(пренаписана) Проклетия: премиера по сев. ребро на Йезерце

Изтрих по-горе двете си съобщения, защото прочетох материала на Ив. Динков за албанското момиче (не бях го чела) и нещата придобиха по-друг смисъл. Сори, майна!

Аз ли съм майната?

P.S. Тъй като виждам, че правите времеви сравнения, и тъй като не съм датирал цитатите във втория пътепис - коректно е да знаете, че по-голямата част от тях са отпреди времето, описано в първия.

Лека.

	Ivan`Dinkov написа:
	Аз ли съм майната? P.S. Тъй като виждам, че правите времеви сравнения, и тъй като не съм датирал цитатите във втория пътепис - коректно е да знаете, че по-голямата част от тях са отпреди времето, описано в първия. Лека.

Единият майна си ти, защото изтриването стана в твоята тема, а другият е ray, защото той писа под мен и постът му изгуби всякакъв смисъл.
Сигурно си се досетил, че съм от Пловдив. Very Happy

Що се отнася до времевите сравнения, да, наясно съм.

	Пчелата Жужа написа:
	Единият майна си ти, защото изтриването стана в твоята тема...

Няма лошо, че сте от Пловдив - всеки е отнякъде.
Просто не разбирам за какво и защо съжалявате (демек "сори"), както и що съм "майна" като съм от София?
Както и каква е връзката между двата пътеписа освен, че в първия има един топъл абзац за лирическата героиня от втория?

Ей, само някой да е казал лоша дума за Опел Корса! Cool

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

	mislesht написа:
	Ей, само някой да е казал лоша дума за Опел Корса!

Ако искаш, като я купя за 300-400 лв, колкото струва наистина, а това ще е скоро - па ми дойде времето да се спра с планината - и това май ще е скоро - да ти я подаря, ако си мющерия?

Ivan`Dinkov написа:

	mislesht написа:
	Ей, само някой да е казал лоша дума за Опел Корса!

Ако искаш, като я купя за 300-400 лв, колкото струва наистина, а това ще е скоро - па ми дойде времето да се спра с планината - и това май ще е скоро - да ти я подаря, ако си мющерия?

Не, аз си харесвам моята, за сега бръмчи.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Още не съм го чел. Но се изкуших да зачета няколко реда... Smile

...
Прочетох първия параграф. Благодаря ти. Има един филм, Юг, мисля от края на 80-те, аржентински. За него си мислех като четях този параграф. Гледай го, ако не си и ако някога имаш възможност. Интересното е, че и той, и стиховете на баща ти - не помня нищо детайлно и същевременно като усещане, атмосфера са съвсем ясни, завладяващи и усилващи се във времето. Честно казано - мога, но не искам да го обяснявам по-добре.
А баща ти е един от малкото български поети. А що нашите поети са малко - ами отговорът е много лесен, ясен и прост.

Благодаря,
ще потърся филма.
А що се отнася до баща ми, мога да кажа само едно - децата не трябва да са нито рентиери на паметта на родителите си, нито длъжници на същата памет. Така че няма да бъда нито адвокат на живота и стиха му, нито прокурор на същите, камо ли съдник, какъвто е само Бог за делата му и хорската оценка за стиховете му.
Аз съм син на баща си - негова кръв. Нищо повече - нищо по-малко.
P. S. Все пак коректното е да прочетеш целия пътепис - може преценката ти да мръдне към по-лошо, например да не виждаш паралел между мен и баща ми. В крайна сметка дотук, на 45 години, моите житейски грешки са много повече от неговите, а талантът ми, ако въобще за нещо имам такъв, е несъмнено по-малък. Всъщност, аз "десятка в мишената" на живота нямам. За щастие баща ми има и други деца, т.е. и други наследници. На мен това право ми е отречено - от неговата съпруга и моя майка.