Регистриран на: 18 Мар 2010 Мнения: 75 Местожителство: Варна
х. РАЙ, вр. БОТЕВ
Хижа РАЙ , връх БОТЕВ
Малко спонтанно, но реших за предстоящите празници да се опитам да организирам едно по-сериозно ходене по гори и байри. В петък следобед, 30 април, поръчка на раница от ТАШЕВ и в събота си я прибрах от варненски офис на ЕКОНТ. Вече с кураж, веднага почнах последно прослушване на групичката. Идеята- до Калофер с кола /Паниците/, хижа РАЙ, ходене до връх БОТЕВ, и на място решаваме за десерта. За мое учудване се получи почти от раз, без много ослушване и уговорки. Един разговор за резервация на легла с Николай /хижаря на х. РАЙ/ и това беше окончателното решение- ще се ходи плътно за предстоящите 4 почивни дни.
Въпросната групичка- моя милост /Жоро/, една симпатична двойка- Николай и Валя, ветерани в подобни начинания и добре екипирани съответно, Мариета, също старо куче с оборудване и още куп екстремни хобита в очите на масовия гражданин, и Цветелина- с известен опит, но от преди доста години. Ветераните бяха категорични, че ще нощуват в палатки, но ние, останалите новобранци, поради липса на опит и оборудване, в хижа РАЙ.
Дните преди заминаване, след работа, ги позапълних с набавяне на още дребни нещица. В това число и храна- не бяхме сигурни дали поради плътно запълнената хижа ще има достатъчно за всички. Та, общо за мен и Цветелина благинките за стомаха се оказаха около 7 кг, включително и двата хляба. Няма да описвам повече подробности по въпроса, че ще си изгубя съвсем и без това мижавия рейтинг. Аз бях почти категоричен, че ще направя всичко възможно да се кача на БОТЕВ, стига да имам компания за това. Получих пълна подкрепа и отново реших да заложа на сигурно- в раницата се оказа още един по- плътен полар /освен този на мен/ и едно по- сериозно яке /плюс ветровката на MILO/. Съответно полар долница, нещо като анцуг, и още един панталон от SUPPLEX. Две тениски и термоблузка допълваха пейзажа в SUMMIT 42. Проблем се оказаха одеждите на Цветелина- почти пълна липса на подходящи. Мариетка помогна с горница полар, яке на заем от друга приятелка, за съжаление без качулка, зимни обувки тип „кубинки“. За панталон отново удар на камък- наложи се мое спонсорство с един SALEVA, дето го бях тествал преди няколко месеца на виелица и температура минус 22 градуса, с оценка „отличен“. За космоса ставаше, за БОТЕВ не знам... Раницата също от мен, и портрета почти се оформи. Може би вътре имаше доста излишни анджаклами, но нали си е табу като всеки подобен дамски аксесоар, приема се за даденост. На стартовата линия аз се оказах с около 15 кг раница, съответно около 6 кг за Цветелина. Ники беше в типичната за него окомплектовка, като по журнал. Всичко на ниво и под мотото „хипер лайт“, демек възможно най-леко. Валя беше подобие на него. Мариета стартира с около 20 кг, въпреки доброто качество на съдържанието. Аз съответно се оказах на ръба на комплексирането, защото теглото на самара ми беше на ниво, и то без спален чувал и палатка.
И така, старт на 6 май, Гергьовден, в 7,30 часа. Именния си ден вече го бях прежалил доста дни преди това, още повече, че компанията не беше като тези, дето се оказаха на хижата- здраво вкопчващи се в маса, стол и всичко, което може да служи за опора. Хран-комплекта не включваше и грам алкохол. Добре, че в ограниченото все пак меню на хижата се спотайваше и бира „Леденика“- доста тарикатско подбрана, изхождайки може би от леките пластмасови бутилки. Аз, като организатор и почти единствен притежател на МПС, се наложи да бъда и шофьор. С няколко пиш- почивки по пладне се отзовахме в центъра на гр. Калофер. Сравнително експедитивно се изнесохме в може би единственото заведение на ниво, където можеше да се хапне. Последва зареждане с био-гориво, с леко носталгичен привкус, че може и само да го сънуваме в близките няколко дни. Отново лек мото- преход до Паниците, където беше планираната стартова линия. Целувка за сбогом с четириколесната ми любима и в 14,30 часа се отзовахме в началото на пътеката. Следващите минути бяха доста загряващи, поради наклончето на трасето. Някой не е мислил, като е решил там да бъде старта- не беше честно още в началото да се шупнеш от телесни течности по кожата. За това пък нататък те вече попчаха леко да се оказват в дефицит, въпреки редовното зареждане с водичка. Теренчето общо взето беше приятно, времето също. Имаше и 5-6 колонки за зареждане по пътя, незасегнати от петролната криза. Поради това пълен резервоар с гориво за из път си беше направо прекарване. Няколко почивки на обозначени за това места, плюс леки спирания в аварийното платно за изчакване, нищо особено. По икендия отново в гора, този път със значителна денивелация. Финална крива било, отново заради чанча. Когато вече писва от дърве и тромбоване, просвет между клоните оповестява за наближаващия край на пътеката. И така, в 19,10 часа пред обектива ми се натресе в цялата си прелест хижата, както и РАЙСКОТО ПРЪСКАЛО. На полянката пред сградата вече гореше огън, със заредени до него късчета тъкан, която по туристическите канони се определя като съдържаща белтъчини и протеини, и съответната компания за консумацията и. Не ми се гледаше в тази посока, предпочетох да се полюбувам на природата наоколо. Хижаря Николай се оказа наистина пич, бяхме настанени в лукс категория- стая само с шест легла /подчертавам/, а не нарове. Столовата също не ме разочарова, поне мен, с менюто си. От готвеното не се впечатлих толкова, макар че успяваше да покрие пълния капацитет на хижата. Но „Леденика“-та на цена 1,50 лв си беше оферта от всякъде. Нищо че и чая беше на ниво. Липсата на телевизия, интернет и още куп индивидуални вечерни занимавки ме принудиха да се разположа в леглото доста под т.н. малки часове. С все последствия от това.
Последствията се оказаха събуждане в шест часа, и колкото и да зяпах през прозореца, който беше на педя от възглавницата ми, не можах да остана повече в леглото. Около седем бях вече навън с фотото да документирам сутрешния пейзаж, преди евентуално очакваното разваляне на времето. Последва закуска от запасите ни, не много отговаряща на планинарските норми, и стягане за връх Ботев. Палаткаджиите малко ни позабавиха, но старта беше обявен в десет часа. Раницата ми беше около 6-7 кг, дрехи за екстремна обстановка за нас двамата с Цветелина. Бях решил, че няма връщане без бой. Имаше даже налично около шест метра въже и два броя карабини. Отходните води на РАЙСКОТО ПРЪСКАЛО обаче без малко да помрачят остатъка от деня- Валя позапецна пред вида им и се наложи масова агитация, включително и от групата, идваща зад нас. В крайна сметка форсирането премина благополучно. Следващият момент беше да се реши по кой път ще поемем. Единодушно- по ТАРЗАНОВАТА ПЪТЕКА, макар че колегите нямаха много инфо за нея. Аз се бях позапознал в нета с чара и, но благоразумно си премълчах. Обаче и групата се оказа на ниво- драпаше почти без мрънкоч. На половината трасе бат Ники му се наложи да разтовари чрезвечайно, както се казва, естествена голяма нужда. Добре, че успя все пак да не маркира пътечката. Въжетата по перваза като че ли не впечатлиха никого, още повече че бяхме решили да се връщаме по друг маршрут. Кратка почивка на билото, където пътеката се разделя по зимна маркировка и лятно стъргало. Поехме по лятното, но височината и умората си показаха зъбките. Напредването беше доста бавно. Цветето започна да си мечтае за вечерна баня на хижата, което все още се ядваше. В един момент се отзовахме пред снежно поле, без видими следи по него. Наложи са да поемем напреко към билото, по зимната маркировка. Върхът на няколко пъти се мярна през мъглата, която го обвиваше, да ни подразни колкото. Тук имаше финално катерене, с доста добра денивелация във времето. Няколко почивки за сбиване на групата. Цветето вече мина и на мечти за легло, което си беше светване на червената лампа. До момента, в който обяви, че ще остава на място и ще ни чака там. Наложи се доста убедително да плямпам, като на предизборна кампания на водеща политическа сила. Явно хвана малко декиш, и отново на път, макар че дрехите върху нея попрехвърляха разумния минимум, поне според мен. Но си имаше и причини- вървене няколко минути през мъгла, после рязко усилване на студен вятър, след няколко минути пълно затишие и слънце, почти топло, после пак по същия ред. По тази причина се отказах от по-топли дрехи и се задоволих само с ветровката върху полара. Най-накрая заветния връх и сградите по него. Като че ли се отзовахме в някакъв призрачен град- доста грандиозни ми се сториха съоръженията и строителството на този гол чукар. Приютихме се за кратка почивка в метеорогичната станция, намираща се на още няколко метра височина- капак на всичко и стълби да качваш ... Обаче дежурния метеоролог се оказа на висота- страхотно любезен, без преигравене. Последва покупка на разни карти, за печати съответно, защото никой не се беше сетил да си вземе своята. Чай и топлина допълваха обстановката. Цветелина вече се отказа от идеята за легло, мина на баня, което си беше благина за слуха от всякъде. Малко по-късно, след няколко чая, забрави и за банята. Супер „новина“. Останалата група се държахме също що-годе на ниво. Наложи се да направя малко стриптийз до кръста, заради „професионалния“ ми подход да облека памучен потник, въпреки че знаех какви ще са последствията- вода в него да напоиш камила, и ледено чувство при допир по кожата. Наложи се подмяна с трико, макар че ми идваше леко топло. Потника беше тестван и през следващите дни, което категорично затвърди решението ми повече да не фигурира в одеждите ми за планина. Изкачването беше отнело около 3,30 часа, което наложи да тръгнем обратно след около половин- часова почивка. Новият старт беше ускорен и от метеоролога, който ни стресна с очакваната от няколко дни буря и валежи. Препоръката му беше по най-бързия начин да се прибираме в хижата. А този най- бърз начин беше отново по ТАРЗАНОВАТА ПЪТЕКА. Изпъшках си тихичко, с надежда дамската част да не чуе. Отново единодушие за обратния маршрут. Тръгнахме по следите си, почти без проблеми до момента, в който билото свърши и се налагаше да поемем през скалите. Мъглата и облаците си взеха своето- появи се дъждец, който в един момент стана на град и/или сугрушица. Добре, че не беше пороен. Но камъните вече бяха мокри, с идея като от разлято по тях кремче на DUREX. Дежурния ми фотоапарат се отзова в утробата на раницата, подсигурен добре. Този участък от прехода беше достоен за снимки, но благоразумието надделя и фотото остана да мърка доволно в раницата. На места се наложи да се ползват едва ли не катерачески техники, по въже. Но всичко мина почти перфектно, до края на каменистия участък. Тук слънчо се оказа милостив и реши да ни зарадва със страхотна гледка към равнината. Ваканцията за снимачната техника свърши- нека и тя да си заслужи хляба. Още повече, че напук на съветите за минимум товар от колегите, тя се радваше на допълнителни екстри- тринога с идея за общи снимки и няколко комплекта батерий за дните горе- 4 х 4 броя, зарядни и обикновени. Тегловен подвиг от всякъде за гърбината ми. Няколко снимки пътьом на ПРЪСКАЛОТО допълниха маршрута. Обратното форсиране на водите му се оказаха вече като детска играчка на пообиграната петорка. Пътя надолу се оказа около 3 часа, с все почивки и размотавки. Разтоварване на багажа в хижата, кратка закуско- вечеря и нареждане на опашка за голямата екстра на РАЙ- банята. Без ограничение за време и количество вода, само дето липсваха СПА- съоръжения. Направи ми впечатление, че това чудо на цивилизацията се ползваше едновременно от двата пола- доста двойки се измъкнаха заедно от там, може би заради икономия на време да го ползват поотделно ... Моментът вътре го прескачам, до като не се отзовахме с Цветелина на участъка от 50 метра до сградата на хижата. Само че този участък вече беше труден за преодоляване- лекия вятър преди това достигаше доста сериозна скорост- според коментарите с Ники после, около 6-8 бала. Край самата хижа няколко човека се криеха зад ръба на сградата и се опитваха да снимат в посока ПРЪСКАЛОТО. Кратък поглед натам изясни картинката- вятъра отвяваше долната половинка на водопада, и то в посока към нас. Реших да се присъединя към снимащите, но това не се оказа лесно начинание- вятъра се мъчеше да изтръгне апарата от ръцете ми. Тактиката беше да се покажеш зад ръба на сградата и да снимаш бързо, но дори и тогава за секунда обектива беше вече мокър. Нова тактика- да се дебне пауза между поривите. С известни условности- постигнат успех за два броя снимки. Хижата беше позатворила врати и народа се беше настроил да куфее в столовата. Нашите колеги с палатки- съответно да укрепят местоживеенето си, камъни върху колчетата и притягане на сбуриите. Оформи се общо взето скучна вечер, навън не беше за мъже, но и дамите май бяха възприели тази идея. Отново ранно лягане, убийствено за мен.
Утрото на 8-ми май отново се появи в съзнанието ми около шест часа- мъка от всякъде. Само че от „монитора“ до възглавницата ми се откриваше страхотна гледка- вятъра вечерта си беше свършил добре работата. Малко по-късно вече сме на крак. Столовата и чая бяха наши, въпреки традиционната гледка на алкохолен погром от вечерта. Към осем и нещо се наложи да ръчкам тези зад „завеските“- палатките се оказаха пропускащи доста добре звук, за разлика от вятър и вода. Леко нервозно съвещание как да протече деня- надделя версията да поемем към хижа ЛЕВСКИ, пък до където стигнем. Цветелина беше с доста разбити „джанти“ в кубинките. Но се държа на ниво, нямаше споделяне на идеи за постъпване в сервиз. Пътечка, приятна като нова магистрала, и страхотни гледки по нея. „Открити“ няколко нови пръскала, само дето не възникна спор какво име да им се даде. Някои бяха гарнирани и със снежни одежди- доста подвеждащи обаче за мераклии да се разходят по тях. Топнах обувките все пак- грехота беше да не ги тествам отново на сняг. И леко катерене зад водите на едното пръскало. Отново по пътеката, до момента на истината- клокочещите води от поредния снежен улей. Дамския състав май щеше да е до тук- доста високо беше нивото на водата в ранния топъл следобед. Топенето на снега си взе своето- беше обявен курс в обратна посока. А до билото оставаше някакъв си половин час може би. Но ... Обратно нищо интересно и ново, до момента, когато се отзовахме в подножието на РАЙКОТО ПРЪСКАЛО. Трябваше да се качи, не можеше да идем до Рим и да не видим папата. Обаче освен аз и Мариета нямаше други желаещи за ауденцията. Разпладняване на останалата група, а ние- нагоре. Не беше чак толкава зле, въпреки здравия наклон на терена. Десертно прецапване през снежна пряспа и хоп, на няколко метра от падащите води. Но отново задявка на вятъра- непланиран душ и невъзможност за снимки. Търпението под пръските беше възнаградено- водите поеха посока към камъните, а ние извадихме техниките. И от упор- няколко кадъра. Надолу обаче изглеждаше по- гадничко. Мариета предложи свободно „падане“- извън установените норми за движение по утъпканото трасе, директно през „ливадите“. Прието и изпълнено, но и тук доста риск, с още по-големия наклон на пистата. Отново благополучен финал малко след форсирането на водата от водопада за основната чакаща група. Ние я „прецапахме“ още горе. Хижата ни посрещна като прабългарски стан- с доста разпладнил се народ по ливадките наоколо. Така до вечерта. Почти по сумрак не издържахме- аз, Мариета и Валя прескочихме до едно съседно възвишение, дето всеки ден имаше човешко присъствие върху него. Връщане почти на осветление. Този път лягане в по- човешки норми- около 23,30 часа. Но по малките часове странен шум, на фона на хижарските запивки, хъркания и т.н. Беше от водни капки- наричат го дъжд. И то с подобаващ дебит. Леко в просъница ми мина за останалите на палатки- но нали си бяха профита, не се терзаех подобаващо.
Сутринта обаче отново ранно ставане- кофти навик, да го ... Придружен с новия свеж и енергичен дъжд, направо демобилизиращо. Тоалет, столова, чай и опит за унищожаване на последните хранителни припаси. Защото ни предстоеше завръщане към цивилизацията, с уговорен старт надолу към девет часа. Дъждът обаче си държеше на репутацията, а апарата ми почна да мухлясва от непланирания престой. Започнахме подготовка за преход в условията на падаща вода. Но ... отново с късмет, дъжда стопира около девет часа. Сгъване на палатки, с придружаващите ги ритуали, и към десет часа обявен старт към Калофер. Мокро и кално, но и на туй се радвахме. Към нас се присъедини една много симпатична млада двойка от София, които се бяха качили предния ден на хижата почти на майтап, поне по нашите представи. Прехода беше доста мълчалив в началния си стадий, в гората. В един момент не издържах и измъкнах окопалия се фотоапарат в раницата. Глезотиите му бяха до тук, само му трябваше да захапе малко. Общо взето приятен преход, може да се каже на един дъх, с надежда да преварим нов валеж. Но във финалния участък той все пак ни застигна, макар и символично по нашите представи. „Сриване“ до паркинга за МПС, и отново преходче, защото като неориентирани поданици на източните ни щати бяхме паркирали в подстъпите на ПАНИЦИТЕ. Общо- три часа. Последващо привеждане в малко по- благоприличен вид за пред цивилизацията. Газ до монополната механа в центъра на града, и бягащ сластен поглед по менюто на заведението. Бобът и лещата естествено не бяха удостоени вече с нужното внимание.
Пътуването на изток също не беше впечатляващо. Още повече, че няколко пъти в началото се оказах в гробно мълчание на автомобилната уредба и кротко спящите си спътници. Този статут за радост не продължи дълго. Но пътя нямаше как да се сгъне на дължина, дори и с приличната на места скорост от 130 км/ч. Няколко превалявания по пътя, и надвечер във Варна- този път с траен местен дъждец. Абе, вървеше ни по вода.
Пътуването и престоя в планината бяха отчетени с добра самооценка, жертви и разрушения- сведени до минимум или липсващи!
Като новобранец във форума реших да се пробвам с писане на подобен очерк /или не знам какво си/. Може би пръв и последен, ще видим... Понеже снимките са около 2,5 кг, пускам ги накуп, както винаги, без сортировка, тук:
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=7010&AlbumId=136007
Хубав е пътеписа и снимките си ги бива.Е това е турист,да се дигне човека от морето и
да измине толкова път до Балкана,а не ,като някои дето живеят на един хвърлей от
планините,ама ги мързи да си вдигнат трътките и да се поразтъпчат малко до горе.
Браво!
Пон Май 17, 2010 3:46 pm
alexvan
Регистриран на: 20 Апр 2010 Мнения: 705 Местожителство: България
Кой е телефона на хижаря на Рай?
Пон Май 17, 2010 5:01 pm
svetli_yo
Регистриран на: 28 Яну 2010 Мнения: 63
Бравос, че ни направи съпричастни с Вашия поход. Добре пишеш - продължавай!
Пон Май 17, 2010 5:56 pm
Joro
Регистриран на: 18 Мар 2010 Мнения: 75 Местожителство: Варна
Бре, този път ми се размина- с тези писмени излияния само бели ще си докарам!
Ами това си е Варна- на м....та си от разните баири. Ще чакам да дойде 2012-та, та може Рила и Пирин тогава да се отзоват до табелата "Варна", или обратното, все едно.
Цитат:
Кой е телефона на хижаря на Рай?
Николай се казва - 0882/966 492.
Мога да кажа телефоните и на х. "Козя стена", както и на "Ехо". В петък ги прослушах, за идните 3 почивни дни. Който си няма палатка и чувалче, се налага телефонист да става.
Регистриран на: 18 Мар 2010 Мнения: 75 Местожителство: Варна
охооо, каква темичка имало- не е лесно да си новобранец ..., доста поизчетох по форуми за актуални телефони. За КОЗЯ СТЕНА са тези, лично ги потвърди хижаря, а на ЕХО ми се обади жена на 0885/994 129, останалите не съм ги пробвал.
Регистриран на: 18 Мар 2010 Мнения: 75 Местожителство: Варна
Цитат:
На палаткаджийте студено ли им беше
Казваха, че това било лека репетиция за тях. Спали са и декември в сняг на палатка, поне за Ники и Валя знам. Даже те не бяха със сериозното оборудване за студ, сняг и вятър. Мариета май не понася много студ, но за идеята сигурно няма да се замисли. Въпроса е дали ще успеят да ме направят и мен палаткаджия, макар че не смятам да се предавам без бой. Може и в брой...
Предстоящите почивни дни, от събота до вторник, отново се оформяме да сме в същия състав, без Цветелина. Един пич от първоначалната дружинка се отказа поради лошите атмосферни прогнози, и сега аз пак се оказах и шофьор. До преди малко бяхме на технически съвет в махленско барче, но не приехме твърд и единодушен вариант за маршрут. Ориентировъчно- старт от Троян /или около него/, х. КОЗЯ СТЕНА, х. РАЙ, х. ДЕРМЕНКА. Ако времето позволи де.
Здравейте Joro!С вас сме били по едно и също време в хижа Рай(бях качила горе майка си-единствената възрастна жена в хижата).Не мога да се меря с вашия разказ,затова ще пусна наколко снимки.
http://didipav.snimka.bg/mountain/h-rayi-6-05-8-05-2010g.503248
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
