Въпросче към алпинистите

Licco Max Haim (1910-2002), оператор-аматьор, е бил натоварен от военнокомандващия 4-та дружина на 1-ви (еврейски) работнически батальон да заснеме работата им в строителството на пътища край Лакатник. При изпълнението на тази задача Лико успява да скрие една 8 mm ролка филм с лични кадри, всред които между другото се появява и Пепи Енглиш "със сина на негов приятел" на излет във Витоша с катерене на Комините на 22 септември 1940 г.:

https://youtu.be/2fUd3k1b_q4?t=597

Ани вероятно е братовчедка на Лико, която го е запознала с бъдещата му съпруга Берта, с която той се е оженил година по-късно, на 18 декември 1941 г. След лятото на 1941 г. Лико е бил натоварен с поправки на коли в София, тъй като е бил експерт-механик.

Интересен е целия филм, не само епизода с Пепи Енглиш. Той е бил дарен от Salvator Haim на United States Holocaust Memorial Museum през април 2015 г. и е със свободен достъп и разпространение:

https://collections.ushmm.org/search/catalog/irn1005038

Сърдечна благодарност към Георги Георгиев -- Черния, който наскоро привлече вниманието ми към този филм -- първите "живи" кадри с Пепи Енглиш, на които попадам. А започнахме почти от нулата преди вече 7 лета...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Виждат се двама мъже, които водят момчето, след тях още един с тъмна коса, в края на колоната се появява още един мъж - с гола глава и (предполагам) слънчеви очила.
Кой от тях е Пепи Енглиш? Ако сравним с една от предните снимки, излиза да е последния?
Какво сте започнали преди седем години от нулата?

Митак написа:

Виждат се двама мъже, които водят момчето, след тях още един с тъмна коса, в края на колоната се появява още един мъж - с гола глава и (предполагам) слънчеви очила.
Кой от тях е Пепи Енглиш? Ако сравним с една от предните снимки, излиза да е последния?

Мъжът хавал дясната ръка на момченцето е Пепи Енглиш.

	Митак написа:
	Какво сте започнали преди седем години от нулата?

Тази тема. Smile

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Френският алпинист Raymond Leininger и съпругата му Nicole (първата жена стъпила на връх с височина над 6000 m -- Quitaraju) предприемат през 1938 г. колоездачно пътешествие от Алпите до Хиндокуш, което по-късно описват в книгата си "La route sans borne, en campant, de France aux Indes, à bicyclette", J. Susse, 10 май 1947, 327 стр. Седма глава от нея е посветена на престоя им в България: "Един месец в София. Катерене. Долината на розите. Сцени от селския живот". Тук прилагам набързо направен от мен превод на един пасаж от тази глава:

«Въпреки всичко не забравихме нито планината, нито палаткуването. Реймон се свърза с Българския алпийски клуб и през един уикенд се присъединихме към катерачното им училище в Лакатник.

Груповото потегляне с влак с големите раници натоварени с инвентар, искрената радост на участниците -- всичко напомняше ежеседмичните ни занятия в гората на Фонтенбло [скалите във Фонтенбло имат подобно значение във френския алпинизъм като Лакатнишките скали у нас, бел. моя]. Сякаш един предпазен клапан се отваря всяка седмица за тези граждани, често бюрократи, запленени от простора и свободата. Без тези неделни бягства навярно биха експлоадирали някой ден в техните офиси.

Лакатник се намира в Искърския пролом, на 60-тина километра от София. Прост заслон служи за сборен пункт на лагеруващите. На десния бряг на Искър се извисяват отвесни варовикови скали, любимо място на алпинистите.

Искрено приятелство се установява между нас и придружителите ни. Най-добрият катерач се нарича Пепи Енглиш. За кратко се катерим заедно по разнообразни пасажи, след което той води Реймон по най-трудните турове. Скалата е чудесна, но жегата пречи.

Завършваме първия ден в споделен бивак на толкова много наклонена поляна, че сутринта се събуждаме два метра по-ниско от мястото, на което сме легнали вечерта.

Българските катерачи имаха установени връзки с немски и италиански алпинисти, ала френската високопланинска група (Groupe de Haute Montagne -- GHM) им беше почти непозната. Реймон с удоволствие им разказа за големите постижения на френския алпинизъм. След като Пепи Енглиш спомена една все още неизкачена стена в Рила, двамата с Реймон решиха да направят заедно опит следващия уикенд. Идеше реч за югозападната стена на Еленин връх, която българите не бяха успели да изкачат след множество опити. Това е скална стена висока около 200 m, чийто ключ е вертикална цепка, завършваща с надвес. Реймон имà късмета да направи премиера по този нов маршрут в чуждестранен масив.»

С благодарност към Георги Георгиев -- Черния, който ми предостави копие от френския текст.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Да добавим по темата – пещерните изяви на Пепи Енглиш.
В сборника „Пещери и спелеология в България” с автори Петър Берон, Трифон Даалиев и Алексей Жалов, в статията за пещерата Бездънният пчелин четем следното (стр. 197):

„... Съобщена е от К. и Х. Шкорпил през 1895 г. Първият опит за проникване в пропастта е направен от чеха Новак през 1924 г. За спускането си той използвал стълба. След това прави карта на преодолените от него 88m на този огромен отвес. Вторият опит за спускане на 5 април 1931 г. е успешен. В пропастта се спускат зоологът Н. Радев и П. Енглиш, които правят цялостно изследване и определят дълбочината й на 146m.”

В статията за Темната дупка на Лакатник четем следното (стр. 396):

„… Първото известно посещение на Темната дупка датира от 1912 г., когато Ив. Буреш проучва прилепната й фауна. Първата карта и описание на около 150m от пещерата са публикувани през 1915 г. от Жеко Радев. Изследванията се продължават от инж. П. Петров, И. Нинчовски, М. Войнягов, П. Енглиш, И. Първанов в периода 1921-1926, които картират около 1 km галерии. Пълното и точно описание е публикувано през 1936 г.”

vedrin написа:

... След като Пепи Енглиш спомена една все още неизкачена стена в Рила, двамата с Реймон решиха да направят заедно опит следващия уикенд. Идеше реч за югозападната стена на Еленин връх, която българите не бяха успели да изкачат след множество опити. Това е скална стена висока около 200 m, чийто ключ е вертикална цепка, завършваща с надвес. Реймон имà късмета да направи премиера по този нов маршрут в чуждестранен масив.»
...

Хм, интересно, но тук не се споменава въпросния Реймон за първо изкачване: https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=massiveinfo&idMassive=266
Ако е имал предвид западната стена, то описаната височина в гидовника е 50 м. Пише още: "...Всички турове на западната стена на Еленин връх са трасирани през здрав гранит, който е с много хватки и скални пукнатини. Употребяват се няколко клина. Изкачването продължава около половин час.
Стената е използувана за учебни цели през 1950, 1951 и 1952 и следващите години от алпийските курсове за начинаещи...". Явно трудността не е голяма и височината не е 200 метра.
Ако отворим сектора "Южна стена", то най-вероятно се има предвид маршрута "Западна част", където за първо изкачване пише "1935 Пепи Енглиш, Ганчо Игнатиев, С. Шлезингер".
С други думи, според мен франсето е раздуло доста постижението си или има някакво недоразумение.

	Даниел написа:
	С други думи, според мен франсето е раздуло доста постижението си или има някакво недоразумение.

Разказът (поне във въпросната седма глава) е от името на съпругата на Реймон, Никол, която, доколкото става ясно от текста, не е участвала във въпросното изкачване. Все пак, обаче, и той е съавтор на книгата, тъй че би трябвало да е бил запознат с текста ѝ. Иначе Реймон има редица премиери, описани в Уикипедия, но там не е споменато нищо за Рила.

От друга страна, поне до преди няколко години, в Гидовника липсваха и някои от известните премиери на Пепи Енглиш, тъй че и там не е изключено да не е достигната пълна изчерпателност все още...

Иначе, френският текст на седма глава, който Георги Георгиев - Черния ми предостави, е достъпен тук:

https://web.uni-plovdiv.net/vedrin/books/LaRouteSansBorne_1947_extractBG.pdf

Вероятно е възможно да бъде потърсена информация и от други източници...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Според Цанко Бангиев (Алпийските стени в България, стр. 48 ):

„ На 16 и 17 юли 1935 г. група членове на БАК, между които заслужилият деятел на физкултурата Ганчо Игнатов и С. Шлезингер, са направили изкачвания из Мальовишкия дял на Рила планина, между които е и първото сполучливо изкачване на на южната стена на Еленин връх. Изкачването е започнало в най-западната тревиста част на стената и е завършило десетина метра до пирамидата на върха. Употребени били 16 скални клина. Изкачването продължило около 4 часа и половина. Свръзката е ползувала две основни въжета.”

Тук пък самият Пепи Енглиш е пропуснат (или изтрит старателно с гума).

	Митак написа:
	„ ...южната стена на Еленин връх...” .

Редно е да се знае, че това което е описано там, не касае "южната стена на Елени връх" по днешните разбирания. Това което е направено, се намира западно от същинската скална част, която днес се катери, и се намира западно от най-западния маршрут/тур Плевен/ от приетата днес за южна стена...
p.s.
Гледам, че Николай е "оправил" тази несправедливост:
южната стена пак е станала южна, а популярната преди време като южна - се е "преместила" на изток.
Все пак на героя, макар и със закъснение, е отдадено каквото му се следва:
https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=massiveinfo&idMassive=266
https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=routeinfo&idRoute=638
https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=routeinfo&idRoute=648

Аз съм много доволен от това което се случи, защото мойте питанки по въпроса датират още от 1990 г., когато след разпродажбата на библиотеката на ЦПШ "Мальовица" станах щастлив собственик на "федералното" издание "Рила - алпийски маршрути" (издаван някъде 79-80та година). Тогава също като пух си зададох въпроса, кои ли са били тези българи, дето са участвали заедно с германците в някои от емблематичните първи изкачвания в България и защо не се споменават...

Към днешна дата в https://www.climbingguidebg.com/ името на Пепи Енглиш вече го има, а един от хората участвали в изтриването му дори написа статия за него, която дори вече я има и в печатно издание - новата книга на 360 "Истории за началото на планинарството в България".

По-голямо реабилитиране на личността на Пепи Енглиш няма как да има, благодаря на Ведрин и всички положили усилие това да се случи Very Happy

На другия край на везната, срещу срамното дело по изтриването на човека Пепи Енглиш, имаме статия в Уикпедия за него.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Оставам с впечатление, че статията в Уикипедия е писана от някой от участниците в тази дискусия.
Ако авторът пише тук, бих го помолил да каже как е определена годината на раждане - посочена е 1910 г.
Ако е така, то излиза че е участвал в проучването на Темната на Лакатник на 11-16 годишна възраст (1921-1926г).
Не е невъзможно, но все пак ми е странно.

Прегледах историята на проучване на пещерите от началото на 20ти век до 1929 г. на А. Жалов, дадена в статията в Уикипедия като източник. Пепи Енглиш е споменат, но като присъствал, а не като един от учените, в табличките след това той не фигурира. Предполагам, че е възможно да е участвал - буден и способен юнуша, тогава са пораствали доста по-рано...

А иначе в статията усещам педантичния стил на Ведрин, но той да си каже, ако иска Very Happy

	mom4i написа:
	А иначе в статията усещам педантичния стил на Ведрин, но той да си каже, ако иска

От историята на промените в Wikipedia личи, че основен автор на статията е Svilenov, помагали са също Vodnokon4e и Rumensz. Моето скромно "участие" се изразява само в издирване, превеждане и публикуване на източници. Всъщност съвсем наскоро открих съществуването ѝ и бях приятно изненадан.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

В албума на възпитаниците от 46-ти випуск /първи републикански/ на висшето народно военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" (Варна, 1996 г.), на 5-та страница попадаме на следната записка:

Възниква въпроса дали Антон би могъл да е син на Пепи Енглиш? И как разчитате горното -- Австралия или Австрия?

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado