Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 347 Местожителство: София
Всъщност името на върха е Юмерджик, чийто произход според географския речник на Живко Радучев, може да се търси в турчин на име Юмер, който е притежавал върха и земите около него. Юмерджишкото езеро, което е разположено източно от върха е известно още и като Мерджика и заради това в някои карти и върхът е посочен с това име.
Името Герман идва от местостта Германица, където някога е имало постройка за горски работници. И реално Герман е третото име на върха след Юмерджика и Мерджика.
Сря Авг 11, 2021 8:42 am
milen_kb
Регистриран на: 14 Авг 2010 Мнения: 87 Местожителство: София, Габрово
Преди 3-4 години на върха имаше изпочупена табела с надпис вр. Герман (2485 м), която едва ли стои още.
Сря Авг 11, 2021 10:03 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
milen_kb написа:
Преди 3-4 години на върха имаше изпочупена табела с надпис вр. Герман (2485 м), която едва ли стои още.
Табелата е там и вероятно е обновена - затова тръгнах да пиша...
goro_levskara написа:
Всъщност името на върха е Юмерджик, чийто произход според географския речник на Живко Радучев, може да се търси в турчин на име Юмер, който е притежавал върха и земите около него. Юмерджишкото езеро, което е разположено източно от върха е известно още и като Мерджика и заради това в някои карти и върхът е посочен с това име.
Името Герман идва от местостта Германица, където някога е имало постройка за горски работници. И реално Герман е третото име на върха след Юмерджика и Мерджика.
Жоро, мерси за пояснението.
Знаеш, че към имената в Рила съм особено подозрителен, затова поразрових тук-там за Герман.
В рилския речник на Радучев Юмерджик не е споменат като Герман, за разлика от "Върховете..." на Румен Грънчаров.
Защо Румен Грънчаров е насадил това име на Юмерджик, не е ясно, след като:
- Рилският речник изрично дава местност Германица в землището на Добърско, поляна с постройка и пр. (както ти пишеш) с пътека-алтернативен подход за х. Македония през нея.
- Павел Делирадевата карта на Рила и коментарът към нея от 1936 г. казва следното:
Цитат:
Името на прохода (Ай-гидикъ, бел. моя), подобно на Мара-гидикъ, е преминало и върху съседнитѣ, опредѣлящи го, върхове. Северниятъ връхъ, разположенъ на старата турско-българска граница, се нарича от пастиритѣ Сукмана и Ламбурато. Той е по-масивенъ и по-високъ - 2633 м. На картата ни, заедно съ Ангеловъ връхъ, е измѣстенъ малко по-назападъ. Нарекохме го Голямъ Аи-гидикъ. Южниятъ или Малъкъ Аи-гидикъ, въ всички карти е погрѣшно именуван Германица. Съ последното име се нарича разстланото въ южна посока пасище. "
- на нито една от нашите официални топографски карти, стари и нови, няма означен в. Герман в района.
_________________ Бутам след осмата бира
Сря Авг 11, 2021 3:36 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Дидо, табелата се появи, когато наслагаха масово табелите за Е4.
Ти си наясно каква е картата, върхът е отбелязан като Герман:
Въпросът с имената ще е вечен.
Ето какво пише през 1957 година Асен Христофоров в "Скици из Рила", в разказа "Кръстниците на планината":
"..... Няколко прелестни върха се издигат по мощния планински рът на юг от Мечи връх, който завършва с двухилядника Капатник,
вдал се като клин към насрещния Пирин или като някакъв ненужен придатък на Рила. Той е самотен и безлюден и през най-хубавите
летни дни, посещаван само от боринари и овчарчета от Бачево и Годлево. Затова по тоя рът се срещат толкова много стари турски имена
и толкова малко нови български названия, оставени от наши планинари.
А тъкмо те, планинарите, са истинските кръстници на рилските долини и поляни, на изшилените върхове и на непристъпните чуки.
Много от новите названия са плод на случайни хрумвания, на различни случки в планината, а понякога дори и на весели приумици;
но те неусетно си пробиват път и заживяват в съзнанието на поколения от нови туристи. В тях няма онзи приказен елемент, който се
среща при някои от старите турски имена, свързани с легенди и древни поверия.
Произволното побългаряване на тия имена би унищожило легендите, и хвърлило в забрава оцелелите през вековете поверия.
По-добре би било да се коват нови звания на местности, върхове или езера, останали без имена и досега. Това е пътят към дейното побългаряване на планината. Тая задача е присъща на истинските туристи, които проправят нови пътеки из нея и проучват кът по кът
и най-затънтените места....."
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Сря Авг 11, 2021 11:22 pm
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 347 Местожителство: София
Днес най-накрая успях да се снабдя с енциклопедичния справочник на Александра Киселкова - Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878-2014.
В него се съобщава, че с писмо на Държавния съвет №....... от 01.02.1989 връх Юмерджик е преименуван на Герман.
По всяка вероятност просто са взели името на местността Германица и са "кръстили" върха Герман, а езерото Германишко.
Друго обяснение не мога да дам за себе си, но определено това име не би трябвало да фигурира в туристическите карти и
справочници. Тук изниква другия въпрос, обаче, а именно кое от двете имена, Юмерджика, или Мерджика e правилно да се
използва в литературата, но може би вече е късно да си отговорим на него. Аз лично в моите таблици го водя с първото име,
взимайки предвид, именно турчина Юмер и земите, които е притежавал, според речника на Живко Радучев.
Иначе от това, което е написал Павел Делирадев, поне аз разбирам, че Малкия Ай Гидик (днешния Малък Мечи връх) е погрешно
именуван в картите, като Германица. Но това значи, че той въобще не говори за Юмерджика, а точно за Малък Мечи връх. Между
двата има ясно изразена седловина и не бих допуснал, че го водят за един връх. Предположенията са ми, че цялата местност в района
се е наричала Германица и на Малък Мечи връх е дадено именно това название.
Но на 15.06.1942 идва заповед и Ай Гидик се превръща в Мечи връх, както е известен и до днес. И може би точно тогава съседа от
югодапад - Юмерджика, може за пръв път да е наречен Герман? Но пък ако е било така, то това име, би трябвало да се наложи с времето, но това не се е случило, тъй като в речника, дълги години след това, Живко Радучев използва автентичното за мен Юмерджика.
Сложен казус, но както е и за много други неща, така и тук, ако дадено име не се използва дълго време никъде, то определено ще бъде забравено. В този ред на мисли, съм на мнение, че след години никой няма да е чувал и да си спомня за името Герман, както и за много
други изкуствено наложени именования.
Пон Окт 04, 2021 4:16 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Speedy наскоро ми обърна внмание на този труд на Стефан Георгиев:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
