Спомен: забравените български планини Томорица и Немръчка

Италиански егер някъде в южна Албания, 1940-1941 г. / Montserrat Gudiol

След премиерното изкачване по Южната стена на Мая Тат в Проклетия реших да си „подаря” едно пътуване в южна Албания. Исках да видя старите, забравени вече български планини Томорица / Томарица (на албански – Tomorr) и Немръчка (на албански – Nemërçka). Това е фотопис за тях. От двете определено Немръчка е по-красивата и дива планина. Туристическа инфраструктура няма, единствено в Немръчка пътеката е прилично маркирана. Туристи също не видях.
Между изкачванията на двете планини отново разгледах Берат (от старобългарското – Бѣлград) и прекарах една незабравима нощ на чувал в старата българска средновековна крепост. Берат, Призрен в Косово и Требинье в Херцеговина са трите любими ми града на Балканите – средно големи, пълни с жива старина, не особено популярни „туристически дестинации”, с добри, отзивчиви и сърдечни хора.
Имах голямото желание да изкача и планината Грамос от албанска страна, но лошо време ме спря. Така по пътя към дома разгледах Москополе (на албански – Voskopojë) някога най-големия и цветущ град на власите (аромъни, цинцари), днес запустяло градче, което тепърва става „туристическа дестинация”, и Корча, най-големия град в източна Албания, в чиято непосредствена близост, в селцето Мброя, се намира може би най-старата църква на Балканите.
Поради липсата на достатъчен личен снимков материал, съм сложил архивни снимки.
Ще отговарям на всякакви конкретни въпроси тук.

Томорица. Снимка: Ernst Nowack, 1917-1924 г.

І. Томорица

Планината представлява ясно отчетливо било тип Стара планина с основна посока север-юг.
Тази планина е най-високата в централна Албания и най-свещената планина в цяла Албания. На 15 август за Голяма Богородица на върха й Чука Партизани 2416 м. се качват на поклонение православните християни. Между 20 и 25 август на в другия (южен) край на планината, на връх с малко тюрбе, излизат мюсюлманите бекташи. Топонимията е в основната си част съхранена българска, което е известно на местните албанци.
Изходен пункт е Берат. От него се поема по тесен асфалтов път към село Водица, от което се тръгва по макадан до превала Чаф Дарда. Този участък не е дълъг (17 км.), но разстоянието отнема минимум 1 час. И пътят е абсолютно неподходящ за ниска кола, а за нормална изисква майсторство и постоянно внимание. Изходна точка за изкачването на Томорица е чешмата Тарикос на самия път. Двете беседки са подходящи за нощувка.
Пътека към най-високия връх аз не намерих, а се ориентирах на сляпо по терена. Планината обаче е пълна с овчарски пътеки, които и помагат, и объркват. Първоначално вървях по черен път, който напуснах и хванах към очевиден превал високо в планината. В горната част на горския пояс, където има овчарски катун, пътеката става ясна и недвусмислена. Наклонът е постоянен, но напълно приемлив. След излизането на превала, вдясно, вече се се вижда широката правилна пирамида на върха, по-точно на по-ниската само няколко метра втора кота на Чука Партизани. Пътеката върви над обширния циркус под върха, като прави голяма дъга и плавно се изкачва нагоре, докато стигне малък превал между двете коти на върха. Разстоянието между тях е 5 минути. На по-ниската кота има оградено с камък място за поклонение на бекташите. На самия връх Чука Партизани няма знак.
Цялото изкачване ми отне 4 часа. Технически трудности по маршрута няма. Денивелацията е 1400 м. Вода по маршрута няма. Слизането е по пътя на изкачване.
Трябва да се внимава с овчарските кучета, които поради слабата туристическа посещаемост на планината са агресивни.

Околностите на Берат, на заден план Томорица, снимка: Giuseppe Massani, 1940 г. / Montserrat Gudiol

Поглед назад към Чаф Дарда.

Поглед напред към превала вляво.

Превалът, видян отвисоко

Томорица. Снимка: Roberto Almagia, 1913 г.

Чука Партизани.

Бекташкото светилище на по-ниската кота.

Чука Партизани и част от основното било на Томорица.

Трите високи коти на Томорица. Снимка: Friedrich Markgraf, 1928 г.

На слизане - пирамидата на по-ниската кота.

На слизане - Томорица. Вляво Чука Партизани.

Берат и Томорица на заден план. Снимка: Ernst Nowak, 1918 г.

* * *

ІІ. Немръчка

Планината представлява едно дълго било, по което почти липсват странични ридове, а където ги има са къси.
Основен изходен пункт е град Поличан, който лежи на юго-западния склон на планината. От тази си страна Немръчка е полегата и тревиста. Аз избрах за изходен пункт долината на река Вьоса (на гръцки – Аоос, единствената река, която извира от Гърция, но се влива извън Гърция). От тази си страна Немръчка стои като отсечена с нож по цялото си било. Денивелацията е огромна – 2300 метра от речната долина до най-високия връх Мая Папингут 2482 м. (или Мая Дритес, по-ново име – върха на светлината). Аз успях за половин ден да направя само 1900 м. Маршрутът, който следвах за подход е: Берат – Фиер – Леван – Тепелена – Келчура – Пермет. Непосредствено след Пермет в посока Петран се следи за железен мост вдясно през река Вьоса. Веднага след него се поема вляво, докато се стигне първото село (не е отбелязано на картите, а аз съм забравил вече името му). От него към планината тръгва черен път, който следва суха речна долина. Върви се по него до овчарски катун, където има извор. Оттам отново по черния път до широка поляна, от която тръгва пътека. На поляната има корита и това е последната вода до върха. Да се внимава за изгубване на пътеката при излизане от поляната. Оттам нататък изкачването е по конска пътека – монотонно, постоянно и с приличен наклон, в продължение на часове. Едва с излизането над горския пояс наклонът изведнъж намалява. Скоро след това е единственият овчарски катун, който може да се ползва като изходна точка за изкачване на Мая Папингут. Аз спах максимално високо до основното било. Тук маркировката се губи и човек трябва да се осланя на ориентацията си – цели се очевиден превал.
Самото изкачване на върха следва основното било на планината и всичко се свежда до намирането на максимално удобен маршрут, докато се излезе на билото. Да се внимава кой връх е Мая Папингут, тъй като той не е съвсем отчетлива кота и по пътя човек може да реши, че някоя от предишните или следващите коти е по-висока. На самия връх има следи от триангулачна желязна пирамида и кол.
Изкачването от селото до мястото за бивак ми отне 6 часа в ужасяваща жега. Изкачването от бивака до Мая Папингут ми отне 4 часа. Технически трудности по маршрута няма. Слизането е по пътя на изкачване. Аз направих за един ден изкачването на върха от бивака и слизането до селото – напълно възможно е.
Забележителност в района е Кадийският мост, до който има малки минерални басейни и скромно уютно кафене. Мостът е построен от Али паша Янински през ХІХ в. Маршрутът до него е Пермет – Петран. Непосредствено преди Петран има отбивка наляво със зелена табела като за природна забележителност. Оттам до края на пътя, който свършва при моста.

Подножието на Немръчка, снимка: Giuseppe Massani, 1940 г. / Montserrat Gudiol

Катунът с добрите овчари и основното било на Немръчка на заден план.

Безименен връх вляво от основното било.

Мястото за бивак и основното било на заден план.

Град Пермет и Немръчка на заден план. Снимка: Giuseppe Massani, 1940 г.

По сновното било. На заден план Мая Папингут.

Гледката към долината на река Вьоса.

Основното било на Немръчка.

Мая Папингут. Снимка: Piero Ghiglione, "Montagne d'Albania", 1940 г.

Гледката от Мая Папингут към основното било на юг.

Гледката от Мая Папингут към основното било на север - пътят на изкачване.

Долината на река Вьоса и мостът към Пермет. На заден план Немръчка. Снимка: Giuseppe Massani, 1940 г.

Немръчка. Снимка от комунистическия период.

Подножието на Немръчка, снимка: Ernst Nowack, 1918 г. / Montserrat Gudiol

ІІІ. Култура

Берат в началото на ХХ в. На заден план средновековната българска крепост.

Старият град в Берат нощем.

Старият град в Берат нощем - статуята на Константин Велики.

Старият град в Берат нощем - крепостната порта.

Берат в началото на ХХ в. - мостът Горица над река Осъм.

Москополе.

Москополе. Снимка: акад. Бранимир Гушич, 1947 г. / Montserrat Gudiol

Москополе.

Москополе в началото на ХХ в.

Църквата в село Мброя, ХІІ в.

Църквата в село Мброя, фрески над входа.

Църквата в село Мброя, грешниците.

Църквата в село Мроя. Снимка: Hugo Bernatzik, 1929 г.

Италиански егери в Томорица, зимата на 1940-41 г. / Montserrat Gudiol

Бекташки дервиш. Снимка: Walter Frentz, около 1935 г. / Montserrat Gudiol

Иван Динков написа:

Непосредствено след Пермет в посока Петран се следи за железен мост вдясно през река Вьоса. Веднага след него се поема вляво, докато се стигне първото село (не е отбелязано на картите, а аз съм забравил вече името му). От него към планината тръгва черен път, който следва суха речна долина.

Железният мост би трябвало да е при Badilonjë, а първото село може би e Gjinakar.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Благодаря. Имената са точни.

Успех на следващите!

Много хубав пътепис! Събуди стар спомен в мен:

На 23 май 2016 г. пътувахме от планината Грамос за планината Смоликас в Гърция.
След град Коница пътят започна да се катери стръмно нагоре с много завои и извивки.
На един от завоите се наложи да спра колата – разкри се гледка, която ни „принуди“ да спрем...

...и да съзерцаваме. Думата е точна – съзерцаваме...

Под нас беше крад Коница, а в далечината на запад (на границата с Албания и в Албания) се бе длъжнала планината Немръчка.
Тогава си казах, че някой ден непременно ще се кача на тази планина. Но... оттогава минаха почти 5 години, а все още не съм...

Снимка: Велислав Николов (Veli)

Снимка: Деси Стаменова (Лари)
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!