ОТНОВО В ТИРОЛ

ПЛАНОВЕТЕ
2020 година бе лоша както за хората, прехранващи се от туризъм, така и да нас, туристите. Още през 2019 година, докато Ковидът е точил тайно самурайския меч, аз си запазих апартаментче в Червиня и започнах да правя планове. Плановете включваха два по-ниски върха от обкръжението на Матерхорн, Монте Скорлузо южно от Стелвио и Пиц Бое от Доломитите на връщане. Последвалите карантини провалиха тези планове изцяло. Лятото на двайста година започна с Пирин и завърши безславно с лепене на плочки в банята и кенефа.
Озлоблението от този провал разшири плановете за тази година. От Италия беше включен и Триест за кеф на жената, а връщането трябваше да стане без бързане през Пассо Ромбо в Австрия, после пак Словения...
Ваксинирахме се, събрахме пари и тапии, но вече знаехме, че всичко може да се обърка.
Така и стана. Българското МВнР призова нашенците да се въздържат от пътуване, а италианците започнаха да предявяват твърде крайни изисквания към посетителите. Едва ли не на границата трябва да представиш подробен план кога точно и къде точно ще си Crying or Very sad

Дотам ли я докарахме?
Започнах да звъня на италианското посолство в София. Звъних, звъних, докато ми стана ясно, че този телефон е само за да го има.
Започнах да звъня на българското посолство в Рим. Звъних, звъних, докато ми стана ясно, че този телефон е само за да го има.
Тогава реших да звънна на австрийското посолство у нас. Чудна работа - отговориха ми! Достатъчен бил само ваксинационен паспорт, после можело да се шматкам на воля! И така пак тръгнах за Тирол.

ПЪТЯТ
Тръгнах на път в горещата нощ на 24 юли. В последния момент ми се обадиха за среща на випуска от техникума, който съм завършил. Така от масата се качих в колата: подранил за напускането на моабета и закъснял за пътя. Ама как странно се пие минерална вода с овчарска салата...
Пътят спореше, докато новата АМ "Европа" внезапно свърши и попаднахме в нещо като танков полигон - копано отвсякъде, преградено с конуси, объркващи светлини и други "екстри". Който го е видял, знае за какво става дума. И това е първото, което виждат чужденците, след като си купят винетка. На митницата се отървавам с по-малко от час чакане и съм в Сърбия. Там магистралата е завършена, не че няма ремонти.
Минавам по тъмно Белград и в късната сутрин наближавам Загреб. Влизам в центрофуга от коли, тръгнали за Далмация, преживявам две задръствания и стигам Словения. Там поне колите в моята посока са малко. Навреме стигам Кран и се упътвам към хотела, намиращ се в сателитно на Кран селце. Ползвах същия хотел и през 2015. Предимството е, че никой не се заяжда за часа на пристигане, няма значение дали е рано или късно. Отново е тихо и чисто, само собственицата със съвсем нашенското име Добринка е малко поостаряла. То пък аз щото съм много убав...
Малко снимки от града и близките планини:

https://photos.app.goo.gl/p913NcYozd7nQNJC6

Ако не се виждат, пишете да го оправя!
За да бъда коректен, трябва да отбележа, че снимките са от предния път, този път излязохме почти по тъмно, снимахме местната черква, до нея има гробище...

Събудих се. Главата ми беше огромна. Започнах да се изправям и я ударих в тавана. Дали не съм станал великан?
Глупости! Умората ми беше вдигнала кръвното, а се ударих в тавана, защото леглото беше в края на таванско помещение. Напоследък великански бяха само талията ми и глупостите, които правех.
Отново пренебрегнах съветите на навигацията, която ме убеждаваше, че ще стигна за пет часа. Тиролските пътища са пълни с ограничения и завои, магистралите са в ремонт. Оставил си бях осем часа и ми стигнаха. Отново минах през Вюрценпас или Коренско седло. Наклоните стигат до 18%, но няма навалица, което е по-важно за мен. На границата австрийски полицай ни поиска документ за ваксинация или тест, а ние дори му дадохме първия си адрес. Бух - в Австрия и оттам никакви проблеми с униформените.
Първото ни убежище беше на главния път в Пицтал. Основното селище е Йерценс, населено място с около 1000 жители, а това бе негова махала с десетина къщи. За пореден път се сетих за Вазов:
" В тия няколко бедни хижи вестник не идеше, защото никой не четеше; даскал нямаше, защото нямаше школо; поп нямаше, защото нямаше черква; стражар не стоеше, защото нямаше община, а зимата със снеговете си и каловете си спираше съвсем през седем месеца и така мъчното им съобщение със света…"
Да, нямаше училище, черква, магазин, бар, кмет, но имаше топла вода и Интернет, а боклукът се събираше разделно. С хазяйката се смяхме, че ако човек реши да се напие в кръчмата в Йерценс, трябва да си викне такси от по-големия град Имст.
Както и да е... От утре започват туристическите опити.

КАУНЕРТАЛ
Ако човек е от Хасково и условно е наричан каун, нормално е да поиска да иде в Кунертал, долина на кауните /пъпешите/.
Ходих там за първи път през 2018 година, писах, посмяхте ми се....
Тогава обаче стигнахме само до една панорамна тераса на височина малко над 1500 метра, снимахме оттам, но не снимахме нито терасата, нито себе си на нея, защото бе пренаселено. Този път, в ранната сутрин на 27 юли, терасата бе само наша. Планини и облаци се събуждаха, туристи нямаше, както и пречка за снимане. Е, изпъчихме се кауните над Каунертал, снимахме се.
Продължихме към края на долината. След последните къщи пътят е платен - Каунерталер Глетчерщрасе. Минава се покрай дълъг язовир, който почти обиколихме, чакайки да се раздигнат облаците. Е, не щяха. Продължаваме да се изкачваме. Пътят достига до 2750 метра височина, където има голям паркинг. На паркинга има коли, около тях нервничат такива като нас - дошли да видят върхове, ледници, границата с Италия и южните склонове на Алпите. Вместо това виждат мъгла, каквато има и покрай Марица в Димитровград. Чаках два часа, пуших, ходих, благославях.... Не бях единствен. Всички чакаха да се вдигнат облаците, за да се пренесем с лифта или пеша до Карелсйох, откъдето да грейне Италия. Да бе, да... Продължи да вали. Докато другите кауни в България се топяха на 42 градуса /на сянка/, аз се снимах на фона на ледник с полар и непромокаемо яке отгоре.
Но не бях доволен. Друг решаваше какво да се случи.
Няколко снимки от долината:
https://photos.app.goo.gl/EUm1PZvV1Cxwgm7e6

НАЙ-ГОЛЯМОТО ВИСОКОПЛАНИНСКО ЕЗЕРО В АВСТРИЯ
Езерото е дълго 995 метра. Широко е 393 метра. Обиколката му е почти три километра. Намира се на 2232 метра н.в. Казва се Рифлзее. Ние го произнасяме Рифелзее, но ако го напишете с латиница така, излиза онова, швейцарското до Матерхорн.
Може да бъде достигнато от Мандарфен с лифт или по стръмен черен път, следващ потока, който изтича от езерото. За втори път отивахме до езерото, като този път планът бе да се качим на някой от близките върхове или да достигнем някой превал за Каунертал. Надбягвахме се с лошото време, даваха го да вали от обяд. Най-елементарният маршрут бе обиколка на гьола. Дори да валеше, можехме да я направим. Заобиколихме езерото и тръгнахме след група местни към един превал. Заваля. Върнахме се. Спря. Продължихме обиколката и започнахме да изкачваме един по-нисък връх. Заваля. Отидохме до местната хижа. Спря. Завършихме обиколката. Заваля.......
Хубаво място, но предният път му отделихме само един късен следобед, като се качихме с лифта и се смъкнахме пеш. Сега имахме цял ден, но времето беше срещу нас.
В езерото има атракция - голям сал с двигател на моторница, който е част от крайбрежното заведение. Пиеш и плуваш!

https://photos.app.goo.gl/tyecbrZixq9DztBr6

ИШГЪЛ
В третия ден от нашия престой се насочихме към Ишгъл. Ако знаех, че това ще е единственият ден с нормално или почти нормално време, щях да ида да катеря някой трихилядник. Ама го даваха да вали....
"Ѝшгъл (на немски: Ischgl) е курортно селище в Западна Австрия. Разположен е в долината Пацнаун, окръг Ландек на провинция Тирол около река Тризана. Надморска височина 1377 m. Отстои на 23 km югозападно от окръжния център град Ландек и на 8 km северозападно от границата с Швейцария. Население 1639 жители към 1 април 2009 г." /От Уки/.
Бих добавил - оттук тръгна коронката в Австрия. Освен това е достатъчно популярен курорт. Колко да е популярен? Сред такива като нас и скиори. Един приятел дори ме попита наистина ли е име на населено място. Rolling Eyes

Бързайки да изпреварим възможния дъжд, бяхме в Ишгъл около девет. Селището едвам се събуждаше, обиколихме го набързо, снимахме това- онова и продължихме нагоре по долината, без да сме наясно какво точно ни очаква.
Това е Ишгъл:

https://photos.app.goo.gl/vKjcTQtrvbAbzcTRA

От градчето тръгваше лифт с надпис Силврета.
"Силврета (Silvretta) е масив в Ретийските Алпи, на границата между Австрия и Швейцария.[1] Въпреки че повечето върхове се издигат малко над 3000 м н. в., те са заобиколени от много ледници. Поради това масивът се нарича също и „Синята Силврета
Масивът Силврета e много популярна туристическа дестинация. От швейцарска страна са повечето ски курорти (като Клостер и Силврета Монтафон). Изградени са общо 400 км ски писти. Предлагат се и ски преходи, които се оценяват със средна трудност, въпреки че включват някои трихилядници. Към австрийската част е насочен по-сериозен интерес от страна на алпинистите. През лятото са възможни над 850 прехода по различни пътеки, от които се разкриват красиви гледки“. Пак от Уки.

ЦАЙНЗЕЕ, ЯЗОВИРИТЕ КОПС И СИЛВРЕТА
Подкарах срещу течението на реката и постепенно пред нас израстваха внушителни върхове. Автобуси от Ландек докараха многобройни туристи, някои от които хукнаха да се разхождат, а други седнаха по капанчетата и размахаха вилици. Ние избрахме разхождането, ядене има и у нас.
Най-напред попаднахве на не особено голямо и не особено високо езеро - Цайнзее. Мотахме се, снимахме. От другата страна на пътя имаше голям язовир с ледникова вода - Копс. Обиколихме го изцяло. Платихме такса за панорамен път и стигнахме превала на долината. Там, многостранно затапен със стени беше огромният язовир Силврета. Като е тръгнало на язовири.... Отчетохме и този и дори слязохме в отсрещната долина за още един. Крачкомерите отдавна надхвърляха 20 000, а дъждът заваля едва вечерта.
Малко снимки:
https://photos.app.goo.gl/zb5yCw5Srd6JLBwq5

ХИНТЕРЕР БРУНЕНКОГЕЛ
Най-високото кафене в Австрия се намира в Пицтал, на връх Хинтерер Бруненкогел - 3440 м. До него има лифт. Това беше последната ни дестинация от престоя в Йерценс. Вече бях ходил на Пицталер глетчер, но не бях се качвал на върха. Платих 84 евро за удоволствието да ни издигнат два километра нагоре и ето ни на върха. Първата част от пътя се митава с подземна железница, а втората с кабинков лифт, не съвсем коректно наречен на Вилдшпитце. Вилдшпитце е вторият по височина връх в страната, но се вижда само най-високата му част с кръста - снимал съм го.
Нататък..... Какво да ви кажа, снимките по-добре описват видяното.

https://photos.app.goo.gl/owbKjEUz8aHoMPhp7

И няколко подробности. На 3400 метра имаше багер. Хората подготвят писти и съоръжения. Слагаха парапет към върха, за да могат не само алпинисти да се качват пеш. Събират снега и го завиват с бял винил да го запазят, за да открият сезона рано...
Евалла.

КИЦБЮЕЛ
В последния ден на юли напуснахме Пицтал и се отправихме към Матрай ин Осттирол. Беше събота, всички отиваха някъде, имаше задръствания. Стигнахме Кицбюел. Четири пъти бях минавал оттам, никога не бях го разглеждал. С мъка намерих място за паркиране, че в същия ден освен всичко имаше и тенис турнир. Минахме през центъра и отидохме на гарата. Чакахме наша сънародница, присадена там, която щеше да се включи в групата. То пък една група - аз и Мима. Дочакахме я, повторихме маршрута плюс плюскане в едно ресторантче.
Симпатичен е Кицбюел, но предпочитам баирите.
Малко снимки и оттам:

https://photos.app.goo.gl/59BmQ2JsRPqTrNLj9

Вечерта пристигнахме в Хубен, сателитно село на Матрай, на около 10 километра надолу по течението на Изел. В Хубен имаше три кръчми, училище, детска градина, бензиностанция с магазин, даже и пожарна! Ние се ширехме в тристаен апартамент. Ама много валя.
Продължи да вали и на следващия ден, когато тръгнахме за Виргентал. Плановете за ходене до Дефрегерхаус бяха неизпълними. Просто поснимахме:
https://photos.app.goo.gl/kgwXpDi3Xw2mCn2w8

ЛИЕНЦ
Прибрахме се в хотела, ядохме, но не е нормално да си минал 1500 километра в едната посока и да плюскаш в някакъв хотел, без да видиш нещо. Затова се замъкнахме в Лиенц, най-близкия голям град. Голям, голям...... колкото нашия Разлог, даже и малко по-нисък. Само реката му по-голяма. Направо си беше подивяла.
Мотаем се из Лиенц. В 15 часа е 15 градуса. В Хасково е 42 и се гъбаркаме взаимно. Ех, за можехме да ги усредним...
Това е Лиенц:
https://photos.app.goo.gl/yFD7B8hG6boSziRv7

ОБЕРЗЕЕ
В последния цял ден от престоя ни в Алпите се разходихме до Оберзее.
То е дълго около 600 м, в най-широката си част, широко 200 м и дълбоко 27 м. Намира се между групата Rieserferner на север и планините Villgraten на юг. Езерото е част от община Свети Якоб в Дефереген , на чиято територия се намира. От южнотиролската страна на 1642 м н.в. се намира Антхолцерския язовир , наричан още Унтерзее. Водоемите не са свързани помежду си.
Оберзее е на самата граница с Италия. Спряхме на малък, удобен паркинг, но учтиво ни помолиха да напуснем, защото някаква фирма щяла да работи там. После се оказа, че италианците снимали някакъв филм. Опитах се да снимам тях ненатрапчиво, после моите спътнички.
Те заподозрели какво ще правя и се хилели срещу телеобектива и кьоравия фотограф.
Качихме се на няколко чуки, влязохме пеш в Италия.... нищо героично.

https://photos.app.goo.gl/LG8xwcnZ6qYQgAwN7

ГРОСГЛОКНЕР И ПАСТЕРЦЕ ЗА РАЗДЯЛА

В последния ден, когато напускахме Тирол, искахме да видим още нещо, макар и пътьом. Замъкнахме се до хижата, кръстена на Франц - Йосиф, но пак нямахме късмет. Трети път ходя там и само първия път успях да видя Гросглокнер.

https://photos.app.goo.gl/APLLR1BsWSs78Q6s8

И ледникът с очакъленото чело изглеждаше грозен, и мармотите се криеха повече отпреди, и мъглата се стелеше по-ниско. Е, колкото-толкова! Не всичко зависи от нас.
Останалата част от престоя ни в Австрия бе в ниското, не я коментирам. Късметът не бе на наша страна, здраве да е....

	tortomanin написа:
	...Останалата част от престоя ни в Австрия бе в ниското, не я коментирам.....

И ниското в Австрия си става отвсякъде! Хеле пък ако го комбинираш с високото, особено със зимното високо. Справка по-долу.

https://www.google.com/maps/uv?pb=!1s0x476f139a165d0a9b%3A0xd1f5a154f23790dc!3m1!7e115!4shttps%3A%2F%2Flh5.googleusercontent.com%2Fp%2FAF1QipPZhLvRL9pbZNVPgZEUZ688JvXqqpRdbrXIKtfJ%3Dw311-h176-k-no!5zYmFkIHJhZGtlcnNidXJnIHRoZXJtZSAtIEdvb2dsZSDQotGK0YDRgdC10L3QtQ!15sCgIgAQ&imagekey=!1e10!2sAF1QipPZhLvRL9pbZNVPgZEUZ688JvXqqpRdbrXIKtfJ&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjUtMiTk7_yAhXTg_0HHWMlBP0QoiowHnoECGsQAw

Цецо, пак пробвах този линк. Прави ми терор с Ерор Laughing

линка не работи и при мен

	lidmn написа:
	линка не работи и при мен

Първо: Маркира се целият адрес, цялата връзка/линк (не само оцветените в синьо символи, а всички символи от https: до ECGsQAw включително).

Второ: Щраква се с десен бутон на мишката върху маркирания текст.

Трето: От появилото се контекстно меню се избира команда „Отваряне в раздел“, „Отваряне на връзката в нов раздел“ или някоя друга команда за отваряне.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!