Една разходка отпреди месец до не чак толкова популярния връх Реджепица в Рила планина. Замисълът беше да се направи еднодневно, от Семково - като сравнително близка изходна точка. От дума на дума този път учудващо се събра по-голяма група... "Един приятел ше викна", "Тука едни колеги искат да дойдат" - и се оказахме осем човека. Въпреки някои възниквали преди неудачи с големи групи, понякога ми е приятно да се оформи по-разнообразен състав за преходите, които правим. И все пак имах някои резерви, предвид вече скъсилия се ден, денивелацията и тъй нататък, но - накрая успяхме да си направим замисленото ходене, че и да слезем без да се налага да палим лампите. И така - ранно тръгване с две коли, дълго пътуване през Симитли, Предел и Белица - та до курорта Семково, където се паркирахме. Пътят след Белица не е образцов в никой случай, но се забелязваха някакви, надявам се, съзидателни дейности по него - може би ще бъде ремонтиран и разширен в скоро време. Добра идея, като се има предвид, че тамошният район не само разполага с приятни околности, но и също така е добър отправен пункт към иначе относително отдалечените хубавини на Средна Рила. След кратко, около половинчасово ходене, достигнахме хижа "Семково" и след известно озъртане и надничане зад камъни и дървье напипахме зелената маркировка, която извежда до билото при седловината Горни Куки. Там започват и по-съществените гледки, приключва голяма част от изкачването (около 700 метра - от близо 1000 до върха) и се засича червената маркировка на маршрута връх Мусала-хижа "Рибни езера". На първо време гледахме да не хванем погрешка друга зелена маркировка - тази, водеща към Сухото езеро (едно от няколкото с това име в Рила). После - изкачване през гора, постепенно заменена от клек, който пък на свой ред оредява и по билото дели територия с треви и камънаци. Пътеката в гората е приятна, на места стръмна, маркировката не е перфектна, но с малко внимание се следи. Постепенно наклонът намаля и след приблизително два часа преход изпълзяхме до билото, където се отвори гледка към Мусала (Пирин го виждахме още по време на изкачването) и оставащия ни път. Също така установихме, че няма шега - зимата идва! Рекичката, покрай която вървяхме, беше започнала да се сковава в по-тихите участъци, а на билото нагазихме и в плитък снежец, който, заедно с облечените в ледена глазура треви, ни съпътстваше оттук нататък.
Поехме вече по червена маркировка (плюс зимна колова) в посока към Рибните езера и след плавно изкачване наближихме връх Вапа и стеснението на билото над Вапските (Вапешките) езера. Междувременно се отвориха чудесни гледки към част от Мальовишкото било, върховете Йосифица (определно доминираше в пейзажа!), Шишковица, Канарата и Реджепица.
Мальовишкото било с върховете Орловец (вляво), Злия зъб, Ловница и Купените:
Йосифица:
Стеснението на билото над Вапските езера и склоновете на Реджепица - напред и вляво:
Вапските езера:
След стеснението продължихме почти водоравно, подсичайки Реджепица, но малко преди да подминем върха, изоставихме маркировката (продължаваща напред и вдясно покрай скалистата грамада на Канарата) и поехме без пътека вляво и нагоре по северния склон. Казвам "без пътека", но в безснежния сезон е възможно и да личи такава. Сега обаче положението беше "кой отде завари" - къде направо, къде накриво, но все нагоре към връхната точка, където има поставен метален кол с нещо като кръст. Като подбирахме местата с по-малък наклон и внимавахме някой да не забие нос в заснежения склон, за двадесетина минути се добрахме до темето на Реджепица. Изкачването ни отне общо около четири часа и половина. Горе ни подхвана хапещ ветрец, заради който останахме само колкото да позяпаме и понащракаме някоя и друга снимка. А не беше като да няма какво да се види... Току в краката ни синееха водите на по-голямото от Реджепишките езера - за късмет все още без ледена покривка. Което не можеше да се каже за Чернополянските (Карааланишките) езера от другата страна. Над тях пък - връх Черна поляна (Карааланица), първенец на Средна Рила.
Ето го - заедно с едно от езерата, а вляво следват Аладжа слап и Ангелов връх:
Не можех да мина и без снимка към Йосифица (в средата) и далечните Скакавци (вдясно):
И една картинка на Реджепишкото езеро:
Последва скоростно, но внимателно слизане до маркираната пътека, хапване, а после и бодра крачка по обратния път - че следобедът бързаше да си ходи, а имахме най-малко три часа път надолу. Снимка на изпроводяк към Мусала:
...и още една към Пирин - с билото от Разложки Суходол до Даутов връх (вдясно):
За този път - толкова. Имах желанието и снимки да вмъкна, но срещам проблем - линковете бяха поставени, използвах бутона [Img], както беше обяснено в една тема във форума, добавих и .jpg след самия копиран адрес на снимката (качена в Google Photos) - защото липсва в края на копираното, но след публикуването на текста снимките не излизат...
След необходимите напътствия – снимките се появиха, надявам се.
_________________ С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ
Последната промяна е направена от МиткосваМ на Пет Дек 04, 2020 2:32 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
... Имах желанието и снимки да вмъкна, но срещам проблем - линковете бяха поставени, използвах бутона [Img], както беше обяснено в една тема във форума, добавих и .jpg след самия копиран адрес на снимката (качена в Google Photos) - защото липсва в края на копираното, но след публикуването на текста снимките не излизат...
Благодаря за разяснението, при малко повече време ще гледам да се възползвам от съветите в темата. Засега ще направя опит с една снимка, пък да видим...
Получи се... Още веднъж много благодаря за помощта! (А и за многото полезна информация, получена от форума, в който до момента бях само читател!) По-късно ще илюстрирам, тъй да се каже, споделения преход. Хубав ден!
_________________ С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ
Пет Дек 04, 2020 11:26 am
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 337
МиткосваМ,
какъв чудесен дебют във форума!
Много хубава тема и снимки. Не бях виждал върховете от Мальовишкото било от този ракурс - това е нов поглед за мене. Разбира се, от Пирин се разпознават лесно силуетите от Мальовица до Попова капа, но не е същото от толкова далеч.
Информацията за подхода и целия маршрут със сигурност ще е полезна на някого. Може би и на мене в някакъв момент.
Пет Дек 04, 2020 11:06 pm
МиткосваМ
Регистриран на: 01 Дек 2020 Мнения: 102
Благодаря за добрите думи!
Издебнахме хубав ден, есенно, след малко сняг - и гледките бяха отлични! Досега два пъти бях минавал покрай Реджепица, но лятно и следобедно - ами не може много да се сравнява. Особено Ловница изглеждаше един път. То това било Мальовишкото откъде ли не се вижда наистина - и от тази страна е стабилно - както и се очакваше.
А информацията се надявам да е полезна наистина - въпреки ,че не съм изпадал в прекалени подробности за маршрута.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Имах желанието и снимки да вмъкна, но срещам проблем - линковете бяха поставени, използвах бутона [Img], както беше обяснено в една тема във форума, добавих и .jpg след самия копиран адрес на снимката (качена в Google Photos) - защото липсва в края на копираното, но след публикуването на текста снимките не излизат...
Още веднъж много благодаря за помощта! (А и за многото полезна информация, получена от форума, в който до момента бях само читател!) По-късно ще илюстрирам, тъй да се каже, споделения преход. Хубав ден!
