Ком Емине

Е, най-сетне - фара на Емине! Голямо приключение сте имали, а и доста дъжд ви е валял. Браво, че сте се мотивирали да завършите при такива трудни условия! Respect

Аз бях ученик в гимназията през 80-те год, но си спомням какъв ентусиазъм имаше тогава да се минава Ком-Емине. Най-различни групи минаваха части от маршрута, според възможностите си. И аз бях участник в такава група през юли 1988г., когато за 5 дни преминахме от пр. Кашана - х. Планински извори - х.Ехо - х. Добрила - х. Тъжа - х. Узана и слизане в Габрово. Това ме запали и на следващата година с още един мой съученик се амбицирахме двамата да тръгнем от Ком за Емине, пък докъдето стигнем, което и направихме. Имахме известна тренираност, защото бяхме бягали 2 пъти софийския маратон от 42км, но не знаехме каква храна е подходяща, раниците ни бяха твърде тежки. От х.Ком се изкачихме до билото, на запад до върха и оттам на изток. Минахме покрай едни овчарници, където ни поканиха и хапнахме хубаво сирене. Нощувахме на хижа Петрохан. От втория ден нямам много спомени - стигнахме до х. Пробойница. На третия ден се спуснахме до Искърското дефиле и се изкачихме до х.Лескова. Имаше време, но нещо умората надделя и макар и рано останахме да нощуваме там - имаше голяма група студенти на маркировъчна бригада и компанията беше добра - вечерта китари и песни Very Happy

. Все пак сутринта продължихме и настигнахме група доктори от Пловдив, които бяха интересни събеседници и знаеха страшно много неща за актуалната тогава "перестройка", които четяха от руски източници. Те бяха пълнички, ходеха бавно и разговаряха. Като видеха указателна табелка за разстоянието, умножаваха времето по две и казваха, че това е тяхното време за преминаване на маршрута. На нас ни беше станало скучно да ходим сами и се присъединихме към тяхната група и в разговори и приказки стигнахме до х. Мургаш. На петия ден изкачихме връх Мургаш и отново в разговори с докторите продължихме през вековната букова гора по 22км черен път към прохода Витиня. Разстоянието Витиня-Кашана го бяхме минавали преди, храната ни беше свършила и преценихме че приключваме. Capitulate

Поздрави и чакаме топването в морето!

....Колко учудено беше момчето, което се грижеше за фара(заместваше титуляра)и за първи път се срещаше с "почитателите"на Ком-Емине.С огромен интерес разглеждаше печатите на нашата маршрутна карта когато постави и своя-(виждаше се с огромно удоволствие)-"Метеоролгична служба-нос Емине"(Повечето хижи по трасето имаха срециален печат за учасниците в Ком-Емине с името на хижата и трасето-тук неможахме да го намерим но се задоволихме и с този) В крайната точка на този най-голям планинарски преход в нашата Родина мога да кажа със сигурност, че човек преодкрива себе си и околните.Поставен при екстремални условия той показва истинската си същност.Някой в предишните коментари беше написал, че този поход не си заслужава УСИЛИЕТО а друг му беше отговорил,че си заслужава именно заради УСИЛИЕТО.И според мен е точно така,само ако стигнеш до предела на своите сили можеш да знаеш колко са.При такива натоварвания тялото изхвърля всички токсини насъбрали се в него,разгражда своите запаси зада ги попълни с нови и свежи такива.То е като кладенците не го ли изчерпваш до дъно не могат да му се отрушат "жилите"и да се нарълни с прясна вода,оставишли го без да го ползуваш се затлачва и след време пресъхва за винаги.
Някой също в коментарите беше написал за Сашо който е бил преодолял трасето 40 пъти, може ако само с това се е занимавал през живота си.За най дългогодишен учасник в нашите среди се считаше една жена(сега немога да си спомня името)от БТС, която ежегодно е ръководител на националния поход КЕ-около25-30пъти.А само за скоростно преминаване от около 15-20пъти бай Коста Янев от Бургас и като време около 6 дни един от най дълго задържалите се рекорди.Бай Коста сега е на около70 г.и продължава да участва в пешеходни маратони като последния бе спечелил 200 или 250км. за 40 часа.
Но ето ни и нас на няколко крачки от морето и няколко метра над него беше около полунощ и ние мислихме веднага да се топнем но както си мислехме така и сме...заспали
та чак до след обяд на другия ден.Като се събудихме се чувствахме като виновни,че не си изпълнихме заканата,но така се получава обикновенно след като човек постигне целта си се отпуска.Момчето беше се поуплашило леко,не беше срещало до сега някой,който да спи така дълбоко в продължение на близо 14часа.От начало си беше помислило да не сме се натровили с гъби или нещо друго.Обикновенно в 6 часа е сеанса за времето и връзка с другите метео.служби, тогава то е съобщило за нашето пристигане То си е мислело , че ще ни събуди шумът от радиостанциите говора,но уви ние не сме се помръдвали(забравих да съобщя в началото на тази история, че ние бяхме проследявани през цялото това трасе от организаторите на нашето д-во и ПСС във връзка с безорасноста и нашето здравословно състояние)
Но хайде да не се отплесваме и топнем в така бленуваното море.Водата беше истински разкош направо балсам за краката ни.Взе се решение да хвърлим котва в Ираклии
по това време мястото беше известо като "раят на нудистите" това не ни притеснявяше особенно.
Но на плажа бяхме същинска атракция и то не защото бяхме с бански а защото бяхме с тен тип " зебра "........
Това е. На следващия ден по брега по брега (С всяка крачка вълните отнемаха болката от краката ни) та в Обзор без никакъв зор някякви си десетина километра-фъсулска работа........
Та ние забравихме за AnthonyM всичко започна с него . Той и Maratonets бяха главните" виновници" да разместя пластовете на времето и да ви разкажа за това ходене и бягане по мъките......
Да се надяваме че всичко с AnthonyM e наред и той ще успее да осъществи тази своя мечта и ако разбира се пожелае да ни разкаже за това.
Желая ви здраве!

_________________
Поклон на теб, природо, създанье необятно

на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,

на твойта вечна младост и вечна красота,

на всичко, що е в тебе божествено и тайно,

невидимо, кат бога, велико и безкрайно

и равно с вечността;
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Balkana, сърдечни благодарности за разказа. Толкова подробности и детаили, въпреки изминалите 20 години! Явно е било голямо прикючение което цял живот не се забравя! Благодаря също за споделеното относно историята на прехода, рекорди, имена, времена, разстояние, храна (пробвах ти рецептата с халвата, мед и орехи - трепач е!), вода и всичко останало!

Искрено се надявам един ден да се засечем по планините (а може би и по "трасето")!

Със здраве!

И аз благодаря за интересния разказа Smile

Балкане, прекрасен разказа! мерси много за всички съвети!
Аз се записах и на 20 юли тръгваме Very Happy

Прекрасно лято на всички и
Нека Силата бъде с Вас!

Kak neusetno letiat godiniteTova beshe prez 1990g.
Nie biahme saotvetno na 22-23-25,kato razbirase az biah nai "vazrastnia"Nashata tsel beshe da go preminem vazmojno za nai kratko vreme i niamahme ni nai malko jelanie da "chupim rekorda" po onova vreme neofitsialno toi beshe 8dni i2chasa. Da schupim rekorda biahme reshili na sledvashtata godina,tai kato tova ni beshe parvoto preminavane v sgloben variant svoevo roda proverka ne na traseto,marshruta ni beshe izvesten s podrobnosti taikato go biahme otrabotvali na chasti v predishnite godini, a proverka na fizicheskite sili i vazmojnosti za eventualno skasiavane na vremeto,keto itaka ne uspiahme da napravim.No na sledvashtata godina Dimo Stankeev zaedno s ochte edin armeiski vaspitanik zakovaha vremeto 7dni i12 casai34min.rekorda my beshe registriran ot Minesterstvoto na Balgarskata Armia i s tova otdalechi ot nas tazi mechta. Estestvenno toi go premina pochti bez bagaj, kato beshe materialno i "duhovno " podpomagan ot armeiski "chasti"Bez" iatatsi"ne moje Letvata beshe vdignata dosta visoko. . Ako cam v rodinata si az sachto sam gotov da pomogna s iznasianeto na hrana i voda na opredeleno miasto i vreme na vseki koito reshi da probva svoite sili

Димо Станкеев е бил взводен командир във ВНВУ"В. Левски" и случайно се оказа, че мой приятел му е бил във взвода. Днес се свързахме с Димо, а той си спомни за прехода който е бил 1994г.В момента Станкеев се занимава със застраховки на "Армеец"/офис на бул. "Тодор Александров"/...Казах му по възможност да се включи във форума, за да даде пояснения...

Тук ви изпращам малко инф. А и моето лично мнение , че рекодът от 5 дни и 17 часа принадлежи
На Цветан Цеков ( един приятел ми каза, че Цветан не го счита за рекордно постижение по причина на това че на два -три пъти се е губил и това му коствало доста време)
– МАРАТОН – БЪЛГАРСКИ РЕКОРД – 1127 КМ ЗА 10 ДНИ: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА НАЙ-ДОБРИЯТ БЪЛГАРСКИ БЕГАЧ НА УЛТРАДЪЛГИ РАЗСТОЯНИЯ ЦВЕТАН ЦЕКОВ, СПЕЧЕЛИЛ ПЪРВО МЯСТО НА МАРАТОНА В НЮ ЙОРК С ПРОБЯГАНИ 1127 КМ ЗА 10 ДНИ 20 ЧАСА И 58 МИНУТИ.
Ком-Емине
The entire route is marked well, since it is part of the European Transitional Pedestrian Route E-3. There are huts all along the route and the distances between them are reasonable for the daily portions of the hike. They are usually supplied with food and drinks so you don't have to carry too much of these.
Normally it takes 15-25 days to complete the traverse during the summer. The current record is 5 days and 17 hours, set by a marathon runner.

Ето и малко любопитна информаця за Бай Коста :
Коста Янков се запалва по маратона още като студент в Русия. Правил е пешеходни преходи в планината Урал. Пътешествал е и с кораб по Волга и река Об, по поречията на Амударя до Сърдаря в Централна Азия, Узбекистан, Армения, Азърбайджан.
16 пъти е правил прехода Ком - Емине. Дължината на маршрута е приблизително 650 - 700 км. Най-дългият преход, в който е участвал, е Солун - Букурещ - Бургас от 1 500 км, изминат за 22 дни. Янков поддържа формата си като бяга 50 - 60 км всеки ден. Спазва специална диета, не пие и не пуши. От днес започва подготовка за следващия преход на Петрова нива, който ще посвети на историческо събитие от българската история.
За 15 дни 68-годишният маратонец Коста Янков завърши серия от маратонски преходи, свързани с исторически места, пише в. Шуменска заря.

За две седмици Коста Янков е изминал 900 км - Янков е вървял по стъпките на Паисий Хилендарски от Солун до Асеновград, другите му маршрути са от Бачковския манастир до Велико Търново, от Котел до Велико Търново и от Котел до Карнобат.

Най-дългия си поход до сега Коста Янков извършва през 2009 г. За две седмици той извървява 1000 км – тръгва от Охридското езеро, минава през Велики Преслав и стига до Ахелой.

За 2010 г. Янков си е поставил за цел да подобри собствения си рекорд като извърви общо-- 2000 км.!!! по стъпките на историята. Той членува в туристическия клуб в бургаското градче Българово.

Е, не бива да забравяме и железния воин-Димо Станкеев :
Имаме редовни участници в похода връх Ком - нос Емине. Незабравима страница в дейността на Дружеството остави туриста Димо Атанасов Станкев, който измина разстоянието от 715 км. по билото на Стара планина за седем денонощия. Това събитие започна в 20:00 на 2 август 1994 г. и завърши на 8 август в 19:30 часа на нос Емине. Спонсори на проявата бяха в-к "Българска армия", Първа частна банка и "Тони рейсинг"
Бъдете здрави !

_________________
Поклон на теб, природо, създанье необятно

на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,

на твойта вечна младост и вечна красота,

на всичко, що е в тебе божествено и тайно,

невидимо, кат бога, велико и безкрайно

и равно с вечността;
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Ееех...невероятни хора са това!

Незнам какво направихте с мен в този форум,но откакто подхвананме тази тема сън не ме е хващал, а хванеше ли сънят ме връщаше пак
по ония върхове, пътеки и.........
Дано информацията не ви омръзне, но се надявам всеки да открие и по нещичко за себе си:

http://www.planinite.info/Mejdunarodni_marshruti/Kom_Emine/Kom_Emine.htm

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=turizym&Number=1950872053&page=0&view=collapsed&sb=5

Ето и нещо съвсем ново поне за мен и за тези, които искат да преминат Ком-Емине
в „лукс”обстановка:

Големият Траверс на Стара планина (Ком - Емине) – 22 дни
Ниво: **** Траверсирането на Балкана, следвайки главното било на Старопланинската верига, от българо-сръбската граница пеша чак до брега на Черно море в 21 етапа. Това е един пешеходен маратон за опитни туристи. Преходи от 6 до 10 часа дневно. Максимална надморска височина 2376 м. В това пътуване ще открием : панорамните билни поляни и великолепните букови гори на Балкана, природните резервати на Националния парк, живописното Искърско дефиле, малките селца и махали живеещи още по патриархален маниер, изолираните плажове на Черно море и чарът на морската столица Варна. Настаняване : най-често в планински хижи, вили и бунгала, няколко нощувки в в пансион, къщи за гости при местното население. В цената са включени: пансион комплект (вечеря, нощувка и закуска, пикник наобяд), без храненията във Варна, всички трансфери с придружаващ микробус и транспорт на багажа до местата за настаняване (без Д3 и Д7), квалифициран планински водач, застраховка, както и самата организация. Група: 2-15 души. Най-подходящ сезон: от началото на юни до средата на октомври.Подробна програма до поискване: vgaidarov@abv.bg . Цена: от 720 лв и нагоре според броя на учасниците

А с това по долу искам да се отблагодаря на всички които имаха търпението да „извървят”това пътешествие, както във ” времето” така и в „пространството” с мен.
И смятам, че това ще бъде „черешката на сладоледа” по тази тема-заслужавате я ............

http://www.pohod.seemybulgaria.net/

Желая ви здраве!

_________________
Поклон на теб, природо, създанье необятно

на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,

на твойта вечна младост и вечна красота,

на всичко, що е в тебе божествено и тайно,

невидимо, кат бога, велико и безкрайно

и равно с вечността;
Отечество любезно, как хубаво си ти!

excalibur написа:

Kak neusetno letiat godiniteTova beshe prez 1990g.
Димо Станкеев е бил взводен командир във ВНВУ"В. Левски" и случайно се оказа, че мой приятел му е бил във взвода. Днес се свързахме с Димо, а той си спомни за прехода който е бил 1994г.В момента Станкеев се занимава със застраховки на "Армеец"/офис на бул. "Тодор Александров"/...Казах му по възможност да се включи във форума, за да даде пояснения...

Ще е страхотно за младите български планинари и за почитателите на скоростни преходи да чуят първа ръка от легендата Димо Станкеев.

Относно рекордите - до колкото си спомням, рекорда на 6 дена бягане на писта е на Янис Курос от Гърция/Австралия и е малко над 1100км. На шосе е пак негов и дистанцията е подобна. Интересното е че повечето от рекордите поставени от Янис са когато той е бил на 50+ години. Още тича в момента...

Да Янис Курос е звезда от голяма величина, но позволете ми да допълня нещо в повече. За неговия изключителен "извънземен" рекорд от
24 часа непрестанно бягане-303 км. !!!!
Вие написахте:
[color=orange]Относно рекордите - до колкото си спомням, рекорда на 6 дена бягане на писта е на Янис Курос от Гърция/Австралия и е малко над 1100км. На шосе е пак негов и дистанцията е подобна. Интересното е че повечето от рекордите поставени от Янис са когато той е бил на 50+ години. Още тича в момента...[/col

Разбирайте това като уточнение , не като влизане в спор-до колкото успях да намеря информация: 2005 г.Янис Курос -49г-1086км.-6 дни
Но нещо друго прикова вниманието ми. Един друг участник в същото сътезание от Австралия -Кен Матчетт за 6 дни е пробягал 422 км. е ще кажат някои какво толкова, а ми това, че той е бил на осемдесет и три (83) години!
Янис Курос е направил десетки рекорди в интервала от 100км до 1000км. Той наистина е феноминален атлет ! Но остава една от най-големите му мечти а именно да "счури" ростижението на Дон Ритчи(UK)-1978г.-100 км за 6ч.10мин.20сек. може само да му пожелаем усрех !
А ето инф. за някои от нашите маратонци:

Българин тича по 100 км на ден
Цветан Цеков участва в супермаратони за привърженици на себенадминаването

Организацията "Шри Чинмой Маратон" не е много популярна по света. Тя включва хора, които искат да постигнат себенадминаване - да надхвърлят тавана на възможностите на организма. Няколко пъти в годината се провеждат турнири по бягания, много по-дълги от класическия маратон (42,195 км). Веднъж годишно се прави и супербягането на 3100 мили (4987,9 км). На пето място в последното такова състезание в Ню Йорк това лято завърши българинът Цветан Цеков.
------
24-годишният софиянец Цветан Цеков още не е възстановен от продължилия близо 2 месеца супермаратон в Ню Йорк. Предполага, че ще му трябват точно толкова, за да си върне първоначалната кондиция. В Ню Йорк той е тичал по 18 часа на ден - от 6.00 до 24.00 ч. В първия ден започва с невъобразимите 118,26 км, а след това продължава да се движи напред с около 60 мили (96,5 км) на ден. Крайната цел - 3100 мили, е минал за 51 дни и 16 часа. Победителят Сърджан Стоянович от Сърбия и Черна гора ги е преодолял за 46 дни и 10 часа. Целта на Цветан е следващия път, през 2006 г.,

да свали постижението си под 51 дни

Сега Цветан е уморен и няма да участва тази есен в по-кратки състезания в чужбина. Там той вече е печелил три пъти - през септември 2002 г. на 700 мили (бяга ги за 11 дена, 18 часа и 47 минути), през септември 2003 г. - на 1000 мили, и същия месец, но през 2004-а отново на 700 мили (10 дни, 20 часа, 58 минути).
Цеков участва едва на 20 години в първото си подобно състезание. То е "6 дни", в което оставя зад себе си 244 мили (392,84 км). Дотогава не е бил състезател, единствено се е подготвял за участие в маратон.
За движението "Шри Чинмой" научава чрез познати. То носи името на своя основател - индийски хуманитарен деец, философ, спортист и поет. Всичко започва в началото на 80-те години на миналия век. Идеологията на Чинмой е себенадминаването, пристъпването отвъд предишните постижения. Затова и в тези състезания конкуренцията и борбата за по-челно класиране остава на заден план. Участниците си помагат със съвети по време на бяганията, подкрепят се един друг с думи, поддържат духа си. Често се шегуват помежду си, за да превъзмогнат скуката от монотонното обикаляне. Те имат възможност да се изявят 3 пъти годишно - на 6- или 10-дневни състезания, на 700, 1000 или 1300 мили и в "Себенадминаване 3100 мили" - най-дългото състезание в света. То се провежда вече 9 пъти, като веднъж дистанцията е била 2700 мили.
Първата и основна разлика с лекоатлетическите турнири е в парите. При "Шри Чинмой Маратон"

комерсиалното е загърбено напълно

Победителите и призьорите не се награждават с нищо друго, освен с паметни купи. У тях обаче остава удовлетворението, че и този път са минали отвъд границите на възможностите. Че са преодолели задължителните моменти, в които им се е струвало, че не могат да продължат нататък. "За мен е като изкачването на Еверест. Носи огромна наслада и радост", обяснява Цветан.
Тези, които си представят бягания през камънаци, баири и прежапвания на реки, остават разочаровани. "Себенадминаване 3100 мили" протича за около 7 седмици в квартал на Ню Йорк, където се обикаля трасе от 883 метра около едно училище. Има и предизвикателства като "Пресичането на Америка" (от Калифорния до Ню Йорк), "Пресичането на Франция", на Италия, Австралия и т. н., но всички те протичат по нормални пътища. Защото участниците се изтощават достатъчно дори по обикновена улица. А в Ню Йорк се е бягало по бетонен тротоар, който е 5 пъти по-твърд от асфалта и на който маратонките се износват по-бързо. Само това лято, на 3100 мили, Цветан Цеков е изтъркал 10 чифта, които съвсем не струват малко.
Трудности по трасето все пак има, но са от по-различен характер - горещина и влага. В Ню Йорк през лятото температурата стига 40 градуса, а влажността е много висока, като при тропиците.
Местата за отдих също са необичайни - на квартири в района на трасето, не като хотелите при турнирите и първенствата. При денонощните състезания пък изобщо не се спи, а участникът сам си преценява кога и колко да си почине.
Противно на очакванията, броят на незавършилите е незначителен. Тази година на 3100 мили например от 14 стартирали, сред които и една жена, само 1 се е отказал. През цялото време организаторите

бдят за състоянието на бегачите

Преди старта всички са подложени на щателни изследвания, които целят да допуснат само напълно здрави физически хора. Присъства почти всеки ден и самият Шри Чинмой, макар да е вече на 74 години. Понякога той свири на различни инструменти на участниците, друг път просто си говори с тях и ги окуражава.
Всеки, дръзнал да се пусне на "Шри Чинмой Маратон", се подготвя по различен начин. Цветан прекарва повечето време при познати в Сан Франциско, където времето е благоприятно за трениране през цялата година. Там той медитира и бяга. През тренировъчен ден му се е случвало да мине до 140 км. Друг път пък е пробягвал към 12 часа наведнъж. За тичане си е определил 5 дни седмично, в рамките на един месец. Разчита също на натрупания опит и на паметта на тялото - то запомня предишни изпитания.
Преди състезания Цеков избягва всичко сладко, съдържащо бяла захар, всичко с бяло брашно и въобще храни, които създават киселини в тялото. Когато всичко започне обаче, забраните отпадат и се приемат всякакви неограничени калории, храни, витамини, минерали и протеини, които са нужни на тялото. Цветан Цеков участва без помощен екип. Така постъпват и повечето други, които взимат всичко необходимо от организаторите. Често се случва и случайни минувачи или съседи, живеещи в този район на Ню Йорк, да дават от себе си царевица, дини, напитки и т. н. В последния супермаратон само двама са имали помагачи, които по време на състезанието приготвят подкрепителните напитки и витамини.
В момента Цеков е единственият българин, който се пуска на супермаратоните. Той е поел щафетата от Валери Стобски, който на свой ред е представял страната ни. Иначе под името "Шри Чинмой Маратон Тим - България" има 30-ина сподвижници на идеята. Освен Цветан на по-къси дистанции участват още един-двама българи.
Клонът на движението организира в нашата страна
спортни състезания, като основното събитие е ежегодният маратон "Себенадминаване" за професионалисти и ентусиасти в Пловдив. В него

няма награден фонд,

но това не пречи последния път за участие да се запишат към 60 души. Тази година през страната ни мина и огън, който трябва да обиколи света. Нарича се "Международен пробег на хармонията". Начинанието е тръгнало от Лисабон, като в него са се включили, или предстои да се включат, милиони хора в Америка и Австралия - от деца до възрастни.
"В Америка иначе няма голям интерес към нашите бягания за себенадминаване, не се вдига много шум. Може би щеше да има, ако се даваше 1 милион долара за победителя", обяснява Цеков. Той не е оптимист, че голямото състезание "Шри Чинмой Маратон" може да се проведе скоро в България - трудно ще се набавят средства, а и би имало проблем с набиране на участници. Въпреки това Цветан забелязва вече, че се увеличават хората в страната, които постепенно започват да усещат духа на "свръхчовешките" бягания.

А ето и дгуг Български Лъв:

Нашенец ще пробяга 1600 км в Америка
С бягане, глад и студ всичко се лекува, твърди маратонецът
54-годишният инженер от Казанлък Ради Милев се готви да пробяга 1600 км на традиционния есенен ултрамаратон в Ню Йорк. Изпитанието се организира от световноизвестния индийски йога Шри Чинмой два пъти в годината и е мечта за всеки маратонец, обяснява нашенецът.
Още непретръпнал от последния си 100-километров пробег, Ради Милев започва подготовка за предстоящото предизвикателство в щатите. Той със съжаление признава, че е трябвало да откаже поканата да се включи в пролетния нюйоркски маратон. Причината е повече от прозаична - няма как да събере нужните $2000, за да участва и в двете бягания. Затова е решил да се включи задочно в първия маратон. До Деня на предизвикателството - 25 май, ще прави всеки 100-километрови обиколки около гребния канал в Пловдив. След това още 5 дни ще бяга из страната същото разстояние. Една от отсечките ще бъде около Чирпан, където е роден. Тези 10 дни ще бъдат и най-добрата ми тренировка за есента в САЩ, казва Ради. По традиция ултрамаратонът в Ню Йорк ще стартира на 4 септември в три дължини - 700, 1000 и 1300 мили. Първи тръгват участниците в най-дългата дистанция, след тях - в средната, и накрая - в най-малката, за да финишират заедно. Засега Ради предвижда да се пусне на 1000 мили /1600 км. В 15-годишната история на този супермаратон тази дистанция са завършили само 30 души в света, припомня той. Мнозина спортни капацитети поставят успешния финал на 1000 мили в Ню Йорк по-високо от покорявянето на Еверест и Ради е съгласен тях. Той признава, че единственото, което може да го спре от участие, са парите. И много се надява, че този път ще се намерят родолюбиви спонсори, които ще оценят поредното предизвикателство на един българин пред света. Името на Ради е записано и в хрониката на редица световно известни състезания - Спартатлонът - Атина-Спарта (246 км), супермаратонът Виена - Будапеща (360 км). Въпреки това той не обича "високото спортно майсторство", както го наричат онези, посветили живота си на борбата със секундите и метрите. Повечето изявени спортисти се изхабяват от екстремните натоварвания и веднага след прекратяване на активната дейност, рухват. За него спортът е преди всички здравословен начин на живот. Най-силният стимулант, който си е позволявал преди състезания, е лъжичка мед. Освен това не пуши, не пие и не яде месо. За 6-те дни, в които минава 600 км, се е поддържал само с 4 кг домати, 3 кг ябълки, 11 вафли и 3 л чешмяна вода на ден. В други случаи пък след 100 км пробег пие една боза за възстановяване. Бягане, глад и студ - с това се лекува всичко, убеден е Ради. Когато за по-дълго време прекъсва спортуването, случвало се е да изкара 10 дни само на вода като компенсация. Сам се е убедил, че организмът не гладува, а минава на вътрешни резерви и изхвърля цялата вредна шлака. След едноседмично гладуване човек се чувства като новороден, казва той. И може да му се вярва, защото Милев не помни да е боледувал. Лекарствата, дори аспиринът, са пълно табу за него.
Изкачва по 1500 етажа на ден за рекорд в “Гинес”
Преди години Ради Милев мечтаел да постави рекорд за Книгата на Гинес. Хрумнала му щура идея - 24 нонстоп да изкачва Айфеловата кула. Започва дори сухи тренировки по стълбите на кооперацията, в която живее. Стига до 1500 етажа на ден и вече смята, че може да атакува прочутата кула в Париж. Не успява обаче да събере пари за визата, пътуването и престоя. Типична история за една бедна държава, казва Ради. Само преди седмица стана ясно, че гръцкият ултрамаратонец Янис Курос, който живее от години в Австралия, ще получи 40 хил. долара, за да бяга 10 дни по 100 км. Ради пък направи подарък със своя маратон на първия си внук Тодор, който на 12 май навърши 1 годинка. Когато потеглил рано сутринта, за да пробяга 100-те километра, обещал на семейството си, че за рязането на празничната торта около обяд ще се прибере. Тръгнал от Казанлък, тичал по Балкана, до Шипка и Бузлуджа, до храм-паметника и през Розовата долина. "Каляваме внучето още отсега по моите рецепти", хвали се Ради. Къпят го с по-хладка вода, не го лишават от разходка и в най-студеното. И момченцето не боледува, здраво и жизнено е като дядо си. Още на времето Ради успял да запали цялото семейство по дългите бягания. Съпругата му Маргарита и двете му дъщери Златка и Даниела са участвали по няколко пъти в маратона "София". Следващият маратонец във фамилията ще бъде малкият Тошко, убеден е дядото. Освен любител на маратонското бягане Милев е и изобретател. Като научен сътрудник в Института по хидравлика и пневматика в Казанлък, където работи 18 години, станал автор на три изобретения. Дълго време неговите изделия се използвали при производството на първите роботи и манипулатори у нас.
За седмица покорил върховете на 7 планини
Ради се увлича по маратона преди 17 години заради хаплива реплика на непозната дама. След един напрегнат ден в Института по хидравлика със съпругата си Маргарита двамата тръгват на разходка извън града. Тя върти педалите на велосипеда, а той бяга край нея. На отиване срещат две спортно облечени дами, които вече се връщали от своя джокинг. След 5-6 км пробег Ради и половинката му тръгват обратно към града и гордо задминават плувналите в пот жени. "Лесно е, когато не си бягал до язовира да се правиш на мъж", изстреляла зад гърба му, ядосана едната от тях. Репликата така амбицирала Ради, че още следващата вечер той хукнал към язовир "Копринка" и без проблем, в същото темпо, се прибрал. Казанлъшкият инженер признава, че не обича класическата дисциплина - 42,195 км. С много по-голям хъс се пуска на дистанции от 100 и повече километри. Като върхово постижение смята неистовия си пробег през 1987 г. по седемте планински първенци на България - Мусала, Вихрен, Ботев, Черни връх, Персенк, Руен и Богдан. За 7 дни, в чест на VII конгрес на Туристическия съюз Ради минава 735 км. Само с една раница той обикаля Стара планина, Рила, Пирин, Витоша и Родопите. За тази седмица сваля сваля точно 8 кг.

Желая ви здраве !

_________________
Поклон на теб, природо, създанье необятно

на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,

на твойта вечна младост и вечна красота,

на всичко, що е в тебе божествено и тайно,

невидимо, кат бога, велико и безкрайно

и равно с вечността;
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Много се отклонихме от темата...

От книгата на рекордите на Гинес 2010 (извинявам се за лошото форматиране):

Distance/Time Time/Distance Name Location Date
50 km 2:48:06 Jeff Norman (GB) Timperiey, UK 7 Jun 1980
100 km 6:10:20 Donald Ritchie (GB) London, UK 28 Oct 1978
100 miles 11:28:03 Oleg Kharitonov (Russia) London, UK 20 Oct 2002
1000 km 5 days 16:17:00 Yannis Kouros (Greece) Colac, Australia 26 Nov - 1 Dec 1984
1000 miles 11 days 13:54:58 Peter Silkinas (Lithuania) Nanango, Australia 11-23 Mar 1998
6 hours 97.2 km Donald Ritchie (GB) London, UK 28 Oct 1978
12 hours 162.4 km Yannis Kouros (Greece) Montauban, France 15-16 Mar 1985
24 hours 303.506 km Yannis Kouros (Greece) Adelaide, Australia 4-5 Oct 1997
48 hours 473.495 km Yannis Kouros (Greece) Surgeres, France 3-5 May 1996
6 days 1038.851 km Yannis Kouros (Greece) Colac, Australia 20-25 Nov 2005

Здравейте!
Благодаря ви за добрите отзиви и за настойчивоста да ви пиша на Кирилица(благодарение на тази критика и напълно основателното ваше възмущение вие ми” помогнахте”да си я инсталирам найнакрая)Сега смятам да отида и по- далече
Незнам как ще ви прозвучи но хайде да си коригираме сега и псевдонимите на Кирилица , е разбира се който желае!
Относно разказа за нашето преминаване наистина за тези 20 години времето беше изтрило някои незначителни детайли. Когато зарочнах да пиша ,почти всяка вечер сънувах преминаването на отделни участаци от трасето А ето как започна всичко (имам в предвид нарисването на тази история):.
Знам че няма нищо случайно в този свят и ,че точно след 20 г.попадам на Планински Форум(признавам си, че веднага ме впечатли професионализмът и вещината с която е изграден този сайт)търсейки нещо ново свързано с нашите планини и „случайно”,
откривам AnthoniM ,решил да поеме по нашите стъпки след цели 20 години по същото време на годината,ако не беше той при това забързано ежедневие щях да отмина тези дати като всички останали..Имаше едно място в разказа, което умишленно пропуснах
нашата пресечна точка м/у битието и небитието.Но причината е един от нашите другари с който исках да осъществя връзка и не успях за това време докато пишех.(разбрах че е някъде в странство и не успях да взема разрешение да побликувам тази случка касаеща повече него отколкото мен)Въпреки че тогава си бяхме казали , че ако е живот и здраве някой ден след 20-30г. ще я разкажем.
Е остават още 10г. и тогава ............
Друго до като пишех с огромно удоволствие разглеждах вашите (имам в предвид на Форумците) снимки и”пътувах ли пътувах” по Пирин,Рила,Родопа и Балкана места където съм бил и несъм бил.Ех какво удоволствие ми доставихте само........
Не исках да завършвам така но когато потърсих нещо за Иракли онова райско кътче от нашето черноморие оставило тогава такъв мил и приятен спомен в нас, бях повече от потресен. Та то беше защитен природен резерват а е станало..............

http://www.metacafe.com/watch/1558871/

Желая ви здраве !

_________________
Поклон на теб, природо, създанье необятно

на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,

на твойта вечна младост и вечна красота,

на всичко, що е в тебе божествено и тайно,

невидимо, кат бога, велико и безкрайно

и равно с вечността;
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Последната промяна е направена от Balkana на Чет Сеп 09, 2010 10:03 am; мнението е било променяно общо 1 път

Тези материали написани по-долу бях намерил от хора с моята и вашата "кръвна група", предимно свързани с Ком-Емине- мнения и спомени на участници. Не исках да ги задаржам само за себе се, исках да ви ги предоставя и на вас.
Ето едно интересно мнение относно смисълът да преминеш през този маршрут:

"Въздигащо е да опиташ нещо гранично и да успееш. Изпитанията за силите (и още повече – за волята) са рядко срещани в днешния уреден живот. С изключение на форсмажорните условия, но не говоря за тях, а за тези баири, които сами поставяме пред себе си. За да се почувстваме способни, устремени и в контрол над себе си.
За мен ходенето по планините, когато е с цел натоварване, винаги е било като един въпрос, един тест. До някъде пред физическата подготовка, но много повече пред съзнанието, защото дълго след като спра да усещам краката си мога да си наложа да вървя и да продължавам напред въпреки протестите на тялото. "

И един спомен по този маршрут:

“В облаците съм.” Това е мотото на запалени катерачи, които обикалят планинските върхове в Северозапада. Напоследък те опитват силите си и нощем.
“Маршрутът до връх Ком е възможно най-лесният за нощно изкачване - казва Стефан Руманецов. - Всъщност трудността е тъмнината, затова всеки трябва да има добър фенер - т.нар. челник. Възможно е да падне мъгла или дъжд. А в тъмнината толкова трябва... Задължително е да се носят и повече дрехи.”
Според Стефан необходимо е, преди нощем да изкачиш планината, същият маршрут да е преминат денем. “Аз го правя с приятели при съвсем слаба луна, но е по-добре да има пълнолуние. Тогава може да се ходи и без челник. Виждат се теренът и светлините на Берковица.”
Хобито на Стефан Руманецов е планината. На поход винаги е с добро оборудване. В раницата си носи хляб, чушки, луканка, кашкавал задължително, мед и халва.
Локумът е екстазито на планинаря. Тези храни дават енергия. Провизиите се приготвят по-рано - хлябът се изсушава, за да не плесенясва. При нощните изкачвания спален чувал е задължителен. Радио също - мечките бягат от непознатите звуци.
За нощния преход най-важната екипировка е добрият челник. Тези фенери са с мощни диодни лампи. Те са икономични и имат опция за осветяване на по-дълги разстояния за проверка на някаква опасност.
Нощното ходене е много приятно през лятото, тъй като при ясно време и пълнолуние се вижда много надалеч. Най-голямата трудност идва рано сутрин. Тогава на човек му се доспива и започва да става опасен за самия себе си. “Най-добре е да се поспи час-два, после цял ден може да се върви”, съветва Стефан.
Преди месец с негов приятел направили преход от хижа “Горни Лом” през връх Миджур (2068 м), по границата до връх Ком (2016 м) и долу до хижа “Ком” само за 18 часа. Ден и нощ, без да спят, със съответно разрешение от Гранична полиция.
Потеглили един петък. До “Горни Лом” се качили и там спали под един бор. С по-бързо темпо взели отсечката до върха. “Оттам се вижда на длан цяло Сръбско. Стръмният северен склон от наша страна няма нищо общо с разлетите южни склонове.
Така или иначе Миджур е най-високият връх на Сърбия. От него се върви по границата на изток и се достига връх Трите Чуки над Чипровци, който е много стръмен и опасен. Не се препоръчва за начинаещи без водач”, реди Стефан. Точно под връх Доброутро ги хванало тъмното. Граничарите ги виждали как блещукат като светулки с фенерите.
Изкачвачите не носели оръжие. Паленето на огън по границата било забранено, само в краен случай, ако закъсат и търсят помощ.
“Понякога е нужно да се носи джипиес”, уверява Стефан. Ако районът е с гъсти мъгли, както е на връх Ботев, тогава е незаменим.
Там се качил през март. Цяла нощ крачел в мъглата и на следващия ден стигнал върха.
“Аз не спя на хижа, само под открито небе, в землянка или заслон”, споделя любителят на планината. И разказва една от планинските си истории с премеждия. Тръгнал от Берковица през закритата хижа “Здравченица” с хъскито си Рекс. Като се качвали нагоре четириногият му приятел изведнъж изчезнал.
“Светя с челника и внезапно виждам чифт очи в тъмнината, изчезват и се появяват други, и то на моята височина. Изгубих ума и дума. Пуснах професионалния челник и видях с облекчение срещу мен два коня”, смее се Стефан.
Досега животни не са го нападали. Мечки стръвници бродели само около с. Мугла в Родопите. Спомня си, че там спал в палатка, но по пътя към него се присъединило заблудено ловджийско куче и така нощта минала без нападение. Мечка е виждал единствено в Троянския Балкан над Царичина пътека. Чул тътен на падащи камъни, но мечокът го отминал. В планините в Северозападна България няма вълци, те бягат от човека. Хищниците обикновено идвали от Сръбско.
Най-интересно и с красиви гледки за планинарите е, когато има пълнолуние. От билото на Северозападна Стара планина виждат сръбските планини, белоградчишката кула, а при ясно време - и Карпатите в далечината. От Ком се вижда Витоша и погледът стига и до Рила и Осоговска планина на запад.
За един планинар гордостта е да мине през всички трудни маршрути. Стефан отдавна е свършил тази работа. “Добрият турист трябва да се откаже навреме, ако има голяма мъгла”, предупреждава опитният планинар. “Планината си е там, но човекът може да изчезне. Два пъти съм се отказвал от Миджур, когато се появява изненадващ адски студен вятър, примесен със суграшица.”
Живко Момчев: Избрах по-трудния път по билото на Стара планина
Ако не успея да изпълня големия си блян за околосветско пътешествие, тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина - от единия до другия й край.” Думите са на Алеко Константинов, които той често повтарял пред приятелите си. Негова е идеята за пешеходно преминаване от единия до другия край на България по билото на величествения Балкан. През 1990 г. Ком-Емине става част от международния туристически маршрут Е-3, който започва от бреговете на Атлантическия океан и свършва в Черно море.
Днес съществуват 2 възможности за изминаване на този маршрут. Едната е включване в ежегодния национален поход, който се провежда с група планинари от цялата страна, планински водач и множество подкрепителни пунктове.
Другият начин е самостоятелен - най-добре от двама или трима души, които се познават добре и са готови да преминат заедно през този малък ад. Казвам малък ад, защото маршрутът е сериозно изпитание не самоза физическата издръжливост, но и за психиката.
По пътя има множество препятствия, които могат да демотивират. И повярвайте ми, когато си изморен, не си се къпал от седмица и трети ден ядеш мухлясал хляб и суджуци, дребни неща могат да те изнервят и лесно да кажеш: “Дотук.”
Когато на 30 юли т.г. изкачихме Ком, Петър каза: “Нито крачка назад.” Всеки път, когато съм мислил да се отказвам, в съзнанието ми изплуваха тези думи. Всяка крачка е извоювана - с тежката раница, жегата, кървавите мазоли. Всяка крачка те приближава към “следващата вода”, а на билото водата е дефицит. Нямаш право да отстъпваш, докато не стигнеш до голямата солена вода. От опитни планинари бях чувал, че по време на прехода идва един момент, в който претръпваш. След този момент болката в краката, липсата на баня, на плодове, на социални контакти, на легло, дори и умората не ти правят впечатление. Свикваш. При мен този момент дойде в края на прехода, в участъка между Елешница и Дъскотна. Тогава вече спътниците ми Петър и Ясен ме бяха оставили, разбира се, по уважителни причини. Бяхме с Таня, която се включи на Кръстец. Пътеката беше гъсто обрасла с къпини и непрекъснато се спъвахме. Краката ми щипеха от потта и хилядите драскотини, а панталоните ми се докъсаха и започнах да ги застъпвам. Движехме се с около 500 м/час. На излизане от този участък паднах и казах на Танчето: “Не знам дали ще имам сили да изтърпя това.” Храната не издържаше на жегата повече от ден. Добре че след Дъскотна ни настигна Иво от Русе. Той носеше краставици, сухари и ром - ценни провизии.
Походът в класическия си вариант се оказа много тежък. И въпреки това не съжалявам. Нито за времето, нито за раните, нито за 13-те килограма, които изгубих по пътя. Съжалявам само, че не можах да почерпя Петър и Ясен по една бира на Иракли. Не знам как бих се справил и с каракачанките, и с мечката през нощта, и с конете, които можеше да ни прегазят под Издремец, ако не чувах стъпките им зад гърба си. Затова искам да им благодаря. И на Косьо от Враца, и на мама Жени и татко Момчо за динята на прохода Витиня, на Ники от Троян и Георги, без които щях да се откажа още на Беклемето.
Май догодина ще отида до морето по по-лесен начин. Например с колело?

Бъдете здрави !

Здр-те! Реших да споделя с Вас една рецепта за "по така" бисквити. Мисля ще е от полза за всеки обикалящ из горите, нуждаещ се от малко доп. енергия. Използвам такива вместо вафли и т.п. и съм много доволен. А ето и рецептата:
2 яйца
2-3 с.л. олио
1/2 ч.ч. захар
1 ч.ч. пчелен мед
1 ч.л. канела
1 п. ванилия
1 п. овесени ядки (или около 600г.)
1 бакплувер
1 ч. натрошени орехови/бадемови ядки
1/2 ч натрошен черен шоколад
кокосови стърготини за феновете
oколo 30 с.л. брашно

Яйцата се разбъркват първи, след което се добавят и останалите съставки. Цялата смес се разбърква добре. В тава за печене се оформят бисквитоподобни форми и се поставя по средата във фурната на 150 градуса за около 15 мин.(съставките търпят промяна според вкуса и желанието)

Присетих се и за още една, но за сушено месо( jerky). Добър източник на протеин и сол със свръх-леко тегло.

Телешка рибица, контра филе или каквото намерите стига да не е много жилесто и мазно. Ако има от последните се опитвате да ги отстраните до колкото е възможно. Оставяте го в камерата за около 1.5ч. да се втвърди малко и след това се нарязва на тънки резени(около 3мм) като гледате парчетата да бъдат нарязани напречно на мускулните влакна. В подходящ съд поставяте месото и заливате с марина да престои 24ч. Марината е в общият случай смес от каквото Вие харесвате, google - beef jerky marinnade за допълнителни идеи. В общ план - сол, лимон, соев сос, черен пипер, мед, вино и т.н. След като отлежи 1 денонощие месото се суши във фурната на най-ниската възможна температура при леко отворена врата, за да излиза влагата. Може да забиете по една клечка за зъби в краищата на всяко парче и да го провесите м/у решетките на скарата. Така ще спечелите повече място. Месото се суши до пълно втвърдяване. То може да се съхранява на сухо и хладно място в продължение на 3-4 месеца.

Това лято съм запланувал преминаване на К-Е с колело и тези 2 леко-хранителни съставки са част от багажа ми.

С поздрави!