/1A711O2nVArUT88RuEw0a3QTMuzsibu2C/view?usp=sharing

При дясното подсичане и дясната отбивка е възможно да няма видима пътека. Просто следвайте трака или дръжте посоката! Имаше висока трева, без препятствия. Отбивката за реката обаче не съм я отбелязал. Или гледайте за табела или ползвайте kade.si