Водопад Червената скала - Кастрак и Джафардере

Реших да опиша тук във форума моята история и премеждия за този трудно достъпен водопад.

Ще я публикувам в 3 коментара, за да е по-подредено, тъй като успях от третия опит.

Водопад Червената Скала отдавна ми беше предизвикал любопитството, a самото име на реката Джафардере ме беше заинтригувало.

Като цяло нямаше точна и ясна информация в Интернет как може да се достигне до подножието. Разрових и картата на BGmountains.

Избрах си маршрута над с. Кърнаре да хвана нагоре по самата река Джафардере и се виждаше, че пътеката свършва малко

над първия малък водопад. Оттам нататък щях да търся начин да се добера до подножието.

През лятото на 2018 г. ми излезна свободно време лятото и реших да се възползвам от аномалнатата ситуация на

прекомерни валежи. В разрез с принципите да не се ходи насред лято по водопади и след няколко посещения

на други места видях, че достатъчно вода имаше, а все още продължаваше да превалява. Можеше да се пробвам.

Начална точка е пътят с. Кърнаре - гр. Троян . Автомобилът може да се паркира тук GPS: 42.719611, 24.632669

в началото на дерето и после се тръгва нагоре. Още съвсем в началото се вижда, че мостът е отнесен и започват трудностите.

Само да вмъкна, че снимката е от тази година. Явно са възстановили част от водоснабдяването. Виждат се новите пластмасови тръби,

които са монтирани до поне 2 км нагоре по дерето. Как са ги вкарвали в тези теснотии, как са ги монтирали направо не знам, но преди

ги нямаше! Бяхме забелязали, че каменинови тръби от стар водопровод са разпръснати из дерето, както и каптажите на две места.

Знаех, че на места ще трябва да се гази, но много зависи от сезона на посещение и наличието на вода, може да се наложи това да се прави

десетки пъти. Ето още едно непроходимо място в началото особено ако е пълноводна реката - снимка 2021 г.

Ето първия каптаж снимки 2021 г., а през 2018 г. цялата площадка зад него бе гъсто обрасла с коприва и къпини.

Вече от каптажа нагоре забелязах и първата ни грешка. С моят приятел Румен, който почти винаги ме придружава бяхме тръгнали неправилно облечени.

Вижда се по снимките, че сме къси панталони и тениски, а още от началото на дерето се разбра, че пътеката и маркировката не са поддържани.

На места се губят и е обрасло с къпини и коприва. Такова дране и жулене не съм преживявал другаде, но се бяхме хванали вече и на инат

продължавахме нагоре.

Другата изненада бе, че навсякъде другаде реките течаха в пълноводие, а тук над каптажа водата се изгуби. Така или иначе не може

да се избяга от самото пресичане на реката и да се минава по камъните из дерето. Това също не е съвсем безопасно и трябва много

да се внимава да не се стигне до контузия. Снимки от сухото корито и да, забравих за падналите дървета! Те също са препятсвие

на няколко места и губехме време в заобикаляне.

Водата се появи, чак след разклона поели вече по Кастрак дере, но при третото ми - успешно посещение от 02.05.2021 ще видите на снимките,

че реката бе пълноводна и ни създаде доста проблеми. Аз като по-висок успявах на повечето места да се прехвърля, но колегата събуваше

обувките по-често, за да премине.

"Пътеката" е бил стар маршрут с. Кърнаре - заслон Орлово гнездо и е маркирана с жълто - снимка с табелата:

Тази "пътека" следва коритото на реката до разклона на Джафар дере и Кастрак дере на снимките, като тя продължава нагоре по склона, а за водопад

Червената скала трябва да се отклоните вляво вече по коритото на Кастрак дере. Ето снимка на разклона и съм показал със стрелки деретата.

Отбелязвам, че втората снимка с табелите вече не съществува. Сега през тази година ги намерих счупени и ръждясали паднали на земята.

Оттук нататък ентусиасти са маркирали със синьо пътеката само до първия най-нисък водопад. Ето няколко снимки от прехода до него

и се вижда, че някой е проявил чувство за хумор. Наклоните стават все по-стръмни и изискващи сериозни физически усилия.

Откри се първият водопад, който е с височина 8-10 м.

След него започват още по-големи мъки, но пак ще спомена, че дори самото му достигане означава доста

усилия. Минимум два часа ходене, да се внимава с десетките пресичания на реката, ходене по речни камъни и сипеи.

Вече при липса на каквато и да е маркировка и видима пътека усетих и втората ни грешка. Много по-трудна е ориентацията

при гъста растителност - разлистени храсти и дървета. Съвсем трудно е да предвидиш и огледаш какво те очаква напред.

Ето снимка от тогава. Едва се вижда вторият водопад с височина 20-25 м., а вода почти не се стича по него.

Опитахме се да го заобиколим с опасно изкачване(стръмен склон, сипеи и морени) отдясно и успяхме, но се стигна да един

момент над него на тотално задънване. Направил съм скрийншот на картата на BGmountains, която е изключително точно

показва докъде може да се стигне.

Оттам нагоре са скали, дървета и храсталаци с нулева видимост. Ето снимка от тази година докъде може да се стигне. Падналото

дърво си стои все още там и препречва всичко. Отстрани отвесни скали, а реката представлява поредица от няколко малки прагчета,

които са непреодолимо препятствие за изкачване ако си без алпийска екипировка.

Чувал съм, че хора са катерили скалите точно от тук, но ми се стори прекалено рисково.

Иначе точно до дървото имаше утъпкана меча пътечка. Защо меча ли? Ами там до него в земята имаше прясно разровен кошер на

земни пчели. Наведох се да разгледам, защото се виждаше част от пита и докато се усетя ме нападна рояк.

Не стига жегата, умората и дрането, но и пчели да ме нажилят просто си подвихме опашката и решихме да се върнем.

Остана единствено гледката към Червената скала.

Тази година ми излезна над 30 дена свободно време през пролетта и бях твърдо решен, че ще се добера до подножието.

Избрах друг подход. Реших да се пробвам да се спусна някак си от връх Сиврията. За целта оставихме колата на пътя

под Беклемето тук: GPS:42.732147, 24.624578. Датата бе 28.04.2021 г.

С червени точки показвам маршрута, като намерихме горския път и се качихме под върха, след което го подсякохме от източната

му страна, за да се спуснем към Кастрак дере.

Ето няколко снимки на връх Сиврията:

Ето и Кастрак дере на северозапад:

Джафар дере на изток:

Така на сляпо се случи точно моето опасение. От един връх докато се пуснеш по дерето една разлика от 2-3 градуса в посоката, която

си избрал горе, долу до реката може да те отдалечи над километър по права линия. Така се озовахме над водопада и се върнахме надолу.

Съзрахме ето това малко водопадче, но оттам нататък стана невъзможно да се продължава по коритото.

След около 30 метра се видя и мястото, откъдето би трябвало да пада водата. Решихме да си останем на левия бряг, но да се пробваме да

намерим начин да се спуснем надолу, вървейки на изток посока Червената скала. Колко сме били заблудени!

Тогава се разкри водопада и разбрах, че ще е невъзможно да се спуснем от там. Ето снимки южно отгоре.

Изключително красиво, но опасно да се пробваш по тези отвеси. Разходихме се до Червената скала и така не успяхме да

открием сравнително безопасен склон за спускане и колкото повече се придвижвахме към Червената скала, толкова повече се отдалечавахме от

големия водопад, което означаваше пак евентуално да слезнем до предходните малки, до които вече през 2018 г. бяхме достигнали, а оттам

нагоре ни бе познато - задънване.

Отново неуспех като нещо такова ми бе маршрута на лутане с червените точки!

Последната промяна е направена от kikoleppard на Нед Авг 01, 2021 4:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път

След втория неуспех, но поне съзрял от високо водопада си казах, че няма начин да не може отдолу по Джафар дере. Знам, че хора са ходили и

от Орлово гнездо, но пътеката е горска, немаркирана и изоставена. Не ми се губеше време да я търся и проучвам района. Така на 02.05.2021 г.

бе третият ми опит. Маршрута горе е описан и нямаше изненади освен - наличните тръби за водоснабдяване, пълноводието на реката и най-накрая

правилния момент - липса на гъста растителност и възможност за по-лесна ориентация из шубраците и стръмнотиите. Ето отново снимки на

маркировката и табелата малко преди първия водопад. Вижда се пълноводието на реката.

Моят приятел Румен не се чувстваше комфортно и ме придружи само до първия водопад. Правя му чест, че стискаше зъби и не се отказваше

из цялата дължина на Джафар и Кастрак дере. Накрая като знаеше какво ни очаква над първото водопадче реши да остане да ме изчака.

Предупредих го минимум час, че може и два да се наложи да стои сам. Знаех си, че ако се случи нещо няма как един с друг да държим връзка.

Няма обхват, шумно е от водопадите, само се молех да не се стига до лошо. Иначе хванахме първия водопад с доста повече вода.

Вече самичък заобиколих по стръмния склон отляво и се озовах на втория, който видях в пълен блясък. Това беше някакъв успех.

Знаех си, трябваше да го изкача отдясно по сипея и морените, точно както е показана краят на пътеката в картата на BGmountains.

Оттам пак щях да се задъня до стеснението, скалите и падналото дърво(снимката по-горе). Ето стигнах си отново до него.

Лежи си тук все още невъзмутимо. Very Happy

Отляво на дървото и скалата е невъзможно да се продължи заради стръмното скалисто дере над втория водопад. Напред препречен

път с дървото и се виждаха няколко малки прага, които както бях споменал без екипировка не можех да преодолея. Огледах се нагоре,

но бе ужасно стръмно и не се знаеше дали и там няма да се задъня. Ето снимката:

Забелязах, че е един улей, който минава между скалите и има дървета между тях, но ето друга позиция с по-добра видимост.

Не се знаеше, къде ще ме отведе, но реших, че тук е единственото място, където може да се пробвам. Беше ми притеснено и сърцето ми

биеше лудо. Ставаше рисково и бе възможно търкулване, а спирането надолу нямаше да е никак лесно. Този път записах

координатите на това място до скалата и падналото дърво. GPS: 42.742324,24.642480 и тръгнах внимателно нагоре, като едва се задържах

на краката си. Единствено се успокоявах, ако се търкулна, поне улеят е тесен и има дървета. Все ще се ударя и спря в дърво или скала.

Ето снимките от него след малко изкачване:

А сега поглед нагоре какво ме чака:

И снимка отново отгоре надолу:

В горната част отново записах координатите GPS: 42.742574,24.642854. Огледах се и видях, че северозападна посока е по-поносимо.

Малко скалички, храсти, ниски дървета и се озовах в гора. Казах си, че този път може да съм успял да мина трудното и продължих в западна

посока като държах височина и следвах гората. След около 20 метра се натъкнах на немаркирана, изоставена горска пътечка, която идваше

откъм североизток. Веднага се усетих, че това ще е просеката, по която някои слизат от Орлово гнездо. Започнах да я следвам на запад и тя

не след дълго се спусна надолу към реката. Вече имах гледка към дерето и след не повече от 5 минути го съзрях.

Разбрах, че първия път сме били толкова близо с Румен, но не успяхме да се доберем. Сега просто на инат и спортна злоба го открих.

Естествено, че останах повече от щастлив. Координатите му в BGmountains са точни GPS: 42.743361, 24.640344

Започнах да проучвам и района, но установих, че ще ми трябва доста повече време, а аз се бях добрал до подножието някъде към 16:00.

Бяха ми споменали, че точно от вр. Сиврията под Червената скала имало стара пътека за водопада, но аз не я открих горе при второто ми

посещение. Също, че мястото на слизане било на около 300 м. южно от водопада. Аз се разходих поне 1 км в подножието на скалите и не

видях нищо друго освен отвеси. Вероятно има просека, но тя ще е под Червената скала, което е доста далече от водопада.

Остана ми желанието да проследя пътеката за заслон Орлово гнездо, но си я оставих за следващия път. Вече като съм минал веднъж и намерил

пролука между скалите всичко ми е в главата. Знам как да се добера и искам да изпипам маршрута. След всичките тези премеждия се замислям,

че вече трябва да си купя ръчен GPS уред. Не ми трябваше досега, тъй като се ориентирах добре, но вече му дойде времето. Да може

по-цивилизовано да запиша трак и да пускам карта на маршрута, по който съм минал. Така или иначе ще се кача по Джафардере още поне веднъж,

за да направя трак, маркирам последния участък(улеят), да проследя немаркираната горската пътека към Орлово гнездо и да направим

по-хубави снимки.

Човек с цел, не се отказва. Много хубав разказ, благодаря за споделеното.

	kaloyanv написа:
	Човек с цел, не се отказва. Много хубав разказ, благодаря за споделеното.

И аз благодаря за коментара!

Първия път и ние се пробвахме по лявото дере и беше баято,от водопада нагоре също,та после открих по нормалната пътека за Орлово гнездо отклонение по което съвсем безпроблемно се стига до водопада.
Тогава нямаше табелка или маркировка на отклонението,но пък си личи пътеката.Но не ползвам Джипиес и не мога да дам координати.

Gollum написа:

Първия път и ние се пробвахме по лявото дере и беше баято,от водопада нагоре също,та после открих по нормалната пътека за Орлово гнездо отклонение по което съвсем безпроблемно се стига до водопада.
Тогава нямаше табелка или маркировка на отклонението,но пък си личи пътеката.Но не ползвам Джипиес и не мога да дам координати.

Да, да съгласен съм. Виждал съм снимки на цели групи посетили водопада. Също мои приятели са казвали, че от Орлово гнездо е най-лесно.

Както написах нацелих пътеката и проследих по спътникова снимка, че мястото не е далече от откритата част на билото. Вероятно едни 700-1000 метра са за извървяване, което ще ми е целта следващия път. Естествено ще взема координатите на мястото, където тя излиза от гората в посока Орлово гнездо.

Аз също не ползвам GPS уред, но има ли обхват проверявам координатите от Google maps и се ориентирам с точката на местоположението ми.

Е,въпросното отклонение е доста преди излизането от гората,може би на една трета след като се свие по дясното дере.

Нещо,май не обяснявам като хората.

Предполагам,че си наясно,че пътеката за заслона е по дясното дере и после свива рязко в ляво и катери по нещо като широк рид,докато излезе на една огледна скала ,където свършва гората.Е,отклонението е на 2/3 под тази скала.

Не изключвам и пътеката към водопадада да е обрасла и да не се вижда,откакто преди няколко години паднали дървета задръстиха пътеката и стана непроходима, и май почти никой не е минавал от тогава по нея.

Но мисля,че ако човек внимава и не бърза не може да не я открие.Дори и обрасла би трябвало да личи отъпкването на самата пръст от миналите по нея.

Gollum написа:

Е,въпросното отклонение е доста преди излизането от гората,може би на една трета след като се свие по дясното дере.

Нещо,май не обяснявам като хората.

Предполагам,че си наясно,че пътеката за заслона е по дясното дере и после свива рязко в ляво и катери по нещо като широк рид,докато излезе на една огледна скала ,където свършва гората.Е,отклонението е на 2/3 под тази скала.

Не изключвам и пътеката към водопадада да е обрасла и да не се вижда,откакто преди няколко години паднали дървета задръстиха пътеката и стана непроходима, и май почти никой не е минавал от тогава по нея.

Но мисля,че ако човек внимава и не бърза не може да не я открие.Дори и обрасла би трябвало да личи отъпкването на самата пръст от миналите по нея.

Здравей!

Не съм изобщо наясно отгоре. Само съм гледал сателитна снимка, къде се намира горното място на улея, който открих спрямо билото и неговата ливадна(открита) част. Аз, за да не се лутам излишно отгоре реших все пак да пробвам втори път по Джафар дере да намеря просека за водопада Червената скала.

Иначе затова искам пак отдолу да се кача по улея и да проследя нагоре тази пътека към Орлово гнездо къде излиза. Ще нося и поне 3 спрея да направя базисно маркиране.

Иначе се сетих за следното: Идвайки отгоре изпускаш втория водопад, който определено си заслужава!

И да! Същото важи и за изоставената пътека на юг от водопада. Вървях по нея, за да я проследя, но много се отдалечаваше. Имам желание да открия къде точно към Червената скала се изкачва.