От 6 мес. ме гложди идеята за близко запознанство с местата, които попадат в триъгълника: Асеновград- -Смолян-Кърджали.
Ранната есен най-сетне направихме сефтето.
Идеята ми, да се мотнем до Гуне - Шарен нос и на другия ден до Мумджидам – Саръ кая ... накрая леко се претърпя малко извратена метаморфоза/защото решихме, че може и за един ден да се обходи всичко това.../.
На 19 Септември късния следобяд, цъфнахме /аз, Йоана и Ирена/ в хотел А. на края на Асеновград.
Мястото е чисто и не е скъпо. Рецепционистката е ангелче.
Е, леко се обезобрази престоя от зловонната миризма, носеща се непериодично и на талази от отвън? /предприятие, ферма като до Слънчево, ...близките гробища?/...изказаха се дори мнения, че не ги закопават надълбоко и от там ухае...и още от щедро напарфюмената стая, с което се цели задушаване на вонята.
Ма става един микс...
Накрая хлопнах половин литър вино и сериозно притъпих обонянието си. Малко преди 22 ч. дотърча и Пламенка с нейните две дУши.
Щяхме да правим “грандиозния преход” всичките шестима.
На другия ден, ни за миг не съжалих за набъбналата група.
Благодаря Плами. Ще направим и “умиргай трудно 2” скоро, нали?
На следващия ден към 9, тръгнахме от Р1, северно от Три могили.
Не взехме щеки /след 6 часа ми идеше да скоча от скалите от срам заради туй/.
Началото бе лесно. На Гуне дори направихме фтф. Много приятна изненада.
От срещнат пешеходец, разбрахме, че махалата е “голяма”, според местния стандарт.
Обитават я цели две малки семейства.
Гуне.
Под Гуне.
От там слязохме до реката и лесно се качихме до Шарен нос. Намерих кеша, пихме по една вода и хванахме гората.
Към Шарен нос.
След около половин час разбрах че сме напуснали /аз водех/ трака . Последва борба с бурелом върху сипей и съвсем справедливи похвали в мой адрес от малката ни група.
Малко преди Чиляка, Пламенка поведе и стана същото...
За щастие, скоро намерихме непресъхнала чешма и настроението мигом изхвърча нагоре.
От тук насетне вече не се губихме.
От Шарен нос до под Чиляка снимки нямам, че бях ангажиран да мисля мълчеливо по една-две теми...
Каката общува с алтер егото си далече под Чиляка и вече близо до Жълтата скала.
Саръ кая отдалече, отблизо и от сантиметри.
Времето обаче напредваше. Под Чиляка бяхме в 16 ч., а от Саръ кая към реката за слизахме към 18 /стръмно слизане, за любители извратеняци/.
До Саръ кая. Да се опънеш морен на меката трева/там е такава/ е в пъти по...от земните удоволствия.
Преди Мумджидам мръкна и продължихме на челници /стръмно пак но качване, вече/.
Река Дереси? скромно шупурка.
Някъде горе, Ирена взе да се вкисва и започнахме да правим по-дълги почивки.
А още - хапнахме по един залък, някой пи хапче /мипрофен/, настроението се оправи и продължихме към колите.
Няколко къщи в Три могили бяха осветени. От една се чуваше музика /ориенталска/, от друга - нечленоразделни крясъци и подобен на животински - рев.
Затова се измъзулихме незабелязано в тъмното.
При колите бяхме в 22 и нещо. Посрещнаха ни Роско и Гери /бяха ударили първия сън/. Много им се зарадвахме, Ирена дори взе да пляска с ръце и да ги прегръща.
После силите се върнаха и разпънахме палатките.
Пламенка си избра по-мека полянка, а ние по банкета се натъракаляхме, под защита на колите..
Накрая стана съвсем хубаво. Хапнахме, пийнахме и поговорихме сладко с разсънилите се Роскови, чак до след полунощ.
Ноща мина спокойно.
Сутрин от колата.
На заранта глътнахме по едно кафе и си взехме довиждане с Плами и хората. После отцепихме към Ин Кая. Интересна скала, но кутийката я няма. Нямах за съжаление под ръка заготовка...
Ин Кая.
Към обяд хапнахме от мегамекиците на Нареченски бани и от онея пилешки супи в които лъжицата седи права и след 15 ч. бяхме при Пепи в Орехово.
Там се гютнах за два часа да поспя, /че предния ден и вечер от всички хубави неща, само съня артисА/ и щом се мръкна седнахме на сладка приказка в пристройката на “Синчец”. По едно време дойде и адаша Васко от Сф/Пв/Орехово и стана съвсем приятно.
Пак отцепихме до полунощ в приказка.
На 22 Септември към 10 сутринта отпътувахме за дома. По пътя /една отбивка за Лъки, където 20 км. се пътуват колкото 220/ показахме на Роско и Гери каменния мост и пещерата до Белица и един водопад – Гюмберджията /под Кормисош/.
Пещерна Йоана.
Водопад Гюмберджията.
Заслон с кристали до с. Белица.
След туй, си взехме довиждане и те тръгнаха към Търново, ние към Варна.
Обратен път избрах по АМ Тракия, отбивката за Слънчака, Обзор и т.н.Оказа се най-бърз.
След пет часа и нещо бяхме вкъщи.
Това е.
П.П. Голямо благодаря Плами. Чакай включване отново.
Сря Сеп 23, 2020 8:38 pm
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1431 Местожителство: София
Радвам се, че се видяхме адаш!
Другия път на разходка с нас по големия пръстен (кръг) по древните свещени места над Орехово.
Още разходки да правите из онзи магически триъгълник, из водосборите на Боровица и Рибен дол.
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети