Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3379 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Втори ден: Капка по капка – вир, турист по турист – „ОГЪН, БИЙ!!!“
Някои от нас бяха ранобудни – станаха преди изгрева и се заеха да разпалват огъня.
После изкачихме чутовния връх Данчулица (1113 м) – да можем да кажем после, че сме качвали и върхове, а не само ядене и пиене.
Разбира се, някои продължаваха да си спят сладко в палатките...
... но други бяха станали и искаха да се разтъпчат...
Хубава е Стара планина...
Това е истинският планинар – с поезия ляга, с поезия се събужда...
... ама и кафе върши работа за събуждането...
... а също и сладките ябълки на Калоян...
Вече се чудехме дали не е време хората да започнат да идват, когато видяхме някой да се задава по пътя – беше Антон (форумно име Antoon):
Антон донесе ценни армагани:
Постепенно всички се събудиха, станаха и се насочиха към кафе, вафли, тутманик...
Започнаха приготовленията за „революцията“ – къде без униформата:
Агънцето трябваше да се затопли постепенно на огъня:
Природозащитниците могат да бъдат спокойни – за огрев използвахме опадали и сухи дървета:
Започнаха да пристигат и останалите туристи:
Мечулица оживя!!!
„Пригответе чинии и паници! Почва се!“
Така се слага кисело зеле в паниците – с щедра ръка:
Дроб сармата беше „на самообслужване“:
Следващите минути всички бяха погълнати да поглъщат агнешкото, което беше превъзходно (трябва да призная).
Да видиш толкова много весели хора да изпитват такова задоволство сред природата – няма как да не се затрогнеш!
Дойде време и за...
„Огън, бий!“
За съжаление, в неравния бой падна свидна жертва – горкото агънце:
„Броени минути бързо минават“, така гласи поговорката.
Времето напредна, слънцето започна да клони към запад и хората започнаха един по един да се разотиват...
Накрая останахме аз и Венко, за да почистим и да напишем нещо в тетрадката за посетители:
На тръгване направих последна снимка на чешмата и на смълчаната гора...
Край на втора част. Следва продължение...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Последната промяна е направена от stefan_iliev38 на Пет Ное 12, 2021 12:43 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Ное 10, 2021 10:38 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2602
Ама как разказваш само
Сря Ное 10, 2021 10:55 pm
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1098
Както винаги много добра организация и координация между всички участници.
Забелязва се значителен напредък при провеждане на тия форумни мероприятия.
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3379 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Трета част: Обратният път към село Огоя и назад през годините...
Колкото и да не ни се тръгваше, все пак трябваше да се доберем до колите.
Имахме достатъчно време до мръкване, а нищо не пречеше и да замръкнем малко.
Венко предложи на връщане да минем за разнообразие през връх Вражилска чукла 1141 м.
Съгласих се. Пътят ни не се удължаваше много, само малко денивелация трябваше да изкатерим.
А и по този начин се надявахме да избегнем големите кални локви по пътя на идване покрай реката.
Действително, не срещнахме кал, но слизането от Вражилска чукла към село Огоя бе доста стръмно, макар и кратко.
Гледки по пътя към върха:
Връх Вражилска чукла (1141 м) (https://www.kade.si/#map=19/2624576.8/5297915.08/0) се оказа истинска находка! Обзорен!
Стигнахме на върха малко след залеза. На самия връх има купчина обрасли камъни и дървен кръст. Може би някога там е имало параклис...
А на юг се виждаха Венера и Луната, които светеха над тъмния силует на планината Витоша...
Падна здрач. Село Огоя не беше далече, макар земният път до него да беше стръмен. Не се наложи да пускаме изкуствена светлина.
Малко преди да влезем в селото, Луната и Венера залязоха зад връх Алмаш (1138 м). Кога ли щеше да дойде и неговият ред да бъде изкачен...
По време на обратния път с колата мислено си припомних събитията от двата изминали дни...
Припомних си как разговаряхме края огъня и как разказвахме как бе започнало всичко:
Как бе открит изворът, как бе направена чешмата, как се бе появило името Мечулица...
Ако някой има забележка към някоя от снимките - нека каже и ще бъде изтрит с Фотошоп от въпросната снимка без въпроси. Снимката обаче остава.
Албумите в Гугъл Снимки са частни (а не обществени), тоест не се виждат от всички, а само хора с връзката могат да ги виждат.
Снимките са повечето документални.
Както обичам да казвам - фотоапаратът толкова си може, фотографът - също.
Забележка: Обикновено вертикално ориентираните снимки сочат посоката, в която съм продължил (или от която съм дошъл), тоест показват посоката на движение, направлението на придвижване. Това, разбира се, не винаги е така, понякога вертикалната снимка е просто вертикална снимка.
Общи условия:
Снимките могат да се свалят и да се ползват за некомерсиални цели при следните условия:
Първо: Да не се преиначава информацията от тях (например да се пише, че снимката е направена през зимата, докато всъщност е било есен).
И второ: Ако на снимката има хора - да се иска разрешението на същите, ако снимката ще се публикува някъде другаде - например във Фейсбук. Логично е - ако на снимката не присъстват хора и туристи - същата да може да се ползва и без одобрението на останалите.
В полетата на Properties/Details (извикват се с десен бутон на мишката - най-отдолу, но след като снимката вече е свалена на компютъра, а не в Гугъл Снимки) съм поместил кратка информация за събитието, целите, участниците и кратко описание на маршрута.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Здравейте всички! Поздрави на познати и непознати, посетили чешма Мечулица!
Цецо, голям си! Казвал съм го винаги.
Стефко, благодарен съм ти! Все едно бях с вас през първия и втория ден.
И Венко, грижливият ми приятел е бил там.
Стефко, без поети и поезия не може.
Вангел е от основоположниците, затова не се съмнявах, че ще е там. Вангеле, не видях Ванко. Той вече е голям момък нали?
Съжалявам, че не мога да участвам и аз. Не мога през студените дни. Нищо ми няма, но болката в коляното се увеличава от студ.
Ако господ даде живот и здраве, на лято ще отида. Дори да съм сам, ще посетя чешмата ни МЕЧУЛИЦА!
Това не е обещание, а едно мое голямо желание.
Всички бъдете живи и здрави!
Довиждане, ако даде Господ здраве!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5
Страница 5 от 5
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
2021 г.: 
2021 г.: 
2021 г.: 
2021 г.: 
2021 г.: 
2021 г.: 
2021 г.: 
