Проклетия: премиера по източната стена на Мая Бриасет

Кво става, Иване, спря ли дъжда?

Какво ви пука какво казват хората? Аз ако взимах по левче всеки път когато са ме наричали луд щях да съм станал милионер до сега. Лудостта за един е нормалност за друг и обратно. Въпрос на гледна точка. Това с депресиите пък никога не съм го разбирал, може би защото познавам доста хора преживели най-страшните трагедии в живота... Общо взето каквото и да става живота си върви. Миналото добро или лошо си остава минало, бъдеще няма и всичко е сега.

	ray написа:
	Кво става, Иване, спря ли дъжда?

Дъждът спря. Само отвътре вали. Разбира се, счупих си главата на една стена и две нощи залудо спах на нея. На слизане погледнах върха, беше вече в облаци, и му казах изненадващо и за мен: "Благодаря." Искрено.
Само наистина ме е страх - сигурно е от лудостта - да не стана самообезценяващо се продуктивен автор. Не мога да спра да пиша - по хвърчащи листа, наум, по кутиите цигари. Не че написаното досега струва.
Та така за дъжда. Нека вали и всичко отмие, за всеки.

	Twoo написа:
	... Общо взето каквото и да става живота си върви. Миналото добро или лошо си остава минало, бъдеще няма и всичко е сега.

Благословен си, ако наистина виждаш и изживяваш живота така. Дай Боже, да има повече хора като теб.
Винаги, още от дете, са ме шокирали библейските думи : "Блажени са нищите духом." Сега ги разбирам и шапка ти свалям. Ваше е царството земно, а, вярвам, небесното - също.
(Моля, не се засягай от думата "нищи" - както, надявам се, си прочел в пътеписа, видял си, че "извисените" са девиантни.)

Съгласен съм напълно за дъжда и "благодаря".
Не трябва да слагаш спирачка на писането или да имаш страх от някаква свръхпродуктивност.

Напротив, мисля скоро да спирам.
Или максимум да дам думата на по-големи от мен - все едно като текст или образ.

Ролята на жертва е много слаба роля в пиесата на живота. Но е много удобна и лесно се играе, затова и често се предпочита. Дори понякога човек без да се усети се идентифицира с нея, защото егото много я обича.
Аз не съм чел Библията, но знам цитат, който много ми харесва: "стой спокойно и знай, че аз съм Господ"
Ей това ви го пожелавам, да сте спокойни.

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...

	Иван Динков написа:
	Не я срещнах девствена, но беше невинна. Така я и

Интересно, може ли по-образно?
Текстът напомня на писаното във вестник "Трета възраст", май така се казваше..

Йосарян написа:

Ролята на жертва е много слаба роля в пиесата на живота. Но е много удобна и лесно се играе, затова и често се предпочита. Дори понякога човек без да се усети се идентифицира с нея, защото егото много я обича.
Аз не съм чел Библията, но знам цитат, който много ми харесва: "стой спокойно и знай, че аз съм Господ"
Ей това ви го пожелавам, да сте спокойни.

Ако мен имаш предвид, може би си прав. Най-вече колко неусетно човек влиза в нея. Има една такава мисъл на Киркегор: "Най-голямата опасност от всички - някой да загуби себе си - може да се случи много тихо, сякаш нищо не се е случило. Нито една друга загуба не може да се случи толкова тихо - на ръка, на крак, на пет долара, на жена - те със сигурност биха били забелязани."
Има и друго - не е оправдание - падаш от изнемога и от загуба на смисъл. Тогава ти остава - или поне на мен - преработката по някакъв начин : с връх, с пътепис, с рисунка, с каквото. Всеки по своему - кой колкото сила има.
Не знам дали е от егото, защото плодовете на тая роля са горчиви и нямат аплаузи от публиката. Не знам и дали това е аргумент, но все пак - нещо като моя защита - надали жертва ще блъска сам в планината, където на всяка крачка може да няма следваща.
Във всеки тая тема е интересна, макар и без връзка с пътеписа. Ще се радвам да я развиеш.
Както и цитата от Библията, признавам, не го разбрах.

Последната промяна е направена от Иван Динков на Чет Окт 29, 2020 1:24 pm; мнението е било променяно общо 1 път

radi написа:

	Иван Динков написа:
	Не я срещнах девствена, но беше невинна. Така я и

Интересно, може ли по-образно?
Текстът напомня на писаното във вестник "Трета възраст", май така се казваше..

Извинявам се за израза - обиден е за човека, когото описва. Фактически верен - но с лош привкус. А в бъдеще невинно време - неоспорим, независимо от физическите параметри.
"Трета възраст" не съм чел, четях "Лична драма" да се смея от сърце. Сега тя ми се смее.

Twoo написа:

Какво ви пука какво казват хората? Аз ако взимах по левче всеки път когато са ме наричали луд щях да съм станал милионер до сега. Лудостта за един е нормалност за друг и обратно. Въпрос на гледна точка. Това с депресиите пък никога не съм го разбирал, може би защото познавам доста хора преживели най-страшните трагедии в живота... Общо взето каквото и да става живота си върви. Миналото добро или лошо си остава минало, бъдеще няма и всичко е сега.

Прибави и това, че един ден като опънеш краката и после друго няма. Финиш! Някои хора те помнят известно време и край... Точка, ама не голяма и черна, а дребна и нищожна, направо невидима.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

	mislesht написа:
	Прибави и това, че един ден като опънеш краката и после друго няма. Финиш! Някои хора те помнят известно време и край... Точка, ама не голяма и черна, а дребна и нищожна, направо невидима.

Не съм експерт, но това ли му е файдата на живота - някой да те помни? Ясно е, че няма, освен ако не е с лошо - тогава е за по-дълго и за назидание на живите. Но... знам ли, "Песента на колелетата" май беше за друго - не за следата, и на гения я отнася вятъра, а за доброто. Доброто, което е направил човек. За него ни спомен, ни памет трябват - то само си живее.
И ей тука е тежкият въпрос кой от нас какво е сторил. И най-вече отговорът - щото доброто май се мери по туй какво за друг или други си сторил. На себе си добро да направиш егоизъм му казват.
Не съм експерт наистина. Болна тема ми е - казано честно мислех за нея да пиша, но нямам връх да я вържа за него.

Иван Динков написа:

	mislesht написа:
	Прибави и това, че един ден като опънеш краката и после друго няма. Финиш! Някои хора те помнят известно време и край... Точка, ама не голяма и черна, а дребна и нищожна, направо невидима.

Не съм експерт, но това ли му е файдата на живота - някой да те помни?

Не, просто констатирам. Единици са тези, които ги помнят векове, а и повече. Няма да съм един от тях.
Иначе ако се чудиш какъв е смисълът на живота, аз приемам казаното от твоя адаш Иван Абаджиев в едно интервю(видеото го има из нета): "Смисълът на живота е...да го живеем".
То и за това го наричаме живот, може би.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

	mislesht написа:
	"Смисълът на живота е...да го живеем". То и за това го наричаме живот, може би.

Абе, той и Достоевски е казал, че "животът сам по себе си е смисъл". Не споря - нито с него, нито с теб, нито с Абаджията. И наистина завиждам с добро. Бедрата е за тия, дето това им изглежда тавтология и чоплят под смисъла и живота - и аз не знам какво могат да изчоплят. Но чоплим - такива сме, да му се не видяло. И по-добре да си кажем.

Аз не съм експерт по нищо, но също обичам да "чопля". Обаче мислейки можеш да разбереш само логичните неща.
"Стой спокойно" означава спри да мислиш. "Знай, че аз съм Господ" е съзнанието, изпразнено от мисли. Това не съм го измислил аз Smile

Пробвай да приемеш ситуацията, в която се намираш без да я съдиш. Приеми я. И мисли по-малко. И виж какво ще се случи.

От друга страна не е хубаво да се говори с пълна уста Very Happy

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...