Закъснялата изповед на един КЕ поклонник

	boris_borisov написа:
	... края на юли мисля да се качвам на Ком и да тръгвам към морето

абстиненция??

Cool

kibik написа:

	boris_borisov написа:
	... края на юли мисля да се качвам на Ком и да тръгвам към морето

абстиненция??

Cool

Вероятно

След 5-годишна пауза (през която всяка година исках и накрая не тръгвах), миналото лято най-после пак го пробвах. Обаче - греда, още първия ден, преди Тръстеная ми се счупи задната главина... и дотам Crying or Very sad

Явно не ми било писано. Така че сега съм нахъсан тая година да преодолея каръка и да видя дали още ме бива Laughing

След като прочетох пътеписа не можех просто затворя страницата и да оставя у за себе си бурята от настроения, мисли и емоции, които предизвика у мен написаното. Трябваше да споделя.
Заинтригуана бях още от самото заглавие, където наличието на думи като изповед и поклонник ми загатна, че става въпрос за нещо по-различно, нетрадиционно и с духовен оттенък.

Кога узрява човек? - Един по-рано, друг по-късно, някои ... никога.
Видно е тук си имаме работа с човек уверено стъпил на земята и крачещ с устрем по своя път, пътя който сам е избрал и познал - пътят към себе си. Един човек намерил по своему дълбоката философия и смисъла на живота .
Сега, след края на разказа бих казала, че ключовата дума е осъзнатост.

Зарко, четях и вървях заедно с теб, а понякога емоцията ме връхлиташе тъй силно, че в очите ми напираха сълзи.
Благодаря ти, за споделеното, за изживяването, за възможността да се докосна до тази вълнуваща история!
Поздравления за разпознатия и поет с хъс път! Нека ти е все така светъл и изпълнен с магия, нека винаги ти носи онези незабравими чувства и трепети, които зареждат, животворят и одухотворяват.
Желая ти късмет и успех и в следващото ти КЕ-начинание!
Убедена съм, че ще го сбъднеш, защото устрема и силата са в теб!

Благодаря за хубавите думи, Дани. Преходът наистина е много вълнуващ. Дори да се отделят настрана всички перипетии, забавни случки, срещи, несгоди и прочее, които сигурен съм изобилстват по пътя на всеки КЕ пътешественик, в хода на това дълго пътуване човек преживява нещо толкова силно и дълбоко, че на мен ми изглежда невъзможно да бъде изказано с думи.
Има обаче и друго. Обикновено човек отново се потапя в ежедневието и рутината си и постепенно този мощен емоционално-духовен заряд се изчерпва. Минаха толкова години. Мечтая си за едно презареждане това лято, но още незнам дали ще се случи.
А ти, като толкова ти хареса историята, не обмисляш ли вече една пешеходна разходка до морето с г-н Рибарски?

Започнах да пиша за последния си КЕ преход с колело тук:

https://forum.mtb-bg.com/viewtopic.php?f=3&t=24313&start=1350