Тези дни мисля да опитам да стигна до Скакавците. Единственият разумен вариант ми се струва от хижа Рибни езера през върховете Венеца, Шишковица и Възела до петте коти на Скакавците. Тази тема я следя отдавна по принцип, и все пак пропускам ли друг по-добър вариант?
Какво мога да очаквам от терена по това било. През юли преминах през всички върхове на Рилецкото било - от Кьоравица до Бричебор. През по-голямата част от маршрута, теренът е много приятен, но самият връх Рилец представляваше сравнително труден скален ръб и при преминаването му скоростта на движение пада драматично. Трябва ли да очаквам такъв терен и към и по Скакавците? Това е важно и за това да мога да си направя груб план за деня. Изчислявам разстоянието на около 27км. Ако мога да поддържам нормално темпо 3,5км/ч, всичко ще е наред. Но си мисля, че трябва да съм по-предпазлив в прогнозата си за средната скорост.
Имате ли някой по-скорошно впечатление от заетостта на хижа Рибни езера. В началото на юли още беше вероятно 60-70% пълна. Възможно ли е пълно запълване на капацитета в отпускарския месец август?
Ако си сам, едва ли ще бъде проблем да намериш едно място на х."Рибни езера", все пак има и бунгала около хижата.
При положение, че твърдо си решил именно от там да бъде изходната ти точка, по-лекият вариант е да минеш през долината на Маринковица и да се насочиш направо към едноименния връх, после е ясно, по билото, Възела, Драганица и Скакавците.
Един приятел го направи така преди 4-5 години, по спомени за 13 часа.
Сериозно е разстоянието и терена на места не е много приятен (не като камънака на Рилец), но не навсякъде си личи пътека, трябва да се оглеждаш, има хвойни, жилави треви, тук-там и клек.
Иначе най-бързо е да се тръгне направо от Тиха Рила, рано на разсъмване, при всички положения.
Вто Авг 03, 2021 6:59 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Димов, ако решиш да минаваш от Шишковица към Възела, труден терен са Жандармите. Виж най-напред как ще минеш там.
Определено минаване през връх Маринковица изглежда смислено. Разстоянието и денивелацията остават доста подобни, но избягването на труден терен ми е важно.
Виждам, че червената маркировка от хижа Рибни езера до билото е през клек, но предполагам няма как да има много обрасли участъци. Все пак това си е Е4 и има приличен трафик.
ДИАНА, dobrifin, благодаря! Струваше си да попитам!
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Ние сме го правили така: Спим на Кирилова поляна, сутринта тръгваме в 6 часа с колата към Тиха рила, паркираме до постройката, сипваме си вода от чешмата и хващаме пътеката за Горен говедарник. После ние минахме директно нагоре и надясно към Възела за по-накратко, но да речем, че хващаш червената маркоровка и се изкачваш нагоре в посока вр. Маринковица /2536м/. Но като излезеш над стръмното и над клека /на ниво 2400-2500м/ може да хванеш направо посоката към Възела. Оттам нататък е ясно...
Обиколихме петте скакавеца и се върнахме на Тиха Рила за около 11 часа и 30 мин. т.е еднодневен преход
По самите Скакавци няма технични участъци, ходиш нагоре надолу. Тук-там има клекови участъци, за да не се мотаеш из тях ползвай навигация.
Можеш да спиш на палатка или в колата на Тиха Рила и сутринта да тръгнеш рано.
Тръгнах вчера от Рибни езера по червената маркировка, отделих се от нея там, където препоръча dobrifin, в посока кота 2591. Продължих после към връх Възела и връх Драганица. Да, по целия маршрут технични участъци няма, но лесен терен също няма, с изключение на кота 2591м.
Тръгнах с 2 литра вода и се опитвах да пестя максимално, но практически бях през цялото време обезводнен. Имах достатъчно храна, но ми беше напълно невъзможно да се храня. Стигнах връх Голям Скакавец. Темпото ми беше много бавно, слънцето печеше яко от сутринта до следобед. Продължих към Среден Скакавец 2711м и го достигнах. Върхът е отбелязан като безименна кота на bgmountains, но се явява най-високата точка на билото.
Никак не бях добре вече, но продължих още. На седловината между Среден Скакавец и Малък Скакавец взех решението да се върна. Оставаха ми последните три коти, но бях вече много изтощен и дехидратиран. Освен жаркото слънце, имаше много силен вятър по билото, който допълнително изсушаваше. По този маршрут няма план Б. Единственият път е връщане по билото и през върховете. Признавам, че разказът на angel за бурите край Теодосиеви караули, починалият мъж на близка възраст до моята в Осоговската планина и други подобни, допълнително ми повлияха, да не си играя с живота. И като знам с какви усилия стигнах обратно хижата, то е ясно, че продължаване до края щеше наистина да е игра с живота.
На моменти имах усещането, че някои е включил реотани под шапката ми. След дълга почивка, едва около 8 вечерта бях в състояние да се храня за първи път този ден.
Яд ме е защото не съм в лоша форма, правил съм двойно по-дълги преходи като разстояние и денивелация, но в този ден не се случиха нещата.
На връщане хванах по-директно слизане без пътека от връх Възела към долината. Набих се във хвойна и клек последните 20 метра, но това можеше да се избегне. Човек може да атакува директно връх Възела от долината без пътека по стръмен тревист склон, но без клек и без скали. Това би спестило изкачването и на кота 2591м.
Ще трябва да се прави нов опит някой ден.
Пет Авг 06, 2021 9:01 am
tzezko
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1250 Местожителство: софия
В грешка си....
.....ама дано се осъзнаеш.
Не "Провал", а "отървах се" или "спасение", или пък " егати тъпака съм" е заглавието на поста ти.
`що тръгна с цели два литра в най-топлия летен ден за годината? Можеше една двестаграмка да вземеш.
И при положение, че имаш някаква теоритическа подготовка за това какво те чака.
А физическата форма е толкова преходна величина, че точно както си мислиш, като всеки "големец" из планината, че си добре, така сядаш и не можеш да помръднеш.
Пък като те налазят и разните му мисли- хептен.
`земи се нормализирай и знай, че не всичко е на всяка цена.
Пет Авг 06, 2021 10:18 am
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Димов, не съжалявай, не е провал това. Маршрутът и без свръх жегата е дълъг и нелек.
Ако е в друго време пък, трябва да се съобразиш с по-късия ден, а ти ходиш сам и едва ли си срещнал хора по това трасе.
Със сигурност ще го направиш отново, че там е дивна красота и вече ще си наясно с терена.
Ние в петък следобед пристигнахме на Белмекен. Вятърът беше леден и температурата под 10 градуса, след пловдивските 40+.
А в събота по обед на Грънчар беше пек голям. Убедихме семейство с три деца да не тръгват тепърва за Мусала.
Те си бяха направили сметка без кръчмар, че може да останат да спят на Върха в метеорологичната станция.
Винаги се надяваме Рила да ни допусне и затова се връщаме отново.
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Това, което си наумил, сравнително безпрепятствено, може да се получи само зимата след обилен валеж от сняг, който да покрие клека, с последващ продължителен антициклон и застудяване, за да го фирнова.
А това не се е случвало в Рила от много години. И аз го чакам
Според последните прогнози, очертава се появата на втора поредна La Niña през края на лятото и началото на есента, както и значителна вероятност (~70%) явлението да продължи през зимата (ноември-януари):
Беше ми домъчняло за Скакавците, че от 2016 г. не ги бях обхождал доволно и така вчера се насладихме на любимите гледки по тяхното било.
Вода на изворчето под вр.Възела има, макар и слаба, канчето е необходимо за наливането ѝ.
Вто Авг 17, 2021 6:01 pm
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 340
Скакавците днес на 09-ти 09-ти
Пак благодаря на dobrifin и ДИАНА за информацията!
Днес, от втори опит, се получи пълната обиколка на билото на Скакавците с изкачени всички върхове и междинни коти до кота 2670м. със старт и финал в хижа Рибни езера.
Първият опит го нарекох провал, разликите с днес са няколко. Оставих си част от излишния багаж в хижата, така теглото на раницата падна на едноцифрено число, взех си повече вода, въпреки студеното време 3 литра бяха на ръба да не стигнат. Изкачих и спуснах връх Възела директно от долината на Маринковица - това крие своите рискове най-вече на спускане. На изкачване, човек може да си избере визуално терена, така че да избегне клек и скали, но първите 150-200м. са с много голям наклон.
Макар километрите да не са впечатляващи, положителната денивелацията да е около 1800м., признавам си, че този преход ми е на моя лимит. Бих казал не само физически, но и ментално - не ми беше приятна мисълта, че план Б няма, а план А е връщане през всички тези върхове.
Най-високият роден връх, с който не сме се срещали, е Карааланица. Така че утре съм към хижа Македония, дано планът се получи докрай.
Бравос! Упоритостта и търпението се отплащат подобаващо, радвам се, че си успял да ги минеш от край до край, за да преживееш на живо магията наречена "Скакавци"
Пет Сеп 10, 2021 10:34 am
Йосарян
Регистриран на: 17 Юни 2012 Мнения: 685 Местожителство: Димитровград
Re: Скакавците днес на 09-ти 09-ти
Dimov написа:
Пак благодаря на dobrifin и ДИАНА за информацията!
Днес, от втори опит, се получи пълната обиколка на билото на Скакавците с изкачени всички върхове и междинни коти до кота 2670м. със старт и финал в хижа Рибни езера.
Първият опит го нарекох провал, разликите с днес са няколко. Оставих си част от излишния багаж в хижата, така теглото на раницата падна на едноцифрено число, взех си повече вода, въпреки студеното време 3 литра бяха на ръба да не стигнат. Изкачих и спуснах връх Възела директно от долината на Маринковица - това крие своите рискове най-вече на спускане. На изкачване, човек може да си избере визуално терена, така че да избегне клек и скали, но първите 150-200м. са с много голям наклон.
Макар километрите да не са впечатляващи, положителната денивелацията да е около 1800м., признавам си, че този преход ми е на моя лимит. Бих казал не само физически, но и ментално - не ми беше приятна мисълта, че план Б няма, а план А е връщане през всички тези върхове.
Най-високият роден връх, с който не сме се срещали, е Карааланица. Така че утре съм към хижа Македония, дано планът се получи докрай.
Два пъти съм тръгвал за Скакавците и двата пъти не стигнах до тях а се наложи да променим преходите. Така че браво.
Ако започнеш да бивакуваш под звездите приключенията стават много по-разнообразни и интересни.
_________________ И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3
Страница 3 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
