Два пъти по Каньона на водопадите

Крайно време е да си предам отчета! Първото слизане по Каньона на водопадите беше на 24 септември, а второто - един месец по-късно. Антон е на 5, а Боян почти на 4, но след Рила предишната година никоя планина не може да ги уплаши!

Първото пътешествие. Тръгнахме от местността Райковски ливади в Пампорово. От там до Студенец са 2-3 километра. В една друга тема горко се оплаках от разкопаните и разкаляни пътища в околността. Сега този участък беше изсъхнал, което вдъхна големи надежди за терена по-нататък. Напразни надежди, уви! Защото 6-те километра от Студенец до шосето Широка Лъка – Смолян бяха нещо средно между напоена угар и блато:

Както се вижда на снимката, трябваше километри наред да джапаме в калта, защото не можеше да се заобиколи нито отгоре, нито отдолу. Непрекъснато прескачахме от лявата страна на пътя в дясната и обратно, където теренът уж беше по-твърд. Естествено тия зигзази удължаваха траекторията, освен че ни бавеха. На някои места се налагаше да взимам Боян под мишница, а Антон да повдигам с ръка. На мен вече ми беше все едно къде стъпвам. На едно такова място яко закъсахме: Антон толкова затъна, че ботушчето му се заклещи в калта. Когато си издърпа крака, остана по чорап, а ботушът се напълни с кал. Хванах детето под мишница, изплакнах ботуша в една локва и отново го обух. Така Антон измина няколко километра до първата чешма, където пак го мих. Красота отвсякъде!

В местността Превала (Ешек Кулак), където шосето започва да се спуска към Смолян, е отбивката за хижа "Перелик". На кръстопътя има нова черква:

Съвсем наблизо е пречиствателната станция. Там се запознахме с едно куче, което, ако се съди по черната козина и бялата подкова на гърдите му, е кръстоска с тибетска мечка:

Това куче стана наш неотлъчен спътник чак до Смолян! В началото се притесних, че няма да може да се върне, но по никакъв начин не успях да го пропъдя. Чак когато стигнахме автогарата, вече през нощта, то се запиля нанякъде. Живо ме интересуваше дали се е върнало. И ето че, когато втория път стигнахме до пречиствателната станция, то отново се хвърли да ни посреща! Невероятно – това са повече от двадесет километра през гори и реки, които кучето е минало самò на връщане! Втория път то отново изчезна на автогарата, но ние вече бяхме сигурни, че ще се завърне благополучно.

Глътка вода на една от чешмите по шосето:

По някое време вляво от шосето за хижата виждаме табелата с карта на маршрута. Антон се обажда на майка си, че вече сме открили пътеката (без още да знаем каква заблуда е тази карта!):

Тръгваме на юг, по посока на Смолян, по хубав горски път. Надморската височина е 1700 м. Разстоянието до кулата на Снежанка може да се прецени от тази снимка:

След като се прехвърлят един-два дола, но почти по хоризонтала, се стига до началото на резервата "Сосковчето". Означен е с надпис върху хубав нов заслон сред широка поляна:

Оттук започва същинската екопътека, тук е и първата заблуда. Защото всичко сочи, че пътеката се сурва право надолу по дефилето към Смолян. Щом е в резервата, значи е натам. На едно самотно дърво срещу къщичката има и табела, която е забита малко накриво, затова може да се тълкува и като обърната надолу. Когато обаче на няколко места напразно се опитваме да навлезем в гората, разбираме, че пътеката не е натам. Тогава започваме да я търсим в обратната посока, зад заслона, и наистина след известно време откриваме маркировка! Фактически досегашната посока на движение - на юг, се обръща на 180 градуса, на север, без това да е указано! Освен всичко, пътеката тръгва нагоре. Тук у мен се поражда ново съмнение: дали пък това не е някаква пътека, идваща от хижа "Перелик"? Никъде нищо не пише! Слава Богу, по едно време пътеката рязко завива на запад, там е и първата стрелка с надпис "Каньон на водопадите"! "На прав път сме" – коментира Антон. Ха, дано! – викам си аз на ума. Едно по едно пред очите ни изникват разните елементи на екопътеката – места за почивка, наблюдателни площадки и т. н. Понеже е резерват, пътеката е завалена от паднали дървета. На едно такова дърво Антон решава да се прави на мечето от известната картина на Шишкин:

В момента, в който аз му извиквам да се хваща в основата на чепчетата, той се хваща за края на сухото клонче (това пред него на снимката). Резултатът е ясен - търкаляне от два метра по меката шума. Сега вече знае къде да се хваща!

По пътеката заобикаляме огромен мравуняк, по-висок от децата и грижливо ограден:

Вировете, наречени „казани”, защото наистина са като ваяни от грънчар:

Стигаме до следващата природна забележителност – "Редените камъни", преведени на английски като "Rhodopean Stonehange":

Ето ни накрая пред крайната цел – Орфеевия водопад (или Сърцето, бъркам ги), най-високия :

Тук паметта на моя първобитен фотоапарат свършва, свършвет и кадрите. Пътешествието обаче продължава. Връщаме се малко до водопада "Ропката" и наблюдателната площадка над него. Там има табела към Смолян и ние поемаме по нея. Пътеката върви високо над десния бряг на реката и повече водопади няма. Отбиваме се до двете наблюдателни площадки "Евридика" и "Стражите". Майсторски изградени стълби, долепени до отвесните скали. Площадките са обезопасени със стоманени въжета над пропастта. След стръмно спускане се движим покрай буен ручей с много мостчета над него. Така до вливането му в реката с водопадите. (Отказах се да уточнявам имената на реките - коя е Герзовица, коя е Сосковска и коя е Еленска. По картите цари бъркотия.) Оттам по коларски път стигаме квартала Средока, откъдето поемаме по досадно шосе до Смолян. От Смолян до Пампорово с такси - иначе още 11 километра нагоре! Така завърши първата 12-часова екскурзия по 25-километровия маршрут, който ще ни стане стандартен за следващите разходки.

Второто пътешествие. Ще пропусна повечето подробности, а ще покажа само някои нови снимки. Още преди черквата на Превала досадният път е свършил и децата закусват с банани:

Традиционната снимка пред телевизионната кула в далечината:

Обяд в къщичката на резервата:

На места децата се провират под повалените дървета...

.. на места - под огромните канари:

Ето я следващата природна забележителност, вековния бук:

След него пътеката тръгва по реката с поредица от мостчета, някои от тях с природни препятствия:

Нашият верен спътник неотклонно ни следва:

"Казаните" преливат един в друг:

Когато се налага, кучето практикува и алпинизъм (наблюдателна площадка "Ропката):

Централната атракция - най-високият водопад, сниман от моста пред него:

Романтичният мост с малко есенни багри по склона:

Датата на втората екскурзия беше специално подбрана за есенните буки: вече да са обагрени, но преди да са опадали листата. Вероятно улучихме последния хубав ден (24 октомври), защото след това започнаха дъждове и студове. Желанието ми непременно да видим каньона есенес се зароди, когато в една от хижите видях календар със снимка на скалите. Невероятна симфония от цветове, преливащи от зелено през жълто и оранжево до ярко червено! Всичко това надвиснало над грамадни сиво-бели скали. Разбира се, Фотошопът бая бе работил, но панорамата си заслужаваше. За съжаление ние не улучихме баш такъв колорит, а и апаратът ми беше слаб за мрачното време в тоя сезон, но все нещо се получи. Например тези букове дават известна представа за горските тонове:

А това е най-"дългият" водопад ("висок" трудно ще го наречем, защото всъщност е 30-метрова водна пързалка):

Нейде в района на двата водопада трябва да е тайнственият разклон, който се вижда на "долната" карта, откъм Смолян, но го няма на "горната", откъм Перелик. Втория път, понеже вече знаех за разклонението, специално го търсихме. Близо до водопада открихме едва забележима пътечка, която се качваше по скалите. Така си го и представях, че трябва да бъде - наляво от главната пътека. С доста катерене, на места с пълзене, стигнахме до върха на скалата, но оттам нататък - само изглед към Смолян. Никакво продължение! От другата страна на ръба - долбок дол, в който вероятно тече река. Красива гледка, но тя ни изяде половин час:

През зимата на 2009 се разходих до каньона по късия път - отдолу нагоре, и без децата. На снимката, която направих от наблюдателната площадка "Стражите", добре се вижда скалистият ръб, до който сме се изкачили с момчетата:

Долу вляво са двата големи водопада с моста между тях. Чак когато вкъщи преглеждах снимките, забелязах водопада горе вдясно. Значи наистина в този дол тече река и вероятно това е Сосковската. Става интересно и трябва да се провери!

С децата отново се наложи да се връщаме по пътеката високо над реката, без да видим водопадите, които ни обещаваше картата. От "Ропката" и по табелата с надпис "Смолян" поемаме към града. Отбиваме се до двете наблюдателни площадки "Евридика" и "Стражите". Този път съм заделил достатъчно памет за снимки, но пък бързо се стъмва - на тази дата според календара слънцето залязва в 18:30. Бързо ни обгръща мрак, особено в гъстата гора, и аз включвам батерията на челника. Два часа се движим в пълна тъмнина. Децата любознателно ме разпитват за живота на вълците. След безкрайно маршируване по каменистия път за квартал "Средока", а после по шосето до града, с набити пети и болки в коленете (след 12 часа ходене това се подразбира!) в осем и половина взимаме таксито за Пампорово и в 9 сме у дома. Вечеря, къпане и в 10 - по леглата. Всичко е според режима!

Детска живопис. На следващия ден след втората екскурзия 5-годишният Антон представи своето виждане за есенните дървета:

По детски искрено е нарисувал основното: зелените борове и оголените буки, по които са останали жълтите и оранжеви листа. В есенни багри са и нападалите по земята листа. Наистина, какво повече да нарисува?

Нерешени въпроси. По време на втората екскурзия по цялото трасе ме тормозеше въпросът за алтернативните пътеки, които ги имаше на едната карта, но липсваха на втората. Очите ми се разкрачиха от гледане наляво-надясно. И действително на едно място, високо преди да стигнем до водопадите, забелязах отклонение вляво, на изток, което изобщо не беше маркирано. В точката на разклона дори имаше табела за надясно, която правеше лявото отклонение съвсем незабележимо. Това отклонение заобикаля водопадите и вероятно слиза по реката, която открих на снимката. Районът изглежда доста див, но интересен.

Втори въпрос: пътеката покрай водопадите. Когато слязохме вече в ниското и стъпихме на последния мост над голямата река, с гърба си и на фенер видях друга пътека нагоре с табела "Каньон на водопадите". Значи, има я! Само че откъде тръгва, когато слизаме? Тази тайна ще я рязгадая чак когато тръгна отдолу нагоре. И на следващото пътешествие наистина всичко се изясни.

Третият нерешен въпрос е за територията, на която се намира екопътеката, и реката, по която са водопадите. Ако това е Герзовска река, тогава не се минава през резервата, а вероятно през буферната му зона (така пише в някои пътеводители). Ако пък пътеката е през резервата, тогава реката не е Герзовска. Впрочем, като членувам "рекаТА", трябва да се знае, се по пътя се събират няколко реки и бъркотията става пълна. Някой ден, с GPS и точна карта, истината ще излезе наяве. Живот и здраве!

Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Апр 22, 2018 7:37 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

Аз съм бил малко след теб там явно. Датата е 1.11.2008.
Времето беше перфектно и разходката ми достави истинско удоволствие.
За да не товаря излишно ще дам линк към темата за "Каньона на водопадите", която съм пуснал в друг форум:

http://www.aquaportal.bg/forum/index.php?topic=371.0

Надявам се есенните снимки да ви харесват. Мен лично гледките ме изпълваха с енергия!

Браво, Стасе! Снимките ти са точно това, за което и ние бяхме тръгнали. Само че не постигнахме желаното. Преди всичко заради "сапунерката" с 1,3 мегапиксела. Твоят апарат явно е съвсем приличен. Второ, заради часовете на похода: ние тръгнахме от Пампорово и на площадките за наблюдение бяхме вече в сумрак, а надолу - в тъмна нощ. Говоря за "златната есен" - втората екскурзия. По време на първата бяхме навреме (по-дълъг ден!), но пък още ги нямаше цветовете. А и точно там ми се свършиха снимките!

Споменаваш за объркващата карта в началото на екопътеката. Твоето объркване е нищо в сравнение с нашето! Прочети за разликата между едната карта - в горното начало на пътеката, и втората - в долното, и ще разбереш: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=5238#5238

Както личи от последователността на снимките, ти си следвал точно този тайнствен маршрут, който ние търсихме двата пъти. От беседката, покрай реката, до двата моста. Там сте поели по дясната пътека. Защо пишеш, че сте се върнали, не знам. Би трябвало точно по нея да сте стигнали до водопадите. Именно там не ми е ясно откъде сте се изкачили. Ние, като слизахме, никаква пътека надолу не открихме. После вие сте завили обратно и сте минали през наблюдателните площадки. В действителност има и трети път нагоре, от беседката вдясно. Голяма енигма е всичко, затова напиши по-подробно откъде минахте. Та следващия път да знаем.

Тръгнахме от беседката по пътя... То няма друг път.
Кофти беше, че на картата при беседката не беше маркирано къде точно се намирахме и непознавайки района нямаше начин да се ориентирам. И посоките не бяха правилно ориентирани. Затова снимах картата и на по-късен етап горе долу ми се изясниха нещата.

След като вървяхме около час (със сина на 6 години), още преди водопадите пътеката пресече реката и се разделяше на ляво и дясно. Тръгнахме по дясната и след около 15 минути се оказа, че се забиваме в някакви шубраци, които очевидно не бяха маркираната екопътека. Огледах се, не видях накъде продължава, въпреки, че бях убеден, че трябва да е от там... Тогава дадох сигнал за връщане и поехме по лявата пътека на разклона след реката.

Оказа се, че по лявата пътека се стига право при водопадите и това представляваше кратката обиколка.
Слава богу, че не поехме по дългата, че щяхме да замръкнем там.

И така стигнахме до водопадите, но явно за разлика от вас сме дошли отдолу нагоре. Красота е, безспорно!

При водопада Орфей, нашия водач се уплаши от стръмното (това си е болест) и се върна към колата. Аз и малкия продължихме и не след дълго се озовахме на първата панорамна площадка. От нея имаше табелка "Смолян" и поехме натам. Оказа се, че от там слизането е доста по-кратко. По пътя имаше още 2 панорамни площадки. И ние си имахме куче за компания. Бездомно някакво, но вървя с нас чак до колата, та накрая тичаше след нея. Горкото.

Мястото, както и целия район около Смолян са едни от най-красивите в България.
Ние често ходим в Широка Лъка и аз използвам пребиваването си там за обиколки със сина, който се оказа доста упорито дете. Радва ме.

Веднъж, на 13.08.2008, го водих от с. Солища до х. Перелик, по пътеката за Ледницата и обратно към с. Стикъл (до с. Гела). Прехода беше 8 часа и 30 минути... Детето издържа геройски. Само дето личния му лекар после ми се накара. Smile

От тогава гледам да не ходим повече от 5-6 часа.

Сега ми е мерак да мина по пътеката в снежно време и пак да снимам.
Представям си какво е!

Прекрасно място! Почти не е за вярване, че още го има, на фона на Пампорово и др. подобни строителни обекти.
Ще се опитам да покажа и аз някоя снимка, ако успея да я кача.
http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2144/8901204971821373467.JPG
http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1653/8601925261724528968.JPG

_________________
По-добре късно, от колкото по-късно.

Прекрасно място! Екопътеката е много приятна, бяхме там миналата година. Родопите са страхотни! Бяхме в едно малко и уютно хотелче недалеч от екопътеката и в близост до Смолянските езера. Бяхме голяма компания, над 20 души. Ходите ли в Родопите идете там - www.hotelsmilen.com . Препоръчвам ви го, на много практично място е и си на една ръка разстояние от всички природни и архитектурни забележителности на Родопите! Ходихме до Гела, Широка лъка, Стойките, лифта на вр. Снежанка и пр.ч.
Приятно пътешествие на всички Wink

В отделна рубрика бях описал картографските заблуди, в които два пъти бяхме вкарани с децата на слизане по Каньона на водопадите:

Картографско издевателство

Накратко проблемът беше, че когато човек слиза отгоре, откъм хижа "Перелик", вижда на картата две пътеки, а когато слезе в ниското, на друга карта вижда три пътеки. Втория път вече знаехме за тази "особеност" на терена и специално търсихме "скритата" пътека, но така и не я открихме. Тогава реших, че тайната ще се разкрие единствено като тръгна в обратната посока - отдолу нагоре, както правят повечето туристи. Направих екскурзията в края на зимата, точно по новогодишните празници, но този път децата не бяха с мен. Оставих колата на последното място, на което това е възможно - преди разрушения рибарник, където има беседка и огнище. Там се пресичат под прав ъгъл две реки. Едната идва отдясно, ако гледаме към планината, и вероятно по нея върви третата пътека - за "Силуета на Еверест" и прочее. Тя ще е обект на следващо разследване. Сега поех по пътчето, по което двата пъти бяхме слизали: покрай буйната река, право нагоре към планината. По едно време се стига до нов дървен мост, който е критична точка по маршрута: точно след него е табелата за нагоре, която ние навремето открихме чак на слизане. Искам да предупредя туристите, които се изкачват, че ако искат да поемат по пътеката, по което ние сме слизали, трудно ще я открият, защото за нея няма табела. Ще трябва да прескочат малката рекичка вляво и тогава да поемат по нея нагоре. Така е тъдява - на слизане има табела към едната пътека, а на качване - към другата!

След като поех покрай реката, още след първите метри усетих цялата прелест на Каньона на водопадите. Ами че те повечето водопади били именно по тази пътека! Ето го първия:

Малко по-нагоре - втория:

Още по-нагоре трети:

Поредната изненада бяха два водопада-близнаци, които се забиваха отдясно в реката. Очевидно те са на Сосковската река, която тече в съседното дере и която случайто открих на снимката от наблюдателната площадка. Когато минавахме през есента по същите места, водопадите бяха съвсем пресъхнали. Сега обаче бяха в силата си:

И така, покрай хидрочудеса и прелести, до главния водопад, Орфеевия:

Могъщ, гърмящ, с отскачащи нагоре струи вода - такъв може да се види само в ранна пролет, когато се топят снеговете! А в късната есен е само една водна пързалка.

И чак когато стигнах в подножието на водопада, разгадах тайната на пътеките. Когато се слиза отгоре, се отива до малка площадка край водата и по нищо не личи, че може да се продължи надолу покрай водопада. Там са доста стръмни камънаци без никаква табела. Само ако човек предварително знае пътя, след доста взиране ще открие в далечината малък знак и бегло оформена пътечка. А ако не знае, както ние предишните два пъти, просто се връща назад и завива към Смолян през наблюдателните площадки. Оттам минах и аз: по романтичното мостче над водопада се излиза на пътеката, пресича се отново реката и се стига до най-горната наблюдателна площадка, "Ропката". Там растат чудато изкривени борове, оцелели на бурите само защото са се подпрели о скалите:

В подножието на площадката се вижда табела "Смолян". Съветвам туристите да тръгнат по нея, щом вече са видели внушителните водопади. Сега ще се любуват на каньона от следващите две наблюдателни площадки, "Евридика" и "Стражите". Реката остава долу в ниското, а по някое време пътечката опира до малка рекичка, много красива, макар и не така внушителна. Поглеждайки от едната площадка назад, аз с учудване открих втората река, която показах на снимката в предишния пътепис. И тя с водопад! Явно някой следващ път ще се ходи в тази посока!

Затворих кръга и отново стигнах до дървеното мостче, от което започнах разказа.

Още докато се движите с колата по бая разнебитения път към рибарника, ще видите един старинен каменен мост:

Дали е римски, дали е турски или новобългарски - не знам, но градежът на арката и страничните стени заслужават да им обърнем внимание. А и не ми стана ясно накъде води този мост, сега след него има само поляна за отдих.

Накрая един призив към туристите: непременно посетете този прелестен кът от смолянския край, но имайте предвид многообразието от пътеки и ги обходете всичките!

Добавка. На другата година вече знаехме откъде да слезем под Орфеевия водопад, макар че се свличахме без ясна траектория. На една от следващите екскурзии обаче бяхме изненадани от подобренията по пътеката. Камъните в стръмното бяха подредени в стъпала, имаше и парапети. Сега вече никой няма да се чуди откъде да слезе, за да тръгне действително по Каньона на водопадите!

Последната промяна е направена от Сотиров на Пет Апр 20, 2018 9:42 am; мнението е било променяно общо 1 път

Пътеката е страхотна.
Над първата площадка, продължава пътеката на горе - към Перелик.
Ето карта.

	alexvan написа:
	Пътеката е страхотна. Над първата площадка, продължава пътеката на горе - към Перелик. Ето карта.

Точно тази карта съм показал в моята дописка с ядното заглавие

Картографско издевателство

Куриозното е, че човек я вижда чак когато е слязъл долу. Тогава разбира откъде е трябвало да мине, но пак не става съвсем ясно. Нещата стоят така: когато се слиза откъм хижа "Перелик", задължително се отбива до Орфеевия водопад. От него може да се продължи право надолу - когато човек вече знае, че има пътека, и да се види цялата каскада от водопади. А може малко да се върне и да слезе по пътеката високо над десния бряг на реката. Тогава ще види каньона, но няма да види водопадите. Ако човек се качва от квартал Средока нагоре, пътеката сама ще го отведе към водопадите, защото едва ли ще забележи лявата пътека, с площадките. За съжаление малко са мераклиите, които ще продължат да се изкачват след Орфеевия водопад, а там също е много красиво. Някои участъци са бая стръмни, но последните няколко километра са почти по равно. Излиза се на шосето за хижа "Перелик".

Последната промяна е направена от Сотиров на Пет Апр 20, 2018 2:46 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Напоследък научих за Каньона на водопадите и гледах много снимки в Нета. Снимките и информацията, дадени тук от Сотиров са много ценни! Зная, че всеки сезон си има своя красота и предпочитанията са относителни, но все пак, кога препоръчвате да се посети това място - през есента или сега?!

Сега - има вода доста и водопадите са приказни - есента няма вода.

миналата есен нямах никакви оплаквания относно липсата на вода)) имаше доста.

http://blog.raskoll.com/2009/10/813

а за мястото разбрах точно от Сотиров, за което едно голямо благодаря)))

Пролетта е два пъти повече водата, ако се сравнява от снимките на колегата от горния пост Smile

Благодаря за информацията! Снимките в Блога на "raskoll" съм ги видяла отдавна. От тях получих първата визуална информация за Каньона на водопадите. Ще гледам да отида скоро на това приказно място!

През уйкенда и аз след дълго отлагане посетих Каньона на водопадите ето и снимки
http://www.album.bg/metro/albums/138510/

_________________
На туриста раницата е тежка ,но главата е лека!!!