Из върховете на Плана

През изминалата неделя с приятели решихме да се разходим в Плана и се получи една добра и опознавателна разходка в район, който не е често посещаван от туристите.
Оставихме колите малко преди разклона за Манчева махала и почти веднага пресякохме река Егуля. Много бързо подминахме и няколкото къщи, покрай които затрупани в снега позираха автомобили от времето на соца. Минути след това осъзнахме, че разходката няма да е толкова лека. По едва личащия се път, снегът си беше натрупал и трябваше да се бие пъртина. Това съответно забави темпото ни, но все пак напредвахме. В интерес на истината с оглед на топлото време от преходните дни, не очаквах толкова сняг, но северните склонове, явно държаха фронта и многото сняг беше налице. След 50 минути достигнахме до първия важен разклон Тук напуснахме основния път и завихме вдясно, където вече нямаше следи от път, а само газене. Пропадахме на места до коленете, но продължавахме бавно напред. Първият връх, който искахме да изкачим беше Стрелинска могила, осми по височина в планината. Преди девет години бях ходил до него за последно и спомените, а и трака, който имах от тогава, ми казваха, че пътека до него няма. Импровизирахме, движейки се през гората, където снега беше значително по-малко и придвижването ни се улесняваше. За моя изненада скоро излезнахме на ясно изразен коларски път в югоизточното подножие на върха. Няма го на картите, а на сателитните снимки не си личи добре. Подозирам, че слиза в Ковачевци, или в Поповяне, без да бъда сигурен в това. Снимките от предишното ми ходене до Стрелинска могила нямаха нищо общо с това, което видяхме сега. Югоизточните склонове на върха бяха почти изцяло голи, като следите от явно преминалата силна буря се изразяваха в много паднали дървета, както и новопоявира се растителност от всякакъв вид...

Особено изразено това беше на връхната точка, където голяма част от предимно иглолистните дървета бяха пречупени и изпопадали. Качихме се без пътека до там и след кратка почивка по същия път се върнахме към разклона. А ето инфо и трак от сайта за връх Стрелинска могила

След като се върнахме на разклонението, продължихме по пътя в източна посока, като следващия връх, който искахме да изкачим беше Въжарска могила, пети по височина в планината. При ходенето от 2013 та година, този връх го нямаше на картите дори и като точка и сега беше идеалният момент да се качим и на него. Започнахме умерено изкачване по пътя и много скоро стигнахме най-високото му място в североизточното подножие на върха. Тук тръгнахме директно нагоре измежду не чак толкова гъстата растителност и много скоро видяхме темето на върха...

Постояхме повече време горе, защото времето позволяваше. Бях направил план за маршрута и въпреки изненадващия сняг, който трябваше да газим, имахме достатъчно време да слезнем в светлата част на деня. А ето инфо и трак от сайта за връх Въжарска могила

Следващият връх, който искахме да изкачим беше и най-високият за деня, третия по височина Главева могила
Започнахме слизане по южните склонове на Въжарска могила, където също имаше много повалени от силна буря дървета. Целта беше да се върнем на основния път, което направихме след около 20 минути. Отново започнахме изкачване по него и стигнахме до втори важен разклон
Тук пейзажа рязко се промени. Пътят, който продължаваше вдясно от нас, беше ясно изразен и широк. Със сигурност тежка техника беше минавала по него и то много скоро. Освен това снега, по който ходехме, рязко намаля, което обаче е обяснимо, с оглед на открития на слънцето склон. Срещу нас се появи и самият връх...

Подстъпът, както и до другите два върха, които бяхме изкачили до момента, отново беше плод на импровизация. До връхната точка, която е изцяло в гора, няма пътеки, или пътища. Затова като стигнахме до предполагаемото най-близко място до нея, напуснахме пътя и след няколко минути вече бяхме на върха. Заради рипсата на видимост, се върнахме бързо на пътя и продължихме по него като в разстояние от около 600 метра, се движихме изцяло без никакъв сняг, всичко беше се стопило.
А ето инфо и трак от сайта за връх Главева могила

Предпочитам сто пъти сняг пред кал и когато той отново се появи, почувствах един вид облекчение. Бяхме на път към последния за деня връх, шестият по височина - Кръсто. Скоро достигнахме до югозападните му подножия, като отново си намерихме място, откъдето да се качим на връхната му точка. Тук обаче газенето си стана, както си трябва и достигането до нея не беше никак лесна задача. Все пак за десетина минути слаломирайки между храсти, тръни и иглолистна растителност, успяхме да стигнем и до самия връх...

Постояхме малко горе и тръгнахме в обратна посока, следвайки плана, който имах. А ето инфо и трак от сайта за връх Кръсто

Идеята ми беше да продължим по пътя и на третия важен разклон да сменим рязко посоката на север и по пътя, който е даден на картите да слезнем в долината на Егуля и по нея да стигнем до асфалта, малко преди колите. Да, ама както ми се е случвало десетки пъти, пътят просто изчезна и разходката стана доста интересна. До тук може да се каже, че се върви по път, но след това, вече няма такъв. По следата на картата има много паднали дървета, които трябваше да преодоляваме, както и множество тръни. Това в допълнение със снега, който на места беше много дълбок, правеше ситуацията все по-непредвидима. В крайна сметка след два часа и 15 минути стигнахме до река Егуля, която пресякохме и излезнахме на път, който ни отведе до асфалта и съответно колите.

Цялата разходка ни отне 7:30 часа, като имаше от всичко. Газене в сняг, борба с трънаци, слаломиране между иглолистни дървета, губене на път. Но най-важното е, че за още четири върха има информация в сайта. И голяма е вероятността таблицата за Плана да е втората, след тази за Голо Бърдо, в която да има информация за първите десет по височина върха на планината.

Бъдете Здрави!
Жоро

Хубав преход!

Досега съм ходил в Плана предимно през месец юни и юли, когато поляните са обсипани с милиони цветя!

А ето, че Плана има какво да покаже и зимата...

Имаше ли някакви трудности при пресичането на река Егуля?

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Брей, тая Плана могила до могила! Хубава екскурзия. Ама да бяхте отишли в Железнишката част на Егуля-Ведена, та да са изкъпете на открито във врелите извори! Very Happy

	stefan_iliev38 написа:
	Имаше ли някакви трудности при пресичането на река Егуля?

Здравей, Стефане,

На отиване има голям мост и не е проблем преминаването. На връщане минахме по малко дървено мостче, по което със сигурност не беше минавал човек от началото на зимата, а да не кажа и от много преди това. Просто пътят, по който се върнахме не съществува и не мисля, че някой минава въобще, въпреки импровизираното мостче, което може да е там с години...

	Сотиров написа:
	Брей, тая Плана могила до могила! Хубава екскурзия. Ама да бяхте отишли в Железнишката част на Егуля-Ведена, та да са изкъпете на открито във врелите извори!

Ами в онзи район има няколко могили, така че не е изключено Wink

Минаваме по това мостче, последно 2020 чистих пътеката от ливадите нагоре до един хубав горолом, дето свършва пътя, който идва от билото. Преди беше хубава разходка та до Алинския манастир по тази пътечка. Сега ми стои в задачите за разчистване, че е достъпна с градския транспорт и е чудесно кръгче оттам до манастира и през връх Елата обратно до автобуса в Тормачка махала.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Тази неделя, до последно сутринта не знаех, дали ще мога да излезна някъде и нямах никакви планове. Но при всички положения ако успеех, тръгването от София, щеше да е не по-рано от 11 часа. Когато вече имах яснота, трябваше просто да реша в коя посока да тръгна. Обикновено кратките разходки са в планини, сравнително близки до столицата и най-честите набелязани, почти винаги са Витоша, Голо Бърдо, Плана, Черна гора, или Люлин. Лозенския дял на Средна гора също е в този списък, но в случая го изключих. Реших да е Плана и малко след 11 часа тръгнахме от баничарницата в Овча Купел натам. Не веднъж ми се е случвало още през първите няколко километра, докато шофирам, да сменям рязко посоката, но този път, щом се качих на околовръстното, вече знаех, че смяна няма да има.
Така малко след 12:30, тръгнахме от обръщалото на автобуса в село Плана. Не бях ходил от десетина години на върховете Синия камък и Гарваница и именно към тях се насочихме. Много скоро минахме покрай обновения параклис и продължихме по коларския път, първоначално в източна, след което в североизточна посока. Имаше прясно навалял сняг, но се вървеше спокойно. На места се срещаха заледени участъци, които заобикаляхме отстрани. За да стигнем до въпросните два върха, трябваше да минем и покрай други два, които знаех, че също ще изкачим. Първият от тях беше Марчин камък...

Пътят го подминава отляво, но ние тръгнахме директно към връхната му точка, като заобиколихме отдясно групата иглолистни дървета. Интересното бе, че някой друг също бе идвал дотук, като следите му си личаха много ясно. Бързо стигнахме котата на върха...

Въпреки облачното време, от Марчин камък се откриваха гледки. На югоизток, ясно си личеше масива на втория по височина връх в Плана - Мухчел...

А на северозапад мощно се извисяваше и първенеца на планината - връх Манастирище...

А пък на север, в непосредствена близост се виждаше и втория връх, до който искахме да отидем днес - Андреев камък...

Почти винаги, когато съм ходил към него, съм цепил директно от тук през тревата. Но този път, за нуждите на сайта, трябваше да направя трак и затова се върнахме на пътя и си продължихме в посоката. Веднага след като подсякохме от запад склоновете на Марчин камък, завихме вдясно по друг коларски път и се насочихме към Андреев камък. Тук има леко слизане, което минахме за няколко минути и след като стигнахме максимално близо до връхната точка, отново се отделихме от пътя и за няколко минути бяхме на върха...

Бързо се върнахме на коларския път и продължихме по него на североизток. След десетина минути влезнахме в иглолистна гора...

...а след още толкова стиграхме до югозападните подножия на Синия камък. На това място има важно разклонение. За да изкачим върха, тръгнахме по пътя вдясно. След не повече от пет минути се отделихме от него и тръгнахме без пътека през смесената растителност към връхната точка...

Най-високото място на Синия камък е малка полянка, обградена отвсякъде от дървета и храсти...

Тук се подкрепихме с каквото имаме и бързо след това се върнахме на основния път. Продължихме през гората и много скоро след това видяхме и последния връх (по първоначален план), който искахме да изкачим - Гарваница...

За минути стигнахме до седловината, от която започнахме да се катерим към връхната точка. Тук вятъра се усили и започна да "щипе", както се казва по нашенски. Нахлузихме, шапки, маски, качулки и след изкачване по приличен наклон, стигнахме до най-високото място. Снимах върховете, от които бяхме дошли...

...както и за пореден път, рязко открояващия първенец Манастирище, но този път с Витоша, която ни се беше открила за малко...

Заради студа не се задържахме дълго на върха и тръгнахме бързо към горския участък, където вятъра нямаше да се усеща толкова. Все пак направих снимка на масива на Синия камък, на който бяхме преди по-малко от час...

Влезнахме в гората, постоплихме се, стана приятно за ходене. И както много често се случва, първоначалните планове търпят рязка промяна. Защо да се връщаме по същия път, като може да качим още нещо... Така и стана и след като стигнахме североизточните подножия на Андреев камък, просто тръгнахме по разклонението вдясно. През целия преход постоянно гледахме ясно изразения и открояващ се масив на връх Манастирище и нямаше как да не тръгнем към него. Дори започна да се появява слънце, което макар и за кратко, ни предоставяше топлина и хубави гледки. А Гарваница и студа на нея останаха далеч назад...

Не бях ходил на първенеца от май 2021 ва година, каквато пауза не се беше случвала скоро. Този връх ми е по особен начин близък. През 2009 та, засадих на върха една секвоя, която обаче издържа не повече от година. Затова през 2012 та, вече със специалист по тези въпроси, направих втори опит, само че този път се пробвах с дъбче. За радост то тръгна и се разви добре и всяка година, поне веднъж, а често се случваше и по няколко пъти, идвах да си виждам Дъби. Но тази пауза от близо две години беше факт и вървях към върха с голямо нетърпение. Наистина, обаче посещение за днешния ден на Манастирище не бях планувал и това, че смених плана, просто ми дойде, като дюшеш на табла.
Да, ама се сетих, че до Дуралия, седмия по височина връх в Плана, не бях ходил също отдавна и че той е от малкото върхове от топ 10 в планината, за които няма описание в сайта. Затова и не ми трябваше много време за размисъл. Намерихме подходящото място, където се отделихме от пътя и вече газейки в доста по-сериозен сняг, се насочихме към върха. Скоро стигахме и връхната му точка, на която има група скали, които служат за ориентир...

Времето напредваше, а имахме още изкачване и по следите (за да не газим) се върнахме на пътя. Вече нямаше къде да се отделим и след 15 тина минути захапахме стръмния южен склон на първенеца на Плана - връх Манастирище. Малко след това бяхме и на пирамидата на върха...

Веднага след това отидох да видя Дъби и с радост установих, че върхът му вече е на повече от пет метра. А като си спомня колко мъничък беше... страхотно!

Тръгнахме бързо в обратна посока, че отново застудя, започна да се смрачава. Снимах масива на връх Дуралия...

...и започнахме внимателно спускане по стръмния склон. Тук имаше на места лед, който трябваше да заобикаляме отстрани. Успяхме да слезнем без падания и вече вървяхме спокойно по пътя. Манастирище остана зад нас...

А много скоро станахме и свидетели и на залеза...

Все пак успяхме да стигнем автомобила по светло, като мрака ни хвана по пътя от селото до Железница. Въпреки късното тръгване се получи поредната добра разходка. И както винаги казвам... Скоро пак

Very Happy

Как може да не покажеш Дъби? Чудесна идея! Дъбовете са местните дървета. За съжаление изсечени или вандалски погубени от иманяри като Аспаруховия дъб. А не се ли отбихте да се поизкъпете в топлите извори?

Плановете и чертежите не са това, което бяха...
Или казано с други думи, това което подготвяш, като план за разходка е едно, а реалността, нещо съвсем друго...

Този път отново се насочихме към Плана, само че за разлика от миналата седмица, сега отивахме към район с върхове, на които не бях ходил никога. Иде реч за най-източните гънки на планината, или пространството между язовир Искър и селата Горни и Долни Окол. Тръгването беше малко преди 10:30 от отбивка при Щъркелово гнездо на главния път за Самоков. Оставихме колите на уширение в непосредствена близост до шосето и тръгнахме в западна посока, като не след дълго подминахме и последните къщи на вилната зона. Този път бяхме голяма група и всичко предвещаваше забавления...

Така неусетно излезнахме от гората и вляво от нас се появиха снежните върхове на Рила...

Скоро се изкачихме на Жарков камък, първия връх, от тези, които бях предвидил и начертал, като план...

От него нямаше видимост, но много скоро излезнахме отново на открито и естествено всички фотоапарати и телефони се насочиха в познатата ни посока...

На изток, обаче също имаше какво да се види...

Всъщност не съм сигурен, дали Рила, или язовира, бяха най-снимани през днешния ден, но което и от тях да е било, все е имало защо.

Докато се изкачвахме към билото, забелязах в далечината да стрчи най-високата част на един кран. Първоначално си помислих, че ми се привижда, но бързо осъзнах, че това не е плод на въображението ми. Започнах да се чудя как е дошъл тук и дали чисто визуално ми изглежда толкова високо, или пък наистина е на такава височина.
Много скоро и други неща започнаха да ни правят впечатление. Големи и обширни площи заравнени изкуствено и върху тях поставени знаменца. Освен това дупки с поставени тръби в тях, както и следи от моторни превозни средства...

Какво ли е това? Всички изпаднахме в недоумение, но много скоро разбрахме. За няколко минути се изкачихме на безименна кота 1088 м и станахме свидетели на тъжната действителност...

Кранът не беше визуална илюзия, а беше реалност. Новострояща се голяма сграда на около 1100 метра надморска височина и изцяло обработен терен с широк периметър. А Мулежова могила, вторият връх, който искахме да изкачим, се показваше едва, едва вляво от бетона. Продължихме по пътя, където беше останал, към него. Тъй като голяма част от този път не беше отбелязан на картата, а при чертаенето на трака по сателита, си личеше ясно, имах намерение още днес да го изпратя и да бъде добавен. С оглед ситуацията, това е вече излишно. Скоро наближихме и Мулежова могила...

Едно петънце растителност, останало непокътнато засега. От там се върнахме на начертаното трасе и се "насладихме" на още гледки...

...а и на "прекрасни" езерца...

Бърза справка в интернет ни ориентира, че иде реч за мега проект на голф игрище, с всякакви екстри.

Бързо продължихме към следващия връх, който искахме да изкачим - Женска могила. Сред изкопи и ями, успяхме да се доберем някак до връхната му точка. За радост от север на него гората беше запазена и на този етап нищо не беше пипано по нея. Постояхме малко горе и се насочихме към последния връх, който беше по първоначален план. Околска могила беше на северозапад от нас и тръгнахме натам. За да отидем към него пресякохме широк и заравнен път, по който явно след време ще се изкачват автомобилите. Обърнах се за снимка на Женска могила...

Тази гледка, обаче на този етап все още никой не може да ни отнеме...

След половин час стигнахме и до Околска могила, който е изцяло в гора...

На малката полянка на връхната точка, извадихме всеки, каквото има и се почерпихме. Обмисляхме варианти да се върнем през селата Окол, но щеше да бъде доста заобиколно и затова тръгнахме по същия път.

Околска могила остана далеч зад нас...

Женската могила и тя...

Приближихме се отново до Мулежова могила...

...Която подминахме бързо и си продължихме по пътя. След поредната снимка на язовира...

...влезнахме отново в гората и малко преди 16 часа бяхме при автомобилите.

В общи линии, единственото хубаво от тази разходка, беше голямата компания. Този мега проект на 1100 метра изнерви всички участници. Темата е много дълга и не е за тук, но е ясно, че може би в съвсем скоро време, това което направихме вчера, няма да бъде възможно да се направи. Ще се появят зидовете и оградите и достъпа до Мулежова и Женска могила, ще бъде ограничен, ако въобще ги има. Околска могила би могла да се изкачи от Долни Окол, а Жарков камък по същия път. Късметлии сме, че успяхме да ги изкачим тези върхове, като по всяка вероятност ще сме и последните направили го.

А другата неделя пак сме някъде. Чертежите и плановете, обаче не са това, което бяха и изненадите дебнат навсякъде.

Даже и сайт имат https://okollakepark.bg/bg/

Я, на една от снимките видях W_sjankata в сянката: Smile

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Нещо странно ли има в това? Smile

Странното е, че W_sjankata вече рядко пише в този форум, а преди беше много активен...

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват![/quote]

И Котьо е там с Вангича.

	stefan_iliev38 написа:
	Странното е, че W_sjankata вече рядко пише в този форум, а преди беше много активен...

Въпрос на личен избор...период. Аз също не бях писал повече от десетина години, но почти не съм спирал да ходя.
А той ходи... редовно при това Smile