Привет вам, родни планини,
привет вам, български долини,
поля, скали, гори, вълни,
самотни дебри и пустини,
в които в младите си дни,
отшелник в ваший свят, блуждаях,
летях към снежни висини,
под тъмни борове мечтаях;
делях живота ви; разбрах
на бога тайната голема,
до водопадите стоях,
да слушам вечната поема;
които славях и любих,
и още любя в упоенье,
от чийто извор жадно пих
кристални струи - вдъхновенье.
Сполай, о хубости, на вас!
Сполай, природо родна моя,
за всичко що прочетох аз,
във книгата велика твоя!
Сря Авг 05, 2020 12:58 am
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 853
"България и Швейцария"
"Пътувал съм аз из Швейцария, гледал съм Алпите със сините езера, с вечните ледници на чуките им, възвисили челата си непостижимо високо в небесата. Но всичките тия чудеса на природата са ме поразявали, като са ме оставяли хладен. Те не са говорили и на сърцето ми със своите странни имена, странни кръгозори, странен език, що звучи там. Чужда ми е тази природа. И аз съм чужденец ней. Дивил съм се, но не съм я обичал. А България? Всичко ми е родно, близко до сърцето и душата. Всяка горичка, долинка, канара, връх ми говорят на език понятен; чувствам, че те са мои, наши, български, и аз съм техен, почти плът от тяхната плът, - под един въздух и едно слънце сме отраснали… Всяка красота на България ми е скъпа, всяко нейно величие е по-велико за мене и ме прави да се гордея. И чини ми се, че никоя земя на света не е тъй красна – може би и това да е една от причините на моята егоистична любов към нея. Но кой казва, че България не е хубава, божествено хубава? Елате, елате, та погледайте!"
Иван Вазов
Сря Авг 05, 2020 4:17 am
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 523 Местожителство: Велико Търново
ЗА ОТМИНАЛОТО ЛЯТО
Пак отмина лятото горещо вчера,
с топли дни и труд несметнат.
И работник морен, с потно чело --
то отпусна гръб на вързан сноп умело.
Тъй пристигна пъстра и красива,
свежа есен, със нега трудът да укроти.
Кой ли резултатът ще роди във нова сила,
Туй със лятото ще стори тя във бъдни дни.
И кротка вечер в тъмнина обви ги двама,
там постеля пъстра стана цялата гора,
Като буен огън на овчари млади, пламнал,
се роди като сияен младенец денят!
Но какъв ли ще е той – с любов орисан?!
Или в сплетните на страстта роден?!
И как ли ще го гледа, пак народ – отруден, слисан,
Ако невръстен Хермес се окаже, набеден?!
Туй лятото не каза, само сърпа хвърли и заспа.
За пресметнатия труд сега се грижи есента.
Там чадата земни тя, със майчина любов обвива,
ту с нехаен трепет, в мраз, душите техни свива.
А зимата ще дойде с пелена кристално чиста.
Със ледени искри, тя този рат огромен да отметне.
За нова бъднина и пролет, ручей бистър,
ще зашуми и пак в света любов ще трепне.
Whitestar
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Пон Окт 26, 2020 7:21 pm
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1278 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
Re: "България и Швейцария"
Пчелата Жужа написа:
"Пътувал съм аз из Швейцария, гледал съм Алпите със сините езера, с вечните ледници на чуките им, възвисили челата си непостижимо високо в небесата. Но всичките тия чудеса на природата са ме поразявали, като са ме оставяли хладен. Те не са говорили и на сърцето ми със своите странни имена, странни кръгозори, странен език, що звучи там. Чужда ми е тази природа. И аз съм чужденец ней. Дивил съм се, но не съм я обичал. А България? Всичко ми е родно, близко до сърцето и душата. Всяка горичка, долинка, канара, връх ми говорят на език понятен; чувствам, че те са мои, наши, български, и аз съм техен, почти плът от тяхната плът, - под един въздух и едно слънце сме отраснали… Всяка красота на България ми е скъпа, всяко нейно величие е по-велико за мене и ме прави да се гордея. И чини ми се, че никоя земя на света не е тъй красна – може би и това да е една от причините на моята егоистична любов към нея. Но кой казва, че България не е хубава, божествено хубава? Елате, елате, та погледайте!"
Иван Вазов
Благодаря, не го бях срещал. Напълниха ми се очите.
Литератори! Сега остава Илчо , Фена и Заплеса да се включат...
Попаднах на един много интересен филм, нощен влак за Лисабон, трябва да се потърси и книгата. В това пластмасово време, когато татуировките заместват мозъчните гънки, а философите са влогъри по бански , идеите са кът ... Малко перефразиране на основната идея на темата :
Истинският господар на живота е случайността. Който се научи да живее по течението й и да взема възможностите навсякъде, където случайността ги предостави, е истински богат
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Поклонници на чужди етикети, на чужди гербове и имена!
Винете ни, винете ни, винете, макар да нямаме вина
за любовта свещена и голяма
към тази чудотворна, родна пръст.
Родили сме се българи и няма
на други да отстъпим своя кръст.
И припомнете си: къде до днеска
от ризи на обесени мъже
е шито знаме, за да има Левски
и да умре безсмъртен на въже?
Заключени зад черните решетки
на своите карирани палта,
коя от ризите ви ще затрепка
и родно знаме ще ни спомня тя?
През тези кратки дни и дълги нощи,
застанал до прозрението пръв,
Отец Паисий обикаля още
и проверява българската кръв.
Евтим Евтимов (28.10.1933 - 8.06.2016)
Сря Окт 28, 2020 4:24 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
М О Л И Т В А
С Ъ С
С Т Р О Ш Е Н И
О Ч И Л А
Щом те зърнах изпотих си очилата –
била си грешка, бъркотия, жалък сън.
В миг душата се отрече, запремята,
размъти се светът отвътре и отвън.
Някога щом сляза пак от планината,
къде да скрия златото ще знам тозчас –
в пазвата ти, до въздишката позната,
в косите, в дланите, в ронливия ти глас.
После праведното с грях ще се умеси,
мечтатели, пророци – шарения, гмеш.
А прекрасното е тъжно, после смешно
налягам си парцалите – проклинай, ако щеш.
Как, защо се случи? Бърша очилата –
виновни са докрай, че късно те съзрях.
Беше тръпка и мираж, и непозната,
и стана тя каквато стана – болка, грях.
Поясът, барута, даже и камата
в глухата хралупа зъзнаха без теб.
Камъните натрошиха очилата,
насън ме ближе звяр – проскубан и свиреп.
Извори възвират, пеят нежни жаби,
а сухото цъфти и рони семена.
Ще ме дебнат, ще ме съдят – гладен, жаден.
Не смея и в молитва да те спомена.
Сря Апр 21, 2021 1:23 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Къде си, бе Илчо? Откога чакаме цвете от тебе!
Сря Апр 21, 2021 1:26 am
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Б Р Ъ М Б А Р И Т Е
Бръмбарите сричат бавно-бавно
от любовната читанка.
Там навсякъде е сладка тайна,
те са златни и са малки.
Те са сетива и се заплитат
в края. Почват отначало.
Времето на чудеса преситено
тука кротко е поспряло.
…
Завираш си носа в мечти навсякъде
и пръста там – където трябва и не трябва.
Акъл пилееш, после с яко дупе
живееш сиво или бързо побеляваш…
…
Търкаля се животът и ни дебне –
защо, къде и как – и кой да ти подскаже?
Усещам – нещо хилаво и дребно
накрая е било най-истинско и важно.
Щ А С Т И Е Т О
Х А П Е
Ти със щастието свикваш бързо-бързо.
Ако се зацапа търсиш му пералня.
Някога мечта ли – само за го зърнеш?
А сега го хокаш, ако се забави!
То край теб подтичва като вярно куче,
но пък някой друг ще го примами също.
Не маркира пътя както си го учил –
щастието си живее в чужда къща.
Как ще си го върнеш, как ще го нахраниш,
как ще го опазиш? С калните си лапи
тука обикаля, дебне те отрано.
После ужасия – щастието хапе!
ЛЕД
ИЛИ
ОГЪН
Всеки ден е преход обсебващ –
от тук до там, до безкрая.
Зная какво да мечтая
и как да се скрия от себе си.
Всяка дума е празноглава,
всеки спомен – лед или огън.
Когато вярвам не мога ,
щом мога – не вярвам тогава!
ПОНЯКОГА
И
ВИНАГИ
Понякога боли, понякога е срам и слава -
животът, истините са или-или.
Единствено, когато всичко споделиш,
прекрасното невидимо докрай при теб остава!
Сря Апр 21, 2021 1:39 am
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
М О Я Т
А П Р И Л
Април ще ме размекне
и с цвят ще ме затрупа до уши.
Подметки, грешни сметки
ще трие и градежи ще руши.
С навирени опашки
бесуват крантите – ритник и вик.
Сред гюрултия прашна
мига зелен изблизват със език.
Под клоните пъпчиви,
навред мъзга, невинен пух вали.
Светлик и сенки крият
гнезда, бодли, гъсеници, пчели.
В такава суматоха,
в април, в последния му сладък ден,
щом скитам без посока,
случайно или не, ще съм роден.
Сря Апр 21, 2021 1:43 am
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 523 Местожителство: Велико Търново
Г О Р С К И Т Р Е П Е Т
Тръгнах рано, беше тъмно,
там във гъстата гора.
Стара мечка щом ме зърна,
ме подгони, че ми бил красив носа.
Бягам, бягам, а на среща – стар, невчесан Торбалан,
там намръщен се кокори и ми иска всичката пара.
Аз му викам – Г’де пара, ги ди дърти Мързелан?!
Той извика силно и извади гърбав ятаган!!
Пак погледнах и си търтих във зелената гора,
и се чудя где е мойта, вярната тайфа.
Тъй се мина мин година, даже две и три,
викам си от страх излишен ще е тази работа.
И не щеш ли – самодива руса, носи бири,
на поляна тучна, там във същата гора,
пия, пея и се чудя – що за работа?!...
/Аполон Бандераски (Храбър)/
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Аз съм зайченцето бяло,
но не, което си играло.
Защото в близката горичка,
точно до една рекичка
група мазни депутати,
всички - видни тарикати
едно хотелче построили
и за басейн вода отбили...
Аз съм зайченцето бяло,
така и не се наиграло.
Защото група депутати,
все отбрани тарикати
рано сутрин го хванали
и задушено го изяли...
R.I.P.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Сря Юни 09, 2021 1:55 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Ж А Ж Д А
Вода ще пия жаден, жаден,
от дупка в камъка, с черупката на охлюв.
Водата някъде пропада,
аз падам и я чувам как в нищото клокочи.
Аз цял съм огън с нещо сивичко
в главата – задрънчала – стара, празна кофа.
И после пепел, щом самичък
катеря планината – озлобен и потен.
Вода ще пия утре ледена
и гол ще се разтворя в нея като мида.
Под сянка сластна ще приседна,
животът нежна паяжина ще заприда.
Вода жадувам, полудявам!
Но пътят е безкраен – камънак и тръни.
И аз се изпарявам бавно –
на сладко, бяло облаче ще се превърна.
Т О В А
Е
Как да се помоля аз на планината:
Слез долу – да се възкача при теб!
На тревата как смутен да кажа:
Под стъпките ми се смалявай, заблести.
Със сълзата трябва да опитам:
Престани – всичко пресолих и разводних.
Мъглата в джобовете си тъпча –
когато се изгубя – да ме скрие.
Пред уморената любов не смея
дори страха си да преглътна.
В тревата – сълзата планина,
мъглата е любов – тава е!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3 ... , 16, 17, 18Следваща
Страница 17 от 18
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
