Преди 2-3 седмици на заслон Юрта имаше и нацепени дърва вътре, явно някой е нощувал и ги е изгорил
иначе боравинките наоколо са много.
Под заслона в гората някъде има стара пътека за хижа Отовица (синя), отделяща се от тази Бистрица-Вазов(червена).
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Сря Окт 10, 2018 9:34 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Много красива долина. Посетихме я седмица след вас.
Последната промяна е направена от Plamen К на Пет Окт 19, 2018 6:17 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Вто Окт 16, 2018 1:24 pm
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 701 Местожителство: гр.София
За да не пускам нова тема ще добавя към тази нашето неделно ходене в района. След съботното участие в маркирането и рязането на хвойна от Вангелова чешма към Мали Полич (силите ни стигнаха до Чанак чал) към 22.30 ч. може би пристигнахме на х. Отовица. Преди това се обадихме на хижаря да го питаме състоянието на пътя до хижата. Каза, че предната вечер с Вектра са дошли гости от Казанлък. Запознахме се, обединихме трапезите, а някои след "воюването", съпроводено с червеното вино на Plamen K и мезетата го писаха дъждовен другия ден Нашата група от 4 човека успя да се събере сутринта към 9 и нещо, и да потегли нагоре. След Юрта се колебаехме към Ашиклар гьол или билото. Решихме билото с Черни връх и Ашиклара. Този Черни връх ни изненада доста приятно, като натиснахме билно, което се оказа не много лесно. Камъните са огромни на места има големи цепки между тях, което налага и подсичане. Да не го прехвалявам Черни връх, преди мен Ристо и Добри добре са го описали, само ще кажа, че като последен по Отовишкото било е много интересен... След това се върнахме обратно към Ашикларски връх и дори снимахме по-голямата част от Ашиклар гьол, което е доста скрито, предвид разположението му на междинно ребро между долината на р. Отовица и билото... Нямаше време за съжаление да слезем и до него. И понеже снимките, които сте качили са по-хубави от моите ще чакам лари да качи...
Само ще добавя разочарованието ни на връщане по пътеката разорана от кросовите мотори. Минаха малко след нас и трябваше после да газим прахоляка.. Но пък хижата си е направо хотел... Баня, всичко си е на ниво за приятно изкарване..
От Черни връх и билото преди него...
Вто Окт 16, 2018 2:09 pm
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Привет, ето и още една гледна точка от качването на Черни връх през заслон Юрта....
Един въпрос - от езерото може ли да се излази до билото, за да се спи на х.Иван Вазов?
Може, без пътека, при това в поне две различни посоки. Едната възможност е към основата на северния ръб на Отовишки връх (оттам сме се спускали). Другата възможност е с широка дъга през терасите над езерото към кота 2643.5 (оттам сме се изкачвали). Последните метри са доста стръмен тревист склон. И двете минавания са само за безснежни условия.
Преди около седмица слизахме от билото и се качвахме посока езерото Окото.
Достъпът е безпроблемен - ползва се и от коне/крави.
Пратил съм билетче с траковете и POI-тата.
Езерото е вълшебно за разхлаждане...
В събота и неделя се разходихме из Отовишката долина до едноименното езеро и обратно. В горната ѝ част я познаваме добре от многобройни предишни преминавания, но сега за пръв път се изкачихме откъм село Самораново.
Участъкът на пътеката от х. Отовица до разклона за Ески мандра е доста пообрасъл с млади иглолистни фиданки и ако не бъде предприето разчистване скоро би станал трудно проходим, макар и засега необходимото усилие все още да не може да бъде сравнявано с преодоляването на клек. Маркировката е нарядко и на повечето места -- нестандартна (синьо-бяло-синьо). Нуждае се от обновяване и сгъстяване. На няколко места забелязахме и легендарната незаличима маркировка жълто-червено-жълто от преди много десетилетия.
Основите на постройка от едни други времена край разклона за Ески мандра.
Оттук нагоре пътеката е далеч "по-разработена", тъй като се използва от говедарите и стоката им, прихождащи откъм някогашната мандра, до която има почвен път.
Пътеката преминава през множество добре изразени ледникови прагове.
Река Отовица образува чудни ждрела, вирчета, скокове и водопади край тях.
Редуват се полянки и скали.
И, разбира се, водопади...
Дълбоки вирчета.
Достигаме обширната поляна със заслон край Алайбек. Някога много отдавна тук може би е имало езеро. Сега е мочурлива поляна.
В непосредствена близост до заслона шуми р. Отовица.
Минаваме покрай основите на още една някогашна постройка.
Достигаме края на гората.
Пътеката се вие покрай реката.
И отново скокове и вирчета.
На високопланинските пасища ни посрещат стотици говеда и коне с две кучета лаещи само отдалеч.
Решаваме да пресечем реката и да потърсим нов подход към Отовишкото езеро.
Над района на Седемте езера на твърде ниска височина обикаля малък шумен самолет.
Завоите на Отовишка река.
Отовишки връх, поръсен с есенен снежец, вече се изправя в цял ръст.
В средата на снимката на преден план е безименната кота 2348. Решаваме да се изкачим към Отовишкото езеро по тревистия улей вдясно от нея.
Наградата след последното за деня стръмно изкачване.
Отовишкото езеро. От дете възторжено се радвам на миговете на съзирането.
Няколко кадъра около езерото.
Групата, която бяхме забелязали малко преди това, докато преодолявахме тревистия улей, също достигна езерото по "официалната" пътека. Поговорихме си за подходите към билото. Избраха нанесения в картата към кота 2562, въпреки топящият се там снежец.
Предстоеше много ветровита, но сравнително топла нощ.
С първите лъчи на утринното слънце поемаме обратно надолу. Този път, за разнообразие, по дадения в BGMountains картата подход покрай езерните поточета.
Слизаме по-бавно отколкото се бяхме възкачили, с удоволствие и мигове за съзерцание.
Из гората.
Отново край Алайбек.
Вместо по пообраслата пряка пътека решаваме да обиколим през Ески мандра.
В по-ниското по пътя под хижата ни застигат говедарите, които бяхме срещнали няколко часа преди това нагоре в гората, възседнали техните планински коне. Надолу по пътя се придвижваха с джип, зад който вързаните им коне тичаха в тръс, преминаващ на моменти в галоп.
Хората, които срещнахме през тези два дни в чудесната Отовишка долина не бяха твърде много на брой, но затова пък от няколко вида: планинари, говедари, летовници в хижата и малко над нея, авджии с джип оставен край Ески мандра (чухме и един гърмеж), смоукъри с кросови мотори и ATV-та (предимно из почвените пътища около хижата, но също и високо горе по билото между вр. Кабул и вр. Крива соспа), авиатори, както и автомобилни туристи -- любители на скарата, широко заели и щедро одимили всяко сгодно кътче по долината под хижата. Не видяхме обитателите на някогашната лудница, днес представляваща полуразрушени сгради за продан. Или може би срещнахме някои от тях, но не точно зад нейните стени...
Видяхме и новостроящ се крайречен заслон с грозновато килната табела, противопоставяща рибарството на производството на електрическа енергия в малки ВЕЦ. На табелата присъства и швейцарското знаме (снимката по-долу е и връзка към версията ѝ в пълна разделителна способност):
Между другото, според непроверена от мен информация в Wikipedia, в Швейцария има 556 малки ВЕЦ (с мощност под 300 kW всяка от тях). Интересно е с колко на брой подобни табели швейцарците "са разкрасили" техните планински долини, в страната им с близо три пъти по-малка територия от тази на България. За сравнение, според сайта на "група организации, обединени с надеждата, че малкото живот, който все още е останал по реките у нас, МОЖЕ ДА БЪДЕ СПАСЕН", у нас има 61 МВЕЦ. Впрочем, ВЕЦ "Самораново" не влиза в това число, тъй като той е с по-голяма мощност -- 2.92 MW, а и е в експлоатация от далечната 1965 г. по данни от ВЕИ регистъра. Та, няма начин човек да не се учуди на тази табела, поставена точно там. Сякаш тя не си е съвсем на мястото, освен ако целта ѝ евентуално не е съвсем друга... Е, дано поне заслона бъде добре завършен и стопанисван. Разговорихме се с човек от персонала на хижата, който между другото ни разказа как преди години "с началника" (хижарят, внезапно починал твърде млад преди 4 лета от удар при Ашикларското езеро по време на развеждане на туристи с коне лете) са зарибявали реката, край която често било пълно и с рибари.
Доста пъстра родна картина на територията на националния парк, в която планинарството, а и животновъдството, никак не преобладават по представеност. O tempora, o mores.
За щастие планината си е там в нейната пълна прелест и (засега) страда значително по-малко отколкото, например, в съседния циркус на Седемте езера.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Окт 05, 2020 5:00 pm
rumen radev
Регистриран на: 17 Ное 2013 Мнения: 195
vedrin написа:
в Швейцария има 556 малки ВЕЦ (с мощност под 300 kW всяка от тях)
Всъщност цитираш текст, указващ 556 централи с поне 300кВт инсталирана мощност.
Към 01.01.2020г. данните показват 13 ВЕЦ-а с 300 и по-малко киловата инсталирана мощност. Общата бройка на тези с над 300кВт е 670бр., от които обаче 7 са в процес на изграждане, а една е изведена от експлоатация. Може да ти е интересно и това, че най-високоразположената централа е Lona - ето тук на 2272м, с турбинна мощност малко над 1 мегават.
А какви ги вършат у нас чужденци, "загрижени" за природата ни е ... дълга и непопулярна тема.
в Швейцария има 556 малки ВЕЦ (с мощност под 300 kW всяка от тях)
Всъщност цитираш текст, указващ 556 централи с поне 300кВт инсталирана мощност.
Да, сбъркал съм -- благодаря за поправката.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Окт 06, 2020 2:28 pm
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
Забелязал съм, че всъщност обикновено само когато една тема е "дълга и непопулярна" си струва да е обект на желание.
Ведрине, значи, бая навалица е имало... че и шумна...
Вто Окт 06, 2020 4:37 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3123
ray написа:
бая навалица е имало...
Същото беше в неделя и на Белмекен. Никога не съм виждал толкова хора там, сигурно 100 или повече човека бяха на върха тоз ден...
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1427 Местожителство: София
Хайде и ние там, покрай река Отовица.
Всички потоци и реки бяха пълноводни като за май, водата снежна и приказно бяла на бързеите. Поизмъчихме колата и се качихме до хижата. Оттам нагоре пеш по „синята пътека“, по която имаше доста кал и вода, както и беше доволно минирана от говедата, които срещнахме. Както спомена и Ведрин – пътеката има нужда от прочистване, но и така е много приятна и типично рилска пътека.
Ето ни на първия (отдолу нагоре) ясно отчетлив (за нас) моренен вал, откъдето се открива гледка към водопада на потока от Ашикларското езеро (над детето).
Ето го водопада – много тегав за снимане откъм светлина, а и с телефон – толкова.
Малко по-нагоре по реката е този водопад (има го на картата)
Ето го и следващият
Гьолчето на поляната при Алайбек
Гледката тип „картичка от Алпите“ от Алайбек, долината затворена от части от склоновете на Кабул, Отовица, Сейменски камък и Ашикларски връх (отляво надясно)
Върнахме се по пътеката за Ески мандра и малко след отбивката за нея, свихме надолу и наляво от отбелязания „водопой“ на картата. Пътеката е хубава и скоро прераства в мек горски път, който скоро се влива в този от Ески мандра за хижа Отовица.
Завършихме във видна самоковска кръчма.
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Нашата група от 4 човека успя да се събере сутринта към 9 и нещо, и да потегли нагоре. След Юрта се колебаехме към Ашиклар гьол или билото. Решихме билото с Черни връх и Ашиклара. Този Черни връх ни изненада доста приятно, като натиснахме билно, което се оказа не много лесно. Камъните са огромни на места има големи цепки между тях, което налага и подсичане. Да не го прехвалявам Черни връх, преди мен Ристо и Добри добре са го описали, само ще кажа, че като последен по Отовишкото било е много интересен... След това се върнахме обратно към Ашикларски връх и дори снимахме по-голямата част от Ашиклар гьол, което е доста скрито, предвид разположението му на междинно ребро между долината на р. Отовица и билото... Нямаше време за съжаление да слезем и до него. И понеже снимките, които сте качили са по-хубави от моите ще чакам 
Баня, всичко си е на ниво за приятно изкарване..
[/img]
