Нов ден, отново имаме късмет. Ние се задоволяваме с малко и затова винаги сме в добро настроение. Има един лаф на настоящият церемониалмайстор на педер. изкуство, бивш ватман Минчев, който принцип се стремя да спазвам в живота : Не съм лаком, не ламтя за много ... взимам си от живота само по едно от всичко, но най-доброто, другото не ми трябва. И днес имаме прекрасно пиринско утро, какво му требе повече на човек...
Задълбали сме много в потока , вливащ се в езерата, който над тях прави малки езерца :
Но нагоре стана голям камъняк. По гласове, които дочуваме, се разбира, че пътеката е доста вляво. Излизаме на нея и се стигна превала, а отзад наззърта Ченгелчал
Надолу голяма стръмнотия и камъняк, от сутринта сме само през камък, най - после се стигна тревица, та Дара да си почине
Няма какво да правим в заслона Тевно и го подминаваме отдалеч, отгоре. След това много приятно и неусетно излизаме на билото, откъдето се разкриват вери импозантише гледкен
И оттам леко вдясно, по прословутите оранжеви точки. Много камик и там
Точките вият по релефа, изкачват малко и нагоре до едно ждрело, аха да излезем отново в Тевно поле
откриваме гледки
Слизаме леко към езерата
Обикаляме горното езеро, мястото е широко и просторно. И попаднахме на едно много убаво място - подобно съм срещнал само на Синьото езеро в Рила и едно място под снежника на Кончето. Хем просторно, хем хубава трева за лежанка...там ще се спи.
Върхът е обитаван от ято алпийски врани, които час по час се спускат стремглаво от скалите
С часове лежиме с кеф на меката трева и наблюдаваме промяната на отраженията
Имаме си хубав тревен бряг, избрахме си идеалното място и завити в чувала, срещаме бавно засветващите звезди. После умората ни надви ... по някое време призори, нещо зачука по покривалото. Дъжд....сутринта мрачно, навъсено, вчера ласкаво лято , а днес изведнъж есента е дошла :
Толкова е сухо , че дъждът моментално се изпарява и не може да ни намокри, земята суха .... Мятам дисагите и отпрашваме към долното езеро, отново огромни морени на пътя. Дара вече с изранени лапи, не става да я карам да се дръгне в камъка. Грабвам я и марш на скок...500 метра ги минахме за минути. А как тежи , и тя , и раницата и годините....
Запомних тези дни с танц на пет пирински орли, високо над върховете :
Пътят надолу ни показа краят на 44 дубъл на сезона на Пиринските езера. Всичко тече, и ние се стремим да плуваме къде по течението, къде срещу :
И лека полека, стигнахме до мостът към болната циливилизация :
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
[/img]
Особено тези с отраженията на Джангал, а също и в началото има една някъде в подножието на Ушиците... 
