Зимен Пирин 2021

На 06.03. към 15ч. се събрахме на х.Сандански 9 души от четири места и след лека почерпка в хижата се качихме до Беговица. По пътя Джо Плевенски се е изпльоскал на леда,че имаше доста,натъртил си е ребрата и до края дишаше като Дарт Вейдър,та го изгубихме за каузата на пъртинаджийството.
На хижата беше Кольо и както винаги заплувахме в рога на изобилието.Имаше и двама местни,които на др. ден качиха Каменица. На сутринта в наш стил,т.е. в 9,30ч.след обилна закуска успяхме да потеглим.Снега беше твърд,което ни позволи след Козия превал да спуснем до някъде и да свием надясно по лятната пътека.Мисля,че към 16ч. бяхме на Тевното,където Ванчо ни беше направил засада и ни чакаше.Обвинил първите,че не сме се обадили за да спестим по 20лв.,но повече проблеми не прави,освен,че виното му беше кисело.
На др.ден излязохме на Мозговишка порта и почна дискусия откъде да продължим за Спано поле. Варианта през Белемето беше най-безопасен,но и най-дълъг и досаден.През Мозговишкия чукар ни се стори стръмно заледено,а и не беше ясно как е слизането от другата му страна.До Винарска порта пък трябваше много да слизаме и после да качваме,та измислихме среден вариант-слязохме от Мозговишка порта на север и още по първото ребро излязохме обратно на билото за нула бройки. От там до Спано поле всичко беше гладко. На заслона заварихме хижар-Светльо,който беше изключително приятелски настроен,даже си изключи по някое време телевизора за да слушаме музика от телефоните през блутууд/или както там е термина/,та се получи хубавазикална вечер. На сутринта даже ми подари литър вино,но се оказа кисело и любезно отказах.Той обаче пробва отново с домашна Петричка мастика и тя моментално потъна в раницата ми.Беше настанало време разделно и 6-ма тръгнаха надолу към Попина лъка,а ние с Дарт Вейдър и Фико от Видин,на който му беше първо зимно ходене въобще тръгнахме обратно към Винарска порта.На по високото ни натисна плътна мъгла и ако не беше джи пи ес-а на Вейдъра никога нямаше да нацелим портата,макар,че ни прекара по лятна пътека и в един момент движехме по доста стърмен фирнован склон.С Фико ни домързя да слагаме котки/носех за пръв път от 25г./ и той се справи учудващо добре само с пикел.При спускането от портата с Вейдъра имахме спор-аз тъврдях,че слизането е по вдясно,а той настояваше,че джи пи ес-а показвал право надолу,та по някакъв среден вариант слязохме.На езерата вече се провидя и до Дамяница нямахме проблеми.Там обаче имаш 20 чешки скиори и се настинихме в предната столова до котела за парното.Наложи се да гоним нахалния котарак,който се опитваше да се качи на масата,та Вейдъра влезе с конфликт с една чехкиня,която се опита пак да го внесе при нас.Накрая се разбрахме да си го носи в тяхната столова.Към 12ч. когато надникнах там,чехите си бяха легнали и котарака гордо се разхождаше м/у чиниите и чашите.Помогнах му да излезе по бързичко-няма да обяснявам с кой крайник,но някой чех го е пуснал през нощта в нашта столова и на сутринта смърдеше ужасяващо на котешка пикоч.Иначе се оказа,че има много хубава китара на хижата,но мойте спътници не си пода много по живата музика,та почти не свирих.После я взе един чех,ама и неговите хора не ставаха за публика-викаха цяла вечер,като овчари.На стуринта хапнахме набързо/заради миризмата/ и поради мъглата ,вятъра и снеговалежа се отказахме да минем през Джангалска порта за Безбог,а безславно слязохме до асфалта,където извиках обичайния ни транспортьор Гошо,който директно ни закара на х.Гоце Делчев.Седнахме на ракия и салата в столовата на хижата.След малко дойде Стефчо и в тоя момент му връчвам перото и мастилницата.

Снимки:
https://photos.app.goo.gl/NUDvHbSUFrZ8e6bi8

Класик. Респект. Котараци, китари, ракии. Няма лабаво. А някви нови изпълнения имаш ли?

Има,но в суров вид.
Едната е планинарска и Стефчо я има на телефона.Ако иска може да я качи в тая тема,макар,че я записа на Ст.планина.

…
Поради възникнали служебни ангажименти не успях да започна от самото начало Зимният Пирин,но това щеше да стане или на Демяница или на Безбог.Оказа се че ще стане на Безбог.Пътувайки се чухме с Бойко и се разбрахме да се изчакаме на х.Гоце Делчев,защото времето е кофти и те слизат към Банско и оттам към х.Гоце Делчев.Към 14 ч. успешно ме стовариха пред хижата,другите похапват и пийват в столовата,аз веднага започнах да им правя компания на ракийка и туршийка,дорде дойде време да се запътим към лифта.
Големо мръзнене на задните части падна на това возене с лифта от мокрите седалки.Както и да е стигнахме след малко разправии с лифтаджиите.Влизаме пред рецепцята на хижо-хотела и навалица някаква се е заформила там.Разбутвам леко хората с огромната раница и питам за свободни стаи и ме изгледаха леко недоумяващо как така без резервация,след размяна на обяснителни фрази се оказа,че с човека сме били бивши колеги от Видин и той директно ме пита-Ти не си ли Стефан от Видин,дето ми беше главен счетоводител-Аз съм, ти Пешо ли си ?Не Иван съм!А, здрасти Ванка,дай сега една стая за четирима хубавци.Имате я, и така се уредихме,ама то такова уреждане,цените като за хотел 4*.
Настанихме се,чудим се и четиримата дали леко да не одморим,ама някой като ли каза няма за кога и на малката масичка заформихме кулинарно-питиен кът и си седнахме,аз слушам и разпитвам за отминалите дни на тримата,кое,как.Оказа се,че днес на слизане към Банско и Фико се е подхлъзнал и ударил лошо коляното.Добре че в моята аптечка има и противовъзпалителни и кремове и започваме терапията съчетана с дюлева и мускатова.
По някое време слезнахме в ресторанта,трудно в началото се ориентирам,кое къде се поръчва,къде се получава,но справяме се с тази задача.Настаняват ни на служебната маса,после ни черпят с бисквитена торта.Ние доволно поглъщаме напитките,аз започвам моята аклиматизационна програма да не изостана от другите и като за първа вечер за мен добре се получи.Разменяме приказки с другите гости когато сме на по цигарка навън и се наслаждаваме как хубаво снежко трупа навън,но не сме и много доволни.
За вторият ден на Безбог бях си намислил да се кача до върха,другите щяха да си почиват.Сутринта е свежо и приятно,но постепенно мъглата започва да превзема територия.Аз опитвам с хиляди уговорки да склоня Джо-Дарт Вейдър да тръгне с мен,разгеле нави се.Докато се приготвям във фоайето и го изчаквам при мен дойде един младеж и попита ако сме за върха да го вземем с нас,няма проблем идвай.Тръгваме новият сняг е до 20 см.,ходи се приятно-снегоходки не са нужни-но мъглата този мой враг настъпва все по сериозно,отвреме навреме се откриват гледки.В доста добро темпо стигнахме премката над езерото и там само за минута две се откри циркуса на Попово езеро,но достатъчно и да видя много сериозната козирка която се беше образувала на рида идващ от Полежан и там някъде Бойко ми обясняваше че подсичали-Викам си абсурд,утре аз оттам не минавам.Тръгваме нагоре към върха но мъглата съвсем ни затисна и някъде сто-сто и петдесет метра преди върха аз тотално загубих мотивация и желание да се качвам догоре,не съм от тези дето отмятат в графата върхове,гледките са моят стимул но в заобикалящият ни айрян тотално загубих интерес,след доста мрънкане от другите тръгваме обратно.Получи се все пак разходка от близо три часа.
Тъкмо време за обяд и аперитив.После почивка,пиейки си кафето от тераската на дневната виждам каква хубава пъртина сме направили,след малко отново на малката масичка в стаята докато настане време за столовата,по едно време всички с тих ужас забелязваме настъпващия дефицит от напитки за утрешните ден и вечер на х.Пирин и аз преминах на водка в ресторанта,така де аклиматизационната програма е добре да включва различни атрибути и прийоми.
На сутринта малко се замотахме с тази организация на закуската,но около 9,20 тръгнахме.Имах леки притеснения за преминаването през Демиркапийска порта свързано със състоянието на снега и дали няма да са се образували навявания.Стигайки до премката отново вече в пълен блясък се изпречи онази козирка,спуснахме се в посока към реката,стигаме до кошарата и продължаваме успоредно на лятната пътека но пак забиваме на нездравословен участък,хайде пак надолу и стигаме реката.До Попово езеро следват няколко стръмни изкачвания.Преминаваме езерото безпроблемно.Кратка почивка и попълване на енергийни и водни загуби и захващаме стръмното към портата.Тук вече се успокоявам напълно виждайки от близо терена,който отдалеч е леко плашещ,а и снега не ме тревожи с нищо.Горе на портата засичаме четирима чехи-пантаджии.Аз се оглеждам леко поразен от ефекта,който предизвиква гледката от портата на юг,не си я представях толкова стръмна.На Аргирово езеро предлагам по една глътка за оцеляването.Казват ми не бързай има още малко,нищо ще изчакам.Спираме на оттока на Митрово езеро,вече за наистина сериозно подкрепяне,защото настъпващата от ниското мъгла ни дава ясен знак ,че долу няма да е приятно за разпивка.След близо час почивка тръгваме надолу,мъглата ни обгърна и така до хижата 2,30ч. бъхтене в нея.
Бързо разпалихме печката,имаше жарава,разхвърляме багажи,обувки,преобличаме се и започваме да тестваме вина и ракии,и тук имаше добри попадения.Пържим си суджука,режем тънки мезета и започваме моабет.
Зимният Пирин 2021г. приключи…
Слизането до Мелник ми е скучно и тягостно и затова не му обръщам подобаващо внимание,на Лопово едно куче се присъедини към нас,голям красавец.Демонстрира ни лов на мишки под снега,тичаше като изоглавен напред-назад.Малко преди гроба на Тодор Александров се свързахме със собствениците да дойдат да си го приберат от Рожен,преди селото го вързахме за да не ни избяга и го предадохме на човека,който дойде да го вземе.
Вечерта в култовата механа Света Варвара в Мелник,също бе отлична.

Чудесно. Благодаря. Стефан всичко има, що ли не съм изненадан... Smile

А Стефак май е от вашия отбор, сега ще го зачета... А иначе чехките как ти се сториха в планинарско отношения? Ако ти се споделя. Всичко хубаво! Smile

Чехите бяха добре екипирани и по разменените думи изглеждаха и добре информирани.Ние разменихме само с един от тях,този който водеше колоната,бяха четирима.
Изказа много добри впечатления от хижа Пирин,доволни,че има къде да си приготвят храна,че било топло и т.н.
Опита се да ни даде съвет как да се спускаме от портата или нещо такова.На което Бойко му отвърна спокойно не сме за пръв в планината,така де да разбере,че не сме баир-будали,а канара-шашкъни.

	Stefak написа:
	Опита се да ни даде съвет как да се спускаме от портата или нещо такова.На което Бойко му отвърна спокойно не сме за пръв в планината,така де да разбере,че не сме баир-будали,а канара-шашкъни.

А какво лошо има да се изслушва това което ти казва човек, който вече е минал от там , или и тук има мерене кой кой е и колко знае ? Smile

Някъде да съм написал,че е лошо,или пък че правя опити да меря нещо.
Или пък за някой е удобно да бъде на всяка манджа мерудия и да ръси мозък.
Ако няма какво да кажеш по темата,не цапай ако обичаш.

	Stefak написа:
	Някъде да съм написал,че е лошо,или пък че правя опити да меря нещо. Или пък за някой е удобно да бъде на всяка манджа мерудия и да ръси мозък. Ако няма какво да кажеш по темата,не цапай ако обичаш.

Така изглежда от написаното, иначе така или иначе няма никаква стойност към вече споделения разказ. Най-малкото нямаше да реагираш по този начин ако беше друго Smile

По принцип така реагирам на празнодумието.
Още повече като се опитват да вкарват думи казани и действия извършени от мен,за които дори не съм си и помислял.
Хайде със здраве!

Питах чеха само дали е фирновано слизането от Демир капия да знам дали да вадя пикела,а той почна да ми чете лекция.
Все пак той беше там пръв път и да ми обяснява как да ходя из Пирин беше безпредметно.
Благодарих му все пак и продължихме.

Ясно, браво за хубавото ходене и дни.

Благодаря. А бе чест им прави, че са се организирали да ходят из нашенско.... А вие на какъв зик се разбирахте? Упътвах едни, ама нито ме разбираха, нито з тях. Хубаво, че опциите не бяха много и стана работата.... Smile

А срещате ли често чехки из нашите баири? Хубава вечер!

Видински английски.

Малко снимки и от нас
https://photos.app.goo.gl/9G49TECgkGHGx81WA