В късния дъждовен и ветровит неделен следобед събрахме смелост да поправим една несправедливост. От пет години не бяхме стъпвали край Седемте езера. Какво по-хубаво време да сторим това! Ясно, беше, че ще се намокрим, но и нямаше да бъдем вир вода. Студеният северен вятър гонеше облаците и не позволяваше обилни валежи.
Минавайки покрай х. Рилски езера, забелязахме наченатия строеж на сградата на ПСС.
Работи се и по пътеката от хижата към Сухия чал -- без тежка техника и изцяло с ръчен труд. Добре се получава.
Долното езеро.
"Сухият" чал.
Бъбрека -- почти изцяло скован от лед и сняг.
Бяхме само ние двамата и Седемте езера. В неделен ден, едва седмица преди началото на астрономическото лято. Всъщност, не сме били съвсем сами, но разбрахме това едва по-късно, след като късно вечерта разгледахме по-подробно снимките. Оказа се, че е имало двама на Езерния връх в този късен час -- 19:01.
Харамията се показваше в цял ръст от време на време.
Близнака.
На моменти виждахме и синьо небе.
Утъпкването на каменните плочи по новата пътека се прави с интересно приспособление -- дънер с удобна дръжка.
Бързахме да слезем по светло, наслаждавайки се на изпаренията след дъжда над Лакатишка Рила и залезните багри.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Юни 14, 2021 12:59 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Мрачно, вода тече отвсякъде... като в тундрата...Студена пролет. Не може да намерим прозорец с хубаво време да се качим горе.
Това с плочите се получава относително добре. Редил съм такива плочи за настилка, но не купени, тънки са и се чупят. Подбирах сам в Балкана само дебели, големи зелени естествени плочи, които се цепят постоянно сами от стръмни скатове край реки, казват им тикли. Най-добрите са толкова тежки, че само по една плоча можех да натоваря в колата.
Тук редят каквото са им докарали . В детайлите правят грешка - малки камъчета не е добре да се набиват между големите плочи и да запълват фугите, там естествено ще се появи трева. Тревата между прочите естествено се окосява, като се ходи по плочите, а ги укрепва. Няма ли трева, винаги ще е кал под големите плочи, няма откъде да излезе водата при дъжд.
Не е непременно хлъзгав и порочен пътя, нито пък тепърва се тръгва по него.
Човешкото присъствие в планините е хилядолетно. Строени са пътища, мостове и други съоръжения. Античните пътища (например при Персенк) или пък множеството османски мостове, предизвикват всеобщо възхищение, а някои от тях се използват и до днес.
В Рила също има вековни човешки творения. Би могло да споменем подредените камъни по пътеката в Мусаленския циркус или пък край една забележителна чешма на Седемте езера. Няма как да подминем и царския път (а не пътека!) през Мечит, преминаващ през резерват (а не само парк!).
Да, срещали сме бракониерска УАЗ-ка да пъпли по този път точно в района от горните снимки. Но това не би могло да промени отношението ни към него по никакъв начин. Още повече, че маркираната с две лентови маркировки, че и колове, пътека на места вече е напълно непроходима... Невероятно, но факт!
Би било добре да се вглеждаме повече в себе си и хората около нас, както и да разсъждаваме задълбочено над видяното. Безспорно най-видимата човешка намеса на Сухия чал е скиорския влек, някак твърде често подминаван от злите езици...
Бих споменал и тази табела на маркираната туристическа пътека за Мечит край участъка от нея, "превзет" от ски-писта:
Преди десетилетия, когато бях по-млад и невъздържан, понечих да я премахна. Въздържах се. Постепенно осъзнах, че би било далеч по-добре тя да бъде отстранена от този, който я е поставил там. Търпеливо чакам и се надявам да дочакам...
Познат норвежки планинар веднъж сподели с мен, че не е виждал по-грозни гледки в планините от съоръженията на вр. Ботев и вр. Мусала. От друга страна, обаче, вр. Ботев има стратегически важна радиовидимост, а Мусала е на ръба на свободната атмосфера и наблюдателен пункт със световна значимост. Ала какво да кажем за запълненото с камъни ръждиво ЖеРе на вр. Вихрен? Кой го е поставил там и защо се търпи загрозяващото му присъствие? Каква полезна функция изпълнява то освен, може би, начесването на байганьовското его?
Защо споменавам всичко това? С надеждата читателят да се замисли над съществуването на различни гледни точки и интереси, при това далеч не само от материално естество. Добре би било да успяваме да бъдем по-търпеливи и проявяващи разбиране към нуждите на другите, да откриваме допирни точки, да живеем в разбирателство със себеподобните си, които също са част от природата, която ужким се стремим да опазим (от себе си?).
Ръчно настланата с каменни плочи на тревна фуга пътека на Сухия чал е по-добро измежду многото други възможни решения при съществуващите обстоятелства там, довели до струпването на много хора. Начините да бъдат избягвани в бъдеще подобни струпвания биха могли да включват не само забрани, а също и насърчаване на посещаемостта на много други интересни и твърде малко известни на широката публика кътчета. Това, впрочем, е и един от страничните ефекти от вече десетилетните ни почти ежедневни занимания с разработването на BGMountains.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
