Върховете и долините на Илийна река

Оцеляване в Рила, Беър Грилс пасти да яде Laughing

Ако действието се е развивало на 18-ти юли, тогава ние също, напук на динамичните атмосферни условия и сравнително късния следобед, бяхме тръгнали към по-рядко посещаван и неизкачен досега от нас връх. На няколко пъти бяхме приканвани от планината да се откажем, което и сторихме след втората гръмотевична буря на стотина метра под върха. И добре сторихме, тъй като сетне ни валя и гърмя още три пъти, но вече в по-ниски и безопасни откъм мълнии места. Явленията продължиха цяла нощ...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Точно на 18 срещу 19 юли. Направо мамата си тракаше, по-тежко и опасно денонощие не мога да се сетя да съм имал, връщайки се назад във времето , даже и в казармата. Най -тежка беше бурята, която връхлетя от 23.45 до 2,30 сутринта. С толкова светкавици, че превърна нощта в ярък ден. Лед, вода, мълнии блъскаха от всички посоки. Поглеждах часа, мисля си, че минал един час, то само 10 минути. Безкрайни часове бяха.
Дара не й пукаше, под гърдите си я бях курдисал, отгоре големият камък, и си зяпа, не издаде звук. Вълнуваше я повече да не пропадне нейното ядене от раницата Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

	аngel написа:
	... Направо мамата си тракаше, по-тежко и опасно денонощие не мога да се сетя да съм имал, връщайки се назад във времето ...

Човече, ако имаше една GOPRO камера щеше да снимаш най-реалистичния документален екшън, хорър, трилър филм !

Страховито изживяване аngel !!!
Важно е, че всичко се е разминало и сте се съхранили с Дара.
Респект!!!

vedrin написа:

Ако действието се е развивало на 18-ти юли, тогава ние също, напук на динамичните атмосферни условия и сравнително късния следобед, бяхме тръгнали към по-рядко посещаван и неизкачен досега от нас връх. На няколко пъти бяхме приканвани от планината да се откажем, което и сторихме след втората гръмотевична буря на стотина метра под върха. И добре сторихме, тъй като сетне ни валя и гърмя още три пъти, но вече в по-ниски и безопасни откъм мълнии места. Явленията продължиха цяла нощ...

Интересно ми е кой е бил върхът, към който сте се насочили?
Иначе нас ни хвана градушката в същия ден на Урдино езеро 2339 м, като бързо успяхме да се скрием в овчарника, който беше наблизо и който последствие побра 11 човека.
Временното оправяне на времето ни заблуди и до Яворова поляна ни направи на пихтия, както се казва на жаргон. Но определено този 18 юли и по-скоро следобедните му часове бяха много нестабилни в климатично отношение.

goro_levskara написа:

vedrin написа:

Ако действието се е развивало на 18-ти юли, тогава ние също, напук на динамичните атмосферни условия и сравнително късния следобед, бяхме тръгнали към по-рядко посещаван и неизкачен досега от нас връх. На няколко пъти бяхме приканвани от планината да се откажем, което и сторихме след втората гръмотевична буря на стотина метра под върха. И добре сторихме, тъй като сетне ни валя и гърмя още три пъти, но вече в по-ниски и безопасни откъм мълнии места. Явленията продължиха цяла нощ...

Интересно ми е кой е бил върхът, към който сте се насочили?
Иначе нас ни хвана градушката в същия ден на Урдино езеро 2339 м, като бързо успяхме да се скрием в овчарника, който беше наблизо и който последствие побра 11 човека.
Временното оправяне на времето ни заблуди и до Яворова поляна ни направи на пихтия, както се казва на жаргон. Но определено този 18 юли и по-скоро следобедните му часове бяха много нестабилни в климатично отношение.

Изкачвахме от север по билото вр. Св. Дух. Тамън наклона поомекна и дори ни предстоеше кратко слизане и се започнаха пукотевиците. Очаквахме ги, но се надявахме да позакъснеят. А наоколо -- все пострадали от мълнии дървета в края на гората... Стана ни ясно, че няма да осъществим първоначалното си намерение през този ден. Все пак, донейде самоуверено или дори нахално, седнахме и хапнахме на фона на представлението "светлина и звук". Буреносните клетки се движеха от югоизток на северозапад. Мусала ни осигуряваше интересна валежна сянка -- навред гърми и трещи, а над нас -- малка пролука синьо небе. След хапването набързо заслизахме към Мала църква, като се отклонихме от главното било при първа възможност. Валя ни още няколко пъти, на моменти проливно, но като цяло -- приятно. Градушка при нас нямаше.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

vedrin написа:

Изкачвахме от север по билото вр. Св. Дух. Тамън наклона поомекна и дори ни предстоеше кратко слизане и се започнаха пукотевиците. Очаквахме ги, но се надявахме да позакъснеят. А наоколо -- все пострадали от мълнии дървета в края на гората... Стана ни ясно, че няма да осъществим първоначалното си намерение през този ден. Все пак, донейде самоуверено или дори нахално, седнахме и хапнахме на фона на представлението "светлина и звук". Буреносните клетки се движеха от югоизток на северозапад. Мусала ни осигуряваше интересна валежна сянка -- навред гърми и трещи, а над нас -- малка пролука синьо небе. След хапването набързо заслизахме към Мала църква, като се отклонихме от главното било при първа възможност. Валя ни още няколко пъти, на моменти проливно, но като цяло -- приятно. Градушка при нас нямаше.

Благодаря за отговора. Какви бяха условията по северния склон, по който сте се опиталида се изкачите? Имам предвид доколко е проходима пътеката посочена на картата, с оглед славата на борбата с клека по Скакавишкото било?
Благодаря Croc

	goro_levskara написа:
	Какви бяха условията по северния склон, по който сте се опиталида се изкачите? Имам предвид доколко е проходима пътеката посочена на картата, с оглед славата на борбата с клека по Скакавишкото било?

До кота 1723 е новоразчистен и подравнен от CAT машина черен път в чудесно състояние. Прокарани са и множество странични отклонения от него -- вероятно се подготвя дърводобив в района. Случи се така, че бяхме може би първите пешеходци след разчистването му. Ако не беше толкова стръмен, навярно щеше да бъде използваем дори и от ферарита и поршета. Но, вероятно, не за дълго...

От кота 1723 нагоре се върви по ясно очертана и много приятна билна горска пътека. Не знам какво е състоянието на последния ѝ участък през подвършието на Св. Дух, но предполагам, че е добро. От Св. Дух нататък -- много клек.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Здравей Ведрине,
Откъде подходихте за Св. Дух? Аз преди години реших, че е най-пряко от Бели искър, но нагоре не успях да изляза на билната пътека…

	Antoon написа:
	Здравей Ведрине, Откъде подходихте за Св. Дух? Аз преди години реших, че е най-пряко от Бели искър, но нагоре не успях да изляза на билната пътека…

Тръгнахме пеша от с. Бели Искър по пътя край южния край на стадиона и кота 1231 към обширна билна поляна, където се кръстосват голям брой пътища. Оттам има различни варианти на юг към Петково присое, всичките проходими. По-нататък следва споменатият прясно разчистен и подравнен път до кота 1723. И оттам на юг по билото е хубава горска пътека. На връщане слязохме от дърварския склад край Петково присое към Мала църква, за да се отдалечим от билото възможно най-бързо. Там пътя е непроходим за МПС-та заради много задълбани от пороите коловози, но се минава лесно ходом. Иначе по принцип има и вариант да се тръгне от разклона на главните пътища за Бели Искър и Говедарци.

През последните месеци са нанесени редица уточнения и добавки в картата по този рид. Възможно е преди това тя да е била подвеждаща на места, а и заради дърводобива изглежда често настъпват съществени промени...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

vedrin написа:

	Antoon написа:
	Здравей Ведрине, Откъде подходихте за Св. Дух? Аз преди години реших, че е най-пряко от Бели искър, но нагоре не успях да изляза на билната пътека…

Тръгнахме пеша от с. Бели Искър по пътя край южния край на стадиона и кота 1231 към обширна билна поляна, където се кръстосват голям брой пътища. Оттам има различни варианти на юг към Петково присое, всичките проходими. По-нататък следва споменатият прясно разчистен и подравнен път до кота 1723. И оттам на юг по билото е хубава горска пътека. На връщане слязохме от дърварския склад край Петково присое към Мала църква, за да се отдалечим от билото възможно най-бързо. Там пътя е непроходим за МПС-та заради много задълбани от пороите коловози, но се минава лесно ходом. Иначе по принцип има и вариант да се тръгне от разклона на главните пътища за Бели Искър и Говедарци.

През последните месеци са нанесени редица уточнения и добавки в картата по този рид. Възможно е преди това тя да е била подвеждаща на места, а и заради дърводобива изглежда често настъпват съществени промени...

Чудя се утре дали да не се разходя по билото до Св. Дух, въпросния черен път дали е проходим от Мала Църква? (Малко Откраднахме темата)

	persena написа:
	Чудя се утре дали да не се разходя по билото до Св. Дух, въпросния черен път дали е проходим от Мала Църква? (Малко Откраднахме темата)

Проходим е. Само в кратък участък недалеч от Петково присое е с изровени от пороите коловози, но това не е проблем за пешеходци.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

	аngel написа:
	Весели расодки по езерата... ...В 20 часа идват нови много големи 3 порции валежи, градушка - та чак побелява всичко, гръмотевици, вече близо до нас. Колко пази тая скала...

Много хубаво и живо описание, все едно бях там Laughing

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

vedrin написа:

	goro_levskara написа:
	Какви бяха условията по северния склон, по който сте се опиталида се изкачите? Имам предвид доколко е проходима пътеката посочена на картата, с оглед славата на борбата с клека по Скакавишкото било?

До кота 1723 е новоразчистен и подравнен от CAT машина черен път в чудесно състояние. Прокарани са и множество странични отклонения от него -- вероятно се подготвя дърводобив в района. Случи се така, че бяхме може би първите пешеходци след разчистването му. Ако не беше толкова стръмен, навярно щеше да бъде използваем дори и от ферарита и поршета. Но, вероятно, не за дълго...

От кота 1723 нагоре се върви по ясно очертана и много приятна билна горска пътека. Не знам какво е състоянието на последния ѝ участък през подвършието на Св. Дух, но предполагам, че е добро. От Св. Дух нататък -- много клек.

Извинявам се на автора на темета, за това мнение, което не е на място, но тъй като стана въпрос, да разкажа впечатленията си от днешната разходка до връх Свети Дух.
Както Vedrin е описал, до кота 1723 има прокаран път, по който се взима голяма денивелация. След това маршрутът продължава по ясно изразена горска пътека, която реално стига до върха. На едно място има възможност да се изгуби, но бързо може да се ориентирате по формите на релефа, тоест да гоните билото. Финалният участък за моя голяма изненада е прясно, или не чак толкова прясно поддържан. Някой е разчиствал пътеката с резачка, като по този начин никъде няма вероятност от борба с клека. Трудно ми е да предположа кой поддържа тази пътека, при положение, че не е посещаван туристически маршрут но лесната и проходимост е факт. Разбира се под лесна имам предвид, че няма допир с клековата растителност, а не цялостното изкачване до върха, което никак не е лесно и денивелацията, която трябва да се вземе е доста, а и почти никъде няма сепрантинно изкачване, а се върви право нагоре.
Мисля успях да кача трак в bg mountains: тук
Бъдете Здрави!
Жоро