Много дълго се чудих дали в началото на декември ще мога да се измъкна нанякъде, очертаващите ми се почивни дни бяха неделя и понеделник - 2-3 дек. Чудех се къде и какво да бъде.. чудех се и с кой, щото понеделник малко хора можеха да се измъкнат от работа.. Но, се оказа от хубаво - по - хубаво
Освободих се и в събота, пък си имах и спътник, тъй че, оставаше само да съберем екипировката
Снегоходките бяха задължителни, взехме и котки, пикел, дебели дрехи - няма как без тях, храна за 3 дена, между които и доста супички за котлонче, и много сладки неща
Дестинацията - Костенец - курорта и нагоре към х. Белмекен. Влака в 8.30, в града бяхме към 10 - 10 и нещо, едно такси ни хвърли на обръщалото на курорта Костенец, от там 10.30 тръгнахме нагоре. Дъждът предния ден беше позаледил малкото сняг, който присъстваше като задължителен елемент на пътя, а бреговете на долината на р.Чавча през 90% от времето скриваха слънцето от нас, а че е слънчево виждахме, като вдигахме поглед и съзирахме огрятите върхове на дърветата високо над реката. Близо 2 ч вървяхме по земен път, по който може да мине кола, впрочем нагоре бяха кантоните на реката, тъй че, няма как, вървяха коли нагоре. След това пътя продължи през една гора, в която слънцето по-често надничаше и правеше светлината там много особена. Впрочем по пътя срещнахме само двама души - единият беше бивш хижар на една от хижите в района, а другият - негов спътник. Бяха решили да пренощуват някъде на открито. Гонехме се известно време, те първи - после ние, но някъде час преди хижата ги оставихме назад. След излизане от гората снега стана повече, затъването по-голямо и сложихме снегоходките. Преди нас никой не беше правил партина, тъй че ние си бъхтехме по полускритите следи от двама пантаджии
По пътя нагоре, нищо интересно.
След близо 6 часа ходене нагоре, стигнахме хижата:
Вътре студено, та студено, имаше 5-6 цепеници, нахвърляни из стаите, но нищо друго. Нямаше как да ги запалим обаче, нищо за подпалка. А стаите едни големи, нямат стопляне. Седяхме и баехме на примуса, чаят и супичките бяха много вкусни и затоплящи. И приказки и шеги за следващия ден, какво ни очаква, в колко ще ставаме... Ставането наистина беше раничко, 5.00, спали - недоспали, закусили, пили кафе, тръгнахме в 6. Със снегоходки, разбира се, снега още не беше достатъчно фирн за котетата. Коловете започваха току над хижата, ние ги следвахме, но лошото е, че след първите няколко, информацията на тях изчезна, и няма как, ако е лошо времето да можеш само с компас да се ориентираш. Обещах на Вангел да събера информация от тях, но нямаше как - имах желание обаче
Изгрева беше великолепен, времето ясно и тихо, почти никакъв вятър. Въздуха кристален, виждаше се ясно навсякъде всичко, чак до Ботев, Купен, Витоша, Мургаш - това поне за момента:
Цветовете също бяха убийствени, синьо се преливаше с лилаво и виолетово...
А ние се движехме нагоре към билото на Равни връх.
Малко преди върха,погледнахме какво е осветило изгряващото слънце. Беше близнало върховете на запад от нас - Мусала, Манчо и компанията там. Най в ляво - Ибър:
Направих и няколко кадъра и с един лентов апарат, като за филмчето трябва да благодаря на Иван ще пусна малко ч/б снимки и от него, ама после
Докато се движехме от Равни връх към Острец, а слънцето не беше се вдигнало много, съзряхме и гледката към Пирин. Ехаааа, няма наглеждане, ей
По - късно, на вр. Острец, заседнахме на снега и гледахме натам. Въздуха толкова кристален беше, а за мараня още рано. Гледах върховете в далечината и успявах да ги различа - освен Вихрен, Кутело и Тодорка, още Дончовите караули, Бъндеришки чукар, Безбог, дори част от Полежан, - още по на изток - Сиврията, още по - на изток Ореляк, и другите върхове натам, които още не ги знам, но ще се запозная и с тях
Предстоеше качване на въжето. Какво искам да кажа с това "въжето" Ми за да се качиш на Острец, минаваш по едно въже, което е сложено там за сигурност, почти като въжето към Мусала, но малко по страшно
Събухме снегоходките, сложихме котаците. Нагоре затъвахме малко, щото снега не беше много твърд, но горе вече се ходеше спокойно, нямаше затъване, нямаше спъване. И пак гледки във всички посоки, но ние най-често гледахме към Пирина.
Помотахме се доволно доста Чудех се, дали ще имаме възможност да качим Ибър, но предвид времето, в което потеглихме надолу, решихме, че времето е ограничено и не трябва да губим време в излишно помотаване. Тъй че, Ибър го оставихме за друг път.
Докато прекосявахме ледената пустош между Ибър и х.Заврачица и ахкахме на всички възможни форми образували се от снега, слънцето напече доста, а и слязохме по на ниско, та и полъх на вятър не се усещаше. Можехме да се съблечем и по къс ръкав, но пък се опасявахме от изпичане
Прекосихме мочурището под Ибър, и минахме на съседното плато. Кои бяха върховете там... леле, нямам карта, не си спомням. Но ще напиша де, щото попаднахме на един овчарник, в който може да се пренощува, ако някой закъса в тоя район. После ще дам инфо, къде точно е тази постройка:
Тъй. От кошарата оставаше финалното качване на билото, и след това слизане към х. Заврачица. Ходехме вече доста време, та почти накрая започнах доста бавно да се изкачвам към билото, с чести спирания. Горе вече, залязващото слънце обагри в оранжево и червено околните върхове:
Картите свършиха, запълниха се, нямаше как повече снимки да направим. Прибрахме фотоапаратите и се съсредоточихме във придвижването. Трябваше преди да се смрачи съвсем, да слезем поне от склона, на който бяхме, за да не стане някой сакатлък по стръмното. Нямаше проблеми де, тъй че близо 12 ч след като тръгнахме от х.Белмекен се добрахме до х. Заврачица. Тук вече имаше дръвца за печката в изобилие, имаше и чай, оставен в един чайник, за някой случайно минал от там Имаше течаща вода, че и сапун даже И тъй, след като поразгледахме, защото аз бях там за пръв път, се отпуснахме доволни на столчетата до масичката, която пък беше близо до печката, и се заехме да готвим супички и топлим чая на хижаря
А на другия ден няма как, слизане към х. Чакър войвода и Боровец, но пътя беше дълъг и досаден, без кой знае какви върхове и гледки, с много затъвания, защото не си бяхме сложили снегоходките, а при тоя случай, усилията са двойно повече...
След това - маршрутката към Самоков, автобуса към София, преди мръкване бяхме в къщи. Ама с нови мераци за ходене
Това е.
тъй
пускам още 4 снимки, снимани с Ilford 400 asa, за което филмче благодаря на Иван
Относно овчарската колиба - къде се намира. Между върховете Ченгенечал I и Ортачал I
/или Средни връх/, в източна посока се намират Казанските езера. От тях тръгват поточета, които
се вливат в Джеенем дере, което от своя страна, по-надолу се превръща в Бела Места. Впрочем, до едно
от тези Казански езера, се намира овчарската колиба. Не можах да преценя до кое от двете, означени
на картата, защото езерата не се виждаха, заради снега.
Поздрави
Последната промяна е направена от Kat на Вто Дек 09, 2008 10:38 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
Ау, готини са тези! И черно-бялото си има своето очарование
Пон Дек 10, 2007 8:20 pm
W_sjankata
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
Кате, отново доказа, че твоите снимки са в топ-2 на турист-форумите, за да не каже, че са просто най- добрите!!!!!!!!!
Пон Дек 10, 2007 11:28 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6457
Бе има черно-бялото голям чар то е ясно, спор няма. Проблема е, че е трудно да се обърне качествения негатив в цифров вид. Демек трябва добър филмов скенер.
Пон Дек 10, 2007 11:37 pm
itilien
Регистриран на: 10 Юли 2007 Мнения: 84 Местожителство: София
Браво, първата черно бяла е много добра. Експозицията е точна и има добра водеща линия. Компенсира ли меренето, както ти обяснявах или не ? Третата също не е лоша, а от четвъртата е можело да се получи мнооого добър кадър при малко по-добра композиция. Третата и четвъртата (особено четвъртата) са леко недоекспонирани.
Сря Дек 12, 2007 11:08 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Иване, мерси за мнението / не се шегувам /
за компенсациите се старая, винаги се сещам какво си ми казал, само че с лентов апарат ми е доста трудно, трябва мноого опити, а аз нямам време и възможности много, пък и предпочитам дигиталния
Но ще си говорим пак де, има доста неща да научавам
Вангеле, много се радвам, че снимките ти харесват, и на мен тъй
ама ще се старая още, още много трябва да науча
Чет Дек 13, 2007 6:36 pm
bojidar
Регистриран на: 27 Юни 2007 Мнения: 22 Местожителство: София
Невероятна разходка сте си направили А за снимките нямам думи. Аз на този маршрут съм му хвърлил око за едно зимно ходене.
Чет Дек 27, 2007 12:01 am
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Бележки към трака:
Маршрутът е изцяло маркиран, но в участъка Костенец (летовище) – х. Белмекен (по зелената маркировка) в картата BGMountains има участък от 2 км., в който зелената маркировка прекъсва на картата. Това е от мястото, където от черния път покрай Айряндере се тръгва наляво по пътека до момента на сливането на зелената маркировка с жълтата от х. Венетица на една поляна.
На голямата поляна известна като Дългото торище съм отбелязал разклона (073), от който наляво се отделя червена маркировка (Змийската пътека) за заслон/кантон Крайна. С урудката съм маркирал първите 20-30 м. от тази пътека, а след това съм я дал само схематично нагоре по склона. На тази снимка се вижда как Змийската пътека се вие по западния склон на реброто/билото между Червени връх и Жълтата скала.
Другото полезно в този трак са някое и друг място за бивак и някоя и друга чешма. Мястото за палатки на Бивак и 069 Бивак е малко, но на 070 Бивак е по-широко.
Последната промяна е направена от ivailo.hr на Пет Сеп 20, 2013 5:10 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2, 3Следваща
Страница 1 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети