Днес два военни хеликоптера, аз и Саджид (син на Aли Садпара, който вчера пристигна благополучно в базовия лагер), направихме отново издирвателен полет (с въздушно разузнаване) за час до максималния му предел: 7800 м, за да открием изчезналите алпинисти Али, Джон Снори и Хуан Пабло Mohr в K2. Търсещият екип премина през Абруци и други маршрути, имахме по-малка видимост над С4, за съжаление, няма никаква следа.
Вчера Chhang Dawa Sherpa е написал следното:
Вече минаха повече от 30 часа, ние (в basecamp) не получихме новини за Джон Снори, Али Садпара и Хуан Пабло Мохр, тъй като никой от GPS тракерите изглежда не работят. На 5-ти февруари в 1 AM PKT Джон, Али и Саджид започват последната си атака към върха от C3, Хуан Пабло (No O2) се присъедини към отбора.
Вчера на обяд синът на Али (Саджид) съобщи от C3, че са били заедно до Bottleneck около 10 AM PKT, всички са били добре и са в добра форма и са се насочили към върха, но поради проблем с неговия кислороден регулатор Саджид трябваше да се върне в C3 от Bottleneck. Саджид е чакал Али, Джон и Хуан Пабло повече от 20 часа в C3 с вярата, че ще стигнат до върха и ще се спуснат обратно в C3. Аз го убедих да се спусне надолу - той вече е напуснал C3. Той е бил твърде високо за твърде дълго време, той ще бъде по-изтощен и няма да може да им помогне, ако те се върнат. Казах на двама от шерпите (Temba Bhote и Phurbu Kusang) от нашия екип (SST) да останат в готовност в C1, за да приготвят храна и топла вода за Саджид, а също така и Саджид се нуждае от помощ на връщане.
tl;dr ако не е имало някакъв инцидент би трябвало отдавна да са се върнали
Да почиват в мир!
Juan Pablo Mohr, Muhammad Ali Sadpara, John Snorri
Нед Фев 07, 2021 4:36 pm
Николай_K
Регистриран на: 03 Фев 2021 Мнения: 153
Цитат:
Having a GPS at all times is crucial; in bad weather, especially if the tracks have been filled in, it's nearly impossible to find one’s way through the icefall between Advanced Base Camp and Base Camp, and between Camp III, The Shoulder, and the Bottle Neck.
Същевременно един организатор на такива експедиции https://madisonmountaineering.com/expedition/k2/, в оборудването е включено Optional Electronics, чиито параметри са за лека разходка в не толкова висока планина. Излиза, че с това електронно оборудване, успехът би бил равен на чудо. Нека почиват в мир...
Пон Фев 08, 2021 11:42 am
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Алпинистът Николай Петков в скоро време ще пише анализ по някои въпроси, ще стоим "конектед":
""По повод на спукалия се балон на комерсиалната зимна експедиция до К2, която се провежда в момента, чета следното нещо като коментар:
"Трябва или не трябва да има алпинисти? Трябва или не трябва да умират млади и жизнени хора?"
Този, и други безброй много постове в Интернет в последните часове и дни, както и в нациналните телевизии, ме мотивират да напиша, надявам се скоро, анализ и гледна точка на случващото се. Въпросите на широката общественост, на които медиите не отговориха, са много:
Кой наду(ва) балона?
Ролята на медиите в България и по света относно отразяването на алпинизма
Шерпите - израстване и падение
Какво е алпинизъм?
Защо се връщат огромните тежки експедиции, под абривиеатурата "комерсиални"?
Какво е комерсиална експедиция, клиент, отношения?
Защо медиите отразяват като постижение изкачвания по нормалните пътища в рамките на тежките комерсиални експедиции?
Какво значи да използваш допинг (кислород)?
Без кислород ли е изкачването на връх, при койото всички наоколо, вкл. парапетите са поставени с кислород?
Какво означава да имаш персонален шерп?
Какво са колекциите от ... върхове?
Stay connected, както се казва.""
.
Последната промяна е направена от Plamen К на Пон Фев 08, 2021 6:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Фев 08, 2021 1:44 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2865
На мен много ми хареса един коментар, който прочетох преди време. ..
"Докато нашето скромно токсично катерачно крю пръска словестни пръдни, други не си губят времето ..."
На мен много ми хареса един коментар, който прочетох преди време. ..
"Докато нашето скромно токсично катерачно крю пръска словестни пръдни, други не си губят времето ..."
Губят нещо несъизмеримо по-важно, но "така било е и ще бъде"...
Пон Фев 08, 2021 2:16 pm
KX43k
Регистриран на: 08 Фев 2021 Мнения: 1
kaloyanv написа:
На мен много ми хареса един коментар, който прочетох преди време. ..
"Докато нашето скромно токсично катерачно крю пръска словестни пръдни, други не си губят времето ..."
Ти плюя на "коментарите" старче, това е форум всеки пърди тука... ти кво' искаш? Ей аман от boomer-и навсякъде. Единия токсичен чичка седнал и ти обяснява кой бил токсичен и кой не, други токсични като мен пък се нервят от коментари като твоя. Пиши ако имаш нещо полезно по темата да кажеш, ако не кво' остроумничиш с "умни" коментари. Дай да ударим сега по една ракия, че да станем още повече "токсични".
Пон Фев 08, 2021 7:28 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6517
Подобен език не се толерира във форума.
Смятай бележката ми като предупреждение след първия ти пост тук.
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Фев 08, 2021 8:48 pm
kokole
Регистриран на: 25 Май 2019 Мнения: 15
Сега прочетох, че чилиецът JP Mohr оставя сираци три малки деца, а исландецът John Snorri оставя шест деца без баща, три от децата му са доста малки.
На мен много ми хареса един коментар, който прочетох преди време. ..
"Докато нашето скромно токсично катерачно крю пръска словестни пръдни, други не си губят времето ..."
Ти плюя на "коментарите" старче, това е форум всеки пърди тука... ти кво' искаш? Ей аман от boomer-и навсякъде. Единия токсичен чичка седнал и ти обяснява кой бил токсичен и кой не, други токсични като мен пък се нервят от коментари като твоя. Пиши ако имаш нещо полезно по темата да кажеш, ако не кво' остроумничиш с "умни" коментари. Дай да ударим сега по една ракия, че да станем още повече "токсични".
Хубаво е че взимаш отношение...
Просто реших да споделя един коментар, който не е дори и мой, но ми хареса.
Тук “старчетата” са рядко готини и ерудирани хора и на мен ми се ще да стана такъв, но съм далеч още много. Ако искаш напиши си истинските имена, със сигурност ще се срещнем някъде и може да поговорим по нещата.
Пон Фев 08, 2021 11:15 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3460 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
И Боян Петров има деца – Тея и Явор.
Веднъж във фейсбук група „Планинари“
(известна с модераторите си, които блокират, трият и налагат цензура без ясни критерии)
бяха пуснали следната мисъл:
„Егото на алпиниста, загърбил семейството си, често го води в зоната на смъртта...“
Разбира се, почти веднага модераторите изтриха публикацията.
Неудобните въпроси е по-лесно да бъдат изтрити, отколкото да им се отговори...
За протокола: Последната публикация от екипа на д-р Атанас Скатов:
Dr. Atanas Skatov
Неделя, 07 февруари 2021 г. в 12:31 ч. българско време/15:31 ч. пакистанско време
Скъпи приятели,
Както всички знаете нашия мил и обичан Атанас Скатов вече не е сред нас физически, но
ще продължи да живее в сърцата ни чрез своите дела, доброта, сърдечност и кауза! Той
вече не страда! Душата му се пренесе високо над любимите му планини и върхове! Той ще
бди над нас!
Експедицията му на К2 не бе неуспех, а бе пример за сила, вяра, борбеност и упоритост!
Това, което постигна бе огромен успех!
Той не се изкачваше за себе си, а заради всички хора които мотивира! Бе готов и жертва
живота си за това, в което вярва ! Човек с огромно сърце!
Остави голяма следа след себе си, която няма как да бъде забравена!
Винаги ще помним неговото усмихнато лице!
Светъл път нагоре ! Достоен Българин и Човек!
Мир на душата ти !
Обичаме те !
И тук се сещам за края на книгата „Двестагодишния човек“ на Айзък Азимов.
Отдавна беше, когато дадох въпросната книга на главната си счетоводителка, за да я прочете.
След като я прочете, тя сподели в офиса пред всички, че е плакала със сълзи, докато е дочитала книгата.
Внимание! За тези, които не са чели книгата и искат да я прочетат – следващите редове разкриват сюжета на книгата!
В книгата се разказва за един робот, който започва да мечтае да стане човек.
Но хората не са съгласни, категорично отказват и не искат да го допуснат в човешката общност.
Роботът прави научни открития, изобретява изкуствени органи, които подобряват неимоверно живота на хората.
Самият той сменя механичните си части с новите биологични органи, за да стане тялото му идентично с телата на хората.
Въпреки че на външен вид става неразличим от човек и многото заслуги на робота, хората не желаят да признаят, че е станал човек.
Ето и финалът на книгата, финал, който само майстор писател като Айзък Азимов може да напише:
Виждате ли, щом спорът се свежда до мозъка, не е ли основната разлика въпросът за безсмъртието? Всъщност кого го е грижа как изглежда мозъкът, как е създаден или как е оформен? От значение е само, че мозъчните клетки умират; трябва да умрат. Дори всеки друг орган в тялото да е здрав или да бъде заменен, мозъчните клетки, които не могат да се подменят, без да променят и следователно да убият личността, все някога трябва да умрат. Моите позитронни клетки продължават да работят вече близо два века без забележими увреждания и ще издържат още векове. Не е ли това основната преграда? Човешките същества могат да търпят безсмъртен робот, защото не е от значение колко ще живее дадена машина. Те не могат да понесат обаче безсмъртно човешко същество, защото собствената им смъртност може да се понася само доколкото е всеобща. И по тази причина няма да ме обявят за човешко същество.
— Накъде избивате, Ендрю? — заинтересува се Лисинг.
— Отстраних този проблем. Преди няколко десетилетия позитронният ми мозък бе съединен с органични нерви. Сега с една последна операция връзките бяха подредени по такъв начин, че бавно — много бавно — потенциалът на позитронните ми клетки изтича.
За миг върху набръчканото лице на Лисинг не се появи никакво изражение. След това тя стисна устни.
— Нима сте уредили собствената си смърт, Ендрю? Това е невъзможно. Нарушава Третия закон.
— Не — обясни Ендрю. — Направих избор между смъртта на тялото ми и смъртта на стремежите и желанията ми. Да оставя тялото ми да живее за сметка на по-голямата смърт — това би нарушило Третия закон.
Лисинг го хвана за ръката, сякаш се готвеше да го разтърси. Но не го направи.
— Ендрю, няма да има полза. Върнете се към старото положение.
— Не е възможно. Бяха направени твърде много увреждания. Остава ми да живея около една година — малко повече или малко по-малко. Ще доживея двестагодишнината от построяването ми. Проявих достатъчна слабост, за да го уредя.
— Как може да си заслужава? Ендрю, вие сте глупак.
— Ако с това спечеля човешка принадлежност, ще си струва. Ако не — ще доведе до край на борбата и пак ще си заслужава.
И тогава Лисинг направи нещо, което я изненада. Започна тихичко да плаче.
22.
Беше странно как тази последна постъпка допадна на въображението на хората. Всичко, което Ендрю бе сторил дотогава, не успя да промени решението им. Но накрая той бе приел дори смъртта, за да се превърне в човек, и жертвата бе твърде голяма, за да се отхвърли.
Окончателната церемония бе определена напълно съзнателно да се състои на датата на двестагодишнината. Световният президент трябваше да подпише акта и да му даде законна сила, а церемонията щеше да се предава по световната телевизионна мрежа и да се излъчи за Лунната държава и дори за Марсианската колония.
Ендрю беше в стол за инвалиди. Все още можеше да ходи, но му беше трудно.
Докато цялото човечество го наблюдаваше, световният президент заяви:
— Преди сто и петдесет години вас ви обявиха за сто и петдесет годишния робот, Ендрю. — След кратка пауза и с по-тържествен тон той продължи. — Днес ние ви обявяваме за двестагодишния човек, мистър Мартин.
А Ендрю усмихнат протегна ръка, за да разтърси ръката на президента.
23.
Както си лежеше в леглото, мислите на Ендрю бавно заглъхваха.
Той отчаяно се мъчеше да ги задържи. Човек! Той беше човек! Искаше това да бъде последната му мисъл. Искаше да се разпадне… да умре с нея.
Отвори още веднъж очи и за последен път разпозна Лисинг, която бдеше тържествено край него. Имаше и други, но те бяха само сенки, неразличими сенки. Сред общата сивота изпъкваше само Лисинг. Бавно, сантиметър по сантиметър той й подаде ръка и едва усети как тя я хвана.
Тя се замъгли в погледа, докато и последната мисъл се изчистваше от съзнанието му.
Но преди да престане напълно да разсъждава, една последна мисъл се мерна в съзнанието му и се задържа за миг, преди всичко да спре.
— Малка мис — прошепна той толкова тихо, че никой не го чу.
Край
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пон Фев 08, 2021 11:49 pm
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1465 Местожителство: София
stefan_iliev38 написа:
Веднъж във фейсбук група „Планинари“
(известна с модераторите си, които блокират, трият и налагат цензура без ясни критерии)
бяха пуснали следната мисъл:
„Егото на алпиниста, загърбил семейството си, често го води в зоната на смъртта...“
Разбира се, почти веднага модераторите изтриха публикацията.
Неудобните въпроси е по-лесно да бъдат изтрити, отколкото да им се отговори...
За протокола: Последната публикация от екипа на д-р Атанас Скатов:
Dr. Atanas Skatov
Неделя, 07 февруари 2021 г. в 12:31 ч. българско време/15:31 ч. пакистанско време
Скъпи приятели,
Както всички знаете нашия мил и обичан Атанас Скатов вече не е сред нас физически ...
Експедицията му на К2 не бе неуспех, а бе пример за сила, вяра, борбеност и упоритост!
Това, което постигна бе огромен успех!
Той не се изкачваше за себе си, ...
Мисълта за егото е болезнено точна. Съвпада изцяло с моите мисли по въпроса.
Всеки се изкачва само и единствено за себе си и воден от егото си, това което постигат загиналите на експедиции е да оставят децата си без родител, другото е някаква пренебрежимо неважна фактология и глупави дитирамби.
Владоффф преди време написа нещо подобно за сина на Боян ...
Не можем да съдим тези хора, това е техния избор.
След фаталните случаи с Боян и Скатов и независимо от мнението ми за съответния човек, изпитвам странно смирение най-вече заради децата на загиналия.
Да почиват в мир загиналите и дано късметът помага на наследниците им.
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Вто Фев 09, 2021 2:20 am
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 707 Местожителство: гр.София
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Внимание! За тези, които не са чели книгата и искат да я прочетат – следващите редове разкриват сюжета на книгата! 
